Р Е Ш Е Н И Е № 276
гр.Кюстендил, 08.12.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно заседание на осемнадесети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия
Стойчева
КАНД № 249 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Предявена е
касационна жалба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв. С.К., срещу
решение № 252 от 29.07.2020г. на Районен
съд - Дупница по АНД № 441/2020г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № К-026233/06.01.2020г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД “Контрол на пазара“ при КЗП. В жалбата се
съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Нарушението
на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса в НП на място на
извършване на нарушението, с посочване на грешна дата на извършване на
нарушението, както и с неясно описание на нарушението. По същество се отрича
наличието на съставомерно деяние по
чл.114, ал.3 от ЗЗП с твърдения, че не
са извършени предвидените в разпоредбата ремонти на процесната стока, доколкото
актуализацията на софтуера не представлява ремонт. Сочи
се, че оспореното решение не е мотивирано, тъй като няма отговор на
оплакванията в жалбата. Иска
се отмяна на въззивното решение и произнасяне по същество с отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – Комисията
за защита на потребителите – гр.София, не
изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационното
оспорване. Счита, че решението на въззивния съд е правилно.
Административен съд - Кюстендил, след запознаване с жалбата
и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като
подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по
см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на обжалване пред районния съд е Наказателно постановление № К-026233 от 06.01.2020г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД “Контрол на пазара“ при КЗП,
с което за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП на „Т.Б.“ ЕАД на основание чл.222а
от закона е наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв.
Административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана за това, че на 25.06.2019г. в обект
каса „Т.Б.“ ЕАД, находящ се в гр.Д.,
ул.“***“ №21а, при извършена
проверка от служители на КЗП по повод постъпила
жалба с вх. № С-03-3216/
30.05.2019г. на потребител относно предявена на 23.05.2019г. рекламация
на мобилен телефон Samsung Galaxy S8, в която е заявено искане за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума, е установено, че апаратът е върнат от сервиз на 27.05.2019г.
със становище, че няма отклонения от нормалните параметри на работа, т.е. не е
удовлетворено искането на потребителя за разваляне на договора, с което действие търговецът е нарушил
разпоредата на чл.114, ал.3 от ЗЗП.
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен
протокол № К-2681224 от 25.06.2019г., съгласно
който потребителят е отправил шест
поредни рекламации, които са приети от търговеца, като два пъти е извършена смяна на компоненти на
апарата, а четири пъти – смяна /актуализация/ на софтуера, обективирани в сервизни
протоколи, съответно от 24.05.2018г.; 06.07.2018г.; 23.07.2018г.;
31.07.2018г.; 16.05.2019г. и 23.05.2019г. Към преписката е приложено становище на
търговеца във връзка с КП, в писмо с изх. № 267/26.07.2019г., видно от
което искането на потребителя за разваляне на договора по чл.114, ал.3 от ЗЗП
се счита за неоснователно.
За
деянието е съставен АУАН № К-026233/26.07.2019г., послужил за издаване на наказателното
постановление. Както в акта, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено на 23.06.2019г.,
а е установено на 26.07.2019г. в гр.
Дупница.
В
производството пред ДРС са разпитани длъжностните лица при АНО, които с
показанията си потвърждават описаните в АУАН фактически обстоятелства.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
компетентност на наказващия орган, наличие на изискуемите се реквизити в АУАН и
НП и доказаност на деянието. По отношение датата на нарушението е прието, че
същата е определена правилно от АНО съобразно едномесечния срок по чл.113, ал.2
от ЗЗП, считано от предявяване на рекламацията на 23.05.2019г., в който срок търговецът е следвало да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба, т.е. да уважи рекламацията и с изтичане на този срок настъпва отказ да
бъде уважено искането за разваляне на договора.
По същество, според съда,
потребителят е осъществил правото си да поиска разваляне на договора и
възстановяване на заплатената сума, което търговецът е бил длъжен да
удовлетвори, тъй като несъответствието на стоката с договора след шест рекламации, сочи на осъществен фактически
състав на нарушението по чл.222а вр. с чл.114, ал.3 от ЗЗП. По посочените правни
доводи съдът е потвърдил НП.
Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава
следните изводи:
Въззивното решение
е неправилно, поради което и на осн.чл.222, ал.1 от АПК касационния съд го отменя и
се произнася по същество като отменя
наказателното постановление.
Правните изводи на районния съд в частта, с която се счита, че липсват
процесуални нарушения в административнонаказателното производство, са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите
нормативни разпоредби. Поддържаните в касационната жалба възражения са
основателни.
Обратно на приетото от въззивния съд, касационната инстанция счита, че
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.42, т.3 и т.4 и
по чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН при описание
на нарушението, което е ограничило правото на защита на нарушителя. Административнонаказателната отговорност на касатора в качеството му на търговец по см. на
§13, т.2 от ДР на ЗЗП, е ангажирана за нарушение по чл.114, ал.3 от ЗЗП. В съдържанието на АУАН и НП обаче липсват
съществени елементи от фактическият състав за отговорността на дружеството.
В АУАН и НП е визирана като дата на деянието 23.06.2019г., без да е уточнено
как е определена същата и с какво фактическо действие или бездействие на
задължения търговец се свързва. Докато мястото на извършване на нарушението
може да се изведе от местонахождението на обекта, в който са приети
рекламациите на потребителя и в който търговеца осъществява търговската си
дейност, то това не е така по отношение датата на неговото извършване. Начинът
на описание на нарушението не позволява датата на извършването му да се изведе
по подразбиране.
Отразената дата на нарушението
не може да бъде свързана с поведението на нарушителя, както и с
предявени жалби, искания и констатации
на потребителя и контролния орган.
Релевантната за отговорността на дружеството дата, не съвпада с депозирането на документи, иницииращи проверката или
обективиращи искане на потребителя за разваляне на договора, респ. отказ на
търговеца да го удовлетвори. Санкционната
норма на чл.222а от ЗЗП препраща към задължението на търговеца по чл.114, ал.3
от ЗЗП. Нарушеното правило за поведение по чл.114, ал.3 от ЗЗП изисква наличие
на четири кумулативни елемента: 1. качеството „търговец“ на санкционираното
дружество; 2. искане на потребител за разваляне на договора за продажба и за
възстановяване на заплатената сума; 3. удовлетворени преди искането три
рекламации на потребителя на стоката чрез извършване на ремонт на същата и 4. следваща
поява на несъответствие на стоката с договора за продажба в срока на гаранцията
по чл.115 от ЗЗП. Посочените фактически
елементи определят обективните предели на повдигнатото обвинение. Във връзка с доводите на касатора,
касационният съд счита, че правнозначим
за ангажиране отговорността на търговеца е факта на
предявяване или узнаване на искането на потребителя за разваляне на договора и възстановяване на
заплатената сума. Доколкото законът не
въвежда срок за произнасяне по искането, то още в деня на узнаването търговецът
е длъжен да изпълни задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП. Този ден е посочен в
АУАН и НП, но не като дата на нарушението. В АУАН и НП се твърди за отправена
на 23.05.2019г. жалба от потребителя до
търговеца с искане за разваляне на
договора за продажба и възстановяване на заплатената за стоката сума. Жалба с такова искане е приложена като
доказателство към преписката и по делото, но същата не е датирана. Дори и да се
приеме за доказано, че датата на предявяване на искането за разваляне на
договора е 23.05.2019г., то тя е различна от датата на нарушението, отразена в
АУАН и НП. Отсъстват данни и обстоятелства, относими към
елементите от състава на нарушението, с които да се обоснове датата на
извършването му, което не позволява на нарушителя да разбере кога и с какво свое поведение е
осъществил релевираното деяние. Изводите са, че така отразената дата на деянието не съответства на формалните изисквания на
закона за конкретно и точно описание на нарушението, с което се гарантира предявяването на ясно
обвинение. Коментираните процесуални
нарушения са съществени и не подлежат на саниране в съдебното производство по
делото. Нарушено е правото на защита на търговеца да разбере обвинението и да
организира защитата си срещу него. Допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на НП, респ. налице е основание за незаконосъобразност на същото.
Като е пропуснал да констатира
горния порок на наказателното постановление, районният съд е
постановил неправилно решение. В противоречие с правомощията си, въззивната
инстанция е направила опит да допълни
липсващия реквизит от съдържанието на АУАН и НП, свързвайки датата на
нарушението със срока по чл.113, ал.2 от
ЗЗП, който е неотносим към процесното деяние.
Осъществено е касационното основание по чл.348 , ал.1, т.1 от НПК. Следва
отмяна на оспорения съдебен акт, както и отмяна на наказателното постановление
при усл. на чл.222 ал.1 от АПК.
Предвид
изложените по-горе съображения за процесуални нарушения на АНО, съдът не
обсъжда доводите на касатора по
съществото на спора. Следва да се посочи
само, че на датата 23.06.2019г., вписана в АУАН и в НП, не е налице поведение на нарушителя, което да е
съставомерно административно нарушение по чл.222а вр. с чл.114, ал.3 от ЗЗП. Както
се посочи по-горе, правнозначим за ангажиране отговорността на търговеца е факта на
предявяване или узнаване на искането на
потребителя за
разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума, от когато възниква задължението
му по чл.114, ал.3 от ЗЗП.
Независимо
от изхода по делото, съдът не присъжда деловодни разноски в полза на касатора
поради липса на доказателства за направени такива.
Водим от горното, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 252 на Районен съд –
Дупница от 29.07.2020г.
по АНД № 441/2020г. и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № К-026233 от 06.01.2020г.,
издадено от директора на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД “Контрол на пазара“ при КЗП,
с което на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София,
сграда 6, е наложена имуществена санкция в размер по 500,00лв. на осн. чл.222а от ЗЗП вр. с чл.114, ал.3 от
ЗЗП.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
Председател:
Членове: 1.
2.