№ 380
гр. Варна, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско
дело № 20213100900797 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 от ГПК, на именното
повикване в 13:40 часа, на второ четене се явиха:
Ищецът „УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ“ ЕООД , редовно призован,
не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат
П.П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован, не
се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Л.
М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Третото лице-помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание.
Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира,
че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143 от ГПК,
пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна
1
Адв. П.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.
Оспорвам отговорите. Нямам възражения по доклада.
Адв. М.: Поддържаме депозираните отговор на искова молба и отговор
на допълнителна искова молба. Оспорваме исковете. Също нямам възражения
по доклада на делото.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 8239 от 05.04.2021 г. от
старши юрисконсулт Михаил Андреев, пълномощник на третото лице-
помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД, в което изразява
становище по исковете.
Съдът връчва преписи от същото на процесуалните представители на
страните по делото.
СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на
делото, така както е докладвано с Определение № 402 от разпоредително
заседание на 15.03.2022г. и го обявява за окончателен, като допълва същия
с постъпилото становище от третото лице-помагач „Национална електрическа
компания“ ЕАД, в което изразява подробни съображения за неоснователност
на предявените искове, а именно:
Производството е образувано по предявени от „Уинд Парк Каварна
Уест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“България“ 51 Б, ет.4, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“, № 258, Варна Тауърс- Г, обективно кумулативно съединени
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати:
- сумата 151 053,50 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“, през м. ноември 2018 г.,
обективирана в Дебитно известие № 182/31.12.2018 г., дължима по силата на
Договор изкупуване № 56 от 20.06.2008 г. и сумата 43 469,88 лв.,
обезщетение забава за периода 16.01.2019г. – 16.11.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
2
17.11.2021г. до окончателното изплащане;
- сумата 97 290,20 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“, през м. декември 2018 г.,
обективирана във фактура № 183/31.12.2018 г., дължима по силата на Договор
изкупуване № 56 от 20.06.2008 г. и сумата 27 998,00 лв., обезщетение забава
за периода 16.01.2019г. - 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 17.11.2021г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към
мрежата по силата на Договор от 29.03.2007 г. и за изкупуване на
произведената енергия е сключен с ответника Договор № 56 от 20.06.2008 г.,
по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Сочи, че през м. ноември 2018 г. ищецът е издал фактура 180/30.11.2018г. на
стойност 32 685,18 лв. с ДДС за 144,658 MWh и 181/12.12.2018г. на стойност
12 066,49 лв. с ДДС за 721,936 MWh, остойностени съответно по
преференциални цени и по цени за излишък, които са платени от ответника.
През целия период ВяЕЦ е работила под 2250 часа и без да надхвърля прага
от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, поради което цялото
произведеното количество ел.енергия е подлежало на изкупуване по
преференциални цени. Ето защо, когато през м. декември 2018 г. ВЯеЦ е
достигнала 2300 kWh НСПЕ, ищецът е издал Дебитно известие
№182/31.12.2018 г. към фактура №181/ 12.12.2018г. на стойност 151 053,50
лв. с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера на
преференциалната цена, която стойност се претендира като неплатена. През
м. декември 2018г. централата е произвела и доставила на ответника енергия
в размер на 478.064 МВтЧ, за която е издадена фактура № 183/31.12.2018 г.,
на стойност 104336 лв., с ДДС, като продажната цена за количеството от
278.064 МВтЧ е 188.29 лв./МВтЧ (преференциална цена по т.8 от решение
Ц010) преди достигане на 2250 ефективни часа, а количеството от 200.00
МВтЧ е 172.95 лв./МВтЧ. МВтЧ (преференциална цена по т.9 от решение Ц-
010) след надхвърляне на 2250 ч. работа. Количеството произведена
електрическа енергия през месец декември 2018 г. в общ размер на 478,064
3
MWh (278,064 MWh при работа на централата до 2250 ефективни часа и
200,000 MWh при работа на централата над 2250 ефективни часа), е
подлежало на изкупуване последователно по двете преференциални цени по
т. 8 и т. 9 от Решение Ц010, и с оглед НСПЕ по т. 1.7. и т. 1.8. от Решение СП-
1, защото през целия месец централата не е достигнала прага от 2 300 kWh
НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. След извършено частично плащане в
размер на 7 045,80 лв., дължимият остатък възлиза на 97 290,20 лв. с ДДС.
Излага, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираните
суми и дължи обезщетение за това до предявяването на иска, което възлиза на
втората искова претенция. Излага анализ на законовата и подзаконовата
уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение. Прави
искане съдът да се произнесе инцидентно по валидността на Решение СП-
5/28.03.2019г. по реда на косвения съдебен контрол на основание чл.17 от
ГПК. Твърди, че с оглед отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. и
нищожността поради липса на темпорална компетентност на решение СП-
5/28.03.2019г. на КЕВР, не съществува друг механизъм за заплащане или
цени различни от преференциалните до размера на първоначално
предвидения праг от 2250 часа, определен с Решение Ц-10. При липса на
определено от КЕВР нетно специфично производство, цялото количество
ел.енергия до достигане на 2250 ефективни часа подлежи на изкупуване по
преференциална цена. Твърди, че практически и юридически е възможно
ВяЕЦ да произвежда ел.енергия в рамките на една година до 3350 часа и над
2250 часа, което не може да бъде предвидено от производителя в началото на
годината поради естеството на първичния източник за производство не
електроенергия – вятър и неговата непредвидимост. Липсва законодателно
изискване и процедура за определяне принадлежност към отделна условна
група производители до и над 2250 часа. Съответно няма пречка в рамките на
една календарна година централата да попада и в двете групи производители
и съответно да се прилагат и двете преференциални цени.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г., която счита, че се дължи за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което
са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това
4
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Твърди, че
именно така е изкупено и заплатено на ищеца процесното количество, което
от своя страна е продадено на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението
вменено с разпоредбата на чл. 94 ЗЕ. От своя страна излага анализ на
развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения. Излага,
че ищецът сам е определил принадлежността на централата си към
категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа и по този начин е получил за
производството си от началото на календарната 2018г. преференциалната
цена, съответстваща на тази категория. Счита, че не са налице
предпоставките за провеждане на косвен съдебен контрол за
законосъобразност на Решение СП-5, тъй като липсата на установено НСП не
е въведено като основание на предявения иск.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Излага, че
приложимостта на двете преференциални цени по т. 1.7. и т. 1.8. от Решение
СП-1 произтича от клаузата на чл.18, ал.4 от сключения между страните
договор за продажба, в която е постигнато съгласие енергията да се изкупува
и по двете преференциални цени. В този смисъл е била и търговската
практика между страните до 2015г., когато НЕК неоснователно и
незаконосъобразно е отказал да закупува произведената енергия по
съображения за неприложимост на двете преференциални цени за една и
съща ВяЕЦ. Незаконосъобразното поведение на НЕК не може да дерогира
законовите задължения на ответника по договора. Обстоятелството, че след
сключването на договора с Решение СП-1 и последвалото Решение СП-5 се
установява праг на НСП, който ограничава изкупуването по преференциална
цена преди достигане на 2250 ч., не променя уговорката между страните, че
ще се прилагат и двете преференциални цени. Счита, че с въвеждането на
НСПЕ и установяването му с Решение СП-1 не се променя начинът на
ценообразуване и изкупуване на ел.енергия, нито се дерогира клаузата на
чл.18 от договора. Поддържа, че е юридически възможно ВяЕЦ да попада и
под двете групи производители на ел.енергия, работещи в рамките на една
календарна година, като е цитирана съдебна практика. Излага подробни
съображения за нищожност на Решение № СП-5/28.03.2019г., с твърдения, че
е постановено при липса на темпорална компетентност, тъй като при
отмяната на предходното решение административната преписка не е върната
5
за ново разглеждане, а актът е постановен след предвидения в пар.17 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ срок - до 31.07.2015г., в който това правомощие е можело да
бъде упражнено. На самостоятелно основание като нищожно се оспорва
ретроактивното приложение на Решение №СП-1/15.10.2020г., поради
противоречие със закона.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор,
поддържа становището си, изложено в отговора. Сочи актуална съдебна
практика, според която не следва да се прилагат двете категории
преференциални цени по отношение на един и същи производител на ел.
енергия и която отрича възможността за преминаване на производител в
рамките на календарната година от една ценова категория в друга. Излага, че
отношенията по изкупуване на ел.енергия се регулират от специални
императивни норми, които ограничават свободата на договарянето в името на
обществения интерес в частност по отношение на цената, в какъвто смисъл е
и обективираното в договора съгласие на страните да заместват изрично
уговорените параметри със съдържание, наложено с бъдещи нормативни
промени (чл.2, ал.2, чл.18, ал.2, чл.38). Действително в договорните
отношения между страните са прилагани последователно двете
преференциални цени, но тази практика не е противоречала на приложимия
закон, който към този момент не ограничава продажбата по преференциална
цена до определен нормативно праг. Така са се развили и отношенията между
страните до 24.07.2015г., когато законодателно е наложена принципна
промяна в правоотношението, въведена с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. С въвеждането
на ограничение на количествата електрическа енергия, което подлежи на
изкупуване по преференциални цени чрез изменението на ЗЕВИ, същото
поради императивния характер на нормите, произвежда действие и върху
процесния договор и изменя съдържанието му в частта относно подлежащото
на изкупуване количество ел.енергия и нейната цена. Договореното
изкупуване по две последователни преференциални цени, като
противоречащо на изменената в интерес на обществото норма на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ, също следва да се счита отменено и заместено от императивната
правна норма по право без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение. Поддържа, че ответникът е своебразен косвен представител на
„НЕК”ЕАД, поради което становището на последното относно приложимата
цена е от съществено значението за представителя в отношението му с
6
производителите. По съображения за липса на преюдициалност на въпроса за
законосъобразността на Решение СП-5 спрямо гражданскоправния спор,
счита, че не са налице предпоставките на чл.17, ал.2 от ГПК за осъществяване
на инцидентен съдебен контрол. Поддържа, че дори и валидни решения на
регулатора да не са издадени, законът не допуска получаване на плащания
над заложената в цените обща печалба и затова няма да възникне никакво
ново основание за изкупуване на по-големи от вече признатите обеми, докато
не се постанови ново стабилно решение, което да увеличи преференциално
изкупувания обем от 2000кВч.
В предоставения от съда срок е постъпило становище от третото лице-
помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД, в което изразява
подробни съображения за неоснователност на предявените искове.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата: - ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в
експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е
краен снабдител с електрическа енергия; - между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, по силата на Договор № 56 от 20.06.2008 г.; -
процесното количество енергия е доставено и продадено на ответника; -
ответникът е продал на обществения доставчик „НЕК“ЕАД процесните
количества ел.енергия на цената, на която ги е купил от ищеца; - до началното
на процесния период ищецът е продавал на ответника енергия по
преференциална цена 188.29 лв./МВч; - произведеното от ищеца за процесния
период количество енергия, което е предмет на спора, е остойностено от
ответника по цени на излишък, поради достигане на нетно специфично
производство от 2000 МВтЧ; - издадените от ищеца фактури са получени от
ответника, като заплатена е стойност на енергията по цени за излишък;
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че на доказване подлежат следните
обстоятелства: Ищецът следва да докаже наличието на възникнало договорно
правоотношение, изпълнение на задължението си по договора, механизма за
определяне на приложимата цена, изпадането на ответника в забава,
обосноваване на вземанията по основание, период и размер, както и
възраженията си за нищожност на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР. В
тежест на ответника е да установи точно и в срок изпълнение на
7
задълженията си по договора, както и останалите правоизключващи и
правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите
възражения.
СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства от страните
са относими и допустими към предмета на спора и същите следва да бъдат
приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените
с исковата молба заверени копия на писмени документи: копия на адвокатско
пълномощно от 02.11.2021г.; електронна справка за актуално състояние от
Търговския регистър на „Уинд Парк Каварна Уест“ ЕООД от 15.11.2020г.;
електронна справка за актуално състояние от Търговския регистър на
„Енерго-Про Продажби“АД от 11.11.2020г.; фактура № ********** от
30.11.2018г.; извлечение по сметка от 03.01.2019г.; фактура № ********** от
12.12.2018г.; извлечение по сметка от 02.01.2019г.; дебитно известие
********** от 31.12.2018г.; фактура № ********** от 31.12.2018г.;
извлечение по сметка от 29.01.2019г.;Договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 56 от
20.06.2008г.; Анекс № 1 към договор за изкупуване на енергия № 56 от
20.06.2008г. от 18.11.2010г.; Договор за присъединяване на обект на
независим производител на електрическа енергия № ТЕИ/2135/07.11.05-
02.12.2005-4003/12.03.2005 от 22.03.2007г.; Анекс №1 от 27.12.2007г. към
Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ТЕИ/2135/07.11.05-02.12.2005-4003/12.03.2005г.;
писмо с изх.№ Е-12-00-646/30.05.2008г. от Държавна комисия за енергийно и
водно регулиране; писмо с изх. № Е-04-01-4/28.04.2015г. от Комисия за
енергийно и водно регулиране; електронен калкулатор за изчисляване на
законна лихва за просрочени задължения на „Уинд Парк Каварна Уест“
ЕООД от дата 16.11.2020г. въз основа на дебитно известие № 129 от
30.11.2017г.; електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва за
просрочени задължения на „Уинд Парк Каварна Уест“ ЕООД от дата
16.11.2021г. въз основа на дебитно известие ********** от 31.12.2018г.;
електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва за просрочени
задължения на „Уинд Парк Каварна Уест“ ЕООД от дата 16.11.2021г. въз
8
основа на фактура № 183 от 31.12.2018г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представеното
с молба с вх.№25545 на 09.12.2021г. заверено копие на Разрешение за
ползване от 20.06.2008г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените
с отговора на исковата молба заверени копия на писмени документи:
адвокатски пълномощни - 2 бр.
Адв. П.: Моля да спрете настоящото дело до приключване на висящият
спор, който в момента се води пред Върховен административен съд по повод
оспорване на законосъобразността на Решение СП-5 от 28.03.2019г., а
евентуално, в случай, че не спрете делото моля на основание чл.17, ал. 2 от
ГПК да се произнесете по неговата валидност, съобразявайки изложеното в
исковата молба.
Адв. М.: Считам, че не са налице основания за спиране на
производството. На първо място решение на КЕВР се ползва с предварителна
изпълняемост, съгласно изричната разпоредба на чл.113 от ЗЕ. Допълнително
ноторна за настоящия състав е практиката на ВКС, съгласно която в
настоящата хипотеза не е налице и преюдициалност, изискуема в
разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Считам, че липсата на
преюдициалност е пречка и за произнасяне по чл.17, ал.2 от ГПК.
СЪДЪТ намира, че обективираното в днешното съдебно заседание от
ищцовата страна искане за спиране на производството по делото следва да
бъде оставено без уважение, поради липсата на връзка на преюдициалност с
производствата, образувани по жалби срещу Решение № СП-5 от 28.03.2019
г. на КЕВР, предвид предвиденото в чл.13, ал.9 от ЗЕ действие по време на
решенията на административния орган.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
спиране на производството по настоящото дело до приключване на
производството по обжалване на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР.
Определението не подлежи на обжалване.
9
Адв. П.: Нямам доказателствени искания. Не представям списък на
разноските. Моля да ни присъдите единствено държавна такса.
Адв.М.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноските, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ предоставя за сведение представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства, съответно на процесуалния представител на ищцовата страна.
Адв. П.: Ние правим възражение за прекомерност срещу адвокатския
хонорар на ответника.
СЪДЪТ намира, че представения от ответната страна списък на
разноски по чл.80 от ГПК, ведно с приложените към него доказателства
следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото днес
представените от процесуалния представител на ответника списък с
разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие №
22431/29.12.2021 г.; фактура № **********/04.01.2022г. и платежно
нареждане от 14.01.2022г.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Моля да уважите предявените искове. Моля да ни присъдите
разноски в размер на заплатената държавна такса. Моля да ни дадете срок, в
който да представим писмена защита.
Адв. М.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите
предявените искове. Моля да ни присъдите сторените в настоящото
производство разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
10
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищцовата
страна в 7-мо дневен срок, считано от днес да представи писмени бележки по
делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:45
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11