ххх0
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110208524 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на С. Б. И., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № СОА22-РД11-509/26.05.2022 г.,
издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и
градска мобилност“, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20,00 лева за извършено административно
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретно се поддържа, че процесното наказателно постановление е издадено
на база Акт за установяване на административно нарушение, издаден от
служители на частно дружество „Център за градска мобилност", което не
може да бъде упълномощавано да извършва държавно - властническа
дейност, респективно и АУАН е съставен от лице, без съответната
компетентност за това. На следващо място се излага, че при съставянето на
АУАН посоченият в него свидетел е бил в съседна стая, а не каквото е
изискването на закона, което е в явно нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Отделно
1
от това, актът е издаден и в нарушение на правилата, предвидени в чл. 42, ал.
6 от ЗАНН, като не са посочени определените в закона реквизити на
нарушителя, а и не са взети предвид и фактите и обстоятелствата, изложени
устно от жалбоподателя, което нарушава правото му на защита.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведените по делото съдебно заседания жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с адв.Георгиев, с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество
процесуалният представител поддържа становище за отмяна на атакуваното
наказателно постановление по съображенията, изложени в жалбата. В
допълнение се сочи, че автомобилът на жалбоподателя не е бил паркиран на
процесното място, а е бил аварирал, поради което и визираното в
наказателното постановление нарушение не е извършено.
В съдебните заседания административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирано по делото
писмено становище се излагат съображения за законосъобразност на
оспореното наказателно постановление, поради което се моли същото да бъде
потвърдено, респективно депозираната срещу него жалба да бъде оставена без
уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 12.03.2022 г. в гр.София, жалбоподателят С. Б. И. управлявал личния
си лек автомобил марка "хххх", с рег. № хххх, след което около 15:37 часа
паркирал същия на адрес, находящ се в ж.к.“ххх“ до блок ххх, в зоната на
действие на пътен знак В28 - "Забранено е паркирането".
На 12.03.2022 г. на жалбоподателя С. Б. И., била наложена глоба с фиш
серия СО № 9071757, издаден от инспектор при Център за градска мобилност
ЕАД, за неправилно паркиране в зоната на действие на пътен знак В28 –
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
2
Предвид подадено от жалбоподателя С. Б. И. възражение срещу глоба с
фиш серия СО № 9071757 от 12.03.2022 г., свидетелят П. Р. В., заемащ
длъжността „инспектор“ при ЦМГ ЕАД, съставил срещу С. Б. И. Акт за
установяване на административно нарушение бланков № 003077/12.04.2022
г., за това, че на 12.03.2022 г. около 15:37 часа, паркирал в гр.София,
ж.к.“ххх“ до блок ххх личния си автомобил "хххх", с рег. № хххх неправилно
в зоната на действие на пътен знак В28. Актосъставителят квалифицирал
извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателя С. Б. И. на 12.04.2022 г., който
след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било депозирано писмено възражение
срещу констатациите в съставения АУАН.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното в
настоящото съдебно производство НП № СОА22-РД11-509/26.05.2022 г.,
издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и
градска мобилност“, с което жалбоподателят е санкциониран с налагане на
"глоба" в размер на 20,00 (двадесет) лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител П. Р. В., както и обясненията на жалбоподателя С. Б. И.
(частично).
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. П. Р. В. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
3
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като
актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
На следващо място и съобразявайки двойствената природа на
обясненията на въззивника И. – като доказателствено средство и средство за
защита, съдът намира, че не следва да се довери на заявеното от същия в
частта досежно обстоятелството, че автомобилът му е бил аварирал на
процесното място и че е престоял на същото за пет - десет минути, доколкото
последното не се подкрепя от останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал. При извършения анализ на така депозираните
обяснения, преценявайки ги съвкупно с останалите събрани по делото
доказателствени материали, съдът ги прие за недостоверни, градящи защитна
версия и съставляващи несигурна доказателствена основа, обрисуваща
недостоверно обстоятелства от значение за делото. Същите в конкретния
случай и в посочената им част се явяват изолирани и неподкрепени от
каквито и да било други доказателствени източници. В останалата им част, а
именно – че автомобилът на жалбоподателя е бил спрял на процесното място
в процесното време, както и че на визираното място е бил наличен поставен
пътен знак В28, обясненията се кредитират от настоящата съдебна истанция,
доколкото кореспондират напълно с останалия доказателствен материал.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, включително и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
При това от събраните доказателства по делото по категоричен начин се
установява спирането на 12.03.2022 г. на пътното превозно средство - лек
автомобил марка "хххх", с рег. № хххх, на посочения в АУАН и НП
административен адрес и непосредствено в зоната на действие на пътен знак
В28, което не се оспорва и от жалбоподателя, като предмета на спора се
концентрира върху основанието за спиране и дали същото следва да се
квалифицира като спиране за престой или за паркиране.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
4
изводи от правна страна:
По допустимостта на жалбата съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е срещу административнонаказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната
материална и териториална компетентност, съгласно приложените и
приобщени по делото Заповед № САО20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на
Столична община, Заповед № СОА21-РД95-62/11.03.2021 г. на кмета на
Столична община, Заповед № РД-09-69/01.06.2021 г. на изпълнителния
директор на ЦМГ ЕАД, трудов договор № РД-121П-09/01.03.2021 г.,
длъжностна характеристика. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано,
че съгласно т. 19.1 от Заповед № СОА21-РД95-62/11.03.2021 г. на кмета на
Столична община, длъжностните лица при ЦМГ са изрично упълномощени
при осъществяване на контролните си функции при констатиране на
неправилно паркиране да съставят актове за установяване на нарушения
съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, поради което и доводите на въззивника в
противоположния аспект, а именно – за липса на материална компетентност
на актосъставителя, не могат да бъдат споделени.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като е налице и редовна процедура по връчването
им на жалбоподателя.
Установената фактическа обстановка ясно е описана, както в съставения
АУАН, така и в издаденото впоследствие НП. Фактическото описание на
нарушението е ясно и не буди никакви съмнения относно фактите от
обективния състав на твърдяното нарушение, така че нарушителят да е в
състояние за разбере фактическите рамки на административнонаказателното
5
обвинение и да организира адекватно защитата си.
С обжалваното наказателно постановление № СОА22-РД11-
509/26.05.2022 г., издадено от Заместник кмет на Столична община,
направление „Транспорт и градска мобилност“, на въззивника е наложено
наказание за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, който изисква от
водачите на ППС да съобразяват своето поведение с редица указания,
включително пътните знаци. В конкретния случай като нарушено от страна на
водача се сочи указанието на пътен знак В28, който съгласно чл. 47, ал. 3
ППЗДвП има следното съдържание - "Забранено е паркирането". Описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия
съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя
И. е ангажирана правилно. Установи се непротиворечиво в производството,
че лекият автомобил, управляван от С. Б. И., е бил паркиран в гр.София,
ж.к.“ххх“ до блок ххх, в зоната на действие на поставения пътен знак В28,
забраняващ паркирането, което обстоятелство било установено от свидетеля
П. Р. В. - инспектор при „Център за градска мобилност“ ЕАД, при обход на
района.
Съдът намира, че с оглед продължителността на престояване на
автомобила, която се извлича от показанията на свидетеля - актосъставител,
то спирането надхвърля понятието за „престой“ по смисъла на чл. 93, ал. 1
ЗДвП. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че управляваният от
жалбоподателя лек автомобил не е бил спрян за ограничено време,
необходимо за качване, слизане или товаро - разтоварна дейност в
присъствието на водача (такива дейности изобщо не се твърдят от
жалбоподателя), т. е. било е паркирано по смисъла на чл. 93, ал. 2 ЗДвП. В
настоящия случай не е налице престой или някоя от хипотезите на аварийно
спиране посочени в чл. 93, ал. 1 ЗДвП, поради което е налице именно
паркиране. С оглед на това и доколкото с паркирането е нарушено указанието
на поставения пътен знак В28, то и правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина умисъл,
доколкото водачът е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние -
нарушаване на пътен знак, и пряко е целял именно това - паркиране въпреки
6
забраната.
При това, законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя по реда на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, предвиждащ санкция за
неправилно паркиране, каквото се явява и настоящото нарушение, доколкото
е нарушен пътен знак относим към правилата за паркиране, като за
извършеното нарушение се налага наказание глоба в размер на 20,00 лева.
Санкцията е определена в абсолютен размер, поради което съдът не дължи
подробно обсъждане на нейния размер.
Освен това, съдът намира, че не се касае за маловажен случай по смисъла
на чл. 11 ЗАНН вр чл. 93, т. 9 НК, който да обуслови приложението на чл. 28
ЗАНН, доколкото извършеното не се отличава от обичайните случаи на
нарушения от посочения вид.
Въпреки изложеното до тук, настоящият съдебен състав констатира, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които обосновават отмяна
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а според алинея 3 на същия член, при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него. Следователно няма пречка актът да бъде подписан само от един
свидетел /както е в процесния случай/, но само ако същият е бил свидетел -
присъствал при извършване или установяване на нарушението. Във всички
останали случаи, когато свидетелят е само свидетел на съставянето на акта, но
не и свидетел присъствал при извършване или установяване на нарушението,
то съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН актът се съставя задължително в
присъствието на двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай съдът констатира, че е опорочена самата процедура
по съставяне на АУАН, доколкото същият е съставен в присъствието на един
свидетел, за който липсват каквито и да било данни да е присъствал при
извършване или установяване на нарушението, т. е. той е единствено
7
свидетел при съставяне на акта, което обстоятелство се потвърждава и от
разпита на актосъставителя В. в хода на съдебното следствие по делото. Ето
защо, в случая е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, в която е
необходимо съставяне на АУАН в присъствието на "двама други свидетели",
т. е. такива, които не са присъствали нито при извършване, нито при
установяване на нарушението. Съставянето на АУАН в присъствието само на
един свидетел по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН представлява нарушение на
процесуалните правила, достатъчно да обоснове отмяна на обжалваното
наказателно постановление единствено на посоченото основание.
Предвид отмяната на атакуваното наказателно постановление, разноски
се дължат в полза на въззивника, но доколкото последният не е претендирал
такива, респективно не е ангажирал доказателства за разходването им, съдът
не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА22-РД11-509/26.05.2022
г., издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт
и градска мобилност“, с което на жалбоподателя С. Б. И., ЕГН **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20,00 лева за
извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8