Решение по дело №21807/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 май 2023 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110121807
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7582
гр. С., 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110121807 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
131253/24.06.2022 г./ на „****“ ЕАД срещу Т. Г. В. и М. Х. Х., с която са предявени искове
за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца задълженията за топлоснабден
имот, находящ се в АДРЕС, с аб. № **** – при равни квоти от по 1/2 за всеки ответник,
както следва:
срещу Т. Г. В.: сумата от 1 134.83 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.04.2022 г. до
окончателното плащане; сумата от 175.77 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
04.03.2022 г.; сумата от 0.57 лв. – лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2020 г., начислена за период на забава от
15.09.2019 г. до 04.03.2022 г.
срещу М. Х. Х.: сумата от 1 134.83 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.04.2022 г. до
окончателното плащане; сумата от 175.77 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
04.03.2022 г.; сумата от 0.57 лв. – лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2020 г., начислена за период на забава от
15.09.2019 г. до 04.03.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на наследници на починалия
собственик на имота И. Д. Стамволиев, възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, към което
са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им
1
приемане. Поддържа, че е доставил в имота топлинна енергия през процесния период, но
ответниците не са заплатили в срок дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Излага, че
ответниците са изпаднали в забава. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Т. Г.
В.. Твърди, че топлинната енергия през исковия период е ползвана само от ответницата Х.,
която единствено е имала достъп до имота. Сочи, че има и други наследници на И. С. –
наследниците на П.Г. С., поради което счита, че наследствената й квота е 1/3. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Х. Х. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
облигационно отношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия.
Изтъква наличието и на други наследници на И. Д. С., поради което счита, че
наследствената й квота е 1/3. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия и нейната
стойност, като счита, че те не се установяват от представеното извлечение от сметки.
Оспорва изискуемостта на главницата, респ. оспорва и мораторната лихва. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „***“ ООД не изразява становище по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за цената на доставена топлинна енергия, мораторна лихва върху нея и мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение. С оглед очертаното в исковата
молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже
пълно и главно следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално
доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност;
изискуемост на вземането.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
2
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие, като фактическото ползване на имота от един от
съсобствениците или от трето лице е ирелевантно, ако не е сключен нарочен писмен договор
между него и „****“ ЕАД.
В случая ищецът основава претенцията си на твърдения, че договорното
правоотношение с ответниците е възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. От Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № ****, том LLLVІ, дело № 31865/1993 г. на нотариус при
СРС /л. 9 – 10/, е видно, че на 16.12.1993 г. И. Д. С. е придобил чрез дарение от родителите
си Д.П. С. и А.И. С.а собствеността върху процесния имот, а дарителите са запазили за себе
си правото на ползване върху него до края на жИ.та си. От Удостоверение за наследници от
20.05.2022 г. /л. 34 – 35/ се изяснява, че те са починали през 2006 г., поради което и на
основание чл. 59, ал. 1 ЗС правото на ползване върху имота е погасено. При това положение
и след като няма данни лице, различно от собственика на имота, да е сключило нарочен
писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в него, съдът намира, че след
смъртта на вещните ползватели материалноправно легитимирани да отговарят за цената на
доставената топлинна енергия са собствениците на имота.
От същото Удостоверение за наследници се установява, че собственикът И. Д. С. е
починал на 14.03.2018 г., т.е. преди началото на исковия период, и е оставил като законни
наследници ответницата Т. Г. В. – първа братовчедка по бащина линия, и ответницата М. Х.
Х. – първа братовчедка по майчина линия, а за лицето А.П. С. – чичо по бащина линия,
липсва каквото и да е отбелязване в графата „Дата на смърт“ – нито за настъпила, нито за
ненастъпила смърт. Предвид датата на раждането му – 05.11.1917 г., и изявлението на
процесуалния представител на ответницата В. в последното открито заседание, че той е
починал в Англия, което корелира на липсата на каквито и да е данни в обсъжданата графа
в Удостоверението за наследници, съдът намира за неправдоподобно допускането през
исковия период той да е бил жив. Ето защо съдът счита, че именно ответниците са станали
съсобственици на имота по наследяване – в качеството си на наследници по съребрена
линия от четвърта степен, поради което и на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ те са
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове.
Ответницата В. възразява срещу посочената от ищеца квота на отговорността й за
задълженията за процесния имот при твърдения, че наследник на И. Д. С. е и П.Г. С. с
наследствена квота в размер на 1/3, като след смъртта си той е оставил трима наследници, за
което представя Удостоверение за наследници от 25.02.2016 г. /л. 88/. Установява се, че П.Г.
С. е бил чичо на И. Д. С., т.е. роднина по съребрена линия от трета степен, който е починал
на 21.02.2016 г. – преди откриването на наследството на И. Д. С.. Предвид това и с оглед
разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗНасл, недопускаща наследяване по право на заместване
3
за съребрените роднини от трета до шеста степен включително, съдът счита, че
наследниците по закон на П.Г. С. не са станали съсобственици на процесния имот.
Предвид изложеното съдът намира, че между „****“ ЕАД и двете ответници в
качеството им на съсобственици на имота през исковия период е възникнало по силата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, като предвид квотите им в съсобствеността всяка от тях отговаря за 1/2 от
задълженията за имота. Договорът между ищеца и ответниците съобразно разпоредбите на
чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „****“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № 1,
находящ се в гр. С., АДРЕС, с аб. № ****. Имотът е топлофициран и се намира в сграда в
режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, което се
установява от заключението на съдебно-техническата експертиза и не е спорно между
страните.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и нейната стойност са
представени по делото съобщения към фактури, писмени доказателства от третото лице –
помагач на ищеца и е прието заключението на съдебно-техническата експертиза.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
пълно, обективно, компетентно и обосновано, ведно с разясненията на вещото лице Т. в
открито заседание, се изяснява следното: През различни части от исковия период в
абонатната станция е имало три различни общи топломера, като първият е бил проверен
преди монтажа му, но при демонтажа му не е изпращан за метрологичен контрол, а е
бракуван поради изтичане на експлоатационния му срок, за втория общ топломер липсва
свидетелство за метрологична проверка за 2018 г., когато е монтиран, а третият е бил
произведен в ЕС и проверката при производителя е важала за Република **. Поради това за
периода от 11.05.2018 г. /денят, следващ датата на изтичане на метрологичната проверка на
първия общ топломер/ до 14.10.2019 г. /датата на монтажа на третия общ топломер/
използваните общи топломери са били с неясна годност – първият, защото е работил 13 дни
с изтекъл срок на метрологичната проверка, а вторият поради липса на документ за
метрологична проверка. Липсват други нарушения при измерването и отчитането на
доставяната топлинна енергия. За исковия период редовно са отчислявани за сметка на
ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана
топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Дяловото
разпределение на топлинна енергия през исковия период е извършвано от „*** **“ ООД,
като остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни
стойности с годишно изравняване от посоченото дружество. Абонатът е осигурил достъп до
имота за отчет. През процесния период в имота е имало 4 бр. радиатори с индивидуални
разпределители на разходите за отопление и 2 бр. лири без индивидуален разпределител, но
само за едната от тях – тази в банята, е начислявана служебна топлинна енергия по
максимален специфичен разход на сградата. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от
4
сградната инсталация, която е изчислявана по нормативно установена формула и е
разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми
на имотите им по проект. В имота е имало 1 бр. водомер за топла вода, но през периода не е
ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Записаното в главните отчети
по отношение показанията на индивидуалните разпределители на разходите за отопление
съвпада с отразеното в изравнителните сметки, а отразените в тях служебна топлинна
енергия за лирата в банята по максимален специфичен разход на сградата и стойности на
сградната инсталация съвпадат с изчисленията на вещото лице. Стойността на доставената в
имота през исковия период топлинна енергия, изчислена от ФДР, е 2 323.17 лв. Поради
неясната годност на общия топломер за част от процесния период /от 11.05.2018 г. до
14.10.2019 г./ сумата за отопление на имот за този период, възлизаща на 162.69 лв. и касаеща
само отоплителен сезон 2018 г./2019 г. /тъй като сумите за отопление за отоплителен сезон
2019 г./2020 г. са определени с третия общ топломер, защото отоплението се пуска през
месец ноември/, не може да се потвърди като реално дължима. Тази сума не касае сумата за
топлинна енергия от сградна инсталация, защото тя се изчислява по формула и не се влияе
от показанията на общия топломер в абонатната станция, а топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване изобщо не е ползвана. При отчитане на това нарушение при
измерване на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия стойността на
действително доставената в имота на ответниците топлинна енергия възлиза на 2 160.48 лв.
Всичко изложено обуславя извод, че исковете за главницата са доказани по основание.
Дължи се на ищеца цената на реално доставената топлинна енергия през процесния период,
поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, но при съобразяване
на допуснатото нарушение при измерване на постъпващата в абонатната станция топлинна
енергия за част от исковия период. Ето защо при определяне размера на дължимата за имота
цена съдът кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза в частта, в
която вещото лице Т. посочва различна от изчислената от ФДР стойност на доставената
топлинна енергия. Следователно дължимата на ищеца цена за доставената в имота на
ответниците през исковия период топлинна енергия възлиза общо на 2 160.48 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, е видно, че след завеждане на иска не са постъпвали при ищеца
плащания за погасяване на суми по претенциите, но на 21.12.2018 г. е извършено плащане
на суми по фактури за периода от м. 05.2018 г. до м. 11.2018 г. в общ размер на 53.57 лв.,
като в резултат на плащането сумата по общата фактура от м. 07.2019 г. е намалена с 53.57
лв., т.е. задължението, което се води в счетоводството на „****“ ЕАД, е намалено с тази
сума. Това плащане обаче не е отчетено /и няма как да бъде отчетено/ от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. Ето защо съдът намира, че сумата от 2 160.48 лв. следва
да бъде намалена с извършеното преди завеждане на делото плащане в размер на 53.57 лв.
Следователно дължимата на ищеца цена за реално доставената през исковия период
топлинна енергия, която е останала неплатена, възлиза на 2 106.91 лв.
5
По възражението за погасяване по давност на вземането съдът намира следното:
По силата на чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за
всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното
заплащане.
С ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че вземанията
за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се
касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69
дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В конкретния случай с оглед датата на подаване на исковата молба – 26.04.2022 г.,
погасени по давност са вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 16.02.2019 г., а това са вземанията за периода от м. 05.2018 г.
до м. 12.2018 г. включително, тъй като срокът за плащане на месечното задължение за м.
12.2018 г. е бил до 14.02.2019 г. и то е станало изискуемо на 15.02.2019 г., поради което
давността за него не е прекъсната с подаването на исковата молба.
Стойността на доставената топлинна енергия в имота за непогасената по давност част
от исковия период – от м. 01.2019 г. до м. 04.2020 г., се установява от заключението на
съдебно-техническата експертиза и възлиза на сумата от 2 071.79 лв., при определянето на
която вещото лице е отчело нарушението при измерване на доставяната топлинна енергия за
част от непогасения по давност период. Тази сума не следва да бъде намалявана с платената
преди завеждане на делото сума, защото плащането касае погасен по давност период.
6
Съобразно квотата им в съсобствеността всяка от ответниците дължи по 1/2 от 2 071.79
лв., т.е. сумата по 1 035.90 лв.
Следователно исковете срещу всяка ответница за цената на топлинната енергия са
частично основателни – за сумата от 1 035.90 лв. за периода от м. 01.2019 г. до м. 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 26.04.2022 г. до окончателното плащане, а за разликите над
1 035.90 лв. до предявените размери от 1 134.83 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м.
12.2018 г. са неоснователни поради частично плащане и като погасени по давност.
Основателността на субективно пасивно съединените искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за мораторни лихви върху цената на топлинната енергия предпоставя наличие
на главни задължения на ответниците и забава в плащането им.
В случая е установено наличието на главни задължения на ответниците в размер на по
1 035.90 лв. за всяка.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок, защото при наличие на уговорен срок за плащане е приложима разпоредбата на
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В случая ответниците са изпаднали в забава в плащането на
главните задължения предвид липсата на извършени плащания в уговорения срок. Началото
на забавата е 15.09.2019 г. за главницата за периода от м. 01.2019 г. до м. 04.2019 г. и
16.10.2020 г. – за главницата за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., тъй като
съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2019 г. и 31.08.2020 г.
Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.03.2022 г.
върху непогасената по давност главница в общ размер на 2 071.79 лв. съдът определи по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че
възлиза общо на сумата от 502.60 лв. Доколкото ищецът претендира мораторна лихва в по-
нисък общ размер, искове срещу ответниците са изцяло основателни.
Относно субективно пасивно съединените искове за мораторна лихва върху стойността
на услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2020 г. съдът намира,
че не са представени доказателства по делото нито за дължимост на главницата, нито за
изпадане на ответниците в забава в нейното плащане, защото липсват доказателства за
7
уговорен срок за плащане на цената на тази услуга или за изпратени до ответниците покани
за плащането й. Поради това тези искове са изцяло неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата В. дължи
на ищеца разноски съразмерно на уважената част от предявените срещу нея искове, а
именно сумата от 278.25 лв., включваща: 48.25 лв. – държавна такса; 184 лв. – депозит за
вещо лице; 46 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата Х. дължи на ищеца разноски
съразмерно на уважената част от исковете срещу нея, възлизащи общо на сумата от 574.29
лв., както следва: 48.25 лв. – държавна такса; 184 лв. – депозит за вещо лице; 296.04 лв. –
депозит за особен представител; 46 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На ответницата В. не се дължат разноски въпреки частичната неоснователност на
предявените срещу нея искове, защото не е доказала извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., АДРЕС, да заплати на „****“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., АДРЕС, следните суми,
представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с аб. №
****, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 1 035.90 лв.
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 01.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 26.04.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 175.77 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 04.03.2022 г. върху
стойността на доставената топлинна енергия, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 278.25 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената
топлинна енергия – за разликата над 1 035.90 лв. до пълния предявен размер от 1 134.83 лв.
и за периода от м. 05.2018 г. до м. 12.2018 г.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 0.57 лв. – лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2020 г., начислена за период на забава от
15.09.2019 г. до 04.03.2022 г.
ОСЪЖДА М. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., АДРЕС, да заплати на „****“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., АДРЕС, следните суми,
представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с аб. №
****, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 1 035.90 лв.
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 01.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 26.04.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 175.77 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 04.03.2022 г. върху
8
стойността на доставената топлинна енергия, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 574.29 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената
топлинна енергия – за разликата над 1 035.90 лв. до пълния предявен размер от 1 134.83 лв.
и за периода от м. 05.2018 г. до м. 12.2018 г.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 0.57 лв. – лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2020 г., начислена за период на забава от
15.09.2019 г. до 04.03.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „***“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9