№ 445
гр. Ловеч , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500310 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.274 и сл ГПК.
Ловешкият окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от „ВИКО“ ЕООД с
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.Троян, ул.“34 Троянски полк“ № 50А,
чрез адвокат Б.Д. с адрес: гр.******* срещу Определение № 260103/19.03.2021г.,
постановено по гр.дело № 595 по описа за 2020 година на Районен съд Троян, с което е
прекратено производството по делото.
Жалбоподателят не е съгласен с определението на съда.Твърди, че е предявил иск за
съществуване на вземане по реда на чл.422 от ГПК, за което е издадена заповед по чл.410 от
ГПК. Претендира че е направил разходи по опазване на сградите на ответника „ИЗИ
ПАРКЕТ“ ООД, като в продължение на четири години – от 27.06.2014 г. до 31.06.2018 г. е
заплащал по една минимална месечна заплата на пазач за охрана на две сгради в имота на
ответника с идентификатор 03486.24.240 по КККР на с.Бели Осъм, общо в размер на
22 140.00 лева.
Счита, че Троянският районен съд неправилно е прекратил производството по
делото, като е приел, че въпросът е вече решен с Решение № 70/10.04 .2018 г. по гр.
дело № 123/2018 година на ЛОС, с което е отменено Постановление № 169/08.02.2018 г. на
ЧСИ Р.Димитров, с което по изп.дело № 92/2014 г. са приети разноски за пазача на сградите
в размер на 19080 лева.Оспорва извода на съда, че е налице тъждество в предмета на спора,
1
тъй като с решението ЛОС се е произнесъл по законосъобразността на Постановление №
169/08.02.2018 г. на ЧСИ Р.Димитров относно разпределение по чл.460 от ГПК, а
настоящият спор е граждански и ищецът претендира, че е направил разноски за охрана на
сградите на ответника, съобразно нормите на ЗЗД.
Моли да бъде отменено определението на съда и делото- върнато на РС Троян за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от „ИЗИ ПАРКЕТ" ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: с. *******, представлявано от П.В., чрез
адвокат Ваня Ангелова от САК, в който се излагат съображения за неоснователност на
жалбата. Основното възражение е, че спорове относно разноските, направени от страните в
хода на изпълнителното производство, са от компетентността на съдебния изпълнител и са
подсъдни на окръжния съд по реда на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК. В жалбата се проследяват
изпълнителните действия на ЧСИ Р.Димитров по изп.дело № 92/2014 г. , цитирано е и
решението на ОС Ловеч, постановено по в.гр.д.№ 123/2018 г., което е образувано по повод
жалба на длъжника срещу постановление № 169/08.02.2018 г., включващо и претендирани
от взискателя „Вико“ЕООД разноски за пазач на двете сгради. Поддържа, че има постановен
и влязъл в сила съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по претендираните разноски от
взискателя, поради което преразглеждане на спора е недопустимо и производството
правилно е било прекратено.
Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното определение.
Ищецът е уведомен за определението на съда на 22.03.2021 г., частната жалба с вх.№
262051/01.04.2021 г. е подадена по пощата на 29.03.2021 г., т.е. срокът по чл.275, ал.1 от
ГПК е спазен и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл.278, ал.1 и 2,
следва да бъде разгледана по същество.
От приложените по гр.дело № 595/2020 година на Троянския районен съд писмени
доказателства, се установява следното:
Производството по настоящето дело е образувано по повод искова молба, подадена
от „ВИКО“ ЕООД, *******, чрез пълномощник- адвокат Б.Д. срещу „ИЗИ ПАРКЕТ" ООД,
ЕИК *******. Ищецът сочи, че със заявление по чл.410 от ГПК е предявил вземането си
срещу ответника, за това, че в продължение на четири години- от 27.06.2014 г. до 31.06.2018
г. е заплащал по една минимална месечна заплата на пазач за охрана на сгради с
идентификатори 03486.24.240.3 и с идентификатор 03486.24.240.4 по КККР на с.Бели Осъм,
община Троян, което общо възлиза на 22140 лева. Посочва, че пазачът е назначен с
Постановление № 186/27.06.2014г. по изпълнително дело № 92/2014 година на ЧСИ
Р.Димитров. Признава, че с Решение № 70 от 10.04.2018 година по в.гр.дело № 123/2018
година ОС Ловеч се е произнесъл по разноските за назначения пазач, като е отменил
постановлението на ЧСИ в частта за разноските. От мотивите на приложения препис от
2
решението се установява, че изпълнително дело № 20148800400092 по описа на ЧСИ Румен
Димитров е образувано на 18.02.2014 г., със страни: взискател - „ВИКО" ЕООД и длъжник -
„ИЗИ ПАРКЕТ" ООД, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 03.06.2013 г. от PC
Троян, по ч.гр.д. №544/2013 г. в полза на „Обединена Българска Банка" АД, като с договор
за цесия „Вико" ЕООД придобива вземането срещу „Изи паркет" ООД. Първоначално
делото е образувано под № 269/2013 г. при ДСИ Анета Йонкова, PC Троян, която е
насочила изпълнението към недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 03486.24.240 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Бели Осъм, общ.Троян с площ 3443 кв.м. и намиращите се в него 6 броя
сгради.
В хода на изпълнително дело № 92/2014 г. с постановление № 186 от 27.06.2014 г. е
назначен за пазач на имота С.Ц.С.. Публичната продан е реализирана, като във връзка с
обжалване на разпределението по чл.495 от ГПК Апелативен съд Велико Търново е отменил
изготвеното по делото разпределение и се е произнесъл с Решение № 174/01.07.2015 г. по
в.гр.д.№ 243/2015 г. по същество с ново разпределение, което е влязло в сила. По молба на
взискателя „ВИКО“ ЕООД от 05.08.2015 г. изпълнението е спряно на осн. чл. 432, т. 2 от
ГПК, с постановление от 17.08.2015 г. На 11.12.2017 г. взискателят е подал молба с вх №
14894/11.12.2017 г. с искане по делото да бъдат приети разноски, които „Вико" ЕООД в
качеството на взискател е направил във връзка с назначения пазач на процесния имот в с.
Бели Осъм и ЧСИ Р.Димитров се е произнесъл с Постановление № 169 от 18.02.2018 г. Това
постановление е обжалвано от длъжника, на основание чл.435, ал.2,т.7 от ГПК, и с Решение
№ 70/ 10.04.2018 година по в.гр.дело № 123/2018 година ОС Ловеч е отменил
постановлението в частта, с която са приети разноски във връзка с изпълнителното
производство, както следва- 19080 лева разноски за възнаграждение на определения за пазач
на имота Стоян Стоянов Стефанов за периода от 2014 г.до 2017 година, както и 1322.66 лева
–разноски във връзка със застраховане на процесния имот.По делото е приложено и
Постановление № 996/31.07.2018 г. по изп.дело № 92/2014 г. на ЧСИ Р.Димитров (стр.75), с
което е отказал да приеме искането за определяне на възнаграждение на пазача на процесния
имот за предходен период, като се е позовал на решението по в.гр.д.№ 123/2018 г. и е
определил месечно възнаграждение в размер на МРЗ за страната, считано от 01.07.2018
година, което възнаграждение следва да бъде авансово заплащано по посочена сметка на
ЧСИ.
Като съобрази горните факти, настоящият въззивен състав счита, че частната жалба
е неоснователна.
Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Разноските са последица и са в
зависимост от разрешаването на спора по делото, затова същите трябва да бъдат присъдени
с решението, по което е разрешен спорът между страните. Изпълнителното производство се
провежда от съдебният изпълнител и той е органът, който дължи произнасяне по искането
3
за присъждане на разноски. Защитата срещу издаденото от него постановление за разноски
се осъществява чрез подаване на жалба срещу действието на съдебния изпълнител- чл.435,
ал.2,т.7 от ГПК. В случая по спора досежно разноските, свързани със заплащане на
възнаграждение на пазача, които са предмет и на установителния иск, Ловешкият окръжен
съд се е произнесъл с решение № 70/ 10.04.2018 година по в.гр.дело № 123/2018 година, като
не ги е признал и е отменил акта на съдебния изпълнител в тази част. Решението е
необжалваемо и е влязло в сила. В подадената от ищеца искова молба е посочено изрично,
че сумата за тези разноски не е присъдена, тъй като съдебният изпълнител е допуснал
процесуален пропуск, т.е. направено е признание, че предмет на установителния иск са
именно разноските, за които има произнасяне по изпълнителното дело. Преразглеждане на
този въпрос извън изпълнителното производство, пък макар и като продължение на
заповедно производство не може да се осъществи. С оглед на това съдът счита, че
установителен иск за дължимост на разноските в изпълнителното производство е
недопустим. В този смисъл се е произнесъл и ВС и ВКС. Така например в Решение № 620 от
5.03.1957 г. по гр.д.№ 8225/56 г. на ВС се приема, че „искането за присъждане разноските
по делото може да бъде направено само в производството по същото дело. Иск по чл. 45 ЗЗД
за непоискани по свършеното дело разноски е недопустим.“ В мотивите на Определение №
609 от 28.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2462/2015 г., II т. о., ТК също се приема, че искът
по чл.45 от ЗЗД е недопустим, когато в свършеното дело е била отхвърлена като
неоснователна претенцията за разноски. Вредите от незаконосъобразни действия на
съдебните изпълнители са предмет на друго производство.
Обжалваното определение на Троянския районен съд е законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260103 от 19.03.2021 година, постановено по
гр.дело № 595 по описа за 2020 година на Троянския районен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред
Апелативен съд Велико Търново.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4