РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 23.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело №300 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.45 ЗЗД.
Ищецът В.П.П.
чрез процесуалния си представител твърди, че е пълномощник на фирма “Вайомара -
Йована” ЕООД, ЕИК 20392531, която е собственик на Българска траурна агенция Йована
по пълномощие от управителя на дружеството Пенка Вълова Иванова – Х.. В това си
качество представлява дружеството пред трети лица, сключва договори и е негово
лице в много случаи. Ответникът Я.В.А. е собственик и управител на “Епилог -
Про” ЕООД, ЕИК *********, с идентична дейност с представляваното от него
дружество. На 03.01.2020г. бил уведомен от управителя на “Вайомара - Йована”
ЕООД, че във Фейсбук страницата си ответникът на същата дата е публикувал
информация, в която се твърди, че г-н В.П. е извършил некоректни действия
спрямо него, като е цитирал името му и името на погребалната агенция Йована на
представляваното от него дружество. Запознал се с публикуваното съобщение, в
което ответникът, обръщайки се към приятели, колеги и клиенти, твърди, че
профилът му е под контрола на хакер, нает от В.П. – траурна погребална агенция
Йована. В съобщението се твърди още, че той не е единственият потърпевш, че си
играе с неговите данни и с данните на други колеги, които си вършат съвестно
работата. Ответникът твърди, че е подаден сигнал към Агенция за
киберпрестъпления, за да поеме наказателна отговорност. Сочи телефони за
контакти с него, отправя и предупредителни послания. Ищецът заявява
категорично, че никога не е поставял под контрол нито лично, нито чрез хакер
профила на ответника. Изнесената информация от публикуваното от ответника
съобщение във Фейсбук е невярна. Същата е достигнала до неограничен брой лица,
информацията е обидна и клеветяща и цели да покаже, че той лично е некоректен
при извършване на дейността си в траурната погребална агенция Йована и че
извършва престъпления. Ответникът е отправил предупреждения до колеги и клиенти
да не се обръщат към него и представляваното от него дружество, тъй като той злоупотребявал
с качеството си на негов представител. Посочил е, че има и други пострадали от
некоректното му поведение. Изнесената в публикацията информация е накърнила
репутацията му, лично са му се обаждали колеги от други фирми, упражняващи
подобна дейност, за да се интересуват дали информацията е вярна, както и
представители на фирми съконтрахенти на представляваното от него дружество,
което наложило да дава обяснения. Счита, че с публикуваното от ответника в
неговия профил във Фейсбук на това невярно и позорящо го съобщение, достъпно до
неопределен кръг лица, ответникът е накърнил доброто му име. Моли съдът да
осъди ответника да му заплати сумата 1.00 лв обезщетение за причинените му
морални вреди, заедно със законната лихва от предявяване на иска, както и
разноските по делото.
Ответникът Я.В.А. чрез процесуалния си
представител взема становище за неоснователност на иска. Заявява, че
единственият факт, който се съдържа в исковата молба е, че той е управител на
“Епилог - Про” ЕООД, а останалото изложение не отговаря на истината и
представлява разсъждения и екстраполации на ищеца. Исковата молба се основава
изцяло на твърдението, че ответникът е публикувал на страницата си във Фейсбук
информация, от която ищецът бил претърпял твърдените вреди. Завява, че не е
извършвал подобна публикация. Представените с исковата молба разпечатки не е
ясно на екран на мобилен телефон ли са или на друго електронно устройство, не е
ясно как същите са свързани с него, освен че на първата е разпечатана негова снимка.
Подобни разпечатки могат да бъдат съставни от всяко лице с елементарни познания
по текстообработка. Те не представляват електронен документ и не са годно
доказателство. Липсва всякаква връзка между него и твърдяната публикация,
поради което ищцовата претенция е неоснователна. Не е обоснован и размера на
същата. Моли искът да се отхвърли с присъждане на разноски.
По делото са
представени писмени доказателства, назначена е техническа експертиза и са
разпитани свидетели.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Установено е, че ищецът В.П.П. е пълномощник на “Вайомара - Йована” ЕООД гр. Враца, където работи
на длъжност “Обслужващ, погребално бюро” по трудов договор, сключен за неопределено време.
Ответникът Я.В.А. е управител и едноличен собственик на капитала на “Епилог-Про”
ЕООД гр. Русе. Двете търговски дружества имат идентичен
предмет на дейност – организиране на погребения и свързаните с тях услуги. В
т.см. са представените по делото Трудов договор №3/03.05.2018г., нотариално
заверено пълномощно от 15.02.2016г. и извлечения от Търговския регистър за
актуално състояние на двете дружества – л.25-32.
Представеното на хартиен носител
електронно изявление от 03.01.2020г. съдържа съобщение от Я.В.А. до приятели,
колеги, клиенти, че В.П. от погребална агенция “Йована” е наел хакер, който си играе с
данните му, както и с тези на други колеги, които си вършат съвестно работата,
трие му постовете и като потърпевш ги предупреждава да не допускат да си играят
с положението, в което са изпаднали. Приканва ги да се свържат с него по
посочени телефони, без посредници, с предупреждение, че един пропуснат разговор
може да им струва много.
Свидетелят А.Ф.К. заявява, че е
собственик на погребална агенция “Роял Емпайар” в гр. София. Във връзка с работата си се познава със
страните по делото. С ищеца се познава лично, тъй като траурна агенция “Йована” се занимава и с репатриране на
тленни останки в чужбина, дейност, с която не се занимават много фирми и в тази
връзка са имали работни отношения за извършване на такава услуга от ищеца.
Същата дейност има и траурната агенция на ответника, но с него не са имали
договорни отношения. Свидетелят заявява още, че с повечето от работещите в
същия бранш се познават, комуникират помежду си, обсъждат кой може да помогне в
дадена ситуация, кой върши/не върши работа и т.н. От общите им познати знае, че
страните също се познават. Знае, че Я.А. има профил във Фейсбук, дори самият
той е свързан във Фейсбук с него като приятел. Обяснява, че колега му се обадил
преди известно време и го попитал дали е видял публикация във Фейсбук от страна
на “Епилог-Про”, съдържаща обвинение, че е бил “хакнат” от траурна агенция “Йована” и го попитал знае ли нещо за
такова некоректно отношение. Отворил Фейсбук, видял публикацията от траурна
агенция “Епилог”, запознал се със съдържанието й, направил скрийншот на същата и я изпратил
на ищеца, за да разбере какви са отношенията им. Категоричен е, че интернет страницата,
от която е изпратена, е на ответника, не само защото имат общи приятели, но и
защото самата страница е лично негова. Страницата на траурна агенция “Епилог” се поддържа от Я.А., но тя не е
само служебна страница, тя е лично негова, съчетава личния му профил с този на
траурната му агенция, в нея публикува лични снимки, снимки от пътувания и др.
Вследствие на тази публикация В.П. е имал проблеми във фирмата, в която работи,
както и проблеми с поне още две фирми, с които работел, една от които е траурна
агенция “Пандора” в гр. Пещера.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като фактите, които съобщава, са плод на личните му впечатления,
същите са конкретни и не са опровергани с други доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1
ЗЕДЕУУ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. От представеното на хартиен носител електронно изявление от 03.01.2020г.
е видно, че то съдържа посочване на автора и титуляра му (по см. на чл.4 от
закона) – Я.В.А. и номерата на мобилния му телефон. Независимо, че електронното
съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, то не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не
може да бъде игнорирано, без да се даде възможност за доказване кой е издателят
му. Принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя
му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му.
В конкретния случай такова оспорване е направено, поради което ищецът е
ангажирал и други доказателства, в т.ч. е изслушана специализирана техническа
експертиза.
От заключението на техническата
експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице инж. А.И.Е. в съдебно
заседание на 29.09.2020г., се установява след справка по имейл от телефона на
ищеца, че приложената публикация по делото на л.8-9 с най-голяма вероятност е
публикувана от интернет страница https://bg-bg.Facebook.com, ник нейм Я.В.А., във Фейсбук на профила на ответника на
03.01.2020г. Съдържанието на публикацията изглежда идентично с това, което е
приложено като доказателство по делото, но към момента във фесбук страницата на
Я.В.А. не се установява наличието на такъв пост от същата дата. Устно в съдебно
заседание вещото лице заключава, че най-вероятно такъв пост е съществувал към
03.01.2020г., тъй като уведомлението от същата дата е получено по електронна
поща от системата на Фейсбук до имейла на ищеца, поради което няма как да бъде
манипулирано от трети лица, но понастоящем постът вече е изтрит. Потребителското
име (ник нейма), което е използвано от ответника не може да бъде използвано от
трето лице за публикуване. Може да бъде направена такава публикация на
страницата на ответника, ако той е разрешил да бъде направена такава. В случая
най-вероятно ответникът сам е публикувал тази информация и е споменал ищеца, за
да може съответно той също да получи известие за това съобщение.
Съдът възприема заключението на
експертизата, изготвено от вещо лице, притежаващо необходимата за случая
компетентност.
Предвид
изложеното съдът приема, че електронното изявление от 03.01.2020г. представлява възпроизведено на
хартиен носител подписан електронен документ. Законът не изисква наличието на
квалифициран електронен подпис, за да е валидно изявлението на лицето.
Писмената форма при съставяне на електронния документ, съдържащ електронно
изявление е спазена - чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ. В случая съдът намира, че е налице
обикновен електронен подпис по см. на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ, като авторството е
установено, видно от изготвената експертиза.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на
закона, дадено в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС. Отговорността по
чл.45 ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. В т.см. е тълкуването на закона, дадено в Постановление №7/1959г. на
Пленума на ВС по някои въпроси за отговорността при непозволено увреждане.
Следователно, за да възникне основание за обезщетение при прчиняване на вреди е
необходимо вредата да е резултат от противоправно и виновно поведение.
Поведението е противоправно не само при нарушение на изрични законни
разпоредби, но и на правилата на добрите нрави.
При така установеното от фактическа страна съдът приема, че
ответникът виновно е увредил ищеца, тъй като с направеното изявление в интернет
пространството е сринал репутацията му, уличавайки го в некоректност и предизвиквайки
недоверие към него сред колеги, клиенти и познати. Установено е, че ищецът е имал проблеми с работодателя си,
както и проблеми с други траурни агенции, с които си е сътрудничил. Всички
тези негативни преживявания на ищеца от правна страна съставляват неимуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД.
Предявеният иск срещу ответника Я.В.А.
е основателен и следва да бъде уважен за символичната сума 1.00 лв, съобразно
поисканото, заедно
със законната лихва от предявяването му - 21.01.2020г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца 800 лв разноски по делото, съобразно
представен списък на разноските.
Искането по
чл.78, ал.5 ГПК на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца, е неоснователно. Съобразявайки действителния
обем и съдържание на правната защита, предоставена от адвоката на ищеца по предявения иск
за непозволено увреждане, участието на процесуален представител в съдебните
заседания, съдът преценява, че адвокатското възнаграждение в размер на 500 лв не е
прекомерно по см. на чл.78, ал.5 ГПК. Независимо, че възнаграждението надвишава
предвидения в Наредба №1/9.07.2004г. минимален размер, осъществената адвокатска
защита не предполага прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Я.В.А. ***, ЕГН ********** да заплати на В.П.П. ***, ЕГН **********,
сумата 1.00 лв обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
причинено на 03.01.2020г., заедно със законната лихва от 21.01.2020г. до окончателното
изплащане, както и 800 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: