Решение по дело №10105/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2021 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20217060710105
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 144

гр. Велико Търново, 10.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет  и първа година в състав:              

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

                                                                                  КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                         

при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10 105/2021г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, в редакцията на ДВ бр.94 от 2019г.

На касационна проверка е подложено Решение № 101/ 02.03.2021г., постановено по АНД № 1260/2020г., с което състав на Районен съд Велико Търново отменил  Наказателно постановление № 20-1275-001161/ 21.07.2020г., издадено от ВПД началник Сектор „Пътна полиция“  към ОДМВР Велико Търново, В ЧАСТТА, с която на М.К.Б. с  ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00лв.

Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок, с касационна жалба, подадена чрез началник Сектор „Пътна полиция”. Последният  твърди, че  решението на РС е постановено в противоречие на фактическата обстановка, която е правилно установена в ход на съдебното производство. Съдът е направил извод, че нарушителят е отнел предимството на законосъобразно пресичащата пешеходка, която е започнала преминаването си по пешеходната пътека. Приел е, че нарушението на чл.119, ал.1 от ЗДвП е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. При тези мотиви обаче, РС е отменил НП в обжалваната му част. Касаторът настоява, че е налице противаречие между мотиви и диспозитив на съдебния акт, което го прави немотивиран и необоснован. Отмяната на НП е в пълно противоречие на събраните доказателства и изложените мотиви. Претендира се отмяна на решениетон а въззивния съд и потвърждаване на НП.

 Ответникът по касационната жалба не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението на РС да бъде отменено. Противоречието между мотиви и диспозитив определя като съществено процесулно нарушение, което налага отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за допуснато съществено нарушение на процесуални правила -  касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, във връзка с чл.348,  ал.3 от НПК.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

Процесното НП, в обжалваната му част по т.1,  е издадено срещу М. Б. за това, че на 08.05.2020г. в гр. В. Търново, на ул. „Мармарлийска” до №2 в посока на движение към ул. „Магистрална” управлява лек автомобил с рег. № *** като при пешеходна пътека тип „зебра”, очертана с пътна маркировка и сигнализирана с пътен знак, не пропуска стъпилата и преминаваща отляво надясно по посока на движението пешеходка.

 Въз основ на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност РС изложил мотиви, че описаното в НП по точка първа нарушение, квалифицирано оп чл.119, ал.1 от ЗДвП и неговия автор са доказани, а наказанието е правилно определено по вид и размер. Основал извода си върху показанията на разпитаните свидетели  и приложените по преписката доказателства, както писмени така и веществени/преглед на видеозаписите от служебния полицейски автомобил/. При тези подробни и непротиворечиви мотиви РС вместо да потвърди НП постановил диспозитив за отмяната на НП, в обжалванат част. Диспозитивът противречи логически както на обсъдените доказателства така и на развитите в Решението мотиви. Като констатира това обстоятелство, изтъкнато и в КЖ, настоящата инстанция намери, че РС е допуснал съществено процесуално нарушение. В този си вид, съдебният акт не дава възможност да се установи по несъмнен начин каква е била волята на съда относно нарушението и наказанието. В съдебната практика е безспорно установено, че  съдебното решение е единство от диспозитив и мотиви, поради което съдът трябва да бъде последователен в своите изводи и диспозитивът трябва да произтича логично от съобразителната част на решението. Констатираното противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение представлява процесуално нарушение от категорията на съществените /по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК/, т.к. води до затруднения при тълкуване на действителната воля на съда  и е равносилно с липсата на мотиви. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да отстрани допуснатото нарушение.

По въпроса за разноските следва да се произнесе първата инстанция при условията на чл.226, ал.3 от АПК, във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН в редакцията на ДВ бр.94 от 2019г. и молбата на ***Ж. Д. – вх. № 4624/22.03.2021г. във ВТРС.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  Решение № 101/02.03.2021г., постановено по АНД № 1260/2020г.  по описа на РС Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното следствие при съобразяване на указанията  на касационната инстанция.

Решението е окончателно.

  

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: