Определение по дело №434/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Пред ДСИ към РСБ, е депозирана по ИД № 30/2014г. по неговия опис, жалба от В. Г. В., от [населено място], ул. „Ив.М.” № .. и от А. С.- М. В. В., чрез пълномощника му- В. Г. В., по реда на чл. 436 ал.1 от ГПК, с която се иска отмяна на действията на ДСИ по принудителното изпълнение- опис на недвижим имот- 1/ 2 идеална част от самостоятелен обект 04279.604.268.1.7. като незаконосъобразно.

Жалбата не е администрирана от ДСИ по реда на чл. 436 от ГПК, като препис от нея не е изпращан на страните за становище.

На основание чл. 83 ал.2 от ГПК, е депозирана молба от жалбоподателите- В. Г. В. и А. С.- М. В. В., с която е поискано от ОСБ, да бъдат освободени от заплащане на държавна такса за образуваното производство по обжалване действията на съдия изпълнителя, поради фактическата и правна сложност на изпълнителното производство и поради финансова невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса.

Отделно с молба от жалбоподателите е направено и особено искане на основание чл. 438 от ГПК- за спиране на действията на ДСИ по ИД № 30/2014г. по неговия опис.

Съдът е длъжен за да се произнесе по искането с правно основание чл. 83 ал.2 от ГПК, с което жалбоподателите молят съда да ги освободи от внасянето на дължимата държавна такса за образуваното на производство по обжалване действията на съдия изпълнителя, на основания съобразени и с разпоредбата на чл. 23 ал.4 от Закона за правната помощ.

По делото В. Г. В. е представил Декларация за семейно и имуществено състояние, с която е ангажирал наказателната си отговорност. Жалбоподателят е посочил, че семейството му се състои от него и неговия син- жалбоподателя- А. С.- М. В. В.. Деклараторът сочи, че няма трудови доходи, регистриран е трайно като безработен в Бюрото по труда- [населено място], което се установява и от представената с молбата служебна бележка. В. Г. В. не е декларирала получаването на други странични доходи, като е заявил че няма доходи и от свободно упражнявани професии. Видно е от Декларация за семейно и имуществено състояние на името на жалбоподателя, че не е собственик на друг недвижим имот или на друго движимо имущество на значителна стойност, като не притежава и МПС. Собственик е само на 1/ 5 идеална част от наследствен апартамент, който е със степен на завършеност- 63%, намира се в строежа на ЖК „Д.” и жалбоподателя няма достъп до него, вследствие на действията на УС на жилищната кооперация. В. Г. В. е декларирал още, че не упражнява търговска дейност, няма акции или участие в търговски дружества, както и никакви други странични доходи от наеми, хонорари и др. Не е декларирал да има открити банкови сметки на негово име.

Сочи се още от жалбоподателя, че същият е на 59 години, което е допълнително обстоятелство което препятства постъпването му на работа и реализиране на дейност на трудовия пазар.

Разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК ясно и точно очертава критериите, които следва да се съобразят при преценката от съда може ли жалбоподателите по ИД № 30/2014г. по описа на ДСИ към РСБ, да бъдат освободени от заплащането на държавна такса във връзка с образуваното съдебно производство по обжалване действията на съдия изпълнителя, като в тази насока константна е и съдебната практика/Определение № 567 от 29.10.2009г. по ч.гр.д. № 547/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ. Въпрос на фактическа преценка на съда, при спазване на тези критерии – материално и имуществено състояние на лицето, семейно положение, здравословно състояние, трудово заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към възможността му да заплати дължимите такси и разноски по производството по делото.

Анализа на представените по настоящото дело доказателства от жалбоподателите - В. Г. В. и А. С.- М. В. В., водят на извода че В. Г. В. е трайно регистриран като безработен, няма възможност да работи като използва работната си сила и не е в състояние да генерира трудови доходи, като дори не е декларирал никакви месечни доходи и не става ясно от какво същият се издържа. В. Г. В. не разполага с други странични доходи, не е търговец, не притежават недвижимо имущество, не притежават дори собствен лек автомобил, като на практика няма никакви странични доходи. Съобразно разпоредби те на ГПК и Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата, дължимата държавна такса по настоящото дело, е в размер на 25.00лв., като същата съотнесена към установеното семейно и имуществено положение на жалбоподателите, единия от които безработен и без доходи, а другият непълнолетен и без възможността за реализиране на доходи, води категорично на извода, че В. Г. В. и А. С.- М. В. В., не разполагат с достатъчно парични средства за да заплатят дори тази държавна такса. Важно обстоятелство, което следва да бъде съобразено от съда към настоящия момент, е че жалбоподателите досега не са ангажирали и адвокатска защита, което е допълнително основание за съда да счете, че същите са финансово затруднени и не разполагат с достатъчно парични средства за заплащането на адвокатски хонорар.

Установени са и предвидените в закона допълнителни основания във връзка с възрастта на В. Г. В., които мотивират съда да счете, че той не разполага с достатъчно средства за да заплати дължимата държавна такса, като следва да се отчете че от декларацията му е видно, че той не разполага и с движимо или недвижимо имущество на значителна стойност, което да отдава под наем за да получава странични доходи.

Остана неизяснено във връзка с искането за освобождаване от държавна такса обстоятелството къде живеят двамата жалбоподатели и дали същите не се налага да заплащат наем за жилище или живеят в жилище, собственост на техни роднини или близки, но безспорно се налага извода, че искането за освобождаване на ищцата от заплащане на дължимата държавна такса е основателно и следва да бъде уважено.

По искането за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 438 от ГПК, съдът може да се произнесе едва след администрирането на депозираната жалба от ДСИ и след изразените становища от другите страни в изпълнителното производство.

След влизане в сила на настоящото определение, делото следва да се изпрати на ДСИ към РСБ, за администриране на депозираната жалба по реда на чл. 436 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 83 ал.2 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСВОБОЖДАВА В. Г. В., от [населено място], ул. „Ив. М.” № . и от А. С.- М. В. В., чрез пълномощника му- В. Г. В., на същия адрес, в качеството им на жалбоподатели по ИД № 30/2014г. по описа на ДСИ към РСБ, от заплащане на държавна такса за образуваното съдебно производство по обжалване действията на съдия изпълнителя по реда на чл. 436 от ГПК.

Определението на съда подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от съобщението на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

+