РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110116336 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от И.П. П. - Я. срещу
*********, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 5082.48 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение, за периода 16.02.2019 г. – 27.05.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и извършените разноски.
В исковата молба се излага, че считано до 27.11.2018 г. ищцата заема длъжността
„счетоводител“ в ответното дружество. Със Заповед № 226/ 27.11.2018 г. правоотношението
е прекратено. След оспорване по съдебен ред, уволнението е отменено, а ищцата е
възстановена на заеманата преди това длъжност. В периода 16.02.2019 г. – 27.05.2019 г,
поради незаконното уволнение, ищцата остава без работа.
Ответникът – ********** депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който
релевира изявление за частично признание на иска, за сумата от 3538.13 лв. Позовава се и на
извършено плащане до този размер. По отношение на горницата, до пълния предявен
размер, излага съображения за неоснователност на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие
на валидни трудовоправни отношения с ответника, които са прекратени с процесната
заповед; оставане без работа, поради незаконосъобразното уволнение, в рамките на исковия
период.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава
възраженията си относно размера на дълга.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ е предвижда правото на работника или служителя да
получи обезщетение от работодателя, при незаконно уволнение, в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение,
1
но за не повече от 6 месеца.
В случая, липсва спор, че по силата на Заповед № 226/ 27.11.2018 г. на С. П. Д. С. В.
Е. е прекратено трудовото правоотношение на И.П. П. - Я., на основание чл. 328, ал. 1, т. 11
КТ.
Установява се, също така от представените по делото преписи от съдебни актове, че с
Решение № 876/ 12.07.2019 г., постановено по в. гр. д. № 1088 по описа на Окръжен съд –
Варна за 2019 г. признато за незаконно и е отменено уволнението на И.П. П. - Я., извършено
със Заповед № 226/ 27.11.2018 г. на С. П. Д. С. В. Е., а ищцата е възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност – „главен счетоводител“.
Решението е влязло в законна сила на 11.06.2021 г.
На следващо място - правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ може да се
реализира само ако уволненият работник или служител, в рамките на спорния период от
време не е бил ангажиран по трудово правоотношение. Единствено ангажираността по
друго валидно трудово правоотношение, може да изключи отговорността за плащане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В този смисъл са и Решение № 634 от 20.11.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 2071/ 2008 г., II г. о., Решение № 22 от 08.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1697/
2019 г., ІІІ г. о. и др.
Допустимо е доказването на претърпяната пропусната полза, която се съизмерява с
пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията, за предвидения от
закона максимален срок от шест месеца, да се проведе със всякакви доказателствени
средства, включително и посредством справка от НАП, че за съответния период ищецът
няма регистрирани трудови договори (така Решение № 168 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1464/2010 г., III г. о., ГК).
В настоящата хипотеза, видно от представената на л. 24 справка от НАП, през
процесния период ищцата е останала без работа.
Гореизложеното обосновава извода, че фактическият състав на чл. 225, ал. 1 КТ е
осъществен, като за ищцата е възникнало правото да получи обезщетение от работодателя,
за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение.
На следващо място, размерът на дължимото обезщетение следва да се определи въз
основа на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението (така Решение № 665 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1688/ 2009 г.,
III г. о., ГК).
В случая, от заключението по съдебно – счетоводната експертиза, кредитирано като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че размерът на обезщетението,
определен въз основа на начисленото от работодателя брутно трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, възлиза на 5082.48 лева.
От тази сума следва да се приспадне направеното частично погашение от ответника, сумата
от 3605.95 лв., което е видно от представеното на л. 40 платежно нареждане. Извършеното в
хода на процеса плащане, което следва да бъде съобразено от съда, по аргумент от чл. 235,
ал. 3 ГПК. Така, дължимото в полза на ищцата обезщетение е в размер на 1476.53 лв.
Изложеното налага извод за частична основателност на предявения иск, като същия
следва да бъде уважен за сумата от 1476.53 лв. на основание чл. 225, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 86, ал. 1 ГПК, основателна са и акцесорната претенциия за
присъждане на законна лихва върху горепосочената главница, за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 10.11.2021 год. до окончателното изплащане на
задължението.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението, в частта, относно присъдените
обезщетевия , подлежи на предварително изпълнение.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полва на ищцата следва да бъдат
присъдят и извършените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
2
В предвид релевираното от ответната страна възражение, следва да бъде отбелязано,
че претендираното обезщетение е съобразено с фактическата и правна сложност на спора,
цената на иска, а също и с минималните размери, визирани в Наредба № 1/ 09.07.2004 год.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - варна, сумата от 403.30 лв.,
представляваща разноски за дължима държавна такса (203.30 лв.) и възнаграждение за вещо
лице за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза (200 лв.).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *************** ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на И.П. П. - Я., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1476.53 лв. (хиляда
четиристотин седемдесет и шест лева и петдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода 16.02.2019 г. –
27.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П. П. - Я., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
********, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление *** иск за заплащане на
горницата над 1476.53 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и шест лева и петдесет и три
стотинки) до пълния предявен размер от 5082.48 лв. (пет хиляди и осемдесет и два лева и
четиридесет и осем стотинки), претендирана като обезщетение за оставане без работа
поради незаконно уволнение, за периода 16.02.2019 г. – 27.05.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА ****************, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на И.П. П. - Я., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500.00 (петстотин) лева,
извършените разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ***************, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд,
сумата от 403.30 лв. (четиристотин и три лева и тридесет стотинки), представляваща
дължими за водене производството разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо
лице за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно
присъденото обезщетение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 28.02.2022 г., по аргумент от чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3