№ 77963
гр. София, 23.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20231110129028 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [*********] против С. Е. Т., с ЕГН:
********** с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за следните суми: 600 лева, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № 30042771957 от 24.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 13,61 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 15.03.2020 г. до 15.06.2020 г., 60 лева, представляваща
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно одобряване и
отпускане на кредита, 72 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“
за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента, 10,70 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 16.03.2020 г. до 14.06.2020 г., сумата от 102,39
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до 29.05.2023 г., както и за
сторените по делото разноски.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за
отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за вземанията, представляващи стойност на услугите „Фаст“ и „Флекси“, като
съображенията за това са следните:
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 24.02.2020 г., като
възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните
правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В т. 12 от заявлението е посочено, че такса „Фаст“ е за получаване на приоритетно
становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а такса „Флекси“ предоставя
възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен
1
план. С оглед описанието, направено от заявителя, съдът достига до извод, че двете услуги
са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за
същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. В допълнение, по отношение
на такса „Флекси“ следва да се има предвид, че същата е дължима дори и когато
кредитополучателят не се е възползвал нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с
добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и
води до значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на
разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта
относно такса „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита и такса „Флекси“
за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента, съответно поради
противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението по отношение на тези вземания и за съответната им част от
разноските по делото за държавна такса, следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [*********], с ЕИК: {*********] за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против С. Е. Т., с ЕГН:
********** за следните суми: 60 лева, представляваща възнаграждение за закупена и
ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита, 72 лева,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на
погасителния план по инициатива на клиента и за сумата от 7,19 лева – разноски по делото
за държавна такса, съразмерна на отхвърлената част от вземанията.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2