Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
гр. Велико
Търново, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на осемнадесети
юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура - Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10135/ 2021 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от „Сортови семена“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. „Христо Ботев“ № 82, срещу Решение № 171 от 29.03.2021
г. по НАХД № 1815/ 2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С
решението на районния съд е потвърдено Наказателно постановление № НП-148/
11.11.2020 г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/ - гр. София, с което на „Сортови семена“ АД, за
извършено нарушение на чл. 46, ал. 2, т. 3 от Закона за техническите изисквания
към продуктите /ЗТИП/, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредбата за безопасната
експлоатация и технически надзор на асансьори /НБЕТНА/, и на основание чл. 55,
ал. 1 от ЗТИП, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000,00
лева. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, като развива
съображения, че той не би могъл да бъде субект на административното
нарушението, за което е санкциониран, тъй като съгласно чл. 7а от НБЕТНА,
задължението да не допуска експлоатация на асансьор, неминал технически преглед
не е на ползвателя на асансьора, а на лицето, което го поддържа. Изтъква и че
от АНО не е доказано обстоятелството, че въпросният асансьор е бил
експлоатиран, извън еднократното ползване на същия от проверяващите служители
на ДАМТН, а възможността на съоръжението да функционира не означава, че то се
използва. Цитираните оплаквания съдът квалифицира като такива за неправилност
на обжалваното решение поради постановяването му при неправилно приложение на
закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. От настоящата
инстанция се иска да отмени обжалваното решение и разреши спора по същество,
като отмени издаденото от председателя на ДАМТН наказателно постановление.
Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът
по касационна жалба – Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор - гр. София, чрез пълномощника си ст. експерт В.В./служител с висше юридическо
образование и правоспособност/, заема становище за неоснователност на жалбата. Намира
за правилни изводите на районния съд относно законосъобразност на проведеното
производство по установяване и санкциониране на нарушението, както и за безспорна
установеност на противоправното деяние и дееца. Акцентира върху
обстоятелството, че касаторът не е санкциониран за нарушение на чл. 7а, т. 3 от
НБЕТНА, а на чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП, поради което развитите доводи, че не
може да бъде субект на нарушение по първия от цитираните текстове, са
неотносими към спора. С тези доводи, развити в писмени бележки и в хода на
устните състезания, ответникът моли
да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение, претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира за неоснователни както оплакванията за неправилна
квалификация на нарушението, така и тези за недоказаност на същото. Счита
противоправното деяние за доказано, негов извършител е именно касаторът, и като
е ангажирана отговорността на същия, правилно е приложен материалният закон.
Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. На 12.08.2020 г., около 14:35 часа, от служители на Регионален отдел ИДТН
„Северна Централна България“ към ДАМТН, в сграда на адрес гр. Велико Търново,
ул. „Христо Ботев“ № 82, стопанисвана от „Сортови семена“ АД, е била извършена
проверка на пътнически електрически асансьор, peг. № ***, зав. № 16985, товароподемност 500 кг, 6 лица,
6 спирки, скорост 1 м/с, монтиран в същата сграда. При проверката е било
установено, че проверяваният асансьор се експлоатира без да му е извършен
периодичен технически преглед, като е преминал последен периодичен технически
преглед на 01.04.2016 г., срокът на следващия технически преглед е до м. 04.2017
г., но такъв не е бил извършван до датата на проверката. При така
констатираното от участвал в проверката служител на ДАМТН, е бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение № АУАН-118/ 16.09.2020 г., за
извършено от дружеството-ползвател административно нарушение по чл. 46, ал. 2,
т. 3 от ЗТИП, вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА. Актът е бил съставен в
присъствие на изпълнителния директор на „Сортови семена“ АД и връчен на датата
на издаването му. Срещу него са подадени писмени възражения, идентични с тези,
изложени в касационната жалба. След обсъждането им същите са приети за
неоснователни и въз основа на съставения АУАН, от председателя на ДАМТН е
издадено НП № НП-148/ 11.11.2020 г., с което за извършено нарушение на чл. 46,
ал. 2, т. 3 от ЗТИП, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА, на основание чл. 55,
ал. 1 от ЗТИП, на „Сортови семена“ АД е наложена посочената по-горе имуществена
санкция. Наказателното постановление е връчено на адресата на 19.11.2020 г. и е
обжалвано пред РС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа
обстановка съдът е установил въз основа на събраните в производството пред него
документи от административната преписка (вкл. препис-извлечение от ревизионна
книга на асансьор ***, ревизионни актове № 3/ 01.04.2016 г. и № 4/ 12.08.2020
г., Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори № 175/
12.03.2012 г., сключен между „Сортови семена“ АД и „Лифт Транс“ ЕООД), и разпит
на свидетелите Д.Ю.-К.и С.У.. При така установеното от фактическа страна, районният съд е намерил подадената пред него
жалба за неоснователна, като е формирал извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на АУАН и на НП и съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания. Съдът е преценил като безспорно
доказано извършването на нарушението, при правилна квалификация от АНО на деянието и законосъобразно
проведена дейност по индивидуализиране на наказанието.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след
като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените от
страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка.
Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Касационният съд
споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като
съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на материалния
закон. Касационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени пред въззивния съд.
Последният ги е обсъдил обстойно и на всички тях е даден законосъобразен и
обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят
от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Правилно въззивната инстанция е приела
за установено административното нарушение въз основа на съставените при
проверката документи и събраните гласни доказателства. Доказано по категоричен
начин е обстоятелството, че към дата 12.08.2020 г. електрическият пътнически
асансьор, ползван от „Сортови семена“ АД, е бил с изтекъл преди повече от 3
години срок на технически преглед. Същевременно той е бил функционално годен да
бъде използван и реално ползван не само от проверяващите, но и от трети лица,
което е установено при наблюдение. На същия не са били поставени забранителни
знаци или табели, забраняващи ползването. Поради това неоснователни са доводите
за недоказаност на изпълнителното деяние.
Неоснователни са и основната група
възражения на касатора, че той не може да бъде субект на санкционираното
деяние, тъй като задължението по чл. 7а, ал. 3 от НБЕТНА е на лицата, които
поддържат асансьорите а не на техните ползватели. Както правилно е отбелязано и
от въззивния съд, отговорността на „Сортови семена“ АД не е ангажирана на
основание посочената разпоредба, а за нарушение на чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП.
Въпросната норма въвежда задължение на ползвателите и обслужващия персонал да
не допускат експлоатация на съоръжения, които не са регистрирани или не са
пуснати в експлоатация от органите за технически надзор или не им е извършен
първоначален и/или периодичен технически преглед. Видно е че адресати на тези
задължения са именно ползвателите на съоръжението /каквото е и
дружеството-касатор/, съответно те са и субектите на административнонаказателна
отговорност при евентуално неизпълнение на въпросните задължения. В случая е
безспорно доказано неизпълнението „Сортови семена“ АД на цитираните задължения
– деяние съдържащо от обективна страна признаците на административно нарушение
по чл. 55, ал. 1 от ЗТИП и представляващо основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Районният съд е изложил и мотиви,
обосноваващи извода му, че при индивидуализирането на наказанието, от АНО е
отчетена обществената опасност на деянието, предвид вида на експлоатираното
съоръжение, свързано с възможен риск за живота и здравето на хора, и
продължителността на експлоатацията без проведен периодичен технически преглед
- повече от 3 години. Определеният в наказателното постановление размер на административното
наказание е близък до предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и
се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на
деянието. Като се е произнесъл
в този смисъл и е потвърдил обжалваното
пред него наказателно постановление, ВТРС правилно е приложил закона.
При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – Велико Търново не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноските, сторени в настоящото съдебни
производства, каквито впрочем и не са доказани. Направеното от ответника по
касационната жалба искане за присъждане на разноски по делото е основателно. На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, „Сортови семена“ АД – гр. Велико Търново
следва да бъде осъдено да заплати на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор - гр. София, разноски за производството пред настоящата
инстанция, в размер на 80,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено към минимума по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 171 от
29.03.2021 г., постановено по НАХД № 1815/ 2020 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново.
Осъжда „Сортови семена“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Христо
Ботев“ № 82, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
- гр. София, разноски за настоящата инстанция в размер на 80,00 лв. /осемдесет
лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.