№ 1560
гр. Плевен, 14.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
частно гражданско дело № 20224400500753 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.577 вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от ДП „Фонд
затворно дело“ гр.София ЕИК***, представлявано от изп. директор Н. С. Д.
против определение №20/28.09.2022г., постановено от Съдия по вписванията
при РС-Плевен, с което е отказано вписването на наложена от ДСИ към РС-
Плевен възбрана по изп.д.№20224430400456 по описа на ДСИ към РС-
Плевен.
Оплакванията в жалбата са, че определението е незаконосъобразно, тъй
като неправилно Съдия по вписванията приема, че не е внесена дължимата
държавна такса. Заявява, че таксата е платена по банков път, чрез интернет
банкиране, като документа е приложен към преписката. Същата е внесена по
банкова сметка на Агенция по вписванията официално публично обявена на
интернет страницата й, поради което счета, че е изпълнил точно
задължението си за заплащане на държавна такса. Моли определението да се
отмени и да се постанови вписване на възбраната.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва отказа
на съдията по вписванията лице, с оглед на което разглеждането й е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следните
съображения:
1
Съдът изцяло споделя изложеното от Съдията по вписванията, че с
оглед задължителните указания в т. 1 от ТР№ 7/25.04.2013Г. на ОСГТК,
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е неприложима в производство по
вписване и в хипотеза на нередовност единствената правна възможност е
постановяването на отказ.
Неправилно обаче е виждането му относно дължимата от него проверка
по отношение внасянето на държавната такса.
Дължимата проверка, която следва да извърши съдията по вписванията
/както правилно сам отбелязва в мотивите си/ е регламентирана в чл. 32а от
ПВп и т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012
г., ОСГТК на ВКС. Съдията по вписванията проверява наличието на следните
предпоставки: 1. дали актът подлежи на вписване, 2. съставен ли е съобразно
изискванията за форма, 3. има ли необходимото съдържание -
индивидуализация на страните и на имота, съгласно чл. 6 от ПВп, както и
спазени ли са нормативните изисквания, относно задължителните
приложения към всеки акт: скица-копие от кадастралната карта, съгласно чл.
6, ал. 3 от ПВп и доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от
ДОПК.
В случая Съдията по вписванията е приел, че не е внесена държавна
такса, тъй като не е представен оригинал или надлежно заверен препис от
документа удостоверяващ плащането, както и че от представения не се
установява да е внесена в правилната сметка.
Този извод на първо място противоречи на представената по
настоящето дело документ за одобрен паричен превод по сметка на АВ с
основание налагане на възбрана по изп.д.№ 20224430400456. От същия е
видно, че такъв превод е извършен на 21.09.2022г., като по сметка на АВ се
постъпили 15лв. от „Фонд затворно дело“ – жалбападателя именно за това
действие.
На второ място сметката по която е направен превода е сметка на Ав
обявена официално и публично в нейната интернет страница, действаща е
наред с още три други сметки. Дали тази сметка обслужва точно имотния
регистър или не, не е основание да не се приеме направеното по нея плащане.
Агенцията по вписванията, като държавен орган само транзитира през
сметките си получените като държавна такса суми към държавния бюджет.
2
Затова и без значение по коя точно сметка тези суми са заплатени те отиват в
държавния бюджет и са редовно платени щом са постъпили реално в нея. Ако
за самата АВ е проблем, че сумата не е постъпила по правилната сметка може
да си я прехвърли с вътрешен превод, но не и да задължава страната да прави
нова вноска. Подобни случаи се налице и в събираните от съдилищата такси,
но практиката на ВКС на РБ е категорична, че внесената в срок такса, макар и
по неправилна сметка не е основание за прекратяване на производството
/респ. за постановяване на отказ/, така например Определение № 333 от
10.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1502/2013 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Любка Илиева; определение № 44/8.06.2011 г. по ч. т. д. №
321/2011 г. на I Т. О.
От приложените пред настоящата инстанция писмени доказателства е
видно, че са изпълнени особените изисквания на закона и наложената
възбрана от ЗСИ следва да се впише. Таксата е надлежно внесена по
легитимна сметка на АВ и няма причина за постановяване на отказ, още
повече, че приложения в настоящето дело документ е надлежно зеверен.
Обжалваното определение, в което е обективиран отказ за вписване, е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото се върне на
съдията по вписванията с указание за извършване на вписването.
Тъй като позитивните актове в охранителното производство не
подлежат на обжалване, следва, че и настоящето определение, с което се
разпорежда извършване на заявеното вписване, не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид гореизложеното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като неправилно определение №20/28.09.2022г., постановено
от Съдия по вписванията при РС-Плевен, с което е отказано вписването на
наложена от ДСИ към РС-Плевен възбрана по изп.д.№20224430400456 по
описа на ДСИ към РС-Плевен.
ПОСТАНОВЯВА вписване на наложена от ДСИ към РС-Плевен
възбрана по изп.д.№20224430400456.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на
3
вписването.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4