Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 15.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното
заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Борислава
Мешинкова, като разгледа докладваното гр.д. №215/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от С.Г.Г., ЕГН **********, чрез адв. С.Н.К. от САК, срещу „Д. З.АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,***, иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие настъпило на 18.07.2020г. травматичното увреждане, причинено от виновното поведение на водача на л.а. „С. И.“ с рег. №******** – Д. Н. К., чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка “Гражданска отговорност” със „Д. З.АД, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 18.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 18.07.2020г., около 16,00ч. на
АМ Тракия, в района на 19+200 км, в посока гр. Пловдив е управлявал л.а. „Х. Д.“
с рег. №******* в средна пътна лента, като водачът на л.а. „С. И.“ с рег. №********
– Д. Н. К., предизвикал ПТП, при което пострадал ищецът. Поддържа, че водачът
на л.а. „С. И.“ с рег. №******** предприел маневра изпреварване, като поради
несъобразена с пътните условия скорост е загубил управлението над автомобила,
завъртял се е и е ударил управлявания от ищеца автомобил, вследствие на което
последният е излязъл извън пътното
платно, ударил се е в крайпътно дърво и се е преобърнал настрани. Твърди се, че
на ищеца са причинени телесни увреждания (навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, открита рана по окосмената част на
главата), като вследствие на настъпилите телесни увреждания ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в това, че е изпитвал болки и страдания с
голям интензитет в областта шията, имал е ограничено движение в областта на
врата и продължава да има често главоболие и болка в шията при въртене на
главата и до настоящия момент. Поддържа се, че виновен за настъпилото събитие е
водачът на л.а. „С. И.“ с рег. №******** – Д. Н. К., чиято деликтна отговорност
е била обезпечена от ответното дружество чрез сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективиран в съответната застрахователна полица.
Претендират се разноски.
Ответникът в срока чл. 131 от ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди, че не е налице противоправно деяние от страна на застрахования при
ответното дружество водач, което да е в пряка причинно следствена връзка с
претърпените от ищеца вреди. Поддържа, че съгласно протокола за ПТП
длъжностните лица не са установили пострадали лица, като в тази му част
протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ. Твърди, че не
е настъпило застрахователното събитие, че липсва виновно и противоправно
поведение на водача, че на ищеца не са причинени твърдяните вреди. Поддържа, че
е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като ищецът е управлявал автомобила си с несъобразена
с пътната обстановка скорост и без обезопасителен колан. Твърди, че
претендираните неимуществени вреди са в завишен размер. Поддържа, че са налице
предпоставките на чл. 429, ал. 3 от КЗ и чл. 380, ал. 3 от КЗ. Претендират се
разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен Протокол за ПТП № 1604723/18.07.2020 г. с
участници автомобили С. И. с рег. № ******** и Х. Д. с рег. №*******.
Процесният Протокол за ПТП - в
частта, в която са посочени причините за ПТП е съставен само по данни на
участвалите в ПТП лица (в тази част той обективира свидетелски показания в
писмена форма, които представляват недопустими доказателствени средства в
гражданския процес), поради което в тази част той не представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. не притежава
материална доказателствена сила и съдът не може да формира своята
правосъдна воля въз основа на обективираните в него правнорелевантни факти. Единственият
правнорелевантен факт, който непосредствено е установен от компетентният
контролен орган в този документ, поради което в тази част представлява
официален свидетелстващ документ, са обстоятелствата какви видими щети са
причинени на автомобилите, водачите им- Николай К. и С.Г. (по отношение на
последния е допусната техническа грешка във фамилното име в протокола за ПТП
/“Гечев“ вместо „Г.“/, но лицето може да бъде индивидуализирано чрез посоченото
ЕГН), мястото на ПТП (АМ Тракия, 19+200 км посока гр. Пловдив), наличието на
застраховка ГО и пътните условия. Но както бе изяснено, в останалата част –
по какъв начин тези щети са причинени,
протоколът възпроизвежда субективни възприятие на участвалите в ПТП
лица, поради което обективира свидетелски показания, което обаче не са събрани
по надлежния процесуален ред, уреден в ГПК – устно пред съда, в присъствието на
страните по делото.
От показанията на свидетеля Й. А.,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че в деня на процесното ПТП
този свидетел е пътувал в л.а. Х. Д. заедно с ищеца, валял е проливен дъжд,
видимостта е била затруднена и автомобилът се е движил с около 90 км/ч в дясна
лента за движение на АМ Тракия в района на 20 км, посока гр. Бургас. Установява
се, че автомобилът бил управляван от ищеца, който в един момент казал „Удрят
ни!“, при което друг автомобил, опитвайки се да ги изпревари отляво, ги ударил
в задна лява част, вследствие на което автомобилът, с който пътували свидетелят
и ищецът, се преобърнал няколко пъти и излязъл от пътното платно. След като им
било помогнато да напуснат автомобила свидетелят възприел, че ищецът имал много
кръв по главата и говорът му бил по- бавен от обичайното.
По реда на чл.190 от ГПК
ответното дружество е задължено да представи да представи застрахователна
полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ №BG/08/119002*****,
валидна от 16.10.2019г. до 15.10.2020г., като изрично е указано, че при
непредставяне на документите в едноседмичен срок съдът може да приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК. Съгласно чл. 161 от ГПК с оглед на обстоятелствата
по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В конкретния случай по
реда на чл.161 от ГПК следва да се приеме за доказан фактът, че касателно
л.а. „С. И.“ с рег. №******** към 18.07.2020г. е налице на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
сключен при ответника – застраховател. Както вече беше посочено, този извод се
подкрепя и от отразеното в протокола за ПТП, че по отношение на л.а. С. И. е
налице валидна ЗЗ „ГО“.
От заключението на съдебно-
медицинската експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва
да бъде кредитирано изцяло, както и от изслушването на вещото лице се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил разкъсноконтузна
рана, локализирана в лявата теменна област на главата и навяхване на шията,
като раната е обработена хирургично, а по повод на шийната травма е предписано
носенето на шийна яка и обезболяващи. Установява се също така, че констатираните
увреждания са отзвучали без да останат трайни или постоянни последици за
здравето за срок от около 20-25 дни, през който период пострадалият е търпял
болки и страдания с постепенно намаляващи интензивност, които са изчезнали
напълно в края на периода. Установява се, че в период от около 4-5 месеца при
студено време може да има болка в областта на главата, както и че от раната в
теменната област ще остане белег.
В подкрепа на заключението на
съдебно- медицинската експертиза е и медицинската документация по делото.
От заключението на съдебната
автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло, както и от изслушването на вещото лице се установява, че на
18.07.2020г. около 16,00ч. на АМ Тракия в района на 19+200км, посока гр.
Пловдив, л.а. С. И. с рег. №******** поради движение с несъобразена скорост с
атмосферните условия при изпреварване загубва управление поради мокър път и
удря намиращия се в дясната лента и движещ се праволинейно л.а. Х. Д. с рег. №*******,
след което излизат отдясно извън пътното платно и реализират ПТП с материални
щети, като л.а. Хонда се е преобърнал няколко пъти по таван. Установява се
също така, че ПТП е могло да бъде предотвратено при положение, че водачът на
л.а. С. И. е управлявал автомобила със съобразена с атмосферните условия
скорост, при която не би се получила загуба на управление над автомобила.
По отношение на предпазните колани се установява, че л.а. Х. Д. е бил оборудван
с обезопасителен колан, като по делото липсват данни дали пътниците са били с
поставени обезопасителни колани или не, но същевременно вещото лице посочва, че
основната задача на обезопасителния колан е да задържи тялото да не изпадне от
купето по време на процеса на преобръщане на автомобила, както и да го предпази
от удар с въздушната възглавница, но не може да ограничи движението на главата
и крайниците вляво или вдясно. Вещото лице посочва също така, че никой от
пътниците не е изпаднал извън автомобила, като при деформацията, вследствие на
преобръщането, е възможно части от интериора да достигнат до главата на водача
или пътниците дори и при поставен обезопасителен колан.
От претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите се установява, че
ищецът е поискал от ответното дружество да му бъде изплатено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10000лв.
От отговор на ответното дружество от 17.02.2021г.
се установява, че е определено обезщетение в размер на 2000лв. за настъпилото
на 18.07.2020г. ПТП, като изрично е заявено, че ищецът не е посочил банкова
сметка, ***.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема за установено следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал.1
от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви
пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията
на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.
496, ал.1 от КЗ - 3 месеца, считано от
предявяване на претенцията пред застрахователя.
Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални
предпоставки (юридически факти): 1.) застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2.) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател. Всички тези юридически факти трябва да бъдат установени от
ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ответника е да докаже пълно и главно твърденията си за съпричиняване.
От събраните по делото доказателствата се
установява, че на 18.07.2020г. около 16,00ч. на АМ Тракия в района на 19+200км,
посока гр. Пловдив, л.а. С. И. с рег. №******** поради движение с несъобразена
скорост с атмосферните условия при изпреварване загубва управление поради мокър
път и удря намиращия се в дясната лента и движещ се праволинейно л.а. Х. Д. с
рег. №*******, след което излизат отдясно извън пътното платно и реализират ПТП
с материални щети, като л.а. Хонда се е преобърнал няколко пъти по таван.
Следователно водачът на л.а. С. И. е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
несъобразявайки се с мократа пътна настилка и намалената вследствие на дъжд
видимост, вследствие на което е реализирал процесното ПТП. С това делинквентът
е увредил виновно ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя
страна са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното му поведение.
Както вече беше посочено, съдът приема по реда на
чл.161 от ГПК за доказан фактът, че касателно л.а. „С. И.“ с рег. №******** към
18.07.2020г. е налице застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, сключен при ответника – застраховател.
Този извод се подкрепя и от отразеното в протокола за ПТП, че по отношение на
л.а. С. И. е налице валидна ЗЗ „ГО“.
Действително в протокола за ПТП е отразено, че
водач на л.а. С. И. е Д. Н. К., а собственик е Н. Д.К., но ЗЗ „ГО“ покрива и
отговорността на водачът- несобственик на МПС за вредите, причинени от него на
трети лица по време на управлението на МПС.
Застрахователният интерес при застраховката
„гражданска отговорност" може да се определи като правоотношение относно
вещи, при чиято експлоатация или пазене има вероятност от увреждане на трети
лица или осъществяване на дейност, която поражда риска от увреждане на други
лица. При задължителната застраховка „гражданска отговорност" на
автомобилистите застрахователният интерес е налице по отношение на лицата,
които притежават или ползват МПС на законно основание. Разпоредбата
на чл. 257 КЗ установява, че обект на застраховане по задължителната застраховка
„гражданска отговорност" е отговорността на застрахованите лица за вреди,
свързани с притежаването или използването на МПС. Разграничението
"притежаване" и "използване" е направено от законодателя на
база субективния критерий на ползващия се от застрахователното покритие, който
бива собственик на МПС или лице, което управлява чуждо МПС - в
съответствие с този извод е определението за "застраховано лице",
което е въведено в чл. 257, ал. 2 КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя
е функционална, т.е., произтича от деликтно поведение на застрахованото лице,
то дължимата от застрахователя отговорност е за вредите, причинени от
собственици, държатели, ползватели и/или водачи на МПС, причинени на
трети лица по време на движение и работа с МПС, т.е. при управление на МПС -
арг. и от §1, т. 33 от ДР на КЗ, в която се съдържа дефиниция на понятието
„автомобилист". Следователно със застрахователна закрила се ползват както
собствениците, така и несобствениците, като под „ползвател" законът има предвид
несобственик (така Решение № 2368 от 29.3.2013 г. по гр. д. № 5504/2012 г. на
Възз. IV-б. състав на Софийски градски съд).
Горепосочените обстоятелства се установяват и от
приложеното към исковата молба писмо от ответника до ищеца (л. 10 от делото), в
което се съдържа извънсъдебно признание за неизгоден факт, а именно, че
дружеството- застраховател дължи на С.Г. обезщетение за неимуществени вреди във
връзка с ПТП, настъпило на 18.07.2020г., които дружеството определя в размер на
2000лв.. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-достоверните,
надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в
съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на
правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК
С оглед гореизложеното съдът приема, че
застрахователното покритие обхваща отговорността на причинителя на ПТП. Налице
са всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу
застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесния деликт на ищеца е причинена разкъсноконтузна
рана, локализирана в лявата теменна област на главата и навяхване на шията,
като раната е обработена хирургично, а по повод на шийната травма е предписано
носенето на шийна яка и обезболяващи. Следва да бъде посочено, че от събраните
по делото доказателства и в частност от показанията на св. Аврамова не се
доказаха твърденията на ищеца, че болките не са отшумели до настоящия
момент и същият продължава да има главоболие и болки в шията при въртене на
главата, което би могло да обуслови по- висок размер на обезщетението.
Показанията на св. Аврамова касаят състоянието на ищеца непосредствено след
ПТП, но от тях не се установяват болките и страданията, които същият е търпял в
период, който следва датата на ПТП Същевременно от заключението на СМЕ се
установява, че констатираните увреждания са отзвучали без да останат
трайни или постоянни последици за здравето за срок от около 20-25 дни,
през който период пострадалият е търпял болки и страдания с постепенно
намаляващи интензивност, които са изчезнали напълно в края на този период от
20-25 дни. Установява се, че в период от около 4-5 месеца при студено време
е възможно да има болка в областта на главата, както и че от раната в теменната
област ще остане белег. При така установените правнорелевантни обстоятелства
съдът приема, че адекватното заместващо обезщетение за болките и страданията,
преживени от пострадалото лице, следва да бъде в размер от 4000 лв..
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
С приетия за окончателен доклад по делото е указано, че съобразно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже пълно и главно
твърденията си за съпричиняване. Ответникът не проведе такова доказване. Следва
да бъде посочено, че относно неизползването на обезопасителен колан вещото лице
по САТЕ посочва, че обезопасителният колан в случая е ефективен до степен да да
задържи тялото в купето (в случая тялото на водача и пътника не са изхвърчали
през стъклото), но главата и ръцете са свободно движещи и при преобръщане на
автомобила няма как същите да не бъдат увредени, т.е. обезопасителният колан не
предпазва от травми на главата и шията..
По отношение на претенцията за лихва за забава.
С оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ в доказателствена тежест на ищеца
е да установи момента (датата) на уведомяване за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или момента (датата )
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице (която дата е по- ранна). С оглед разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ в
доказателствена тежест на ищеца е да установи момента (датата) на представяне
на данни за банкова сметка, ***.05.2022г. (л. 30 от делото) съдът изрично е
указал на ищеца, че за този факт не се сочат доказателства.
За разлика от КЗ (отм.) новият КЗ /в сила от
01.01.2016 г./ в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по - ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или
от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но
не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при
ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и
за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В
чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички
разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на
условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата
на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото
спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл. 86 вр.
чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не
само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид
въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на
прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по
застраховка "Гражданска застраховка" на автомобилистите на осн. чл.
498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна
претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ (в този смисъл Решение №
128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I ТО).
В конкретния случай съдът приема,
че застрахователят е уведомен за претенцията на увреденото лице най- рано на
06.11.2020г. (посочена в писмо на ответното дружество на л. 10 от делото),
когато е образувана ликвидационна преписка във връзка с претенцията на ищеца за
изплащане на обезщетение (по делото липсват доказателства за датата, на
която самата претенция е постъпила при ответното дружество). Не се
установява застрахователят да е бил уведомен от застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност" водач на по - ранна дата. С писмото на л. 10
от делото от 17.02.2021г. до ищеца застрахователното дружество е заявило, че
във връзка с претенцията за изплащане на обезщетение във връзка с ПТП,
настъпило на 18.07.2020г., е определено обезщетение в размер на 2000лв., за
което ищецът е уведомен и по електронна поща още на 16.11.2020г., като ищецът е
поканен да посочи банкова сметка, ***. Доколкото ищецът се легитимира като
кредитор на претендираното главно вземане за неимуществени вреди и предвид
установените по делото фактически положения, че застрахователят (ответник) е
бил уведомен от ищеца за настъпилото застрахователно събитие най- рано на
06.11.2020г., то същият е изпаднал в забава на 07.02.2021г., след изтичане на
06.02.2021г. на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, а за периода от 06.11.2020 г. до 07.02.2020 г. той дължи законната лихва за
забава върху застрахователното обезщетение за имуществени вреди на основание
чл. 429, ал. 3 вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ - за забавата
на делинквента.
Фактът на непосочване на банкова
сметка ***. 380, ал. 3 КЗ не води до друг извод, тъй като дружеството не е
изявило готовност за заплащане на обезщетение в претендирания от ищеца
размер, съответно не е освободено от последиците на забавата (Решение № 167
от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II ТО). В този смисъл е Решение №
261279 от 12.04.2022 г. по в. гр. д. № 1709 / 2019 г. на Възз. II-в състав на
Софийски градски съд.
Следователно, застрахователят,
като част от покритието по застраховката, дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва от датата, на която е предявена извънсъдебно претенцията на
ищеца – 06.11.2020 г. до окончателното плащане, за който период това
искане е основателно. Ето защо законна лихва следва да се присъди от посочената
дата върху приетата за дължима главница в размер на 4 000 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора съобразно уважената част от
исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 160 лв. за държавна такса,
120лв. депозит за вещо лице по СМЕ и 120лв. депозит за вещо лице по САТЕ или общо
400лв.. На следващо място адвокатът на ищеца е оказал безплатна правна
помощ, като в Договора за правна защита и съдействие е посочен чл. 38 от Закона
за Адвокатурата. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице
от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за възникване на
право в полза на процесуален представител да претендира и да получи
възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднено лице, на основание чл. 38 от ЗАдв - реално осъществена
безплатна правна помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната
страна за разноски за процесуално представителство съобразно изхода на делото.
Нито адвокатът, осъществил безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е
предоставена, следва да доказват наличието на основанието за предоставяне на
безплатна правна помощ / в този смисъл определение № 708/05.11.2015г. по ч. гр.
д. № 4891/2015г. на ВКС/.
Следователно
ответникът следва съобразно уважената част от исковете да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати
на адв. С.К. Н. от САК сумата от 332 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Съобразно отхвърлената част от исковете на
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 предвижда
възнаграждение от 100 до 360 лева, като съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
защита по дела с материален интерес над 10000лв., възнаграждението може да бъде
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. Съгласно
чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от
вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че извършената от юрисконсулта работа се състои
в подаване на отговор на исковата молба, няколко молби за даване ход на делото
и без явяване в открито съдебно заседание, намира, че в полза на ответното
дружество следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева. Съобразно отхвърлената част от исковете дължимото на ответника
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 90лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ Д. З.АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,*** да заплати на С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие настъпило на 18.07.2020г. травматичното увреждане, причинено от виновното поведение на водача на л.а. „С. И.“ с рег. №******** – Д. Н. К., чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка “Гражданска отговорност” със „Д. З.АД, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над 4000 лева до пълния предявен размер от 10000 лева и претенцията за законна лихва за периода от датата на ПТП – 18.07.2020 г., до 05.11.2020г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. З.АД, ЕИК *********, да заплати на С.Г.Г., ЕГН **********,
сумата от общо 400 лева, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
ЗАдв. Д. З.АД, ЕИК *********, да
заплати на адв. С.К. Н. от САК с адрес ***
сумата от 332 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК С.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на Д. З.АД, ЕИК *********, сумата от 90
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: