Мотиви към присъда по НОХД № 1292 по описа за 2009г. на ШРС
На 19.08.2009г. от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 259/2009г. по описа на
ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу А.С.. А.
с ЕГН **********, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по
чл. чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 вр. чл. 194 ал.1 от НК вр. чл. 20 ал.2 от НК.
На делото е
даден ход по реда на чл.269 ал.3 т.1 и
т.2от НПК тъй като подсъдимият който е
обявен за общодържавно издирване не е намерен на посочения от него адрес и
местоживеенето му в страната не е
известно и въпреки издирването му не е установено.
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 25.04 1999г срещу 26.04.1999г в с. Хитрино обл. Шумен, след предварителен сговор, в съучастие като съизвършител със С. М. О. ***,
чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот/ срязана халка на катинар и огъване на
метална решетка на входна врата/,
използване на техническо средство / щанга и ножица / и МПС –“Фолксваген голф ”с ДК № Т 22 01 АВ, отнел чужди движими вещи хранителни продукти,
цигари, алкохол, кафе, калкулатор , ел.
дрелка, касов апарат, дъвки, и други вещи , всичко на обща стойност 1 207 940,00 нед.лв или
1 207,94 лева, от владението на Д.М.В. ,
собственост на ЕТ “Д.М.”*** , без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои,
като деянието не представлява маловажен случай- престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 вр. чл. 194 ал.1 от НК
вр. чл. 20 ал. 2 от НК ;
В съдебно
заседание по реда на чл.269 ал.3 т.1 и т.3 от НПК, представителят на ШРП поддържа
възведеното с обвинителния акт обвинение
срещу подсъдимия и предлага на съда да наложи наказание и 3 месеца “лишаване от
свобода” изтърпяването на което да бде отложено за срок от 3 години .Защитникът на подсъдимия, адв. Х.С. при ШАК сочи, че безспорно е установена че неговия
подзащитен е участвал в процесното посегателство и предлага на съда да наложи
наказание в минимално предвидения
законов размер , изтърпяването на което да бъде отложено за срок от 3 години.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия и свидетелите С.М.О. и Т.Р.
се срещнА. в кръчмата на с. Коньовец
където консумирали алкохол. По късно
тримата отишли до гр. Шумен със л.а.
–“Фолксваген голф ”с ДК № Т 22 01 АВ /ползван временно от св. С.М.О./ и
около полунощ си тръгнали. Свидетелят Т.Р., който по това време бил в отпуск от
казармата , бил заспал на задната седалка на лекия автомобил, поради голямото количество изпит алкохол.
Подсъдимият и св. С.М.О. решили да
извършат кражба от хранителния магазин в
с. Хитрино, който бил стопанисван от ЕТ
“Д.М.”***. Докато Р. спял в колата
подсъдимият и св. С.М.О.
срязали халката на катинара с
ножица, огънали с щанга металната решетъчна врата, проникнали в
обекта и започнали да изнасят стока - хранителни продукти, цигари, алкохол, кафе, калкулатор , ел. дрелка, касов
апарат, дъвки, и други вещи . Натоварили ги във багажника и
на задната седалка до спящия св. Р.
.когато се събудил му заявили че тази стока
са купили и дори го помолили да
поеме 1-2 кашона и да ги сложи в колата . После оставили св. Р. в Шумен в
казармата и тръгнали да се прибират към
вилната зона на гр. Шумен .Оставили част
от стоката в необитаема вила собственост
на познат на св. С.М.О., друга част, продали още същата вечер на кръчмаря на с. Коньовец –св. Р.И.Ю.,
а касовия апарат продали на св. Б. Б. *** след няколко дни. По късно отнетите вещи са намерени и върнати
на собственика им от органите на реда.
Видно
от назначената по делото съдебно
икономическа експертиза стойността на
отнетите вещи е 1 207 940,00 нед. лв или 1 207,94 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели – свид.Д.В. , Т. В. , С.О. , Б.Б. ,Т.Р. както и от прочетените на
основание показания на основание чл. 281 ал.3 от НПК със съгласието на всички страни, показания на
свид. Ризван Юзеиров , на
приетото заключението на съдебно- икономическата експертиза, съдебно психиатрична експертиза,
както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на до съдебното производство.
От събраните доказателства безспорно се
установи престъпното посегателство извършено от
подсъдимия в посоченото в
обвинителния акт престъпно деяние. Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без
противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят
до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подс. АлиС.ли Али с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпленията от общ характер чл.195
ал.1 т.3, 4 и 5 вр. чл. 194 ал.1 от НК вр. чл. 20 ал.2 от НК, защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия
за упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите
действия е отнел чужди движими вещи
с определена стойност от владението на
свид. Д.М.В. , собственост на ЕТ “Д.М.”*** , без негово съгласие, като в съучастие със С.О. е
прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се
упражнявала от съответния владелец и
е установил своя фактическа власт
върху тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее
или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът
да установи фактическа власт върху предмета;
-
Квалификацията на чл. 20 ал.2 е налице поради обстоятелството, че подсъдимият е
извършил деянието в съучастие със С. М. О. ***, който
е свидетел в настоящото производство .
-
квалификацията по т.3 на чл.195 ал.1 от НК за деянието е
налице, тъй като за осъществяване на съответното деяние подсъдимия е разрушил преграда здраво направена за защита на имот
-
квалификацията по т.4 е налице, тъй като за осъществяване на деянието е използвано техническо средство- щанга и ножица
и МПС, като използването на техническо средство значително е улеснило
извършването на престъплението;
- квалификацията по т.5, е налице, тъй като деянието е извършено от две лица сговорили се предварително за осъществяването
на съответната кражба, като случаят не е маловажен;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; подсъдимия не е
имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е
бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал, че с действията
си ще лиши от фактическа власт владелеца
на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт
и е целял да установи тази власт върху предметите на престъплението имал е намерение противозаконно да ги присвои - т.е.
съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено -опасните последици.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост
другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
При определяне
на наказанието на подсъдимия за извършеното него престъпление съдът прецени:
степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява
като висока, съобразявайки обстоятелството, че деянието е извършено през
1999г , а делото е внесено в съда едва
през 2009г, степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът
преценява като невисока,
съобразявайки данните за личността му.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. За престъплението по чл.195 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до десет
години.
Съдът, намира, че справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимия ще бъде
налагане на наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.55 ал.1
т.1 от НК под предвидения законов минимум
в размер на 3 месеца “лишаване от
свобода”. На основание чл. 66 от НК съдът намира, че изтърпяването на наказанието следва да се отложи за срок от 3
години, тъй като условното осъждане ще бъде достатъчно средство за
превъзпитанието му и ще повлияе
поправително върху осъдения .
По този
начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Веществено
доказателство –халка от катинар, остава приложено по делото .
Съдът
възложи подсъдимия направените деловодни разноски на основание чл.189 ал.3 от НПК в размер на 105 лв .
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.