№ 20
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000696 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК *********,
чрез пълномощника на дружеството адв. З.К., със съдебен адрес: **** против
решение №21097 от 22.06.2021г., постановено по т.д. №13/2020г. по описа на
Окръжен съд – К. в частта, с която е осъдено ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК
********* да заплати на СМ. СТ. Б. ЕГН ********** от ****, обл. К. сума
над 100 000 лева до уважения размер от 140 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния син Х.С.Б., настъпила на
07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято
отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2019г.
до окончателното и изплащане, в частта, с която е осъдено ЗД „Б.и.“ АД –
****, ЕИК ********* да заплати на М. К. М. ЕГН ********** сумата 70 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие
смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете Х.С.Б., настъпила на
07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято
отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
1
ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2019г.
до окончателното и изплащане. Жалбоподателят претендира и присъждане на
пълтния размер на разноските сторени пред първоинстанционния съд.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. По отношение на М.М. твърди, че не са
доказани претърпени от същия болки и страдания, както и че същият не
попада в кръга от лица, легитимирани да претендират и получат обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на близък. Счита, че размера на
присъденото обезщетение е прекомерен и не отговаря на критерия за
справедливост. Твърди, че неправилно е определен и коефициента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия вследствие
ПТП, тъй като детето е предприело пресичане пред приближаващия
автомобил, бягайки. Счита, че е налице съпричиняване в размер на 50 %.
Счита за несправедливо завишен и размера на обезщетението за
неимуществени вреди на С.Б., което не отговаря на съществуващите в
страната икономически условия. Моли съда да отмени решението в
обжалваните му части и да отхвърли предявения иск на С.Б. - над посочения
размер от 100 000 лева, който намира за прекалено завишен, а уважаващото
го решение – несъобразено с критериите за справедливост, както и да
отхвърли изцяло претенцията на М.М. като счита, че по отношение на него не
е налице изключението претърпените вреди да са сравними по интензитет с
тези на лицата от най-близкия кръг.
Въззиваемата страна СМ. СТ. Б. ЕГН ********** от ****, обл. К.,
представлявана от адв. Р. М. с писмен отговор от 01.09.2021г. изразява
становище за неоснователност на жалбата .
Въззиваемата страна М. К. М. ЕГН ********** от ****, обл. К.,
представляван от адв. Р. М. с писмен отговор от 01.09.2021г. изразява
становище за неоснователност на жалбата .
Постъпила е въззивна жалба и от СМ. СТ. Б. ЕГН ********** от ****,
обл. К. и М. К. М. ЕГН ********** от ****, обл. К. – чрез пълномощника им
адв. Р. М., със съдебен адрес: **** против решение №21097 от 22.06.2021г.,
постановено по т.д. №13/2020г. по описа на Окръжен съд – К. в частта, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката СМ. СТ. Б. против ЗД
„Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за
2
неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания
от смъртта на сина и Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от
28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за разликата
над 140 000 лева до пълния претендиран размери от 200 000 лева, ведно със
законна лихва считано от 16.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя М. К. М. против
ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от него болки и
страдания от смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете Х.С.Б.,
настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от
Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника за разликата над 70 000 лева до пълния
претендиран размер от 150 000 лева, ведно със законна лихва считано от
16.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която
ищците са осъдени да заплатят на ЗД „Б.и.“ АД – гр. С. разноски в размер на
3 649.20 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По съображения, развити в жалбата, се иска решението да бъде
отменено в посочената обжалвана част и по същество – постановено друго, с
което претенциите бъдат уважени в пълния им предявен размер като се
твърди, че единствено обезщетение в подобен размери би обезщетило
справедливо търпените вреди.
Постъпил е отговор по въззивната жалба на ищците, с който ЗД „Б.и.“
АД – ****, ЕИК ********* - чрез пълномощника на дружеството адв. З.К.
изразява становище за нейната неоснователност.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432
ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищците СМ. СТ. Б. ЕГН ********** от ****, обл. К. и М. К. М. ЕГН
********** от ****, обл. К. твърдят, че на 28.08.2019г., в ***** е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от Е.Н.Х. като водач на лек
автомобил „П.*“ с рег. №* **** **, в резултат на което на 07.09.2019г. е
починал сина на С.Б., което М.М. е отглеждал като свое дете. Твърдят, че
3
ПТП е причинено от водача Е.Х., поради нарушаване на правилата за
движение по пътищата. Твърдят, че смъртта на сина им е пряка и
непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят,
че вследствие на причинената смърт на сина и – съответно – отглеждано, но
неосиновено дете - са понесли неимуществени вреди – силна тъга, мъка,
болка от загубата, скръб, която не утихва. Твърдят, че към датата на ПТП
гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Б.и.“ АД – гр. С..
Твърдят, че са заявили своите претенции пред застрахователя с молба вх.
№ОК – ****** от 16.10.2019г., но той не е определил и заплатил
застрахователно обезщетение.
Молят съда да осъди ответника ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* да
заплати на СМ. СТ. Б. ЕГН ********** от ****, обл. К. сумата 200 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея
болки и страдания от смъртта на сина и Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г.
вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2019г. до
окончателното и изплащане, да заплати на М. К. М. ЕГН ********** от ****,
обл. К. сумата 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени болки и страдания от смъртта на отглежданото
от него, но неосиновено дете Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г. вследствие на
ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2019г. до окончателното и
изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените
искове. Оспорва активната процесуална легитимация на М.М.. Оспорва
механизма на ПТП, както и вината на водача на лекия автомобил „П.*“.
Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между травмите,
получени при ПТП и настъпилата смърт на пострадалото лице няколко дни
по-късно. Оспорва наличието на твърдените вреди – болки и страдания от
смъртта на починалото дете. Твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, с оглед неправилното пресичане на
платното за движение. Оспорва претенцията на М.М., за който твърди, че
4
няма нито родствена, нито друга връзка с починалия в резултат на ПТП Х.Б..
Счита иска за неоснователен, тъй като няма данни за наличие на особена
близост и значима връзка между двамата. Претенцията на С.Б. намира за
прекалено завишена по размер.
Видно от представената молба вх. №ОК-******/16.10.2019г. ищците са
заявили своите претенции пред застрахователя. Не се оспорва както
получаването на молбата така и обстоятелството, че не е определена и
изплатена сума за обезщетение на нито един от двамата ищци. От това може
да се направи извод, че ищците са отправили писмена застрахователна
претенция до „ЗД „Б.и.“ АД – гр. С. за заплащане на застрахователни
обезщетения за всеки от тях. Не се спори, че такива не са изплатени на
ищците. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ
относно допустимостта на преките искове на ищците против застрахователя.
Видно от приложеното наказателно дело №217/2020г. на ОС – К. и
представената Присъда №20012/09.12.2020г. по НОХД 217/2020г. на ОС – К.
водачът Е.Н.Х. е призната за виновна в това, че на 28.08.2019г. при
управление на лек автомобил марка „П.*“, с ДКН * **** ** е нарушила
правилата за движение по пътищата – /чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП като не
е контролирала непрекъснато превозното средство, което е управлявала и при
избора на скоростта не се е съобразила с релефа на местността, състоянието
на пътя, характера и интензивността на движението, конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние на спре при всяко предвидимо препятствие
и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението/
и по непредпазливост е причинила смъртта на Х.С.Б., настъпила на
07.09.2019г., за което деяние и е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година и шест месеца като изпълниението е отложено за срок
от три години и е лишена от право да управлява МПС за срок от една година
и шест месеца.
Както причината и механизма на ПТП, така и противоправното
поведение водача на лекия автомобил са предмет на цитираната влязла в сила
присъда. От представената такава се установява, че процесното ПТП е
причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лекия
автомобил марка „П.*“, с ДКН * **** ** – Е.Н.Х.. С действията си тя е
нарушила конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП. Същото се
5
отнася и за извършеното съставомерно деяние – причинена смърт по
непредпазливост при управление на МПС при нарушаване на правилата за
движение. Предмет на влязлата в сила присъда е именно това деяние като е
приета причинна връзка между травмите, получени при ПТП и настъпилата
смърт на Х.Б.. Прието е, че се касае за цялостна съчетана травма на главата,
шията, гръдния кош и крайниците като черепно-мозъчната травма с тежки
контузии на мозъка, са довели до потискане на жизнено важни мозъчни
центрове, съчетана с развила се двустранна аспирационна пневмония.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че смъртта на Х.С.Б. е в
пряка причинно-следствена връзка с травмите, които той е получил при ПТП
на 28.08.2019г., при което е пострадал, както и че ПТП се дължи на
противоправното поведение на водача на лекия автомобил „П.*“, с ДКН *
**** ** – Е.Н.Х..
Обстоятелството, че ищцата С.Б. е майка на починалия в резултат на
ПТП Х.Б., се установява от представеното удостоверение №1/14.11.2019г.,
издадено от Община М..
От заключението на вещото лице – клиничен психолог Т.Д. по
допуснатата съдебно-психологична експертиза се установява, че С.Б. към
момента на изследването е с повишена емоционална лабилност, повишена
сензитивност, нежелание да общува с хората, със склонност към
самоизолация и затваряне, на моменти – с прояви на лесна раздразнителност.
Снижено социално функциониране, избягваща социални контакти и излизаща
на публични места. Вещото лице я определя като дистантна, емоционално
лабилна и неустойчива. Състоянието и може да се разглежда като усложнена
реакция на скръб като отговор на преживяното стресогенно събитие, довело
до емоционални преживявания от тревожно-депресивен регистър. Към
момента на изследването тя не се е адаптирала и все още не е преработила
преживяното. Не се е върнала към нормалния си начин на живот. Не е
търсила психологична или психиатрична помощ.
По отношение на ищеца М.М. от заключението на вещото лице –
6
клиничен психолог Т.Д. по допуснатата съдебно-психологична експертиза се
установява, че по повод загубата на Х. вследствие на ПТП първоначално е
изпитал гняв, яд като в последствие емоциите преминават към чувство на
мъка, тъга, понижено настроение, лесна плачливост, мисловна фиксираност
към случилото се, неговото неприемане. Експертизата приема, че между
ищеца М.М. и детето Х. е съществувала емоционално – доверителна връзка,
която се е изградила в периода на неговото отглеждане. Събитието е
предизвикало у него преживявания на субективен стрес, съпътстван от
преживявания и емоции: мъка, печал, безрадостно настроение, яд, гняв. Касае
се за реакция на скръб. Към момента на изследването не се установява
нарушено социално функциониране. За преодоляването на психотравменото
събитие при него е допринесло задължението и отговорността да се грижи за
другите деца, да е подкрепа на С.. Това се явява предиктор, който отклонява
доминантната му травматична тема. Към момента на изследването
интензитетът на болките и страданията е намален, описаните емоционални
състояния са претърпели обратно развитие като персистира повишена
ситуативна тревожност при разговори, свързани с преживяното ПТП и
спомена за Х..
Показанията на разпитаните свидетели Д.Ж., И.Ж., А.Ж., А.И., С. М. и
С. М. са обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това,
че са били налице близки отношения и дълбока привързаност между майката
и починалия, както и между него и М.М., който го е отглеждал като свое дете.
Свидетелите посочват, че М. и С. живеят заедно от 17 години, както и че М. е
истинският баща на Х., но не го е припознал. Всичките им деца са родини
през периода на това съжителство. Х. е наричал М. „татко“. Всички са
възприемали М. като баща на детето. „И майката, и бащата са се грижили за
него. Те са живели заедно в общо домакинство, в една къща. Много тежко са
преживели смъртта на Х., тъй като са били много близки. И до настоящия
момент страдат, много са променени, разстроени. С. е затворена, мълчалива,
замислена. М. също много страдал и казвал: „По-добре аз да умра, отколкото
той“. От гласните доказателства може да се направи извод за съществуващите
близки отношения между ищците и починалия Х.Б., основани на обич и
взаимна привързаност.
Относно наличието на сключен застрахователен договор за лекия
автомобил марка „П.*“, с ДКН * **** **, управляван от Е.Н.Х., от
7
представената справка от Г.Ф. /стр.122 от делото на ОС/ се установява, че
отговорността на водача е застрахована при ответника за риска „гражданска
отговорност“ по полица GА ******** с начална дата на покритие 30.04.3019г.
и крайна дата на покритие 29.04.2020г. Срокът на действие – следователно
обхваща и датата на процесното ПТП. Налице е застрахователно
правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. Е.Н.Х. като
водач на лекия автомобил се явява застрахована при ответника по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер: Установява се от свидетелските показания,
че ищцата С.Б. е претърпяла значителни болки и страдания, свързани със
загубата на сина и. От заключението на психологичната експертшиза се
установява, че тя не се е адаптирала и все още не е преработила преживяното.
Не се е върнала към нормалния си начин на живот. Тя е била и все още е в
състояние на стрес, отчаяние, изпълнена с тъга и скръб.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения от
ищцата Б. иск за заплащане на обезщетение за репарация на търпените болки
и страдания за основателен. Същата е претърпяла значителни по степен
емоционални и психически вреди. Това води до извод за основателност на
заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек – син, който е бил
все още малко момче, както и социално – икономическите условия в страната
към датата на ПТП съдът счита, че на С.Б. са дължими 150 000 лева. В този
8
смисъл определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението
от 200 000 лева е завишен. Според настоящата инстанция искът се явява
основателен до размер от 150 000 лева.
По отношение на М.М. – установява се от свидетелските показания, че
същият съжителства с Б. повече от 17 години. Двамата отглеждат заедно
децата си, едно от които е бил и Х..
В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата съгласно
действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт.
Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и
уточнение, че това става след като се установи, че действително са
претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане,
които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата
си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла. С ППВС № 5/1969 г.
посочения по - горе кръг лица е допълнен и е посочено, че имат право на
обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие
непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е приел, че този
принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване подлежат лицата,
които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е.
най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и възходящи.
По конкретния казус претенцията за обезщетение е отправено от лице,
което отглежда като свое детето, макар че не го е припознал или осиновил.
Следователно ищецът М.М. е сред активно легитимираните лица по
предявения от него иск за обезщетение неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък. Той се явява лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г.
и ППВС № 5/69 г.
Установява се от свидетелските показания, че ищецът М.М. е претърпял
значителни болки и страдания, свързани със загубата на отглежданото от
него, но неосиновено дете Х.. От заключението на психологичната експертиза
9
се установява, че между ищеца М.М. и детето Х. е съществувала емоционално
– доверителна връзка. Събитието е предизвикало у него стрес, съпътстван от
мъка, печал, безрадостно настроение, яд, гняв. Касае се за реакция на скръб.
Към момента на изследването той се е адаптирал, опитва се да се върне към
нормалния си начин на живот, съзнавайки, че има задължение и отговорност
и към другите си деца. С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявения от ищеца М. иск за заплащане на обезщетение за репарация на
търпените болки и страдания за основателен. Същият е претърпял значителни
по степен емоционални и психически вреди. Това води до извод за
основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек – дете, отглеждано
от него като син, обстоятелството, че все пак към настоящия момент се е
адаптирал към събитието, както и социално – икономическите условия в
страната към датата на ПТП съдът счита, че на М.М. са дължими 120 000
лева. В този смисъл определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението от 100 000 лева е занижен. Според настоящата инстанция
искът се явява основателен до размер от 120 000 лева.
По възражението за съпричиняване: то е основателно. От заключението
на вещото лице инж. В.Д. по допуснатата съдебна автотехническа експертиза
се установява, че момчето е предприело пресичане на улицата пред
приближаващия автомобил, бягайки. Както водачът на лекия автомобил, така
и пешеходецът са имали възможност да се възприемат директно и
непосредствено. Най-ранният момент, в който са могли да се възприемат е на
36.59 м. от мястото на удара. При извършване на маневра „завой надясно“ на
разстояние 16.18 метра от мястото на удара, водачката е имала възможност да
предотврати ПТП. За да не настъпи ПТП пешеходецът би могъл да спре на
банкета и да изчака преминаването на автомобила, за да не допусне
траекториите им да се пресекат. Предвид възможността ударът все пак да
бъде предотвратен от водача и задължението му да управлява МПС с
повишено внимание и да реагира със спиране при препятствие, каквото е
представлявало бягащото по улицата дете, настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд правилно е определил коефициента на
съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца на 30 %.
10
При това положение като се коригира обезщетението, което настоящата
инстанция намира за справедливо с коефициента на съпричиняване, на С.Б. са
дължими 105 000 лева- обезщетение за неимуществени вредипредставляващи
претърпени от нея болки и страдания от смъртта на сина и Х.С.Б., настъпила
на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г., а на М.М. – 84 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди,представляващи претърпени от него
болки и страдания от смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете
Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение в частта, с
която е осъдено ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на СМ. СТ.
Б. ЕГН ********** от ****, обл. К. сума над 100 000 лева до уважения
размер от 105 000 лева.
Решението следва да се отмени в частта, с която е осъдено ЗД „Б.и.“ АД
– ****, ЕИК ********* да заплати на СМ. СТ. Б. сума над 105 000 лева до
уважения от ОС – К. размер от 140 000 лева и съответно искът да се отхвърли
за частта над 105 000 лева до 140 000 лева.
Решението следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателката СМ. СТ. Б. против ЗД „Б.и.“ АД – ****,
ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени от нея болки и страдания от смъртта на сина и
Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г.,
причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответника за разликата над 140 000
лева до пълния претендиран размери от 200 000 лева, ведно със законна лихва
считано от 16.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението следва да се отмени в частта, с която с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя М. К. М. против ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК
********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени от него болки и страдания от смъртта на
отглежданото от него, но неосиновено дете Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г.
вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за
разликата над 70 000 лева до размер от 84 000 лева, ведно със законна
лихва считано от 16.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и
11
съответно да се уважи иска и за тази разлика.
Решението следва да се потвърди в частта с която с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя М. К. М. против ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК
********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени от него болки и страдания от смъртта на
отглежданото от него, но неосиновено дете Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г.
вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за
разликата над 84 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева.
Решението следва да се потвърди и в частта, с която е осъдено ЗД „Б.и.“
АД – ****, ЕИК ********* да заплати на М. К. М. обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от него болки и
страдания от смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете Х.С.Б.,
настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г. до размера от
70 000 лева, уважен от първоинстанционния съд.
По отношение на разноските: с оглед размерите на обезщетенията,
намерени за справедливи от настоящата инстанция, следва да се измени
размера на разноските, присъдени на ЗД „Б.и.“ АД като на същия се присъдят
допълнително още 766.29 лева, дължими за производството пред ОС – К..
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
Жалбоподателите – ищци не претендират и не доказват извършването
на разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ЗД „Б.и.“ АД следва да се присъдят
1738 лева – разноски пред въззивния съд съразмерно на уважената и
отхвърлена част от жалбите. Разноските включват само заплатена държавна
такса, поради което съдът не обсъжда направеното от пълномощника на
ищците възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА решение №21097 от 22.06.2021г., постановено по
т.д. №13/2020г. по описа на Окръжен съд – К. в частта, с която е осъдено ЗД
„Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на СМ. СТ. Б. ЕГН **********
от ****, обл. К. сума над 100 000 лева до размер от 105 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Х.С.Б.,
настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от
Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 16.10.2019г. до окончателното и изплащане.
ОТМЕНЯ решение №21097 от 22.06.2021г., постановено по т.д.
№13/2020г. по описа на Окръжен съд – К. в частта, с която е осъдено ЗД
„Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на СМ. СТ. Б. сума над 105 000
лева до уважения от ОС – К. размер от 140 000 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на СМ. СТ. Б. ЕГН ********** от ****,
обл. К. против осъдено ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Х.С.Б.,
настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от
Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 16.10.2019г. до окончателното и изплащане, за разликата над
105 000 лева до уважения от ОС размер от 140 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №21097 от 22.06.2021г., постановено по т.д.
№13/2020г. по описа на Окръжен съд – К. в частта, с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателката СМ. СТ. Б. против ЗД „Б.и.“ АД – ****,
ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени от нея болки и страдания от смъртта на сина и
Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г.,
причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответника за разликата над 140 000
лева до пълния претендиран размери от 200 000 лева, ведно със законна
лихва считано от 16.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение №21097 от 22.06.2021г., постановено по т.д.
13
№13/2020г. по описа на Окръжен съд – К. в частта, с която с която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя М. К. М. против ЗД „Б.и.“ АД –
****, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи претърпени от него болки и страдания от смъртта на
отглежданото от него, но неосиновено дете Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г.
вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за
разликата над 70 000 лева до размер от 84 000 лева, ведно със законна
лихва считано от 16.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на М. К. М.
ЕГН ********** от ****, обл. К. допълнително над присъдения от ОС – К.
размер още 14 000 лева /или общо 84 000 лева/ - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от него болки и
страдания от смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете Х.С.Б.,
настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от
Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника ведно със законна лихва считано от
16.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №21097 от 22.06.2021г., постановено по т.д.
№13/2020г. по описа на Окръжен съд – К., в частта с която с която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя М. К. М. против ЗД „Б.и.“ АД –
****, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи претърпени от него болки и страдания от смъртта на
отглежданото от него, но неосиновено дете Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г.
вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за
разликата над 84 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №21097 от 22.06.2021г., постановено по т.д.
№13/2020г. по описа на Окръжен съд – К. в частта, с която е осъдено ЗД
„Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на М. К. М. обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от него болки и
страдания от смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете Х.С.Б.,
настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г. до размера от
14
70 000 лева, уважен от първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА СМ. СТ. Б. ЕГН ********** от ****, обл. К. и М. К. М. ЕГН
********** от ****, обл. К., със съдебен адрес: **** – чрез адв. Р. М. да
заплатят на ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* допълнително още 766.29
лева, представляващи разноски пред първоинстанционния съд – съобразно
изменения размер на определеното обезщетение от Апелативен съд.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА СМ. СТ. Б. ЕГН ********** от ****, обл. К. и М. К. М. ЕГН
********** от ****, обл. К., със съдебен адрес: **** – чрез адв. Р. М. да
заплатят на ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* сумата 1738 лева – разноски
пред въззивния съд съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15