Решение по дело №9550/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тридесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 9 550 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати следните суми:

1.           на Н.В.Я.:

- 15 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 25.12.2017 г. плюс законната лихва от 05.06.2018 г. до окончателното изплащане;

- 250,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на адвокат М.Н.-Т. – 858,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 600,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди на Н.Я. срещу З. „Б.И.“ АД за разликата над 15 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Н.Я. да заплати на З. „Б.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК 1 000,00 лева разноски по делото.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 300,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] Н.Я. е заявил в искова молба от 13.07.2018 г., че на 25.12.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от М. Я.. От това ПТП Н.Я. е получил контузия капитис с отворена фрактура на носни кости и линеарна рана на десния клепач, от които той е претърпял болки, страдания и неудобства. Той оценява тези вреди на 30 000,00 лева. Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на М.Я. е била застрахована при ответника З. „Б.И.” АД ***), който не е заплатил обезщетение на Н.Я.. Затова ищецът моли съда да осъди Б.И.да му заплати: 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; законната лихва от 14.06.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

 

2.           На ответника

 

[7] Б.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. М.Я. не е причинил ПТП, от което да е пострадал ищецът;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищецът е допринесъл за настъпването на увреждането, защото е бил без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 45-46).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[8] Не се спори, че Н.Я. е бил роден на *** г. На 25.12.2017 г., около 10:50 часа М.Я. е управлявал лек автомобил „БМВ“ по път II-62 към гр. Дупница със 117 км/ч. На задната седалка е пътувал неговият брат ищецът Н.Я. с поставен обезопасителен колан. Пътното платно е било заледено. М.Я. е забелязал мъртва котка на пътя, опитал се е да я заобиколи, но автомобилът се е занесъл и се е ударил в мантинелата (заключението на вещите лица М. и д-р М., л. 71-75; показанията на свидетелите Н., Я. и Д.на досъдебното производство, л. 21-23). Към този момент ГО на М.Я. е била застрахована при ответника Б.И.(справката, л. 31).

 

[9] От удара Н.Я. е получил счупване на носните кости и гърба на носа. Възстановяването му е продължило около месец, като през този период той е изпитвал болки. От зашиването на раната е останал загрозяващ белег по гърба на носа му (заключението на д-р М., л. 76-78). Той все още се страхува от автомобили и е притеснен от това, че носът му е изкривен (показанията на свидетеля Я., л. 83).

 

[10] На 14.03.2018 г. Н.Я. *** да му изплати обезщетение (л. 12). На 05.06.2018 г. Б.И.е отказал изплащането на обезщетение (л. 30).

 

[11] Н.Я. е заплатил 500,00 лева за вещи лица (л. 61). Той е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 80-81). Съдът е освободил ищеца от заплащането на държавна такса (л. 37). Б.И.е заплатил: 500,00 лева за вещи лица (л. 63); 1 500,00 лева на адвокат (л. 51).

 

2.     Спорни обстоятелства

 

[12] По делото се е спорило дали Н.Я. е бил с поставен обезопасителен колан. Правомерното поведение се предполага. Затова в тежест на ответника е било да докаже, че Н.Я. е бил без поставен обезопасителен колан. Вещите лица М. и д-р М. са приели, че не може с категоричност да се заяви дали Н.Я. е бил или не с поставен обезопасителен колан. Следователно е недоказано твърдението на БУЛ ИНС, че Н.Я. е бил без поставен обезопасителен колан. Затова съдът приема, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[13] Н.Я. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[14] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[15] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е  причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени /имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[16] Съдът установи, че:

1. на 25.12.2017 г. Н.Я. е участвал в ПТП, предизвикано от М.Я.;

2. от него Н.Я. е получил увреждания;

3. ГО на М.Я. ***;

4. от уврежданията Н.Я. е претърпял неимуществени вреди;

5. Б.И.не е изплатил обезщетение на Н.Я.. Съдът приема, че М.Я. е причинил ПТП, защото той не е съобразил скоростта си на движение на автомобила с пътните условия, а е бил длъжен да направи това.

 

[17] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[18] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 25.12.2017 г.

 

[19] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[20] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[21] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[22] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[23] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. ^[1];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[2];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[3];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[4]. Увеличението на МРЗ от началото на 2015 г. до 25.12.2017 г. е било 27,78%.

 

[24] Съдът установи, че към момента на ПТП Н.Я. е бил на 23 години. От ПТП той е получил счупване на носните кости и гърба на носа. Възстановяването му е продължило около месец, като през този период той е изпитвал болки. От зашиването на раната е останал загрозяващ белег по гърба на носа му. Той все още се страхува от автомобили и е притеснен от това, че носът му е изкривен.

 

[25] Предмет на решение на САС 1504-2017-10-ти с-в по гр. д. 1358/2017 г. е бил обезщетяването на неимуществени вреди от счупване на носни кости и сътресение на мозъка. По него САС е определил обезщетение от 20 000,00 лева за увреждания от 09.02.2015 г.^[5].

 

[26] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита: продължителността на лечението и продължителността на възстановителния период; болките и неудобствата, които ищецът е търпял. Съдът отчита и, че случаят, разгледан от САС, макар да е близък по отношение на счупването на носа, включва и сътресение на мозъка, каквото в настоящия случай няма. Съдът отчита и, че решението на САС е за случай от началото на 2015 г., когато МРЗ е била с над 27% по-ниска от тази през 2017 г. Затова съдът приема, че 15 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на ищеца 15 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[27] ЗДРАВЕ е възразил, че Н.Я. е допринесъл за настъпването на уврежданията, защото не е бил с поставен обезопасителен колан и е пътувал на предната вместо на задна седалка. Възражението е неоснователно, защото съдът установи, че Н.Я. е бил с поставен обезопасителен колан.

 

2. По разноските

 

[28] Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 500,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[29] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 15 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на Н.Я. 250,00 лева разноски по делото (500,00х15 000,00/30 000,00). Съдът осъжда Б.И.да заплати на адвокат М.Н.-Т. 858,00 лева адвокатско възнаграждение (30 000,00-10 000,00х0,03+830,00х1,2х15 000,00/30 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да заплати по сметка на СГС 600,00 лева държавна такса (15 000,00х0,04).        

 

[30] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 2 000,00 лева.

 

[31] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 15 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Н.Я. *** 1 000,00 лева разноски по делото (2 000,00х15 000,00/30 000,00).

 

Съдия: