Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 19.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ -9 състав,

в закрито заседание на деветнадесети април

две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА т. д № 2090 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 250 ОТ ГПК.

С Молба вх. № 42761/26.03.2018 г. ищецът „С.-П.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. В.С.,***, иска допълване на Решение № 472/06.03.2018 г. на СГС, ТО, VІ-9 състав, постановено по т.д. № 2090/2017 г. Излага доводи, че с диспозитива на Решение № 472/06.03.2018 г., съдът не се е произнесъл по отношение на сторените по делото разноски. Темата за разноските е обхваната в мотивите на съдебния акт, с изложение, съгласно което съдът е приел, че такива не следва да бъдат присъждани, тъй като ищецът не е представил списък с разноски по смисъла на чл. 80 от ГПК. Счита, че въпреки непредоставянето на Списък с разноски, същите следва да бъдат присъдени на Ищеца. Предоставянето на Списък с разноски по чл. 80 от ГПК, не представлява процесуална предпоставка за присъждане на разноски. Чл. 78 от ГПК ясно определя кои страни и при какви предпоставки могат да искат присъждане на направените от тях такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. В настоящия случай са налице всички законови основания ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото. С исковата молба, по която е образувано т.д. 2090/17 г. ищецът „С.-П.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е направил искане за присъждане на разноски в своя полза. Счита, че разпоредбата на чл. 80 от ГПК няма отношение към основателността на направеното с исковата молба искане. В случая искът е изцяло уважен, следователно направените разноски се дължат в пълен размер. Дължи се възстановяване на държавната такса и възнаграждение на един адвокат (тъй като по делото не са сторени други разноски). Макар да са налице изложени мотиви в смисъл, че разноски не следва да се дължат (а именно непредоставяне на Списък с разноски от Ищеца), в диспозитива на Решението липсва произнасяне по отношение на тях. Счита, че е налице необходимост от допълване на диспозитива на Решението, като моли съда да присъди в полза на ищеца направените от него разноски, както е поискано с исковата молба. В случай че съдът счете, че не е налице хипотезата на чл. 250 ал. 1 от ГПК, то при условията на евентуалност на основание чл. 247 ал. 1 моли да постанови Решение за поправка на очевидна фактическа грешка, с което да осъди Ответника да заплати на Ищеца разноските по делото.

Моли съда да допълни Решение № 472/06.03.2018 г., постановено по т.д. № 2090/17 г. по описа на СГС, VI-9 с-в, като осъди ответника „Ч.Р.Б.“ с ЕИК ****** да заплати в полза на Ищеца „С.-П.“ ЕООД с ЕИК ****** сторените по делото разноски, а именно: държавна такса в размер на 1 755,74 лв. и адвокатски хонорар в размер на 3 600 лв. (с ДДС). В случай че се уважи направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, то моли да му се присъди  адвокатско възнаграждение в минималния размер, изчислен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Ответникът „Ч.Р.Б.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, редовно уведомен, не е изразил становище по молбата.

 

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА:

Съдът намира молбата на ищецът „С.“ ЕООД, за допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 250, ал.1 от ГПК.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С Решение № 472 от 06.03.2018 г., постановено по т.д. № 2090/2017 г., СГС, ТО, VІ-9 състав, е осъдил „Ч.Р.“ Б.” АД, ЕИК ******,  да заплати на „С.¾ П.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, сумата 43 893,59 лв. (четиридесет и три хиляди осемстотин деветдесет и три лева и 0,59 ст.) с ДДС, получена на отпаднало основание временна цена за достъп за периода от 01.06 ¾ 18.06.2013 г., по фактура № **********/30.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2017г. ¾ датата на завеждане на исковата молба, до окончателното плащане. Оставил е без разглеждане евентуално съединените искове, предявени от „С.¾ П.“ ЕООД, ЕИК ******, против „Ч.Р.“ Б.” АД, ЕИК ******, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,  съответно - чл. 59 от ЗЗД.

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.1 от ГПК допълване на решението може да се поиска, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. В конкретния случай, с Решение № 472 от 06.03.2018 г., постановено по т.д. № 2090/2017 г., СГС, ТО, VІ-9 състав, е уважил изцяло предявения от ищеца „С.¾ П.“ ЕООД, с ЕИК ****** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, В мотивите на постановеното решение, в частта за разноските, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК - на ответника разноски не се дължат. Съдът е изложил подробни съображения, поради какви причини не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.

Разпоредбата на чл. 80 от ГПК регламентира случаите, когато страната е поискала присъждане на разноски, но не е представила на съда Списък на разноските и съответният съд се е произнесъл за тях. При тази хипотеза страната няма право да иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, ако то не я удовлетворява. В чл. 248, ал. 1 от ГПК са предвидени две възможности - допълване на решението в частта за разноските или изменение на решението в частта за разноските. С молбата от 26.03.2018 г. е поискано допълване, (а не изменение) на първоинстанционното решение в частта за разноските, тъй като съдът не е постановил диспозитив, съдържащ произнасяне за разноските. Искането е подчинено на правилата по чл. 250 от ГПК и според първата алинея, страната има процесуално право да иска допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане (в този см. Определение № 330/03.05.2012 г. на ВКС, ІV ГО, по ч.гр. д. № 286/2012 г.; опр. № 579/26.06.2012 г. по ч.т.д. № 229/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О.). Тъй като настоящата съдебна инстанция е пропуснала да се произнесе с изричен диспозитив относно искането на ищеца за присъждане на разноски, не е настъпила преклузия. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. Според задължителните указания на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.

 

Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т

 

Р  Е  Ш  И:

 

ДОПЪЛВА  РЕШЕНИЕ № 472/06.03.2018 г. на СГС, ТО, VІ-9 състав, постановено по т.д. № 2090/2017 г. като ОСЪЖДА „Ч.Р.“ Б.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, чрез представител по пълномощие ¾ юрисконсулт С.Д.,  да заплати на „С.¾ П.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите Р.Ч.и П.Г., чрез адв. В.С.,***, сумата 5 355.74 лв. (пет хиляди триста петдесет и пет лева, седемдесет и четири стотинки) – разноски в производството на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: