№ 5618
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20241100507768 по описа за 2024 година
и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от С. К. Г., ищец в
производството пред СРС, срещу решение № 9679 от 22.05.2024 г. по гр.д.№
8864 по описа за 2014 г. на СРС, 72 състав, с което е отхвърлена претенцията й
по чл.128, т.2 КТ, както и в нейна тежест са възложени разноските в процеса.
Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на така
постановеното решение, както и за допуснати процесуални нарушения във
връзка с обсъждане на доказателствата. Правилно СРС бил приел, че ищцата е
сключила един единствен трудов договор и това е този с ВКС като след
преместването си в Апелативния съд не била сключила нов трудов договор.
Неправилно, обаче, СРС бил ценил стойността на това обстоятелство. Счита,
че това представлява нарушение на материалния закон. СРС не бил обсъдил
довода и, че същата е преместена в Апелативния съд без нейното съгласие. В
този смисъл неправилно СРС бил възприел тезата на ищцата/въззивник като
1
вместо заявеното от ищцата, че е станала служител на АС, приел, че ищцата
претендира „продължаващо трудово правоотношение с ВКС“. Твърдението на
ищцата било, че правоотношението й е запазено такова, каквото е било по
сключения договор с ВКС, тъй като нов трудов договор с ответника – САС, не
бил сключен. Твърдението на ищцата било, че в конкретната хипотеза било
запазено възнаграждението й по колона 6 от Класификатора. Намира, че точно
запазеното й възнаграждение по колона 6, което била получавала в
противоречие с действащия класификатор през 2020 г. било основата, върху
която следвало да бъде индексирано възнаграждението на ищцата с
приемането на новия Класификатор за 2021 г., който Класификатор
единствено предвиждал 10 % увеличение на възнагражденията на всички
служители в администрацията на съдилищата. Това била и единствената й
възможност да получи полагащото й се 10 % увеличение като същото се
индексира по колона 6 от Класификатора. СРС не бил съобразил, че с
преназначаването на ищцата не било променено нито мястото на полагане на
труд по ТПО- сградата на Съдебната палата, нито бил променен обема на
работа. Същественото в случая било, че трудът се дължал за експлоатацията
на цялата сграда, а не само на помещенията, ползвани от ответника по делото.
СРС не бил съобразил, че други служители, които били останали на работа във
ВКС, били получили ежегодна индексация на трудовите си възнаграждения и
това било довело до дискриминационно отношение спрямо ищцата, която
била поставена в неизгодна позиция поради преместването й без нейно
съгласие. Неправилно СРС не възприел тезата на ищцата, че в случая е налице
хипотезата на чл.123,т.7 КТ като приел, че същата е неприложима. Точно,
обратното, тази норма била приложима, тъй като се касаело до прехвърляне на
дейност по стопанисването на Съдебната палата в гр.София. След като се
прехвърляли всички задължения на предходния работодател, значи се
прехвърляло и задължението за заплащане на индексиране на трудовото
възнаграждение. Тезата за приложимост на чл.123, ал.1,т.7 КТ била възприета
от друг състав на СРС по идентичен спор, а именно по гр.д.№ 67353 от 2023 г.
на СРС. Действително, това решение не било влязло в сила, но мотивите му
били много разумни. Затова намира, че приетото в това решение следва да
намери приложение. Това било и така, защото ответникът също се позовавал
на невлезли в сила решения, но които били със същите мотиви като
обжалваното. Главният извод бил, че втория ответник дъжи такъв размер на
2
възнаграждението, каквото следвало да се заплаща, ако преместването не
било настъпило. В конкретния случай като тълкувал превратно нормата на
чл.123 КТ СРС допуснал възможност за безконтролно нарушение на
трудовите права на служителите в съдебната система. Главният елемент в
случая било сключването на трудов договор поради което развитите от СРС
доводи за приложението на чл.343, ал.1 ЗСВ досежно конкурса били
неотносими. Намира за неправилни изводите на СРС, че ТПО е допустимо да
се промени едностранно от работодателя и включително и по отношение
размера на възнаграждението за положения труд.Неправилно СРС бил приел,
че индексиране се следва по колони 7 и 8 от Класификатора. Твърди, че с
решението си СРС не бил обсъдил доводите на ищцата, вкл. и че до
приемането на Класификатора за 2021 г. ищцата била получавала по-високото
възнаграждение, което било отговаряло на диапазона в колони 5 и 6. Счита, че
такова по-високо възнаграждение е допустимо да се получава като се позовава
на пар.1 от ПЗРППКДАС, която била предвидена за заварен служител с такава
длъжност, която не е предвидена по новия Класификатор и за съответната
група съдилища, като този служител се преназначавал на сходна длъжност при
запазване на възнаграждението. Твърди, че запазването на по-високото
възнаграждение, което ищцата била получавала и при предишния работодател
– ВКС, било вследствие на решение на ВСС, който бил първостепенен
разпоредител с бюджетни средства. Ответникът бил второстепенен
разпоредител и не можело да не спазва решенията на ВСС. Затова и за
периода от 15.07.2020 г. до приемането на новия Класификатор през 2021 г.
ищцата била получавала по-високото възнаграждение по колони 5 и 6, което
не отговаряло на колони 7 и 8. Намира, че волята на ВСС била преместените
служители да получават по-високи заплати. Това било единственото правно и
правилно тълкуване, тъй като то осигурявало кариерно развитие, израстване
и постепенно увеличение на възнаграждението, което възнаграждение
следвало да отразява годишната инфлация и възможностите на бюджета на
съдебната власт. В случая тази компенсация не била постигната, тъй като
ищцата заедно с останалите прехвърлени служители вместо 10 % увеличение
по Класификатора за 2021 г. била получила такова в размер на 5,89 %. Счита,
че независимо от прехвърлянето на ищцата, същата била запазила правото си
на ежегодно индексиране на работната заплата по колони 5 и 6 от
Класификаторите за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Излагат се доводи за определени
3
възнаграждения извън рамките на колона 8 за други длъжности- началник
отдел „Управление на собствеността“ и ръководител сектор „Експлоатация на
сгради и съоръжения като се проследяват заплатите им за периода от 2020 г.-
2023 г. Счита, че всички служители следва да се третират еднакво независимо
от това дали са на ръководна длъжност или не. Това било необходимо с оглед
кариерното развитие на служителите в съдебната администрация. Сочи, че
единствено прехвърлените служители не били получили предвиденото 10 %
увеличение през 2021 г. за разлика от всички останали служители в страната,
които били получили такова. Счита, че чрез извършването на индексацията по
колони 5 и 6 от Класификатора ще се преодолее дискриминацията по
отношение на ищцата и останалите прехвърлени служители.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което претенцията на ищцата с правно
основание чл.128, т.2 КТ да бъде уважена. Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника, пред СРС,
въззиваем пред настоящата инстанция- Апелативен съд- София, в който се
излага становище за неоснователност на същата. Счита, че не са допуснати
сочените от въззивника нарушения на материалния закон при постановяване
на първоинстанционното решение. Според възззиваемия претенцията на
ищцата била неоснователна и недоказана. Тъй като за процесния период
ищцата имала качеството на съдебен служител по чл.340 ЗСВ, то приложими
били правилата на специалния закон – ЗСВ, актовете на ВСС и по-специално
тези по чл.341, ал.1 ЗСВ- Класификатор на длъжностите в администрация.
Приложими били и общите правила на КТ по силата на препращащата норма
на чл.359 ЗСВ. Правилно СРС се бил позовал на разпоредбата на чл.343, ал.2
ЗСВ, която уреждала хипотезата на изменение на трудовото правоотношение
чрез преместване на служител в друг орган на съдебната власт, в която
хипотеза се уреждало изменението на конкретното място за полагане на труд,
както и възможната промяна на длъжността. В тази хипотеза се запазвал
придобият ранг и трудов стаж, определени точки от проведените атестации и
възнаграждението. В случай ищцата била преназначена в друг съдебен
орган,считано от 15.07.2020г.; налице била промяна в работодателя. Затова и
правилно били приети от СРС за неоснователни твърденията на ищцата, че
продължава да е в ТПО с ВКС. Правилно като се позовал на чл.4 и чл.7 от
ППКДАС, съдът бил приел, че след като от 15.07.2020 г. ищцата била
4
служител на САС, то трудовото й възнаграждение следва да бъде индексирано
по Класификатора съобразно длъжността, която същата заема при ответника,
т.е. в диапазона от колони 7 и 8. След като ищцата била служител на АС-
София, недопустимо било трудовото й възнаграждение да се индексира по
правилата за служителите на ВКС. Установено по делото било, че на ищцата е
заплатено нормативно определеното й трудово възнаграждение, както и, че
към промяната на работодателя трудовото възнаграждение на ищцата не било
намалявано на основание пар.1 от ПЗР на ППКДАС във връзка с процедурата
по чл.343, ал.2 ЗСВ. Оспорва се твърдението на ищцата, че преместването й е
станало без нейно съгласие. Сочи се, че ищцата била подписала допълнително
споразумение и по силата на това споразумение ищцата била станала
служител на АС-София. След като ищцата била станала служител на АС-
София, ирелевантно за изхода на спора било какви заплати са получавали
останалите на работа във ВКС, служители. Дори да се приемело, че е
приложимо правилото на чл.123, ал.1,т.7 КТ, претенцията на ищцата също
била неоснователна, защото неприложимо било правилото на пар.1 от ПЗР на
Правилника за прилагане на Класификатора за длъжностите в
администрацията на съдилищата, тъй като след закриването на 31 длъжности
във ВКС били разкрити идентични длъжности в АС-София; позовава се на
приетото в решение на СК на ВСС, взето по протокол № 18/09.06.2020 г.,
т.16.1. В т.16.3 от това решение било посочено, че не се възразява
административните ръководители на ВКС и АС-София да приложат
процедурата по чл.343, ал.2 ЗСВ със запазване размера на възнагражденията,
съгласно пар.1 от ПЗР на ППКДАС. В решение, протокол № 19/16.12.2020 г.,
т.4.1 на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС било посочено
още, че съгласно пар.1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на
прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с
тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно
Класификатора. Въпросът бил обсъждан и във връзка с отразеното в протокол
№ 27/01.12.2021 г. от заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към
СК на ВСС, т.13.1, както и с решение на Пленума на ВСС по пр.№
2/04.02.2021 г. и решение на СК по пр.№ 18/09.06.2020 г., в които било прието
искането за индексиране за неоснователно. Съдебните служители били
назначени, а не заварени. Затова намира, че пар.1 от ПЗР на ППКДАС е
неприложим, защото не се касае до служител във визираната там хипотеза-
5
„заварен“. Следвало да се вземат предвид и поясненията на ВСС в протокол
№ 27/01.12.2021 г. от заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към
СК на ВСС, т.13.1. Неоснователен бил и довода на ищцата, че е била поставена
в по-неблагоприятно положение спрямо останалите съдебни служители в
съдебната система. Сочи, се че ответника не разполага с правомощия да
поставя допълнителни критерии по индексирането на трудовите
възнаграждения. Изискванията за заемане на длъжността били нормативно
определени. Сочи, че съгласно чл.343, ал.1 ЗСВ всички служители в съдебната
система се назначават с конкурс. По правилото на чл.343, ал.2 ЗСВ при
преместването не се провеждал нов конкурс. В случая след промяната на
работодателя, ищцата била запазила трудовото си правоотношение без
провеждане на конкурс, запазила била и придобития ранг. Запазила била и
достигнатото трудово възнаграждение. На основание чл.341, ал.1 ЗСВ бил
приет Класификатор. Сочи, че определянето на диапазона на трудовото
възнаграждение за съответната длъжност в съответните групи съдилища било
в изключителните правомощия на ВСС, тъй като последният бил
първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Административните
ръководите на съдилища можели да определят трудови възнаграждения, но
само в рамките на определените такива в Класификатора. Това било така,
защото съдилищата били второстепенни разпределители с бюджетни
средства. След като ищцата била вече служител на АС-София, то трудовото й
възнаграждение е следвало да бъде определено съобразно длъжността, която
заема в този съд- „чистач“ според колони 7 и 8 от Класификатора. Самата
ищца признавала, че се е възползвала от привилегията да запази трудовото си
възнаграждение,което е получавала като служител на ВКС, което
възнаграждение било по-високо от това на служителите от съдилища първа
група, какъвто бил АС-София. За ищцата не било налице основание за
индексация на трудовото възнаграждение с 10 %, още повече за присъждане
на възнаграждение по колони 5 и 6 от Класификатора. Последните колони
били предвидени за определяне на възнагражденията на служителите във ВКС
и ВАС. Следвало да се вземе предвид и, че ВСС, който бил първостепенен
разпоредител с бюджетни средства бил дал указания на административния
ръководител на САС за индексиране на възнагражденията на служителите като
ищцата, по начин и размер, че същите да достигнат размера на
възнагражденията на служителите в АС-София, заемащи същата длъжност.
6
Именно съобразно указанията на ВСС бил действал административния
ръководител на САС. В този смисъл не било налице и дискриминация по
отношение на ищцата. От данните по делото било видно, че при
преминаването на ищцата от служител на ВКС в такъв на САС, нейното
възнаграждение било запазено и същото било по-високо по размер от
възнаграждението на служителите на същата длъжност в САС. За 2021 г., 2022
и 2023 г. индексацията на възнаграждението на ищцата било извършено в
изпълнение на решенията на СК на ВСС в минималните размери за
длъжността „чистач“ съобразно Класификатора. Начислените трудови
възнаграждения били изплатени изцяло, което обстоятелство не било спорно
по делото. Претендират се разноски.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 31. 05.2024
г.
Въззивната жалба е подадена на 03. 06.2024 г., поради което съдът
намира, че същата е подадена в срок.
Тъй като въззивникът е ищец в производството пред СРС и предявените
искове не са били уважени, то е налице правен интерес от обжалване,
следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
предмет на делото е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на
дължима част от трудово възнаграждение за посочения период, изчислена при
прилагане на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ,
работодателят дължал заплащане на трудово възнаграждение за извършена
работа. За основателността на предявения иск по чл. 128 КТ било необходимо
да се установи, че в процесния период страните са обвързани от трудово
7
правоотношение, по което служителят е престирал работната си сила и
възмездяването на положения труд не е било извършено в цялост, в случая
съобразно приложимата нормативна уредба. В тежест на работодателя било да
докаже положителния факт на заплащане на дължимото трудово
възнаграждение, съответно основанията, изключващи дължимостта му. Не
било спорно по делото, че между ищцата и ВКС било съществувало трудово
правоотношение по силата на трудов договор от 02.02.2016 г., по който
ищцата заемала длъжността "чистач" с място на работа - Върховен касационен
съд, при работно време 4 часа дневно. Съгласно допълнително споразумение
от 2.2.2016 г., брутното трудово възнаграждение /БТВ/ възлизало на 661.93 лв.
С Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г., съгласно приложения кратък
протокол № 10 от същата дата, било отнето стопанисването на недвижим
имот, находящ се в гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1,
ЦГЧ - Триадица, кв. 253, заедно с построената в него административна сграда
- Съдебна палата, считано от 15.07.2020 г., от председателя на ВКС, и същото
било възложено на председателя на Апелативен съд-София. С Решение на СК
на ВСС от 09.06.2020 г., на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ били съкратени 31
щатни бройки във ВКС и били разкрити съответно 31 щатни бройки в
Апелативен съд София, считано от 15.07.2020 г. за посочените длъжности,
между които и 15 щ.бр. за длъжността "чистач". Съгласно мотивите към
решението на ВСС, увеличаването на щатната численост на АС-София чрез
намаляването на щатната численост на ВКС било в изпълнение решението на
Пленума по протокол № 10/30.04.2020 г. относно възлагане стопанисването на
имота със Съдебната палата на административния ръководител АС-София,
като било изразено становище административните ръководители на ВКС и
АС-София да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване
размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане
на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата. Това
било потвърдено и с решение на СК на ВСС по т. 7.6. от 10.11.2020 г. Със
Заповед № А-1102/01.12.2020 г., издадена от председатела на АС-София във
връзка с решение на СК на ВСС по протокол № 18/09.06.2020 г., с който от
15.07.2020 г. Била увеличена щатната численост с 31 щатни бройки, на
основание чл. 19, ал. 1 от ПАС била утвърдена структура на администрацията
на Апелативен съд-София, като Отдел "Стопанисване и управление на
съдебно имущество" била с 38 щатни бройки, между които 18 щатни бройки
8
за длъжността "чистач". Съгласно извлечение от Протокол № 19 от 16.12.2020
г. от заседанието на Комисия "Съдебна администрация" към СК на ВСС било
взето решение, с което било отхвърлено предложението на председателя на
Апелативен съд-София за изменение на чл. 11 от Правилата за прилагане на
Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата и
прилагането на колони 5 и 6 от Класификатора за служителите на Апелативен
съд-София. В мотивите на това решение било прието, че съгласно § 1 от ПЗР
на ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се
индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за
съответната група, съгласно Класификатора. С Решение по Протокол №
3/04.02.2020 г. на СК на ВСС бил утвърден Класификатор на длъжностите в
администрацията на съдилищата в сила от 01.01.2020 г. Съгласно
Класификатора, възнагражденията на служителите от Раздел IV "чистач" във
ВКС и ВАС се определяли в диапазона от колона 5 и 6, като били предвидени
ранг от V до I, а за съдилищата от първа група в диапазон от 7 до 8, с ранг V-I.
С Решение по Протокол № 6/23.02.2021 г. на СК на ВСС бил утвърден
Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата в сила от
01.01.2021 г. Съгласно Класификатора, възнагражденията на служителите от
Раздел IV "чистач" във ВКС и ВАС се определяли в диапазона от колона 5 и 6,
като били предвидени ранг от V до I, а за съдилищата от първа група в
диапазон от 7 до 8, с ранг V-I. Следващият Класификатор бил одобрен с
решение по Протокол № 15/11.4.22 г. и бил в сила от 1.1.2022 г., в който било
прието, че възнагражденията на служителите от Раздел IV "чистач" във ВКС и
ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за съдилищата от първа група
в диапазон от 7 до 8, като рангът бил от V-ти до III-ти. Аналагочно било
предвиденото с Класификатора, приет с решение по протокол № 27/13.8.23 г.,
в сила от 1.4.23 г. С допълнителни споразумения към трудов договор, от
26.2.21 г., 15.4.22 г. и 21.8.23 г., подписани между Председателя на АС-София
и ищцата, на основание актуализиране на класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, било изменяно трудовото правоотношение
меужду тях, като работното време било увеличено на ¾, а БТВ увеличавано,
последно до размера от 1019.58 лв.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, изплатеното възнаграждение на ищцата за периода 1.1.2021 г. -
31.12.2023 г. Било определено съгласно колони 7 и 8 от Класификатора на
9
длъжностите в администрацията на съдилищата и възлизало на 27180.05 лв.
брутен размер, съответно 24462.05 лв. нетен размер. Разликата в трудовите
възнаграждение на ищцата за исковия период, изчислени съгласно колони 5 и
6 от Класификатора, и съгласно колони 7 и 8 от Класификатора, било в размер
на 931.28 лв. брутен размер.
При така установените по делото обстоятелства, първият извод, който
следвало да бъде направен, бил че ищцата има качеството съдебен служител
по силата на трудово правоотношение с орган на съдебната власт, като за
процесния период нейн работодател е Апелативен съд-София. Съгласно чл.
340 ЗСВ, служителите в администрацията на органите на съдебната власт
били съдебни служители. Правоотношението възниквало въз основа на
сключен трудов договор с ръководителя на съответния орган, като за
определени категории служители /чл. 343, ал. 1 ЗСВ/ било предвидено
провеждането на конкурс. Приложими към правоотношението били както
общите правила на КТ /чл. 359 ЗСВ/, така и специалните на ЗСВ и на
актовете, приети от ВСС. На Висшия съдебен съвет било възложено
извършването на подзаконова нормотворческа дейност, каквато била и
приемането според разпоредбата на чл. 341, ал. 1 ЗСВ, на Класификатор на
длъжностите в администрацията, в който се определяли наименованията на
длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за
съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и
възнаграждение за ранг. Касаело се до акт, който притежава отличителните
признаци, присъщи на нормативен акт - отнасял се до неопределен брой
адресати и имал многократно правно действие, т.е. представлявал подзаконов
нормативен акт.
В разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ била предвидена особена хипотеза
на изменение на трудовото правоотношение чрез преместване на съдебен
служител в друг орган на съдебната власт /или ВСС, ИВСС, НИП/. Това
водело до изменение на работодателя, на конкретното място за полагане на
труд, възможно било и изменение на длъжността. Същевременно обаче се
запазвали придобитите към този момент ранг, трудов стаж, определени точки
от проведени атестации и възнаграждение. В настоящия случай била налице
именно тази хипотеза, тъй като считано от 15.07.2020 г. ищцата била
преназначена на същата длъжност в друг орган съдебната власт. Т.е.
възникналото трудово правоотношение в системата на съдебната власт се
10
било запазило, но се била изменила едната страна в лицето на работодателя.
Твърденията на ищцата за продължаващо трудово правоотношение с ВКС
били несъстоятелни, тъй като щатовете за заеманата от нея длъжност били
съкратени във ВКС. Поради това не била налице и хипотезата на чл. 123 КТ, и
по-конкретно на т. 7, тъй като нямало прехвърляне на дейност, защото
функциите й в първия орган били прекратени, нито на имущество, защото
съдебната палата не се притежавала от нито един от двата органа. Ето защо
СРС е достигнал до извода, че трудовото правоотношение с ищцата е
променено в специалната хипотеза на чл. 343, ал. 2 ЗСВ при запазване на
достигнатото в предишния орган трудово възнаграждение - §1 от ПЗР на
Правилата за прилагане на КДВС.
Съгласно чл. 4 от ППКДАС, длъжностите в администрацията се
разпределяли в групи, като администрацията на ВКС и ВАС била дадена в
отделна група, а администрациите на апелативните съдилища били в първа
група. Съгласно чл. 7, основните месечни заплати в Класификатора се
определяли от административния ръководител в диапазона "от-до". От тук
следовало, че след като от 15.07.2020 г. ищцата е служител в администрацията
на АС-София, то трудовото й възнаграждение следва да бъде това, определено
в Класификатора, както и да бъде индексирано съобразно длъжността, която
заема при ответника, в диапазон от колони 7 и 8, със съответния ранг. От
момента на промяната приложими за определянето му били само и
единствено параметрите на възнагражденията за осъществяване на дейността
в орган на съдебната власт от първа група. След като ищцата била служител
на САС, недопустимо било трудовото й възнаграждение да се определя и
индексира по правилата за служители във ВКС, тъй като те били
неприложими. Предвид характера на Класификатора на подзаконов
нормативен акт и правомощията единствено на ВСС да определя диапазона на
трудовите възнаграждения за съответните длъжности, получаваното от
служителите възнаграждение можело да е само в рамките на одобрените за
съответните длъжности средства и на предвидените минимални и максимални
размери. Затаво а и за процесния период приложими за определяне на
възнаграждението на ищцата били само размерите по колони 7 и 8 от
Класификатора. Установило се по делото, че ответникът е изплатил
дължимото, нормативно определено, на ищцата трудово възнагражедине,
поради което искът като неоснователен, следвало да бъде отхвърлен в цялост.
11
По доводите във въззивната жалба:
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което по арг. от
чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Ищцата претендира да й бъде заплатено трудово възнаграждение,
представляващо разликата между полученото от нея брутното трудово
възнаграждение /БТВ/ и БТВ с индексация на 10 % по колона 6 от
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, наричан
занапред Класификатора. Счита, че БТВ следва да й бъде индексирано не по
колони 7 и 8 от Класификатора, както било сторено, а по колони 5 и 6 от
същия, които колони били относими досежно определянето на трудовите
възнаграждения на съдебните служители във ВКС и ВАС, където ищцата до
15.07.2020 г. била полагала труд.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
За да бъде уважен предявеният иск следва да се установи, че между
ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение и полагането на
труд за твърдения, период, за който твърди да му се дължи трудово
възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение, както и
изпадането в забава на работодателя за заплащане на последното.
Не се спори по делото, а и се установява от събраните доказателства,
вкл. заключението /основно и допълнително/ на допуснатата, изслушана и
приета по делото /пред СРС/ съдебно-счетоводна експертиза, че определено
на ищцата трудово възнаграждение за длъжността „чистач“ в Апелативен съд-
София, която заема след 15.07.2020 г. й е заплатено.
Не се спори по делото, че до 15.07.2020 г. ищцата полага труд по трудово
правоотношение с ВКС на длъжността „чистач“ .
Ищцата сочи, видно от обстоятелствената част на исковата молба, че
трудовият й договор с ВКС не бил прекратен и същата била преминала на
работа от ВКС в АС-София като бил запазен размерът на трудовото й
възнаграждение, виж л.8 и л.15 от исковата молба. Счита, че трудовото й
възнаграждение следва да бъде индексирано както трудовите възнаграждения
на останалите служители във ВКС. Това било така, защото не следвало да й
бъде влошавано положението. В случая трудовото й възнаграждение било
индексирано по правилата на т.7 и 8 от Класификатора, които били относими
12
за апелативните съдилища, а не по колони 5 и 6, които били предвидени за
ВКС и ВАС. Освен това прехвърлянето при друг работодател било извършено
без нейно съгласие. Единственият трудов договор, който била сключвала бил
този с ВКС. Не била сключвала нов трудов договор с ответника - Апелативен
съд-София, нито била получила заповед за прекратяване на ТПО с ВКС.
Единственият оправомощен да прекрати договора й бил Председателя на
ВКС, виж л.13 от исковата молба. Веднъж сочи, че е налице хипотезата на
чл.123 КТ, а след това, че правата по трудовия й договор с ВКС се били
запазили и затова трудовото й възнаграждение следвало да бъде индексирано
по т.5 и 6 от Класификатора относими за служебните служители във ВКС.
Същевременно признава, че на 08.03.2021 г. била сключила допълнително
споразумение № 188/2021 г. с ответника по спора - Апелативен съд-София.
Впоследствие сключила и други допълнителни споразумения за повишаване
на трудовото й възнаграждение, но индексацията на същото била по т.8 от
Класификатора, а не по т.6 от същия. Счита, че новият й работодател следва да
я третира като предишния. В случая „прехвърлените“ служители „експерти“
били запазили трудовото си възнаграждение и същото било индексирано с 10
% и повече по т. 5 и 6 от Класификатора, а нейното възнаграждение било
индексирано по колони 7 и 8 от Класификатора.
Спорно по делото е дали правилно е определено трудовото
възнаграждение на ищцата след преминаването й на работа от ВКС на същата
длъжност „чистач“, но в Апелативен съд-София.
По този въпрос въззивната инстанция излага следните мотиви:
По протокол № 10 от 30.04.2020 г. на Пленума на ВСС, е взето решение
на основание чл. 388 ЗСВ, във вр. чл. 387 от Закона за съдебната власт, да
бъде отнето стопанисването на Съдебната Палата в гр. София от председателя
на ВКС, като стопанисването на същата е възложено на административния
ръководител на Апелативен Съд, гр. София.
От представения кратък протокол № 18 от 09.06.2020 г. на Пленума на
ВСС, е видно че в изпълнение на решението от 30.04.2020 г. на Пленума на
ВСС, Съдийската колегия на ВСС на заседание, проведено на 09.06.2020 г. на
основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ е взела решение за съкращаване на 31
щатни бройки във ВКС за длъжностите, чиято основна функция е свързана
със стопанисването сградата на Съдебната палата и разкриване на същите в
13
Апелативен Съд- гр. София, считано от 15.07.2020 г. В мотивите към това
решение в т. 16.3 е изразено съгласие административните ръководители на
ВКС и САС да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване
размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане
на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата
(ППКДАС).
Със заповед № А-1102/01.12.2020 г. на председателя на САС в отдел
"Стопанисване и управление на съдебното имущество" са разкрити 18 щата за
длъжността "чистач".
Представен е Протокол № 19 от 16.12.2020 г. от заседанието на Комисия
"Съдебна администрация" към СК на ВСС, от който се установява, че е взето
решение да бъде отхвърлено предложението на председателя на САС за
изменение на чл. 11 от ППКДАС, както и искането по отношение длъжностите
от Раздел I "Ръководни длъжности" и от Раздел III "Обща администрация" и
прилагането на колони 5 и 6 от КДАС за служителите на Апелативен Съд -
София с мотива, че съгласно § 1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на
прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им
с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно
Класификатора. Указано е на административния ръководител, че може да
организира структурата на администрацията, съобразно нуждите на съда,
съгласно чл. 12 от ППКДАС.
От извлечение от Протокол № 6/23.02.2021 г. на СК на ВСС се
установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.01.2021
г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел III, специалист,
във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени
ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8, с
ранг I и ранг II.
От Протокол № 15/11.04.2022 г. на СК на ВСС се установява, че е взето
решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.01.2022 г., съгласно който
възнагражденията на служителите от Раздел III, специалист, във ВКС и ВАС
се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени ранг I и ранг II, а
за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
От Протокол № 27/17.08.2023 г. на СК на ВСС се установява, че е взето
решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.04.2023 г., съгласно който
14
възнагражденията на служителите от Раздел III, специалист, във ВКС и ВАС
се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени ранг I и ранг II, а
за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
Настоящата инстанция приема, че с възлагане на стопанисването на
Съдебната палата в гр.София на председателя на Апелативен съд-София
настъпва промяна в работодателя като страна по трудовия договор с
работниците, които са били наети в отдел "Стопанисване сградата на Съдебна
Палата - гр. София", доколкото за него е възникнало задължението да сключва
договори и да назначава съдебни служители, с които да извършва
поддръжката на сградата, чието стопанисване му е възложено.
В конкретния случай предвид особеностите на работодателите /ВКС и
Апелативен съд – София/ е налице специална правна уредба в ЗСВ и по-
специално чл. 341. Съгласно тази разпоредба ВСС издава класификатор на
длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на
длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за
съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и
възнаграждение за ранг.
Следователно Съдийската колегия на ВСС е компетентна към
процесния период да издава Класификатор на длъжностите в
администрацията на съдилищата /КДАС/ и Правила за приложение на КДАС
/ППКДАС/. С тези актове се уреждат видовете длъжности в администрацията
на съдилищата и границите, в които ще бъде определяно тяхното основно
трудово възнаграждение, както и допълнителните трудови възнаграждения за
придобит клас, както и за придобит трудов стаж и професионален опит, като
те са задължителни както за работниците и служителите, които са наети в
съдебните органи, така и за самите органи.
Съгласно приетото в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 583 ОТ 29.05.2017 Г. ПО ГР. Д.
№ 4618/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС законодателят е възложил на ВСС да
издаде акт, който притежава отличителните признаци, присъщи на
нормативни актове - отнасят се до неопределен брой адресати и имат
многократно правно действие. Ето защо следва да се приеме, че
Класификаторът на длъжностите в администрацията, включително и тази
част от него, която се отнася за действието му спрямо правоотношенията на
заварените служители и бъдещите служители, е подзаконов нормативен акт.
15
Следователно, установеното от Класификатора е задължително, както за
приелия го ВСС, така и за администривните ръководители, служители и
магистрати.
Действително, липсва заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата с ВКС. В случая, обаче, е налице хипотезата на
чл.343, ал.2 ЗСВ, съгласно която не се провежда конкурс при преместването
на съдебния служител от един съдебен орган в друг- от ВКС в Апелативен
съд-София. Налице е промяна в едната страна на трудовото правоотношение
/ТПО/, а именно работодателя. При това положение довода на въззивницата,
че ТПО с ВКС не е прекратено е неоснователен. При съобразяване с
цитираното по-горе решение на Съдийската колегия на ВСС за закриване на
съответните щатове от структурата на ВКС не е възможно ищцата да е
запазила трудовото си правоотношение с предходния работодател, доколкото
вече не съществува щат, който той да е заема в длъжностното разписание на
работодателя.
Не е налице и твърдяното едностранно изменение на ТПО без нейно
съгласие. Това е така, защото страникте по спора са сключили допълнително
споразумение № 188/26.02.2021 г. /л.23 от делото пред СРС/, което
споразумение обективира настъпилите промени в ТПО като споразумението е
подписано и от двете страни- ищцата и работодателя, т.е. налице е
обективирано писмено съгласие от страна на ищцата във връзка с промените в
ТПО. По този начин е настъпила промяна по трудовото правоотношение чрез
промяна на страна по трудовия договор, като така служителят е изгубил
качеството си служител на ВКС и е придобил качеството служител на
Аелативен Съд - София, който попада в групата на съд от първа категория
съгласно разграничението на КДАС.
Налага се извод, че е налице трудово правоотношение между ищцата и
ответника, считано от 15.07.2020 г. При това положение на основание чл. 7 от
ППКДАС за ищцата от този момент занапред са приложими правилата за
индексация за служител в съд от първа група, какъвто се явява Апелативен
съд-София, съгласно КДАС, Раздел IV, длъжност "Чистач", в съдилищата от
първа група в диапазона по колони 7 и 8, със съответния ранг.
Действително, за определен период от време ищцата е получавала
трудовото си възнаграждение в размера, в който е било договорено по ТПО с
16
ВКС. Това е така, именно защото в изпълнение на горецитираните решения на
ВСС, трудовото й възнаграждение е било „запазено“.
Неоснователен е довода, че длъжността й не била предвидена по новия
Класификатор, а е преназначена на „сходна длъжност“. Противното се
установява от горецитираните решения на ВСС, както и от заповедта на
Председателя на Апелативен съд-София- касае се до една и съща длъжност –
„чистач“.
Наред с това извършването на индексация на работната заплата
представлява правна възможност за работника, а не негово субективно право,
доколкото е правомощие на Съдийската колегия на ВСС да приеме КДАС, в
който да определи границите на работните заплати за служителите в
различните категории съдебни органи, както и е правомощие на
административния ръководител да определи конкретното трудово
възнаграждение за дадена длъжност в рамките, определени от КДАС (арг. от
чл. 7 ППКДАС).
Съдът в производство по иск по чл.128, т.2 КТ не пригежава законово
правомощие да определя размер на трудово възнаграждение, ако това не е
обективирано в писмен акт, сключен между двете страни по ТПО.
Въззивната инстанция приема, че с промяната на работодателя не е
накърнено субективното право на ищцата да получава трудовото си
възнаграждение, а то е било определено според приложимите за категорията
служители, към която той принадлежи, правила.
Доколкото настоящата съдебна инстанция прие, че трудовото
правоотношение е запазено при смяна на работодателя, за служителя са били
приложими правилата за индексация на заплатите в съд от първа група, в
която категория попада ответника. Между страните не се спори, че такава
индексация реално е извършвана. Доводът на въззивницата/ищец
индексацията да се извършва съобразно правилата за служител във ВКС или
ВАС не намира нормативна опора и би била незаконосъобразна, доколкото и
административният ръководител на Апелтивен Съд - София е обвързан от
правилата на ППКДАС и КДАС.
Относно довода за дискриминация:
Дискриминацията представлява различие, изключение, ограничение или
предпочитание по някой, но не на някакво общо основание, без значение
17
какво, а конкретно по поне един от посочените признаци. Както пряката
дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и, ал. 3 ЗЗДискр., изразяваща се в по-
неблагоприятно третиране, така и непряката дискриминация, свързана с
поставяне в по-неблагоприятно положение, а също и приравненият на тях
тормоз - чл. 5 ЗЗДискр, водещ до накърняване достойнство, създаване на
враждебна, обидна или застрашителна среда, представляват недопустимо
поведение, което във всички случаи е основано на някой от обсъдените
законови признаци.
Въззивната инстанция приема, че не е налице соченото във въззивната
жалба „различно третиране“ на ищцата по отношение на останалите
служители. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в
поставянето на отделни лица или категории лица в по-неблагоприятно
положение от други при сравними сходни белези. Това означава,че
сравнение следва да се извърши във връзка със служителите, които заемат
същата длъжност като ищцата, а именно: „чистач“. По отношение на такова
„различно третиране“ дори не е налице твърдение от ищцата. В хипотезата на
заявен довод за дискриминиране на едно лице спрямо друго, сравнението с
оглед константана съдебна практика се извършва с лицата, заемащи същата
длъжност, т.е. в случая не може да се извършва сравнение със служителите на
експертна или ръководна длъжност, каквито примери се дават отпроцесуалния
представител на въззивницата.
„Неиндексирането“ на трудовото възнаграждение на ищцата в сочения от
нея размер е и с цел нейното възнаграждение и на останалите „прехвърлени“
съдебни служители да се изравни с това на служителите, заемащи същата
длъжност в Апелативен съд-София, вкл. и по арг. от пар.1 на ПЗР на
ППКДАС, както и за спазването на основния принцип в трудовото право: „За
равен труд, равна заплата“.
Липсват каквито и да е доказателства да е нарушено правото на ищцата
на кариерно развитие.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
решението на СРС ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото на въззивницата разноски не се следват.
От въззиваемата страна разноски се претендират и такива са сторени
18
за юриск.възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8
ГПК в размер на 100 лв. при съобразяване с извършените процесуални
действия.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9679 от 22.05.2024 г. по гр.д.№ 8864 по
описа за 2014 г. на СРС, 72 състав, изцяло.
ОСЪЖДА С. К. Г., ЕГН ****, гр.София, ж.к.“****, съдебен
адрес:гр.София, ул.“****“ № **- адв. А.Т., да заплати на Апелативен съд-
София, ЕИК ****, гр.София, бул.“В****, сумата в размер на 100 лв.-
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19