О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.
София, .05.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД IV
състав, в закрито заседание на двадесет и шести
май, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕНЕЛИН И.
2. АДЕЛИНА И.А
като разгледа докладваното от съдията И. въззивно
наказателно частно дело номер 244/20г.
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 НПК.
Образувано е по частен
протест на прокурори от Специализираната прокуратура, срещу протоколно определение на СНС XXIII - ти състав от 04.05.2020г. по НОХД №4704/19г., с коeто са изменени прилаганите
мерки за неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимите М.Л.А. и В.К.А. в
по – леки - „Домашен арест“.
Срещу протеста в срока по чл.342 ал.2 НПК е подадено
възражение от защитата на подсъдимата А. – адв.Л. САК.
С частният протест се
твърди, че определението от 04.05.2020г. е неправилно, че продължават да са налични доказателствено
подкрепени предпоставки за прилагането на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение и на двамата подсъдими. Според прокуратурата, съдът
неоснователно е приел, че е налице нововъзникнало обстоятелство по смисъла на
чл.270 ал.1 изр.2 НПК, което обуслaвя промяна на
мярката за
неотклонение на В.К.А. от „задържане под стража“ в „домашен арест“, като такива не са налице по отношение подсъдимата М.Л.А..
С протеста прокуратурата ангажира доводи, основА.на непроменените
доказателствени основания, въз основа на които до момента множество съдебни
състави са формирали изводи за наличие на обосновано подозрение за
съпричастност на подсъдимата А. и подсъдимия В.А. към престъпленията, за които са
привлечени към наказателна отговорност. В подкрепа на изложените доводи,
прокуратурата се позовава на събрА.доказателства в досъдебната фаза на процеса,
въз основа на които счита атакуваното определение на СНС за неправилно.
Доказателствените източници според прокурора се установяват в резултатите от проведеното
разследване и събраната доказателствената информация, която се съдържа в приложените
по досъдебното производство протоколи от разпити на
свидетели, протоколи от извършени претърсвания и изземвания, огледи на
веществени доказателства, от събрА.материали
в резултат изпълнение на европейски
заповеди за разследване, заключения на съдебно - технически и
съдебно-счетоводни експертизи, от изготвени ВДС
в резултат на експлоатирА.СРС.
В подкрепа на твърденията си, прокуратурата се позовава
на тълкувателни насоки в ТР № 4/2016г. на ОСНК на ВКС за еднаквото прилагане на материалните състави на
чл.255 и сл. НК. Твърди се, че фактите и обстоятелствата установени по делото
са съответни на тълкувателното решение, доколкото било установено за подсъдимите
В. и М. А., че вероятно са съпричастни към фактическото управление и контрол на нарочно създадени търговско
правни субекти с номинални собственици, предоставили им правото за
разпореждане с цялото предприятие или такива
със свързани лица с доверителни отношения, които са създадени за целите на деклариране
на търговски сделки и фиктивен финансов оборот, за укриване на данъчни
задължения и последващо влагане на укритите средства в сметки на дружества
регистриран в офшорни зони - Сейшели, Британски
Вирджински острови, САЩ, Кипър.
Според прокуратурата изводите на съда в атакуваното
определение, са неправилни и по отношение втората кумулативна предпоставка, а
именно наличието на риск от извършване на престъпление и от укриване, по
отношение и на двамата подсъдими.
Според прокуратурата, съдът е следвало да съобрази, че е
налице относима доказателствена информация за това, че именно подсъдимите са осъществявали
постоянен контрол и изисквали пряка отчетност от другите подсъдимите, които са
представлявали дейността на дружествата с номиналните собственици, като чрез
тях са организирали и осъществявали невярна счетоводна и фискална отчетност, с
което прикрито са упражнявали фактическа власт върху значителни материални
активи, част от които, поради локацията им са недостъпни за обезпечаване по
делото. От посоченото е следвало съдът да формира обоснован извод, че са налице
фактически необезпечени до момента материални активи, до които подсъдимите
могат да бъдат ограничени единствено, чрез прилагането на най – тежката мярка
за процесуална пронуда. В този смисъл според прокуратурата, решаващия съд е пренебрегнал
данните по делото и тяхната оценка в цялост, като е подценил наличието на реален
риск от укриване и извършване на престъпление и от двамата подсъдими.
За да обоснове конкретния реален риск от укриване и за
двамата подсъдими, прокуратурата се позовава и на данните, за съзнателното им
укриване от органите на досъдебното производство на Р.
България още от 31.08.2018г., както и тези, че са
се укривали и от органите по изпълнение на ЕЗА в Испания. Същевременно е изяснено, че са търсили и получавали
информация във връзка с воденото досъдебно производство, по което са знаели, че
се издирват и че са привлечени като обвиняеми.
В протеста прокуратурата е взела отношение и по въпроси
поставени от защитата на А. в производството пред първоинстанционният съд, свъран
с Протоколно решение №197/22.04.2019г. на Централен следствен съд №1 в Мадрид в
екстрадиционното производство по изпълнение на ЕЗА, в резултат на което
подсъдимите са преведени в Р.България. Поставените въпроси в разпоредителното
заседание са относими към обема на повдигнатото обвинение и ограниченията с
оглед принципа на особеността, уреден в чл.61 ал.1 ЗЕЕЗА, с което е изпълнено
предаването на В.А. за съдене в Р.България от испанските съдебни власти. Според
този принцип лице, предадено въз основа
на Европейска заповед за арест, не може да бъде наказателно преследвано, съдено
или задържано в Р.България за престъпление, извършено преди предаването му, различно от
това, за което е издадена заповедта. В заседанието на първоинстанционният съд на 04.05.2020г., прокуратурата е
приложила изпратена нова ЕЗА от 24.04.2020г., за получаване на съгласие на
испанските власти за съдене на поддсъдимия А. и за данъчните престъпления, за
които му е повдигнато обвинение. Новата изпратена ЕЗА е изпратена с предмет
разрешаване на материално правни въпроси, а не фактическо изпълнение на
задължането на подсъдимите, спрямво които в Р.България се изпълнява най-тежката
процесуална мярка по националния процесуален закон.
Против протеста в законовия срок е постъпило възражение
от адв.И.Л. – защитник на подс.А., с
което иска от съда да приеме, че протеста
е неоснователен, моли същия да бъде оставен без уважение, а атакуваното определение на СНС от 04.05.2020г. бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано. Във възражението
се твърди, че липсват доказателства срещу А., по повдигнатите обвинения за подбудителство
към данъчни престъпления, доколкото по делото не е установено, да е осъществявала
психическо въздействие върху волята на друг вменяем
субект (на подс.П.С. и подс.Ф.С.) да
извършат престъпление, което иначе не биха извършили. Според защитата,
прокурорът не е оценил представените по
делото доказателства - платежно нареждане от В.Г.К.
АД в полза на НАП - Пловдив за плащане на сумата от 1 852 800 лв., както и
удостоверение от НАП - за липса на данъчни задължения на дружеството. Според защитата не са налице доказателства за
съпричастност на подсъдимата А. и за престъпленията по чл.253 и чл.321 НК.
С възражението се изразява несъгласие с доказателствения
анализ на прокуратурата за наличие на риск от престъпление, което се извежда от
данните по делото, че подсъдимата А. след като е узнала, че е привлечена като
обвиняема по делото, е получавала чрез интернет комуникация, доказателствени
материали по делото водено срещу нея и А.. Според защитата, оценката от
прокурора на тези факти е превратно, доколкото всеки обвинен имал право на защита чрез запознаване с материалите по делото, вкл.
и да притежава копия от
доказателствата.
С възражението се оспорват доводите на прокуратурата, че
е налице риск от укриване на А., доколкото е установено за подсъдимата, че е семейна, трайно свързана със страната, където е
задържан към момента под
стража съпругът й, а синът
е с мярка за неотклонение гаранция в размер на 500 000 лв., Според защитата, не е налице риск от укриване и поради
това, че цялото според
защитата
имущество на А.,
е запорирано. Според защитата, в атакуваното от прокурора определение,
съдът правилно е преценил обстоятелството, че от задържането на подсъдимата е
изминал период от една година, като с оглед наличието на този факт, само
обстоятелството, че лицето е предадено за съдене, при изпълнение на екстрадиционно производство
по ЕЗА, не съдържа правило,
спрямо него да продължава да бъде прилагана най-тежката мярка за неотклонение.
Твърди се, че такъв подход е в противоречие, както с националното
законодателство и съдебната практика, така и с ЕКЗПЧОС. Защитата се позовава на
съдебни решения на ВКС от 2001г. и на практиката
на Съда в Страсбург в редица решения: по
делото Биков срещу Русия, 2009 г.; Мамедова
срещу Русия, 2006 г.; Kauczor срещу Полша, 2009 г.; Летелие срещу Франция, 1991г., като твърди, че до момента А., с поведението си не е
затруднила
процеса на събиране на доказателства, поради което и в синхрон с
цитираната съдебна практика продължаването на задържането и в посочения
продължителен период, с позоваване само с тежестта на обвинението, според
защитата се явявало неоснователно и незаконосъобразно.
С възражението се твърди, че е установено влошеното здравословно
състояние на подсъдимата А.. В подкрепа на твърденията си, защитата се позовава
на съдебно-медицинска експертиза назначена по н.ч.д. № 3320/2019 г.
на СНС, 20 състав. Според изводите на посочената
експертиза и от проведените медицински изследвания, защитата твърди, че заболяването на подс. А.
е с установена диагноза - артериална хипертония II
степен, ИБС - микроваскуларна болест и невровегетативна дистония. При разпита на вещите лица са били изяснени съпътстващите рисковете
от това заболяване, способите за неговия медикаментозен контрол, както и
препоръките за овладяване
на неблагоприятното му развитие, поради следвало
съдът да вземе предвид и това обстоятелство, при преценка за потвърждаване на
изменената мярка за неотклонение с атакуваното определение.
На 22.05.2020г. с вх.№1448/22.05.2020г.
в деловодството на АСНС е постъпила молба от адв.И.Л., защитник на подсъдимата А.,
с която настоява да бъде спазен „поне“ законния срок за проверка на
първоинстанционното определение от 04.05.202г. от въззивния съд. Искането се
аргументира с насроченото открито съдебно заседание на 28.05.2020г. Въззивният
състав намира искането за безпредметно, защото е направено в срока по 345 ал.1
НПК и защитата няма основания да счита предварително, че въззивният състав ще
наруши процесуалните срокове, в които е длъжен да се произнесе. Делото е образувано
на 19.05.2020г., като срока от седем дни започва да тече от следващия ден, т.е.
на 20.05.2020г. – чл.183 ал.2 НПК. Така срока по закон, за произнасяне по
настоящото производство е до 27.05.2020г. включително.
Въззивният съд, на основание чл.345 ал.3
вр. чл.313 - чл.315 НПК, с оглед проверка за изпълнението на изпратена от СП,
ЕЗА от 24.04.2020г. доколкото срока за отговор по чл.27.4 от Рамково решение
№584/2002 е 30 дни от датата на
получаване на ЕЗА, отправи запитване на 22.05.2020г. до СП, за това дали е
налице отговор от испанските власти на молбата за правна помощ.
На 26.05.2020г. в деловодството на АСНС е постъпил
отговор вх. №1475/26.05.2020г. от СП, от който е видно, че към датата на
отговора, все още не е получен съдебен акт от испанските съдебни власти по
изпратената ЕЗА от 24.04.2020г. Заедно с този отговор е изпратено извлечение от
кореспонденция по линия на „Евроджъст“, в която се посочват неофициални данни,
получени от представителя на „Евроджъст“ за Р. България, че „...Първоинстанционният
съд в Мадрид на 20.05.2020г. е дал съгласие В.А. да бъде съден и за данъчни
престъпления...“. Посочено е, че тези данни все още са неофициални и
неокончателни, доколкото производството по ЕЗА в Испания е двуинстанционно.
Въззивният съд, след
като се запозна с доводите
на страните изразени в производството пред първостепенният съд, както и изложените
от прокуратурата във въззивния частен протест, като съобрази и възражението срещу
протеста депозиран от защитника на подсъдимата А. и след като се запозна с
атакуваното определение на СНС и доказателствата по делото, включително
полученото писмо съдържащо неофициална кореспонденция по линия на „Евроджъст“, приема
за установено следното:
Протестът е
процесуално допустим,
доколкото е депозиран срещу акт подлежащ на протестиране,
депозиран е от процесуална
легитимирана страна с правен интерес. Спазен е седмодневения срок, както за подаване на протеста, така и за
подаденото срещу него възражение. РазгледА.по същество, протеста е основателен,
а възражението срещу протеста за неоснователно по следните съображения:
Съдебното производство по НОХД №4704/2019г. е образувано
по реда на чл.247 ал.1 т.1 НПК с внесен обвинителен акт на 19.12.2019г. срещу
подсъдимите В. и М. А., срещу които са повдигнати обвинения за пет отделни
престъпления по:
- чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3
т.2 вр. ал.2 НК;
- чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20
ал.3 ал.1 НК;
- чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 т.6 и т.7 вр. чл.20. ал.3 вр.
ал.1 НК;
- чл.256 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр.
ал.1 НК;
- чл.253 ал.4 вр. ал.2 пр.1 и пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 НК, като едно от обвинените
лица (от общо 8 подсъдими), привлечени към наказателна отговорност за различни
престъпления е и подсъдимия В. В.А., който е син на подсъдимите В.К.А. и М.Л.А.;
Подсъдимите М. и В.К. А. са задържА.по изпълнение на
Европейска заповед за арест, при задочно повдигнати от СП на 10.01.2019г.
обвинения. На 12.03.2019г. първостепенният Централен следствен съд №1 Мадрид по
ЕЗАП №41/2019г. като изпълняващ орган по изпратената ЕЗА е приел, че от
формална страна са изпратени достатъчно документи, за да се приеме изпълнението
на изпратената ЕЗА.
С протокол №197/22.04.2019г. второинстанционния състав на
Наказателен съд отделение 002 Мадрид е потвърдил изпълнението на ЕЗА, с която се
е съгласил с искането на СП за
екстрадиренето на подсъдимите. Изрично е посочено в изпратената за изпълнение
ЕЗА, че издирваните лица са обвинени освен за участие в престъпна група, пране
на пари и за данъчни престъпления. Липсва изричен отказ от изпълняващия съдебен
орган на Кралство Испания, при предаване
на подсъдимия А. на българските власти за съдене, да не бъде съден по
обвиненията за данъчни престъпления, за само за престъпленията - участие в организирана престъпна група и
пране на пари.
Според настоящият състав, за съдебните власти в Кралство
Испания няма как да не е ясно, че целта на дейностите по изпирането
на пари е за използване
приходите, генерирА.чрез множество различни незаконни дейности, включително и от данъчни
престъпления, осъществявано както в рамките на националните държави, така и в
рамките на ЕС за целите на придобиване, преобразуване или прехвърляне на това незаконно придобито имущество, чрез прикриване на неговия истинския характер, на неговия произход, като с изпирането на пари се
цели вкарването им в оборота на търговската дейност в законната икономика.
Като взе предвид горното, въззивният състав съобрази, че в
процесното решение с протокол №197/22.04.2019г. на второинстанционния състав на
Наказателен съд отделение 002 Мадрид е потвърдено изпълнение на ЕЗА в искането,
за която са описА.престъпленията - участие в организирана престъпна група и
изпиране на пари, за които се твърди от изпращащата страна, че са генерирА.от
евентуалното извършване на данъчни престъпления. За описаната престъпна дейност
е постановено решение за екстрадирането на В.А., но в диспозитива е отразено само
престъпленията - участие в организирана престъпна група и изпиране на пари.
Това е породило процесуални въпроси, които решаващия съд
при проведено разпоредително заседание по делото на 18.02.2020г., и обсъждане
на въпросите по чл.248 ал.1 т.2 НПК, е решил да изясни, като за целта е
постановил спиране на наказателното производство на основание чл.25 ал.2 НПК и изпратил
запитване до съдебните власти в Кралство Испания, за разясняване на постановеното
вече Решения на испанските съдебни власти, при изпълнението на ЕЗА и
предаването за съдене на подсъдимия В.К.А.. Основният въпрос поставен от съда, с
оглед изяясняване на пречките от принципа на особеността по чл.61 ал.1 на ЗЕЕЗА
е дали по повдигнатите обвинения за данъчни престъпления срещу Арабадажиев, описА.в
искането за ЕЗА, испанските власти са изразили несъгласие, за съденето му в
Р.България, чрез пропускането им в диспозитива на решението за изпълнението на
ЕЗА.
В същото разпоредително производство на 18.02.2020г., мярката
за неотклонение на подсъдимата М.А. е била изменена от „Задържане под стража“ в
„домашен арест“, а тази на подсъдимия В.К.А. е потвърдена като молбата му за
изменение е оставена без уважение.
Това определение е протестирано и във въззивно контролно производство
по ВНЧД №129/19.03.2010г. състав на АСНС
е отменил изцяло както постановеното спиране на
наказателното производство, така и постановеното изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимата А..
Няколко дни по – късно, след връщането на делото в СНС на
20.03.2020г. е последвало нова искане за изменение на мерките за неотклонение
от подсъдимите, като отново – десет дни
след акта на АСНС по ВНЧД №129/19.03.2010г., на 01.04.2020г. 23 състав на СНС отново е изменил мярката за
неотклонение на подсъдимата М.А. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, и е оставил без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия В.К.А. от „Задържане под
стража“ в
по-лека такава.
Против това определение са постъпили частен протест
от СП в частта, в която мярката за неотклонение на подс. М.А. е била изменена в
по - лека такава, както и частна жалба от
подсъдимия В.А. в частта, в
която искането му за
изменение на неговата мярка за неотклонение е било оставено без уважение.
С определение по НЧД 187/ 24.04.2020г. състав на АСНС
отново е отменил определението на СНС, с което е била изменена мярката за
неотклонение на М.А. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест” и е потвърдил
определението в останалата част.
По настоящото производство, с атакувания акт на първостепенния
съд от 04.05.2020г. съдът, само 10 (десет)
дни след произнасянето на АСНС, отново
е изменил мярката за неотклонение на подсъдимата М.А. от „Задържане под стража“
в „Домашен арест“, като е изменил и мярката „Задържане под стража“ на
подсъдимия В.А. в „Домашен арест“ с постановено електронно наблюдение.
За да смекчи мерките на двамата подсъдими и за да формира
мотиви, за основната предпоставка по см. на чл.63 ал.1 НПК - дали от
доказателствата продължава да е налице обосновано подозрение за съпричастност
на подсъдимите към престъпленията, за които им е повдигнато обвинение, съдът не
е обсъждал доказателствените източници по делото с оглед разпоредбата на чл. 29
ал. 2 НПК. Съдът основателно е избегнал изразяване на предварително отношение
към доказателствената съвкупност, при решение за смекчаване на прилаганите
мерки за процесуална принуда на подсъдимите М.А. и В.К.А., доколкото това би
довело до реален риск от изразяване на предварително мнение по въпроси по
чл.301 НПК, по които следва да вземе отношение едва след постановяване на
крайния съдебен акт.
За да измени мярката за неотклонение на подсъдимата А.
съдът е приел, че риска от извършване на престъпление и от укриване за
подсъдимата А., с оглед срока на задържане – от 05.05.2019г. е намалял, което въпреки двукратното произнасяне на АСНС
(и двата пъти в срок от десет дни) според решаващия съд представлявало промяна
в обстоятелствата, по смисъла на чл.270 ал.1 изр.2 НПК. В мотивите на съда, не
се сочат факти, които да съдържат информация за такава промяна в
обстоятелствата, която да не е била предмет на оценка от въззивната инстанция.
Вярно е, че решаващия съд има суверенна дискреция за правораздаване,
включително и за изменение на прилаганите мерки за процесуална принуда, но чл.
34 НПК изисква всеки акт да съдържа съответни на решението мотиви. Такива в
конкретния случай не са налице.
В същото производство за подсъдимия А., съдът е преценил,
че е налице промяна в обстоятелствата, която е основание за изменение мярката му
за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. Това ново (променено)
обстоятелство, според съда е получения на 15.04.2020г. (част III л. 770 – л. 771)
отговор (преведен на 24.04.2020г. – л. 787 - 789 част III) от съдия С.Г.от Централен
следствен съд №1 на Кралство Испания, който е постановил първоинстанционния акт
за изпълнение на ЕЗА в протокол ЕЗАП №41/2019/12.03.2019г., Получения отговор е
последица от подбрания формат на „питане“ изпратен от първостепенният съд на
18.02.2020г. В отговора на испанския съдия се посочва, че не може да бъде
тълкувано разширително решението с което е предаден за съдене А., че в
диспозитива му е посочено, че е предаден за съдене за престъпленията „участие в
организирана престъпна група“ и „пране на пари“.
По процеса
На съдебните власти в Кралство
Испания е ясно, че изпирането
на пари дава възможност на престъпните организации да извлекат ползи от
незаконните си дейности и да поддържат своите операции, че генерирането
на печалба от
незаконна дейност е двигател за
нови и по-мащабни престъпни дейности. В цял свят се полагат усилия за подтискане на
такива процеси, като в този смисъл е и ДИРЕКТИВА
(ЕС) 2018/1673 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2018 година
за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред. Същевременно предикатните престъпни дейности, от които
се извличат незаконно придобити парични средства, неотменно следва също да са
обект на наказателно преследване.
Кралство Испания е подписало Рамково Решение
на Съвета на ЕС от 13.06.2002г. относно европейската заповед за задържане и
процедурите за предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР) без резерви –
т.е. – Испания не е направила и депозирала надлежна декларация, че няма да
предава въз основа на ЕЗА лица, обвиняеми или подсъдими за данъчни
престъпления. В този смисъл, няма абсолютни пречки от нормативен характер, пред
испанските съдебни власти за изразяване на съгласие за предаване на подсъдимия А.
за съдене и за данъчно престъпление, още повече, че такова е поискано с
издадената ЕЗА. Следва да се отбележи, че от изложението за инкриминираната
деятелност в издадената процесна ЕЗА е изяснено от СП, че този вид престъпна
деятелност е в основата на генерираните парични средства, които в повдигнатите
обвинения са обвързА.с обвинението за вторична престъпна дейност, каквато по
естеството си е „прането на пари“, за което впрочем е било дадено изрично
съгласие от испанските съдебни власти за съдене на подс.А..
Следва да се отбележи, че в получения отговор на
първоинстанционният съдия С.Г.от Централен следствен съд №1 на Кралство
Испания, постановил първоинстанционния акт за изпълнение на ЕЗА - протокол
ЕЗАП№41/2019/12.03.2019г. е обсъдено запитването на СНС от 18.02.2020г., като в
отговора до СНС е записано, че „би трябвало да се подаде молба за получаване
на съгласие за осъждане във връзка с данъчно престъпление, в съответствие с
предвиденото в чл.27.4 от Рамково решение №584/2002 и свързания с него чл.60 от
испанския закон №23/14“, като е приложено и извлечение на посочения
закон.
Именно поради съдържанието на постъпилия отговор, на
същата дата – 24.04.2020г. СП е подала нова ЕЗА, която е представена на съда в
заседанието от 04.05.2020г.
Първостепенният съд е приел и обсъдил представеното
писмено доказателство - изпратената от СП нова ЕЗА от 24.04.2020г., в
съответствие с отговора на съдията С.Г.от Централен следствен съд №1 на
Кралство Испания, но след това е предприел непоследователни и противоречащи на
собствените си мотиви, за наличие на неизяснен преюдициален факт, като
неоснователно е преценил, че са изчерпА.процесуалните способи за отстраняване
на констатираните в произнасяне от 18.02.2020г. от същия състав на СНС, процесуални
пречки за пълно и обективно провеждане на съдебното производство.
Въпреки обстоятелството, че не е получен отговор на
изпратената ЕЗА от 24.04.2020г., приета като писмено доказателство по делото,
съдът неоснователно е приел, че е налице окончателно настъпила промяна в
обстоятелствата, за обема на обвинението повдигнато на подс. А., с оглед приложение
принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА и диспозитива на Решение
197/22.04.2019г. на Централен следствен съд №1 на Кралство Испания. С
посоченото, първоинстанционният съдебен състав необосновано е изразил
предварително отношение по очаквания отговор на изпратена ЕЗА от 24.04.2020г., до
съдебните власти в Кралство Испания, приемайки за установено, че е налице промяна
(окончателна) в обстоятелствата по смисъла на чл.270 ал.1 изр.2 НПК, като въз
основа на това е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия А..
Вън от посоченото, въззивният състав намира за необходимо
да отбележи, че не всяка промяна в обстоятелствата, може да породи нужните
основания за промяна на мярката за неотклонение. Следва да се отбележи, че
десет дни преди това произнасяне, състав на АСНС е потвърдил определение на
същия състав на СНС в смисъл, че рисковете от укриване и извършване на
престъпление обуславят продължаване на мярката „задържане под стража“ за
подсъдимия А.. В НПК са описА.предпоставките по см. на чл.63 НПК, по които
съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да опише защо констатираната промяна е
съществена и как се съотнася с кумулативните предпоставки по чл.63 ал.1 НПК.
Без комплексна преценка за същественото значение на настъпилите промени, заедно
с наличната доказателствената информация относима към предпоставките по чл.63
ал.1 НПК, което следва да се съпостави с целите на мерките за неотклонение по
чл.56 ал.3 и чл.57 НПК, съдът няма да изпълни изискванията на закона за
постановяване на правилен съдебен акт. В протестирания съдебен акт от
04.05.2020г. не са изложени мотиви в този смисъл и по отношение решението на
съда за изменение мярката на подс.А. в „домашен арест“.
По
обоснованото подозрение
Като провери на основание чл.345 ал.3 вр. чл.314 от НПК,
събраните на досъдебната фаза доказателства, въззивният състав намира че
основанията, които са послужили и на други съдебни състави, да формират
положителен извод, относно наличието на обоснованото подозрение по първата процесуална
предпоставка на чл.63 ал.1 НПК не са променени. По посочените причини настоящият
състав не намира за нужно да обсъжда повторно същите доказателства и съдържащата
се в тях информация, послужила за вече взети съдебни решения по наличието на
обосновано подозрение за съпричастност на подсъдимите М. и В. А. към
повдигнатите им обвинения.
Продължава да е налице доказателствена информация, от
която следва положителния извод, че подсъдимите А. са притежавали и вероятно
пряко и непосредствено са контролирали изкуствено създаден конгломерат от
търговски дружества, част от които са регистрирА.в офшорни зони, на името на
подставени лица, използвА.за техни номинални собственици, които са без
отношение към дейността на представляваните от тях дружества, които са се
ангажирали да ги представляват срещу заплащане на минимално възнаграждение.
СъбрА.са доказателства, че същите са предоставили цялото фактическо управление на
дружествата и разпореждането с активите на предприятията на подсъдимите или на свързА.с
тях лица. От доказателствата преценени на пръв поглед, обосновано може да се
заподозре, че изкуственото и преднамерено клониране на такива дружества,
вероятно е с цел използването им за симулативни парични трансфери и доставки,
за прикриване на търговска печалба и избягване заплащането на данъчни
задължения, чрез включването им във верига от сделки и доставки и подбуждане на
други подсъдими за водене на невярна счетоводна отчетност.
С еднопосочно и допълващо значение е и доказателствената информация
придобита при използване на СРС, за отношенията и естеството на контактите с
другите подсъдими и със свързаните лица, представляващи и управляващи
съответните дружества. От способа за доказване - съдебно техническа експертиза,
може обосновано да се заподозре, че подсъдимите Е.М.(К.) и Р.К., вероятно са осъществявали
пряко подконтролна и подотчетна на А. деятелност, относима към реализирането на
вредоносния резултат инкриминиран в повдигнатите им обвинения. Обоснованото подозрение за съпричастност на подсъдимите М.
и В. А. към инкриминираните им обвинения може да се установи от гласни
доказателствени източници като показанията на свидетелите Т.и А.А., М.М., Й.К.,
О.Н., А.И., А.М., Т.Т., С.П., П.К., П.Л., Н.С., И.Р., Е.В., Е.К., Б., В.Х., Т.П.,
К.Д., Г.Л., В.Л., П.С., К.Р., М.П., Г.Г.,
М.И., С.С., А.К., А.Ц., Л. С., Е. Х.а, Д. Д., Б. Г.а, както и показанията на св. К. Б., от способите за доказване - банкова
експертиза, заключението по съдебно-техническата експертиза, от писмените и
доказателства - счетоводната документация на „Е. Ф. 1“ ЕООД, „Т. С. 2014“ ЕООД, „А. и Я. 2014“ ЕООД, „З. К. П.“ АД, „В.Г.К.“ ЕАД, „К. 2018“ ЕООД, както и приложена банковата документация за „В.Г.К.“ ЕАД,
приобщена чрез разкриване на сведения, представляващи банкова тайна, налична в
„Прокредитбанк“ „Д-комерс банк“ и „Инвестбанк“, протоколите за претърсвания и
свързаните с тях изземвания.
Относно оспорената във възражението от защитата
доказателствена обезпеченост, за това подсъдимата А. да е съпричастна към осъществяване
на психическо въздействие върху волята на друг вменяем
субект да извърши престъплението, което
иначе не би извършил, следва да се отбележи, че едностранно защитата обвързва доказателствените
източници единствено с наличието или липсата на преки такива. Съдът, при
изследването на доказателствата и формиране на вътрешното си убеждение не може
да бъде ограничаван само и единствено от наличието или липсата на такива преки
доказателства. Обоснованото подозрението за вероятно участие на А. като
подбудител към данъчни престъпления, може да се извлича и от данните за това, в
чия правна и/или имуществена сфера са възникнали имуществените ползи, от
неправомерната дейност на свързаните с подсъдимата лица, какви са способите и
какви действията на извършителите, които са довели до увеличаване имуществото
на крайния бенефициент, т.е. до формирането на вредоносния резултат, при данни
за неговата самоличност.
По рисковете
Въззивнията съд обсъди доказателствената информация и
съобрази, че риска от извършване на
престъпление от подсъдимия А. е висок, че не са налице промени в
обстоятелствата, които да са от естество, което налага смекчаване на мярката му
за неотклонение, като изводите в този смисъл на решаващия съд са неоснователни.
Рискът от извършване на престъпление и за двамата
подсъдими произтича от продължителния инкриминиран период, от обстоятелството,
че подсъдимите са вероятно съпричастни към деятелност с териториален обхват в
страната и извън нея, че инкриминираните вреди от някои от деянията, са в
особено големи размери, че се касае за повдигнати обвинения включващи
множество отделни престъпления. Делото е със значителен обем на доказателствата, при
наличие на правна и фактическа сложност, което ангажира извършването на множество
предстоящи съдебни следствени действия, като до момента не е събрано нито едно
доказателство в съдебната фаза на процеса.
Защитата се позовава на няколко съдебни решения - Решение
№ 519/2001 г. II н.о., н.д. № 384/2001г.; делото
Биков срещу Русия, 2009 г.; Решението „Мамедова
срещу Русия, 2006 г.; Летелие
срещу Франция, 1991 г. Решението
Л.А. срещу Франция, 1998 г. и Kauczor срещу Полша, 2009 г., с които акцентира върху продължителния период от една
година на развитие на наказателния процес и процесуалното значение на
приключилото събиране на доказателства в досъдебната фаза на процеса, за
продължаване прилагането на най- тежката мярка за неотклонение за двамата
подсъдими. С представянето им се цели, да се аргументира неправилното
приложение на закона, доколкото съответните съдилища не са отдали значимото
място на развитието на доказателствения процес и са подценили изминалия период
от време, с което са формирали неправилни изводи за продължаващ риск от
извършване на престъпление. В цитираните решения се установяват мотиви,
относими към преосмисляне на доказателствената информация, послужила при
първоначалната преценка за наличие на риск, която следва да бъде отчитана в
полза на съдените лица, за редуциране наложените им процесуални ограничения по
адекватен начин, с напредване процеса на събиране на доказателства. Конкретно в
цитираното във възражението „Решението Л.А. срещу
Франция, 1998 г. - „Рискът от въздействие
върху свидетели и унищожаване на доказателства дори да е съществувал в
началото, постепенно е загубил значението си, след като свидетелите са разпитА.и
разследването е напреднало.“
Посочената съдебна практика, в конкретния случай не може
да бъде възприета, доколкото не съответства на процесуалните факти по
настоящото производство, по което все още не е започнало събирането на
доказателствата в съдебната фаза на процеса. Съдебното
производство /чл. 7 НПК/,
заема централно място наказателния процес, а
събраните в досъдебното производство доказателства, нямат доказателствено
значение, ако не са проверени и събран в цялост в съдебната фаза на
наказателния процес. Доказателствата, от които съда преценява въпросите по реда
на чл.301 НПК, са единствено тези, които са събран и проверени в съдебната фаза
на наказателния процес, която в конкретния случай е в своето процесуално
начало. В този смисъл, следва да се отбележи, че към настоящия процесуален
момент, не е приобщено нито едно доказателство, върху което съдът ще формира
крайния съдебен акт и ще изложи мотиви по въпросите по чл.301 НПК. Наличието на
риск от увреждане стабилитета на доказателствените източници, установени в
досъдебната фаза (подготвителна) на наказателния процес, е все още висок,
поради това, че не са събран в съдебната фаза на процеса. В този смисъл
първостепенният съд не е съобразил, че до приобщаването на доказателствата в
хода на съдебното следствие, рискът от извършване на престъпление и за двамата
жалбоподатели, с оглед естеството на конкретната вероятна инкриминирана
деятелност е висок.
В протеста се твърди, че продължава да е налице реален
риск от извършване на престъпление, поради намерената информация в телефоните
на подсъдимите А., ползван от тях на територията на Кралство Испания, в периода
на издирването им. Прокурора твърди, че селектирано съдържание на
доказателствени източници по делото намерена в паметта на телефоните –
протоколи на свидетели, част от които, източници на информация за евентуалната ръководната
роля на А. в управлението на дружествата, респ. във вземане на решения било съотносимо с информация пряко относима към повдигнатите
обвинения за престъпления по чл. 255 и чл. 256 от НК респективно към търговската дейност на
„З. К. П.“ АД и „В.Г.К.“ ЕАД, водело до реален
риск от извършване на престъпление.
Въззивния състав намира, че данните за притежаването на
посочените доказателства, не съдържа риск от извършване на престъпление, с
оглед достъпната информация в тях, особено след като всички доказателства по
досъдебното производство са предявени.
В този смисъл, ангажираните с тези факти твърдения на
прокуратурата, не могат да
се тълкуват
като „опасност от извършване на престъпление", доколкото знанието за съдържанието на доказателствата е
елемент от правото на защита на всеки обвиняем, гарантирано от НПК,
Конституцията на Република България и чл. 6 от ЕКПЧ, поради което не могат да бъдат споделени от въззивната
инстанция.
Вярно е, че всяко лице привлечено към наказателна
отговорност има право да се запознава с материалите по делото и това са
гарантирал права от законите в Р.България, но в хода на събиране на
доказателства в досъдебното производство, прокурорът решава кога и с кои точно доказателства
да запознае обвиняемия. Това произтича от обстоятелството, че за разкриването и
доказването на обмислена и осъществявана в продължителен предходен момент скрита
противоправна дейност, законодателя е предоставил в хода на досъдебното
производство, правото на държавното обвинение, да прецени самостоятелно кога да
запознае обвиняемия с конкретно събрано доказателство. Едва в края на
разследването законодателят е предвидил задължение на прокурора да предостави,
всички доказателства на обвиненото лице за запознаване с тях.
Подсъдимите към момента, когато е установено, че са
разполагали с цитираните в протеста доказателства, не са били задържани,
напротив укривали са се като обвинени лица, които са издирвани. Запознаването
им с посочените доказателства в посочения процесуален момент, без съгласието на
прокурора е процесуално нарушение, поради което не може да се приеме, че
запознаването с тях е част от правото им на защита.
Защитата се позовава на правото на подсъдимите да са уведомени
за всички доказателства срещу тях и това твърдение е вярно, доколкото касае
изискването на равенство на средствата за доказване пред съда, но не е вярно от
гледна точка на процесуалния етап и точното време, в което са станали достояние
на обвиняемите (каквото процесуално качество са имали в този момент), за което
е установено, че е направено без съгласието на прокуратурата. В хода на
досъдебното производство, това изцяло зависи от решението на прокурора, като
„господар на досъдебното производство“, а правото им на информация за събраните
доказателства, на което се позовава защитата, не е абсолютно в този смисъл.
В този контекст, въззивният съд прецени, че подсъдимите
се отнасят с пренебрежение към установения процесуален порядък, поради което и
в съвкупност с изложеното по - горе намира, че риска подсъдимите да се отклонят
от спазването на евентуално наложена им по-лека мярка за неотклонение е реален.
В условията на тяхното издирване не са се съобразили с процесуалните правила,
като в условията на домашен арест, според настоящия състав е налице реален
риск, да се създадат неистински доказателства или да бъдат неправомерно променени
други, които предстои да бъдат приобщавА.като доказателства в предстоящата
съдебната фаза.
Изложените във възражението твърдения за
влошеното здравословно състояние на подсъдимата А., не са поставяни за първи път и са били обект на
изследване от първоинстанционният съд със СМЕ, която е
достигнала до извод за наличие на твърдяните заболявания. Същевременно не са налице данни, че предприетото
поддържащо медикаментозно лечение не може да бъде провеждано или че то не води до
овладяване на здравословния и статус. В този смисъл, няма данни за несъвместимост
на актуалното здравословното й състояние с
условията в местата за лишаване
от свобода.
Относно срока на задържане и неговата продължителност, настоящия
състав, не намира основания да приеме, че е в противоречие с приетите стандарти
за преценка на неговата основателност („разумност“). Така в Решение
№ 263/16.06.2014г. на ІІІ НО ВКС е посочено, че сложността
на делото се определя от няколко
фактора: от естеството на фактите, които са
предмет на доказване; от сложността на правните проблеми и от сложността на
процедурата.
В конкретния случай, продължителността на задържане да
бъде съобразена, сложността и обема на доказателствата с изискваният на закона
за обезпечаване на рисковете по смисъла на чл.57 НПК и практиката на ВКС, наред
с преценка обстоятелствата по смисъла на чл.56 ал.3 НПК. Като съобрази
посоченото, въззивният състав не се констатира
неоснователно забавяне на наказателното производство. Намира, че получаването
на отговор по изпратената нова ЕЗА няма да допринесе за неоснователно забавяне
на наказателното производство, доколкото в рамковото решение е регламентиран едномесечен
срок за отговор на изпълняващата страна по него. Не се установява забавяне или
дезинтересиране на прокуратурата и съда от воденото наказателно производствно,
като производството се развива в срокове обусловени от фактическа и правна
сложност на делото.
Предвид всичко изложено, АСНС намира, че адекватна
мярка за неотклонение, съответствуваща на целите, очертА.в разпоредбата на чл.
57 от НПК, продължава да бъде „Задържане под стража“ в настоящия процесуален момент
и за двамата подсъдими.
Съобразно изискванията на закона, посочени в чл.270 ал.1
изр.1 НПК, изменение на мярката за неотклонение е правна възможност за
приложението на която, съдът преценява даоказателствата с оглед наличие на настъпили
нови обстоятелства, които следва да бъдат критично осмислени в съотношение с целите
на мерките за неотклонение по смисъла на чл.56 ал.3 и чл.57 НПК. Доколкото това
не е спазено при мотивиране на атакуваното решение от първостепенният съд,
следва протестираното протоколно определение на
СНС XXIII - ти състав от 04.05.2020г. по НОХД №4704/19г., с коeто са изменени прилаганите мерки за неотклонение „Задържане
под стража“ на подсъдимите М.Л.А. и В.К.А. в по – леки - „Домашен арест“, да
бъде отменено като неправилно.
Предвид горното и на основание чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 и чл.345 НПК, IV въззивен състав на АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение на СНС XXIII -
ти състав от 04.05.2020г. по НОХД №4704/19г., с коeто са изменени прилаганите мерки за неотклонение „Задържане
под стража“ на подсъдимите М.Л.А. и В.К.А. в по – леки - „Домашен арест“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.