Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.03.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9976 по описа за 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9976/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на А.Ю.М.
ред.19.12.1968 г от гр.Липецк , Руска федерация срещу решение №60639 от 06.03.2020 г по гр.дело
№53753/2019 г на СРС, 48 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно
основание чл.92 ал.1 ЗЗД да бъде осъдено „Г.М.“ ЕАД ЕИК *******гр.София да му заплати сумата от общо 3966,66
евро – неустойка за забавено изпълнение по т.IV от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №129 нотар.дело №457 от 08.07.2014 г на нотариус №249 К.К.с
район на действие на Районен съд-Бургас .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като липсват относими мотиви и неустойката не е
погасена по давност . В давностния срок – на 20.12.2017 г – е изпълнено
задължението за заличаване на договорната ипотека , което представлява
признание на задължението и давността е прекъсната по чл.116 б.А ЗЗД . След
20.12.2017 г е започнала да тече нова давност и същата не е изтекла до датата
на предявяване на иска . Вярно е , че максималният размер на неустойката е 10 %
, но това не означава , че същата се начислява само за 100 дни и същата няма
краен фиксиран срок . В нотариалния акт не е уредено разваляне на договора
поради неизпълнение на задължението за заличаване на ипотеката .
Въззиваемата
страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната
жалба и изразява съгласие
с мотивите на СРС . Неустойката е погасена по давност , защото след изтичане на 100 дни от
падежа – на 08.04.2015 г - спира да се начислява.
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.06.2020 г и е
обжалвано в срок на 16.06.2020 г / по пощата / .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на оплакванията в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на
СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение в
обжалваната част , като в случая такива пороци не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска
първоинстанционният съд е приел , че според т.IV от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №129 нотар.дело №457 от 08.07.2014 г на нотариус №249 К.К.с
район на действие на Районен съд-Бургас ; ответникът се е задължил да заличи
договорната ипотека върху имота в срок до 30.12.2014 г , като в противен случай
дължи неустойка в размер на 0,1 % от продажната цена за всеки ден забава , но
не повече от 10 % . Не се спори , че задължението не е изпълнено в срок , а
едва на 29.12.2017 г , поради което принципно неустойката е дължима . От друга
страна неустойката е погасена в 3-годишна погасителна давност . Давността
съгласно чл.114 ал.4 ЗЗД е започнала да тече от последния ден на начисляването
й – 09.04.2015 г – докато искът е предявен едва на 19.09.2019 г .
Решението на СРС е правилно , като ясните му , точни и разбираеми
мотиви се споделят напълно и от настоящия съд .
Правно несъстоятелни са доводите на
въззивника , които се опитват да конструират „признание на вземането“ за
неустойка респ.прекъсване на погасителната давност по чл.116 б.А ЗЗД от
изпълнение на задължението за заличаване на неустойката на 29.12.2017 г
. „Признание на вземането“ би имало ако
ответникът беше признал самото акцесорно вземане за неустойка / за което
няма данни / , което е различно от
притезанието към ищеца за заличаване на ипотеката . Касае се за две различни вземания , като в случая е
без значение , че вземането за неустойка е акцесорно на посоченото главно
вземане за заличаване на договорната ипотека . Това е така , защото неустойката
е начислявана до 09.04.2015 г и към 29.12.2017 г - когато
главното вземане най-накрая е изпълнено - вземането за неустойка вече е било
възникнало и подлежащо на заплащане . В този смисъл последващото изпълнение на
главното вземане е без никакво значение за възникване и погасяване по давност
на задължението за процесната неустойка за забава .
Абсурдно и в противоречие със закона е
тълкуването на въззивника , че уговореният максимален размер на неустойката е
10 % не означавал , че същата се начислява само за 100 дни и самата неустойка нямала
краен фиксиран срок . Как да продължи да се начислява неустойката след като
същата е достигнала уговорения „таван“ от 10 % . Съвсем ясна е разпоредбата на чл.114
ал.4 ЗЗД , като аналогично на тълкуването на СРС е и
това в решение №200 от 23.12.2019 г по гр.д.№3779/18 г на ВКС , IV ГО.
Няма никакво значение дали в
нотариалния акт е уредено разваляне на договора при неизпълнение на
задължението за заличаване на договорната ипотека . Щом нищо не е уговорено се
прилага общата уредба на чл.87 ЗЗД , като е очевидно , че в случая е прието
макар и забавено изпълнение от ищеца-кредитор .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №60639 от 06.03.2020 г по гр.дело
№53753/2019 г на СРС, 48 състав .
ОСЪЖДА А.Ю.М.
ред.19.12.1968 г от гр.Липецк , Руска федерация да заплати на „Г.М.“ ЕАД ЕИК *******гр.София
сумата от 1200 лева разноски пред СГС .
Решението може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.