№ 297
гр. Ямбол, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330100786 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона
за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от М. В. А. с ЕГН ********** лично и в
качеството й на майка и законен представител на Е. М. А., ЕГН ********** и двете от
гр. Я., ул. „***, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на
молителите домашно насилие от страна на лице, което е баща на първата молителка и
дядо на втората молителка – В. К. А., ЕГН **********, от с. П., общ. Т., обл. Я..
В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено
конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Молителкат М. А. твърди, че
ответника е нейн баща и дядо на детето й. На 14.03.2024 г. молителките прибирайки се
в домът си в гр. Я. около 22.30 ч. установили, че в него се намирал и ответника. Същия
бил в мокрото помещение до всекидневната да ремонтира. След като молителките
влезли в апартамента, ответника започвал да им крещи видимо ядосан, като отправил
множество обиди към дъщеря си молителката М. А.. При протеклия скандал ответника
се опитал да вземе детето на молителката Е. А. и да я отведе в с. П., под предтекст, че
детето желаело това. Молителките се противопоставили на това желание на ответника
и тогава той хванал молителката М. А. за дясната ръка в областта на китката и
започнал да я извива и да се опитва да я счупи, като ограничавал достъпа на детето до
майка му. След продължително и болезнено извИ.е на китката на ръката, молителката
М. А. изкрещяла силно и се опитвала да се отскубне от него с всички сили. В този
момент детето ударило ответника, като същото допускала и другата молителката в
1
опита си да се защити. Веднага след като ответника я пуснал молителката се обадила
чрез тел. 112 на органите на полицията, като помолила за незабавна помощ. След като
затворила телефона ответника държал детето и не я пускал при майка й, като в същото
време продължавал да посяга, като изглеждал много опасен и непредвидим. Затова
молителката отново се обадила на тел.112 и помолила да остане на телефона докато
пристигнат органите на полицията.
След като полицаите пристигнали попълнили няколко документа, подписали
сведение и детето Е. била освободена с тяхна помощ и се прибрало в детската стая.
Молителката твърди, че такива скандали се случвали често през последните
години, като ответника пристигал и започвал да провокира скандали и да защитавал
детето Е., като посочвал, че обстановката не била подходяща за нея. Дори след молби,
покани и множество крясъци от страна и на двете молителки, същия не си тръгвал
докато не му било позволено да отведе детето със себе си, като се заяждал с М. и с
другите членове на семейството им.
Прилагат писмени доказателства, включително и декларация за извършено
домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от
ответника.
В съдебно заседание молителката лично и в качеството и на майка и законен
представител на малолетното дете не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответника се представлява от пълномощник адвокат, сочат
доказателства и претендират молбата да бъде оставена без уважение.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл.10, ал.1 от акта
на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на
ЗЗДН и същата е допустима.
Страните не споря, а и от представената справка по Наредба 14/18.11.2009 г. се
установява, че ответника е баща на молителката и дядо на малолетното дете.
От изисканите и представени справки за съдимост се установява, че никой от
страните не е осъждан за престъпление от общ характер с влезли в сила присъди.
От представената преписка от РУ- Я. се установява, че полицейските служители
на 14.03.2023 г. са посетили сигнал, подаден от молителката чрез тел. 112. До
началника на полицейското управление е изготвен доклад за посетен сигнал за
домашно насилие, въпросник по случаи на домашно насилие попълнен от молителката
2
М. А., попълнен е протокол- процедура за предоставена информация на пострадало
лице от домашно насилие и оказано съдействие, снети са сведение от М. В. А., В. К. А.,
съставен е протокол за предупреждение от 14.03.2024 г. на В. К. А., който на основание
чл.65 ЗМВР е предупреден да се въздържа от извършване на актове на домашно
насилие спрямо М. А., като същия е предупреден за отговорността по чл.5, ал.1,т.1
ЗЗДН.
От представената медицинска справка от Началник отделение по психиатрия
при МБАЛ“***“ АД гр. Я. се установява, че лицата М. В. А. и В. К. А. не се водят на
отчет към психиатричен кабинет.
От изготвения и приложен социален доклад за детето Е. М. А. и от извършеното
социално проучване, се установява, че М. В. А. осигурява жизнените потребности на
детето и полага необходимите грижи за него в семейна среда. Майката показала
емоционална привързаност към дъщеря си, демонстрирала интерес и загриженост към
проблемите в нейното развитие. Заявила желание и в бъдеще да се грижи за детето си и
да му оказва нужната помощ и емоционална подкрепа. В жилището, в което живеели
не били констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно
върху правилното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие на детето Е.. В негов интерес било да се отглежда в стабилна семейна среда. В
хода на проведените разговори М. А. заявила, че притежава необходимите родителски
качества и ресурс да обезпечи пълноценно грижите за детето си и да му осигури всичко
необходимо за неговото развитие.
В хода на делото от страна на пълномощника на ответника бяха представени
съдебно- психиатрично становище № 38/2022 г. изготвено от д-р И. Георгиев Ников, от
което се установява, че освидетелстваната М. В. А. страда от параноидна шизофриния.
Пристъпно протичане тип, код по МКБ10:F 20.0. Освидетелстваната по време на
прегледа не разбирала в достатъчна степен свойството и значението на постъпките си и
не можела да ръководи напълно действията си. Състоянието било обратимо, но
понастощем продължавала да се нуждае от висока степен от грижи и подкрепа.
От представеното психологично изследване на М. В. А. извършено в УМБАЛ
„***“, психиатрична клиника се обобщава, че данните от тестовата оценка и
наблюдение регистрирали блокирани екзекутивни функции с изразени затруднения
при инициативата, удържане на импулсивността и проблеми в изграждането на
дългосрочна стратегияв повече от 4 хода. Много затруднено ползване на обратна
връзка за корекция на поведението. Нисък фрустрационен толеранс и при фрустрация
затруднения да се придържа към ограничения. Мисловния процес бил затруднен,
недостатъчно продуктивен, с тенденция към разноплановост, нарушен капацитет за
извършване на абстракции и задържане на базисен принцип в процеса на работа (
редуване на конкретни или абстрактни избори). Представени са и медицински
3
документи касаещи заболяването на молителката М. А. с диагноза- психично
разстройство и критерии при провеждане на лечение.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпитите на свидетелите Е. Р.
Я., И. Ж. Д., А. С. Ц. и А. С. А..
Свидетелите Е. Р. Я. и И. Ж. Д. ( без родство със страните) са полицейските
служители посетили адреса на молителката, след подаден от нейна страна сигнал. При
тяхното пристигане скандал нямало, като им било обяснено, че като се прибрали в
дома си между нея и баща й възникнал спор за теч в мокрото помещение, а след това и
за начина на отглеждане на детето. Молителката им разказала, че спорът прераснал във
физическо насилие, като баща й извил ръката й, при което детето се намесило, той я
пуснал и всичко приключило. Бащата отрекъл да има упражнено физическо насилие,
като на лицата били снети сведения, а на бащата изготвен протокол за предупреждение
по ЗМВР. Последния се прибрал в с. П., като полицейските служители оформили
преписката и изготвили докладна записка. И двамата полицейски служители споделят,
че като са пристигнали на място детето било опряло главата си на краката на дядо си и
го било прегърнало, като спрямо него е нямало никакво насилие.
Свидетелката А. С. Ц. ( без родство със страните) посочва, че работи в детска
градина „***“ като детска учителка. При тях било детето Е. още от малко, като
отсъствало от детската градина без предупреждение. С бабата и дядото на детето се
запознали, когато забелязали, че те водили детето на градина и започнали по сериозно
да общуват с тях. Когато те водили детето в детската градина, то я посещавало
редовно, като отсъствало само когато имало здравословен проблем, но това било
рядко. Описва ги като търпеливи хора и забелязали детето да се усмихва. Посочва, че
когато детето постъпило при тях било изключително плахо, не общувало с никого,
предпочитало да си играе само, като се притеснявало да общува с другите деца.
Казвала им, че предпочита да бъде сама, но това се променило когато за детето се
грижели дядото и бабата. Детето започнало да търси другите деца, до общува с тях,
като желаело да се включва в мероприятията на групата и се усмихвало, което правило
и самите учители щастливи. В началото на тази година няколко пъти майката внезапно
идвала да вземе детето от детската градина, като не била ги предупредила затова.
Забелязали, че детето се стягало и като хипнотизирано тръгвало с нея, като нямало
емоция. Не били усетили дядото да бил указвал насилие или натиск върху детето, като
такова нещо изобщо нямало. Между детето , бабата и дядото имало изградена силна
емоционална връзка, като водили детето на круиз и то било безкрайно щастливо. След
връщането донесло подаръци за децата, рисувало картички за дядо си и баба си, за
любимата си братовчедка, но за майка си не. С майката трудно се общувало, като
според нея същата нямала реална представа за детето и когато последното я видело
тръгвало към нея като хипнотизирано. Посочва, че не била лекар, не познавала лично
4
М. и не можела да даде оценка за психичното й състояние, но за нея поведението и
било неадекватно. В последно време детето посетило само веднъж детската градина,
като го завела в 10.00 ч. и го взела в 12.30 ч. , като казала, че детето имало
здравословен проблем и занесла документи, като детето го боляло коремчето. В тази
връзка били взели мерки, медицинската сестра постоянно го наблюдавала, като храни
които не желаело детето да приема, не и ги давали, като затова предупредили и бабата
и дядото. Според тях детето имало тревога и поради това показвала тази
симптоматика.
Свидетелката А. С. А. ( майка на молителката М. В. А., баба на детето Е. М. А.
и съпруга на ответника В. К. А.) посочва, че заболяване на дъщеря й датира от много
отдавна, като през 2015 г. успели да тръгнат по лекари, психолози и психиатри. В тази
връзка достигнали до най-добрите лекари в гр. С., като поставили диагноза на дъщеря
й параноидна шизофриния. Същата не си вземала редовно лекарствата и отказвала да
признае за заболяването си. Една година била на инжекции, като след това се родила
Е.. Живеели заедно до първата година на детето и лечението и се отразявало добре.
След това те се преместили да живеят в с. П., като М. се сприятелила с едно момче и
заживели съвместно, заедно с детето. Когато Е. била на три години състоянието на
дъщеря й се влошило, като се наложило да влезе в клиника и се разделили с момчето.
Лечението което предложили, било отказано от М., като бащата на детето не бил го
припознал и не се интересувал от него. По отношение на лечението баща й бил по
настоятелен, като през месец февруари започнала да си пие лекарствата. Състоянието и
се подобрило, но в последствие решила да вземе детето да я гледа сама. Детето
виждало майка си да лежи и не била в час, не си играела с него и това го ядосвало.
Понеже детето било привързано към тях, това я дразнило. Имали още и син, който
имал две деца, момичета. Много пъти брат й говорил с нея, но не били в добри
отношения, като ги обвинила, че били Е. когато я оставила в тях. Детето не ходило на
детска градина и когато отишла веднъж в тях след ограничителната заповед, същото
много се разстроило. Чували се по телефона, то пак се разстройвало, но по-малко и
нямало причина същото да не ходило на детска градина. Посочва, че вчера сутринта се
чули в 07.30 ч., детето било събудено и искало да отиде на детска градина, но не знаела
какво се случва и същото не ходило. От момента на издаването на ограничителната
заповед детето не било ходило при тях в с. П., като се виждали на улицата или в парка.
От приетата по делото съдебно- психологическа експертиза се установява, че
М. В. А. била диагностицирана с диагноза параноидна шизофриния. Пристъпно
протичане тип, код по МКБ10:F 20.0., за което били налице значителна медицинска
документация, включително и експертен анализ от друго вещо лице- психиатър. Към
настоящия момент от проведения разговор с молителката от в. лице било налице
психотична реакция, но заболяването, проявлението му и терапията са приложно поле
на експертен анализ от друго вещо лице- психиатър.
5
Психологичното състояние на молителката М. В. А. в приложеното
психологично изследване от 20.06.2015 г. на клиничен психолог и продукцията в
приложената по делото документация, която било подробно изследвана, съответствала
напълно на проявите описани от свидетелите по делото. В разговор с нея в. лице
наблюдавало описаната висока импулсивност за очевидни избори, съпроводена с нисък
фрустрационен толеранс, водещ до неадекватност на избора. От свидетелските
показания ставало ясно, че мисловния процес продължавал да бъде недостатъчно
продуктивен, с тенденция към разноплавност по отношение на грижите за детето.
Затрудненото ползване на обратна връзка била ярко илюстрирано при съпоставката
между взаимодействието й с екипа на детската градина и начина, по който била
осмислена комуникацията с дядото В. К. А. и съпругата му А. С. А.. Психологичното
състояние на детето било напрегнато и съпроводено с трайна комуникационна
депривация, но това се касаело за отсъствие на устойчиво положителни
взаимоотношения между майката и детето, което водило до фрустрация- „болезнено
очакване“. Не била налице пряка или косвена продукция, както и последици от
психологичен характер или други данни за упражняване върху ищцата и/или детето
физическо и/или вербално насилие от страна на ответника В. К. А.. В приложеното
психологическо изследване на 02.06.2015 г. на клиничен психолог, продукцията, която
била подробно описана изключвала наличието на релевантен капацитет за
самостоятелно функциониране, в която и да била оБласт и при това съответства
напълно на проявите в поведението на ищцата, описани от свидетелите по делото.
Блокираните екзекутивни функции, съществено затруднявали самостоятелно полагане
на всички основни грижи и осигуряване жизнените потребности на детето. В
активната фаза за проявление на заболяването било ирелевантно да се коментира
родителски капацитет- способността на родителя да отглежда правилно и ефективно
детето си. Това изисквало анализ на уменията на родителите в областта на техниките
на отглеждане и прилагане на разумни и хуманни дисциплинарни мерки. По време на
изследването ставало ясно от свидетелските показания, че детето сковано и напрегнато
реагирало на лаконичните команди, които му се подавали от майката. С дядото В. А. и
съпругата му А. А. детето имало изградена доверителна връзка, като от материалите по
делото ставало ясно, че въпреки създалата се напрегната ситуация, пристигналите
служители на реда заварват детето спокойно да се гушка в дядото. При това било
налице достатъчно продукцията, от която да се направи заключение, че общуването в
този формат било комфортно и предпочитано от детето. Двете страни проявявали
активен устойчив интерес, който пораждал позитивна емоционална връзка. При среща
с детето и проведените ролеви игри се потвърдило наличието на значима доверителна
връзка между детето и родителите на ищцата, като ставало ясно, че Е. А. ги
възприемала, като източник на „родителска“ грижа. Отношението на молителката към
детето било непоследователно и противоречиво, без да било мотивационно
6
обусловено. Детайлното му изследване било невъзможно поради особеностите в
акцентуацията на ищцата М. А.- категорично ирационална. Детето споделяло съзвучна
с описаната по делото продукция илястрираща психотичния генезис в поведението
на ищцата. Е. А. възприемала майка си като такава, но предпочитало да е с баба си и
дядо си и с тях детето се чувствало спокойно. Отношението към майката се изразявало
в „напрегнато очакване“, но я зачитало и свояло. Отношението към родителите й В. А.
и съпругата му било като към функционално семейство. Дядото бил поел да изпълнява
„бащината функция“ и това било установен модел. Детето на този етап смесвало
ролите на възрастните, но определено дядото, като предпочитания член от
семейството, към когото изпитвало доверителна връзка.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата
е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
От приетата по делото съдебно- психиатрична експертиза се установява, че М.
В. А. боледувала от ендогенно разстройство с шизофренен облик. Прогредиентно
протичане с личностова прпомяна. Психичното и заболяване датирало от много
години, започнало още през 2007 г. с промени в афективната сфера, странно и
неприемливо поведение и дезазаптивни реакции. Лекувана била по повод на афективни
и психитични епизоди, но пароди липсата на критичност и несъдействие в лечението,
нямало структурирана медицинска документация. На вещото лице давало основание да
се произнесе, след като се запознало с документацията, че лицето било с установено
сериозно нарушение на психичните функции и с изразена трайна психична увреда в
резултат на психичното и заболяване. В случая от години количествено редуцираните
годности на лицето, които пораждали нуждата от постоянни грижи за лицето М. А. и
детето. Трябвало да се отбележи, че били налице годности , които били вече
качествено увредени- лицето не можело адекватно да организира живота си, нямало
този критичен потенциал да оцени състоянието си и да потърси варианти за справяне-
консултации, лечение, дългосрочна работа, извършване на битови дейности, грижи за
телесното си здраве. Разбиране и вникване в морално- етичните норми, съзнателно
отношение към обкръжаващата среда, правилно разбиране изискванията на закона и
своите задължения. М. А. не разполагала с необходимия родителски капацитет и не
била в състояние да полага основни грижи и осигурява жизнените потребности за
детето Е. М. А.. Родителите В. А. и А. А. се грижели за просперитета и развитието на
внучката си, като полагали разумни, качествени, небходими и важни грижи за детето.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата
е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
7
Целта на производството по ЗЗДН, е даде съдебна защита на молителя от всеки акт
на домашно насилие. В чл.2, ал.1, законодателя е предвидил, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН, за психическо насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В
посочения закон липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“ , но
като такова могат да бъдат всички действия на вербално посегателство, касаещи тежка
обида и унижаване, действия на агресия и заплахи, с които се осъществява психическа
принуда за извършване или неизвършване на определени дейности, които действия по
естеството си и по интензитета си имат силно отрицателно вредно въздействие върху
психиката на едно лице и предизвикват у него основателен страх.
За уважаване на молбата на защита от домашно насилие, следва да бъде
установено кумулативното наличие на две предпоставки, а именно, дали е осъществен
от ответника по молбата за защита противоправен и умишлен насилствен акт в някой
от формите, съдържащи се в чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН, който акт е насочен спрямо друго
лице- молителя в производството по ЗЗДН, и наличие на две лица на правна,
фактическа и/или родствена връзка, подробно изброени в чл.3 ЗЗДН. От друга страна
следва да се има предвид, че сочения в молбата акт на домашно насилие следва да бъде
доказан изцяло по естеството си, време, място, начин на извършване на авторството.
Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки за защита, с които се цели да се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, т.22, че налаганите по
ЗЗДН мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят
пострадалото лице, а не да санкционират извършителя.
При разглеждането на спора, следва да се прецени дали са събрани доказателства,
установяващи извършените от страна на ответника на твърдените актове на домашно
насилие, а също и дали същите съставляват актове на домашно насилие, съобразно
посочената в закона дефиниция. Настоящия съдебен състав приема, че процесните
актове на домашно насилие, за които се твърди, че са извършени от ответника на
14.03.2024 г., не съставляват прояви на домашно насилие, така както се изиска от
ЗЗДН.
Самостоятелната преценка на съда по отделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал не се установи предпоставките за издаване заповед за защита
по чл.15 ЗЗДН в полза на двете молителки и налагане на санкцията по чл.5, ал.4 ЗЗДН
на ответника.
8
Анализа на свидетелските показания, включително и тези дадени от свидетелката
А. А. по реда на чл.172 ГПК, безспорно се установява, че липсват категорични данни за
извършено домашно насилие от страна на ответника. Полицейските служители когато
са отишли на място, скандал нямало, като същите са възприели единствено фактите
които им е заявила молителката, като още повече, че детето било в дядо си и се било
гушнало. Не на последно място – са установени влошени отношения на молителката
М. А. с ответника, но същите са по повод нейното заболяване и отглеждането на
детето, отколкото са белязани като актове на домашно насилие. В тази връзка съдът
намира, че молителката М. А. с оглед заболяването си и противоречията с баща си
търси благоприятен резултат на това си поведение и безкритичност към заболяването
си, отколкото разкрИ.е на обективната действителност.
Тези изводи се обосновават и от факта, че посочените от молителката М. А. факти
са изолирани, едностранчиви и не се подкрепят от останалия доказателствен материал.
Напротив - опровергават се от всички свидетели, като нито един от хят не е бил пряк
свидетел на извършено от страна на ответника домашно насилие по отношение на
молителката, още повече същия на посочената дата да е упражнил физическо такова.
Декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН не са в състояние да променят горните изводи,
тъй като единственото декларирано в тях насилие не само не се подкрепя от
доказателствения материал, напротив - опровергава се от свидетелските показания и
приетите експертизи. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗДН действително е предвидена като доказателствено средство в процеса за
защита срещу домашно насилие. Предвид специфичния характер на отношенията,
чиято защита се търси по ЗЗДН, е предвиден улеснен за молителя ред - чрез
представяне на декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН на която е придадено доказателствено
значение и при липса на други доказателства, съдът може да издаде търсената заповед
за защита само въз основа на приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание на датата, мястото, времето, съответно и конкретните
действия, с които е извършено насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
При оспорване от ответната страна на акта на домашно насилие, както е в
настоящото производство, последната разполага с възможността чрез насрещно
доказване да обори изложеното в декларацията, с оглед разколебаване нейната
доказателствена сила. В случая ответника В. К. А. по вече развитите съображения е
опровергала обстоятелствата в декларациите. Чрез показанията на свидетелите и
приетите експертизи, се установява, че изложените от молителя факти и обстоятелства
в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, не съответства на обективната действителност,
което разколебава доказателствената й стойност и последната не е в състояние да
подкрепят тезата на молителката М. В. А..
Дори в разрез с горното да се приеме, че ответника крещял на молителката,
9
отправил въпросните обиди, опитал се да взема насила детето и да го отведе в с. П. под
предтекст , че тя това желаела и започнал да извива китката на ръката, са действително
извършени и отправени от ответника по отношение на молителката М. А., то сами по
себе си същите не водят до търсения резултат, тъй като не запълват в цялост
съдържанието на легално дефинираното домашно насилие. Макар същите да са от
такова естество, че да засягат честта и достойнството на молителите, с оглед конкретно
установените обстоятелства преди, по време и след конфликтите, те не са достатъчни
за да обосноват в нужната степен психическо насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН,
понеже не се установи наличието на негативни преживявания у молителите, страх или
принуда да извършат действия, противно на волята си, именно вследствие на тях.
Влошените отношения между страните очевидно датират от установяване на
заболяването на молителката М. А. и проявената некритичност към същото и
нежелание за полагане на усилия за лекуване, което неминуемо ги поставя в условията
на перманентна тревожност, нестабилност и напрежение, рефлектиращи негативно
върху тях и околните. Ето защо съдът намира, че дори и да се приеме за факт,
поддържаното поведение на ответника в конкретния казус не може да се квалифицира
като психическо и физическо насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че молбата за защита по ЗЗДН следва да
се остави без уважение.
По разноските :
С оглед изход на делото и на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН, вр. с чл.3 Тарифата за
държавните такси, които събират съдилищата по ГПК, молителката следва да заплати
държавната такса по настоящото производство в размер на 25, 00 лева по сметката на
ЯРС, както и сумата от 663, 00 лв. платени от бюджета на съда за възнаграждения на
вещи лица.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № *** г. , подадена от М. В. А. с ЕГН
**********, лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Е. М.
А., ЕГН ********** и двете с адрес гр. Я., ул. „*** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
Заповед за съдебна защита в полза на молителката М. В. А. с ЕГН ********** и
малолетното дете Е. М. А., ЕГН **********, с която на ответника В. К. А. ЕГН
**********, да бъдат наложени мерки по чл.5 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. В. А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС държавна
такса в общ размер на 688,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в
10
седемдневен срок от посочената дата на обявяването му- 28.05.2024 г.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11