№ 16928
гр. София, 11.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110135651 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от „Пертито“ ЕООД срещу „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД
осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането за сумата от
958.90 лева, незаплатената част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № В 3757 РВ, причинени в резултат на
осъществен на 26.04.2018г., на 28.04.2018г. и на 30.04.2018г. застрахователен риск, дължимо
по силата на сключен между страните застрахователен договор за имуществено
застраховане по полица № 0020090201700603, със срок на валидност от 07.05.2017 г. до
06.05.2018 г., ведно със законната лихва.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. №
В 3757 РВ, за който бил сключен договор с ответника за имуществено застраховане по
полица № 0020090201700603, със срок на валидност от 07.05.2017 г. до 06.05.2018 г.
Посочва, че на 26.04.2018г. настъпило застрахователно събитие, при което водачът на
автомобила - Емил Велинов Пиралков, при извършване на маневра за паркиране в гр. Варна,
на ул. „Проф. Казашки“, увредил предния капак, предна броня и преден ляв калник на
автомобила. Твърди също, че на 28.04.2018г. в гр. Варна, на ул. „Филарет“, водачът
паркирал автомобила и при тръгване установил, че левите врати, заден ляв калник и ляво
странично огледало на автомобила били увредени. Заявява още, че на 30.04.2018г. водачът
паркирал автомобила в гр. Варна, на улица зад хотел „Димят“, и при тръгване установил, че
автомобилът е увреден от дясната страна-по преден десен калник, десен страничен мигач,
предна дясна врата и дясно огледало. Посочва, че по образуваните при ответника щети му
били изплатени застрахователни обезщетения за първото събитие по щета № 0020-090-
0664/2018г. в размер на 119.20 лева, за второто събитие по щета № 0020-090-0665/2018г. в
размер на 208.00 лева и за третото събитие по щета № 0020-090-0666/2018г. в размер на
171.20 лева, които не обезщетявали действителния размер на нанесените на автомобила
1
вреди. Незаплатената стойност на необходимия ремонт за отстраняване на посочените щети
без отстъпка възлизал на следните суми: 436.30 лв. по щета № 0020-090-0664/2018г., 347.50
лв. по щета № 0020-090-0665/2018г. и 329.40 лв. по щета № 0020-090-0666/2018г. Предвид
изложеното, предявява осъдителен иск по чл.405, ал. 1 КЗ за сумата от 958.90 лева,
незаплатената част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил
марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № В 3757 РВ, причинени в резултат на осъществен на
26.04.2018г., на 28.04.2018г. и на 30.04.2018г. застрахователен риск, дължимо по силата на
сключен между страните застрахователен договор за имуществено застраховане по полица
№ 0020090201700603, със срок на валидност от 07.05.2017 г. до 06.05.2018 г. Прави искане
за присъждане на законна лихва. Претендира разноски.
Ответникът „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД оспорва исковата претенция, като твърди,
че житейски е невъзможно последната седмица преди изтичане срока на договора да
настъпят четири застрахователни събития спрямо едно превозно средство, за които при
застрахователя са заведени посочените от ищеца щети. Сочи, че е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по експертна оценка, като от страна на ищеца не са
представени никакви документи, установяващи направения разход за извършен ремонт.
Оспорва механизма на настъпване на събитията, както и размера на търсено обезщетение
като завишен. Твърди, че застрахователният договор е с лимит на застрахователното
обезщетение до сумата от 1666.50 лева, който лимит е постигнат с плащането по четири
щети, включително сред тях процесните три, и на това основание претендираното вземане
не се дължи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като счита за приложима
тригодишната погасителна давност от датата на заплащане на застрахователното
обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
В тежест на ищеца е да установи, че е налице договор за застраховка между него и
ответника; настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск по договора
за застраховка; вид и размер на причинените вреди. По възражението за изтекла погасителна
давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, довели до спиране
или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже плащане на предявеното вземане, както и всички правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Приложените към исковата молба, молба-уточнение от 13.09.2021г. и молба от
21.02.2022г.документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
делото и са приети по делото.
По доказателствените искания на страните в исковата молба и в отговора на исковата
молба – по искането по чл. 190 ГПК, за назначаване на съдебна автотехническа експертиза и
за събиране на гласни доказателствени средства съдът се е произнесъл, като е уважил
същите.
2
При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съдът
констатира наличие на недостатъци в нея, поради което на ищеца следва да се дадат
съответни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
С молба вх. № 239026/04.11.2022г., п.к. от 02.11.2022г., ищецът е направил искане за
изменение на предявения с искова молба вх. № 17230/22.06.2021г. установителен иск в
осъдителен иск по отношение на процесната сума в общ размер от 958.90 лв., като прави
искане за присъждане на законна лихва за забава върху главното вземане от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. С
определение от 20.01.2023г., постановено по ч.гр.д. № 12472/2021г. по описа на СРС, 55
състав, съдът е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение от 18.03.2021 г.,
като същото е влязло в законна сила на 21.02.2023г. С посочения съдебен акт е прието, че с
цитираната искова молба и уточненията към нея, направени с молба от 13.09.2021г., молба
от 04.11.2022 и молба от 12.12.2022, се претендира вземане за застрахователно обезщетение
по договор с ответника за имуществено застраховане за л.а. „Рено Канго“ с рег.№ В 3757 РВ
по полица № 0020090201700603, със срок на валидност от 07.05.2017г. до 06.05.2018г.,
които не са идентични на посочените застрахователна вещ и договор за имуществен
застраховане в заявлението и в заповедта за изпълнение, поради което е обезсилили
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С оглед на това,
че издадената заповед за изпълнение е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт, на ищеца
следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност по
отношение на акцесорното вземане за лихва за забава.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.06.2023г. от
14:00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца „Пертито“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да заяви изрично
дали предявява иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забава върху главното вземане за незаплатено застрахователно обезщетение, в който случай
следва да посочи конкретни размер и период (с начална и крайната дата), изтекъл преди
датата на заявеното искане за изменение на предявения иск от установителен в осъдителен
(с молба вх. № 239026/04.11.2022г., п.к. от 02.11.2022г.), на това обезщетение, или
претендира законната лихва – в който случай отново следва да посочи от кой момент търси
тази лихва, с оглед обстоятелството, че приет за разглеждане е осъдителен, а не
установителен иск, като му УКАЗВА, че присъждането на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба, в случай, че претендира и такава, е
последица от уважаване на иска и не съставлява самостоятелен иск за разлика от
претенцията за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която би могла да има за предмет
3
индивидуализирано по размер и период вземане, формирано за интервал от време, който
изцяло предхожда подаването на исковата молба в съда, както и да формулира надлежен
петитум, съобразно уточнението, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на
указанията исковата молба ще бъде върната в съответната част.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Препис от молбата на ищеца в изпълнение на дадените указания, ако такава
постъпи, да се изпрати на ответника за становище в съдебно заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4