Решение по дело №626/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Л. М. Б. от [населено място], [улица], ап.5, против Решение №93/08.05.2024г., постановено по АНД №304/2024г. по описа на Районен съд Хасково, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №8729393 на ОДМВР – Хасково.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно изградил своите правни изводи, че атакуваният електронен фиш е законосъобразно издаден. Навежда доводи, че пред районния съд не били събрани безспорни и категорични доказателства, че касационният жалбоподател е извършил твърдяното нарушение при условията на повторност. Коментират се изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение и се сочи, че всички изводи на съда следвало да се базират на доказателствата, приобщени по делото, а в случая нямало нито едно ангажирано доказателство в тази насока.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени електронния фиш.

Ответникът, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че решението на районния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд - Хасково като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С оспореното решение състав на Районен съд - Хасково е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №8729393 на ОДМВР – Хасково, с който на Л. М. Б., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на дата 02.03.2024 г. в 16.21 часа.

За да постанови решението, районният съд е обосновал извода, че обжалваният електронен фиш е законосъобразно издаден. Същият формално отговарял на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответствал на утвърдения със Заповед №Iз-305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец. Приложен бил и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС протокол по чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Последният бил доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила, на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата. Съдът е посочил, че съгласно чл.10 ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, съставеният на основание ал.1 от същата норма протокол се съпровождал със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, каквато в случая била приложена. Съдът е изложил съображения, въз основа на които е преценил, че е налице деяние по чл.21 от ЗДвП, санкционирано с електронен фиш, който е влязъл в сила, поради което можело да се приеме, че процесното нарушение за скорост е в рамките на едногодишния срок, обосноваващо квалифициращия признак „повторност“. На следващо място съдът е посочил, че в случая отговорността била реализирана по отношение на собственика на моторното превозно средство, съобразно представените писмени доказателства на чие име е регистрирано превозното средство, което е разпознато от АТСС. След връчване на електронния фиш не постъпила и декларация по чл.189 ал.6 от ЗДвП, за да бъде оборена презумпцията по чл.188 ал.1 от ЗДвП, развита и в чл.189 ал.4 от ЗДвП за отговорност на собственика. В обобщение, съдът е приел, че кумулативно дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по установяване на този вид нарушения, са удовлетворени в процесния случай, като били обосновани и твърденията за наличие на административно нарушение, наказуемо по чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.4, вр. ал.1 т.4 от ЗДвП, поради което правилно на лицето било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Настоящата инстанция счита, че атакуваното съдебно решение е правилно.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120ccef, което безспорно представлява преносима мобилна система за контрол на нарушенията на правилата за движение.

Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се определя, че “aвтоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

След анализ на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение по пътищата е било изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на “техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ. бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна през 2015г., настоящият касационен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., което в случая е било сторено.

Правилно съдът е достигнал до извода, че оспорения пред него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. В случая контролните органи изпълняват и изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Към дата на нарушението, мобилното средство за контрол е преминало задължителна техническа проверка, видно от приложения Протокол от проверка №011-СГ-ИСИС/15.02.2024г., в който е обективирано заключението, че АТСС, с което в случая е установено нарушението на правилата за движение, съответства на одобрения тип средство за измерване, т.е. процесното средство за измерване е било годно за експлоатация към датата на заснемане на нарушението.

Най-същественото за спора е, че в преписката се съдържа и задължителният протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, за дата на използване (задължително изискване на чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), на която дата е извършено и коментираното нарушение от страна на касационния жалбоподател. От него става ясно, че използваното АТСС законосъобразно е било приведено в работен режим на твърдяното място и време, поради което административнонаказателната отговорност на нарушителя е била законосъобразно ангажирана. В протокола изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван той, началото и края на работа на устройството и броя на установените нарушения. Т.е. протоколът съдържа необходимите по обем реквизити и е годно доказателство. Данните в протокола доказват, че нарушението е установено в контролирания участък. На снимковия материал ясно личи регистрационния номер на заснетото моторно превозно средство. Видно е от справката за същото, че негов собственик е именно касаторът. Последният не е представил декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която да е посочил друго лице, управлявало автомобила му на посочените в ЕФ дата и място. Ето защо правилно и в унисон с чл.188, ал.1 от ЗДвП е ангажирана именно неговата отговорност.

Настоящият състав на касационната инстанция приема, че в случая конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал от заснето изображение от посоченото в Е. А.. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден ЕФ, нито се сочат от касатора, нито се иска тяхното събиране пред въззивния съд, а срещу приетите и събрани от РС не е възразено.

Наред с това, несъмнено от събраните по делото писмени доказателства се установява, че деянието е осъществено при условията на „повторност“ по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. "Повторно" по смисъла на посочената норма е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. По делото е представен и приет като писмено доказателство друг съставен спрямо касатора Електронен фиш Серия К №7270573, с който му е била наложена „Глоба“ в размер на 50 лева за осъществено на 26.03.2023г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е. нарушение от същия вид. Този електронен фиш, съобразно удостовереното в него, което не е било оспорено от адресата му, е влязъл в сила на 03.05.2023г. В едногодишния срок от влизането му в сила, касаторът е извършил административното нарушение, по повод на което е санкциониран с оспорения пред въззивния съд електронен фиш. Следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно, макар предпоставките за издаване на НП и ЕФ да са различни, правното значение на влезлите в сила ЕФ е приравнено на НП по силата на изрична законодателна уредба и не е налице разширително тълкуване на закона.

Предвид горното, неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания, че пред районния съд не били събрани безспорни и категорични доказателства, че касационният жалбоподател извършил твърдяното нарушение при условията на повторност. Обстоятелството влязъл ли е в сила Електронен фиш Серия К №7270573 и кога, подлежи на доказване от административнонаказващия орган, а в настоящия случай, както вече се посочи, такива доказателства са представени пред районния съд. От страна на наказаното лице не са ангажирани други, които да оборват представените от страна на административнонаказващия орган и да пораждат съмнения, че Електронен фиш Серия К №7270573 не е влязъл в сила към момента, когато е извършено процесното нарушение.

Съобразявайки установените от районния съд факти, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението по цитирания по-горе текст от ЗДвП и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш, няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 800 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишаване на скоростта за движение в този пътен участък.

Като е потвърдил оспорения пред него електронен фиш, Районен съд – Хасково е постановил правилно и обосновано решение, при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №93/08.05.2024г., постановено по АНД №304 по описа на Районен съд – Хасково за 2024г.

Решението е окончателно.