№ 587
гр. Варна, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от С. В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20243100500552 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Н. Х. П.
чрез адвокат С. В. срещу решение № 3746 от 17.11.2023 г., постановено по
гр.д.№ 42 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, шестнадесети състав, в
следните части: с която е определен режим на личен контакт на бащата И. В.
Й. с децата Д. И.ва Й.а, родена на 28.01.2010 г., и Х. И.в Й., роден 24.10.2014
г., всяка събота и неделя от месеца от 09 часа в събота до 18 часа в неделя; в
частта, с която отхвърлен иска на въззивницата бащата И. В. Й. да заплаща в
полза на детето Х. И.в Й., роден 24.10.2014 г. чрез неговата майка и законен
представител Н. Х. П. месечна издръжка за разликата над присъдените 250
лева до претендираните 300 лева, на основание член 143 от СК; в частта, с
която е оставено без уважение искането на въззивницата за предоставяне
ползването на семейното жилище, представляващо жилищна сграда с
идентификатор ***, находящо се на адрес в ***, само на нея, а е разпределено
ползването между двамата бивши съпрузи.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за
постановяването му при неправилна преценка на събраните доказателства.
Сочи се, че поради техническа грешка въззивницата в исковата молба е
посочила режим на личен контакт «всяка събота и неделя» вместо «всяка
първа и трета събота и неделя». Излага се, че средно издръжката на едно дете
1
възлиза месечна на около 650 лева, а бащата не участва по никакъв начин,
както и в заплащането на сметки от битово естество – ток, вода, телефон,
храна. Поради това намира, че определеният размер на издръжката от 250
лева за детето Х. е твърде нисък. Подробно се аргументира защо намира
решението за разпределение ползването на семейното жилище не е правилно
– отоплителната, електрическата и водопроводната инсталации на къщата не
могат да бъде разделени по етажи, нито е възможно отделно замерване;
същите са изградени в гаража, поради което само този, който щ его ползва,
ще има и достъп да ги контролира; на партерния етаж липсва санитарен
възел, поради което и същият не може да се ползва самостоятелно;
отношенията между съпрузите са обтегнати, има и вербална агрессия.
Поради това се иска решението в обжалваните му части да бъде изменено
съобразно изложеното във въззивната жалба.
Въззиваемият И. В. Й. в писмен отговор е оспорил жалбата като
неоснователна. Излага, че обжалваните части от решението са правилни и
законосъобразни, тъй като съдът подробно е изложил съображенията си,
мотивирани въз основа на събраните по делото доказателства. Набляга, че
въззивницата сама е предложила бащата да може да вижда децата всяка
събота и неделя. Възразява против размер на издръжката от 300 лева за детето
Х., като акцентира, че в представените фискални бонове се съдържат и
множество продукти, които определено не са за децата, както и навежда
довод, че майката зарежда служебния автомобил с електричество в къщи.
Намира, че страните могат да ползват къщата при извършеното
разпределение, доколкото отношенията им не са нетърпими. Иска се
потвърждаване на решението в атакуваните му части.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред въззивната инстанция спорът между страните е относно режима на
лични отношения между бащата и децата - всяка събота и неделя от месеца от
09 часа в събота до 18 часа в неделя-; относно размера на дължимата от него
месечна издръжка за детето Х. за разликата над присъдените 250 лева до
претендираните 300 лева, както и относно ползването на семейното жилище.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
2
По режима на лични отношения
В исковата молба си молба ищцата Н. Х. П. е поискала да бъде определен
следният режим на лични отношения между бащата и двете деца: всяка
събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване
в жилището на бащата. В определение № 8762 от 19.07.2023 г.
първоинстанционният съд е обективирал проектодоклад по делото на
основание член 146 от ГПК, в който е възпроизвел така направеното искане
от ищцата. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 04.10.2023
г., ищцата не е имала възражения по проектодоклада, както и в пледоариите
по същество на спора е заявила, че се желае уважаване на исковите
претенции. Едва във въззивната жалба се навежда твърдение, че е допусната
техническа грешка и вместо „всяка първа и трета събота и неделя“ е записано
„всяка събота и неделя“.
Доколкото съдът е длъжен да се произнесе служебно по въпросите,
свързани с родените от брака малолетни и непълнолетни деца, дори и когато
няма предявено искане от страните, то правото на страната да сезира съда с
ново искане /в конкретния случай частично досежно режима на лични
отношения на бащата с децата/ не се преклудира.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
родителите и децата живеят съвместно, като и двамата родители са част от
живота на децата, създадени са емоционална и доверителна връзка между
всеки един от родителите и децата.
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да
бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са
предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява
конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето, които
бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез определения от съда режим на
лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се
развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането
на лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с
оглед създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич,
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие,
спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен
контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и
на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот
изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без
брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да
продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург,
че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията
помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно
Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я
3
прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на
контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето.
Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен
критерий за това са интересите на детето от контакта.
Настоящият състав на съда намира, че една от мерките, които могат да
предотвратят задълбочаване на конфликта и запазване връзката на децата с
бащата е максимално разширен режим на лични отношения с децата. Вярно е,
че към настоящия момент родителите и децата живеят в общо жилище и на
практика определеният режим на лични отношения се явява неприложим в
конкретния му смисъл, доколкото децата и бащата общуват непрекъснато. Но
това положение може да бъде променено във всеки един момент, което би
довело до несправедливост по отношение на другия родител, който няма да
може да прекарва никакво време с децата в почивните дни. Дори и при
сегашното установено положение, бащата би могъл да провежда отреденото
му време са личен контакт с децата извън местообитаването им в общото
жилище, което също се явява неприемлив вариант.
Доколкото, както беше отбелязано нееднократно по-горе, съдът е длъжен
да следи за най-добрият интерес на децата, то в случая следва да предпочете
техния интерес, а не този на родителя, който не упражнява родителските
права, а в интерес на децата е те да имат пълноценен контакт и с двамата си
родители.
Поради изложеното решението в частта досежно режима на лични
отношения на бащата с децата всяка седмица от 9 часа в събота до 18 часа в
неделя следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови същия
времеви деапазон, но всяка първа и трета седмица от месеца.
По издръжката
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
4
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
Член 59, алинея 5 от СК изрично разпорежда, че размерът на издръжката
трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди
развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия
издръжка родител. Отделно от това издръжката на детето следва да бъде в
такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на необходимия
минимум от нуждите му, но също и такива за занимания, свързани с неговите
специфични потребности съобразно възрастта и интересите му.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде
отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство
за четвъртото тримесечие на 2023 г. е средно в размер на 2 668,13 лева. След
изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно
лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог и дадени и получени в заем суми/,
размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 1 927,25 лева
или месечно по 642,42 лева.
Х. е почти на десет години и няма данни за хронични или тежки
здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. С оглед на
това и обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид
презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година,
съдът намира за адекватен за нуждите на детето да определи общ размер на
издръжката от 550 лева. Определеният общ размер на необходимата издръжка
следва да бъде разпределен между двамата родители съобразно техните
възможности и кой осъществява непосредствените грижи за детето.
От изявленията на страните се установява, че месечният доход на
майката е в размер на около 2 800 лева, а на бащата – около 1 500 лева. Й. е в
работоспособна възраст, не твърди здравословни проблеми. За издръжката на
едно дете не са необходими само средства за дрехи, играчки и развлечения, а
и такива за заплащане на режийни разноски /електроенергия, вода и други
подобни/, храна, лекарства, транспорт, образование и извънкласни дейности.
Поради това настоящият състав на съда намира, че е във възможностите на
въззивника да заплаща издръжка в размер на 300 лева месечно за детето К.,
защото майката полага непосредствените ежедневни грижи за детето.
Поради изложеното решението в частта му, с която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание член 143 от СК за разликата над 250
лева до претендирания размер от 300 лева, следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго в горния смисъл.
По отношение на семейното жилище
В § 1 от допълнителните разпоредби на СК се съдържа легално
определение на "семейно жилище" и това е жилището, което е обитавано от
двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. От събраните по
делото доказателства се установява, че бившите вече съпрузи и двете, родени
5
от брака деца, са живели в еднофамилна жилищна сграда на два етажа с
разгъната застроена площ 144 кв.м, находяща се в ***, тоест това е семейното
жилище.
Съгласно член 56, алинея 1 от СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Когато от брака има родени деца, които не са навършили
пълнолетие, съдът дължи служебно произнасяне по въпроса за това на кого от
съпрузите да предостави за ползване семейното жилище. И двете страни са
заявили претенция за ползване на семейното жилище, като Й. е поискал
съвместно ползване.
При решаване на мерките относно семейното жилище съдът първо
следва да установи кой е собственик на жилището, от колко помещения се
състои то и дали има помещения, които не се обитават от членовете на
бившето семейство; на второ място съдът следва да прецени дали е възможно
да се определят самостоятелни реални части от семейното жилище без общо
ползване на помещения, а ако това е невъзможно се определя кои помещения
от кого ще се ползват, като това се посочва изрично, стига отношенията да са
търпими. Едва когато се установи, че жилището не може да се разпредели за
ползване между бившите съпрузи, съдът извършва преценката на кого да
предостави жилището, като взема предвид жилищната нужда на съпрузите,
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства - член 56, алинея 5 от СК; критериите не са
изчерпателно изброени и съдът следва да ги обсъжда поотделно и съвкупно,
като над всичко се вземат предвид интересите на децата.
Къщата е придобита по време на брака на страните, тоест е съсобствена
между родителите. Няма изложени доводи, че някой от съпрузите разполага с
друг жилищен имот, поради което съдът приема, че и двамата имат жилищна
нужда.
Съобразно заключението на вещото лице по приетата от районния съд
СТЕ къщата е с РЗП от 144 кв.м и се състои от два жилищни и един партерен
етаж на кота терен. В партерния етаж са разположени гараж и една стая /по
проект склад/, мокро помещение /незавършено и необорудвано с налични
изводи за канализация и вода - топла и студена/, входно антре, коридор и
вътрешно стълбище към двата жилищни етажа. В първия жилищен етаж са
разположени кухня с трапезария и дневна-хол, като преградната стена между
тях, предвидена по проект е премахната, баня с тоалетна и перално
помещение, коридор, две тераси и вътрешно стълбище, водещо до втория
етаж и таванското помещение. Във втория жилищен етаж са разположени две
стаи, две санитарни помещения /незавършени и необорудвани/ тераса и
вътрешно стълбище, водещо до таванското помещение.
Като извод се налага, че семейното жилище разполага с достатъчно на
брой стаи, позволяващи да се използват по предназначение. В къщата обаче
има само едно санитарно помещение, което е довършено, оборудвано и може
6
да бъде използвано /на първия жилищен етаж/, както и само едно помещение,
в което има изградена кухня. Стаята на партерния етаж се ползва за живеене,
но не са изградени самостоятелни апартаменти, които да могат да се отделят
от стълбището, без да се извършват преустройства, тоест възможно е
разпределение на жилищните помещения само при общо ползване на
сервизното помещение и кухнята.
За да достигне до извод дали ползването може да се разпредели при
общо ползване на сервизни помещения и кухня, трябва да се изясни дали
отношенията между страните са търпими. В конкретния случай от
многобройните доказателства /писмени и гласни/ е безспорно установено, че
отношенията между бившите съпрузи липсват данни за физически или
психически тормоз; между тях е установена поносимост, умереност, макар и
възможността за диалог да е сведена до разговори във връзка с децата; не е
налице телесна или вербална агресия, а поведението им е насочено към
избягване на конфликти. Така установените отношения на търпимост,
въпреки дълбокото и непоправимо разстройство на брака, позволяват
съжителството в семейното жилище при общо ползване на сервизни
помещения и кухнята.
Ползването на семейното жилище следва да се разпредели между
страните, като Й. да обитава стаята и санитарното помещение на партерния
етаж, а П. – стаите и санитарните помещения на втория жилищен етаж, с
общо ползване от двамата на кухнята, санитарното помещение на първия
жилищен етаж, входното антре на партерния етаж, коридора на първия етаж,
както и стълбището от партерния към първия жилищен етаж.
При това разпределение на ползването на семейното жилище и фактът,
че жилището е СИО, не се дължи обезщетение по член 57, алинея 2 от СК.
Съгласно разпоредбата на член 57, алинея 2 от СК съдът се произнася по
определяне на размера на наема, дължим от съпруга, на когото е предоставено
изцяло ползването на семейното жилище, на другия съпруг, но настоящият
случай не е такъв.
По разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
7
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
производството всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3746 от 17.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 42 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, шестнадесети състав, в следните
части: с която е определен режим на личен контакт на бащата И. В. Й. с
децата Д. И.ва Й.а, родена на 28.01.2010 г., и Х. И.в Й., роден 24.10.2014 г.,
всяка събота и неделя от месеца от 09 часа в събота до 18 часа в неделя; в
частта, с която отхвърлен иска на въззивницата бащата И. В. Й. да заплаща в
полза на детето Х. И.в Й., роден 24.10.2014 г. чрез неговата майка и законен
представител Н. Х. П. месечна издръжка за разликата над присъдените 250
лева до претендираните 300 лева, на основание член 143 от СК; в частта, с
която е оставено без уважение искането на въззивницата за предоставяне
ползването на семейното жилище, представляващо жилищна сграда с
идентификатор ***, находящо се на адрес в ***, само на нея, а е разпределено
ползването между двамата бивши съпрузи; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата И. В. Й. ЕГН
********** от *** с децата Д. И.ва Й.а ЕГН ********** и Х. И.в Й. ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 09 часа в
събота до 18 часа в неделя.
ОСЪЖДА И. В. Й. ЕГН ********** от *** да заплаща в полза на Х. И.в
Й. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н. Х. П. ЕГН
********** от *** още 50 /петдесет/ лева месечна издръжка /общо месечно
300 лева/, считано от влизане на настоящото решение в сила, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж пето число на месеца, за
който се дължи, до настъпването на законово основание за прекратяване или
изменяването на издръжката, на основание член 143 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, представляващо
жилищна сграда с идентификатор *** с адрес в ***, на двамата бивши
съпрузи, като И. В. Й. ЕГН ********** ще ползва стаята и санитарното
помещение на партерния етаж, а Н. Х. П. ЕГН ********** – стаите и
санитарните помещения на втория жилищен етаж, с общо ползване от
двамата на първия жилищен етаж /дневен тракт от кухня, трапезария, хол и
санитарно помещение/, входното антре на партерния етаж, коридора на
първия етаж, както и стълбището от партерния към първия жилищен етаж, на
8
основание член 56, алинея 1 от СК.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано.
Решението в частта досежно иска за издръжка не подлежи на обжалване
на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален
кодекс, а в останалите части може да бъде обжалвано в едномесечен срок
от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9