ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
зз
09.03.2018г.
Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав, в закрито заседание, на девети февруари през 2018г. в
състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Стефанова ЧНД № 883 по описа на БРС за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда на чл.243 ал.5 от НПК по жалба на Р.Д.Ч. с ЕГН ********** *** срещу
Постановление на Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на наказателно
производство по ДП №33-518/2017 г по описа на V-то
РУ-ОДМВР-Бургас (ПОР.№ 1824/29017 г по описа на БРП) от 29.01.2018 г водено срещу виновното лице за
това, че през 2016 г в гр.Бургас, принудил Р. Демитрова
Ч. с ЕГН ********** да претърпи нещо противно на волята й, а именно да
прехвърли лек автомобил на друго лице, като я ударил с пистолет в главата
-престъпление оп чл.143 ал.1 от НК.
В жалбата си пострадалата Ч.
изразява недоволство от постановлението, като счита същото за неправилно и
необосновано досежно извода на прокурора за липсата
на достатъчно доказателства за нанасянето на удари с огнестрелно оръжие по
лицето й. Не се посочва точно в какво се състои необосноваността и
неправилността на постановланието.
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят има процесуално
качество на пострадал, тъй като повдигнатото обвинение е по чл.143 ал.1 от НК.
Положителната предпоставка за
възникване на качеството на пострадал е от престъплението да са настъпили вреди
и то само за съответното лице. Тази предпоставка е намерила израз в нормата на
чл.74 ал.1 НПК. Това означава осъществяването на съответния състав на
престъплението непосредствено да води до засягане на пострадалото лице.
На следващо място от
представените писмени доказателства досежно
процесуалната допустимост на жалбата- разписка за получено постановление на БРП
от 26.02.2018 г връчено лично на Ч. и входирането на
жалбата й на 23.02.2018 г е видно, че е спазен преклузивния
срок по чл. 243 ал.4 от НПК. Същата се явава
процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по
следните причини:
Досъдебното производство е
образувано срещу виновното лице за това, че през 2016г, в гр.Бургас, принудил Р.Д.Ч.
с ЕГН ********** да претърпи нещо противно на волята си, а именно да прехвърли
лек автомобил на друго лице, като я ударил с пистолет по главата-престъпление
по чл.143 ал.1 от НК.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, въз основа на което съдът установява следната фактическа
обстановка:
Не се спори, че с договор №4949/2012 г Алианц Лизинг България АД предоставило за покупка на лизинг
автомобил марка „GREAT WALL" с per №
A 1761 МА на фирма „Тишина 2011" ЕООД с управител Р.Ч.
(фактура №677/19.02.2013 г).
През януари на 2015г с
автомобила катастрофирала свидетелката Радина Мъглова
-дъщеря на Р.Ч.. Последната на 28.05.2015 г изготвила от свое име, в качеството
на управител на фирма „Тишина 2011" ЕООД две заявления и ги изпратила на лизингована компания Алианц
Лизинг България АД (лист 56 и 57 от ДП). В тях Ч. доброволно се отказала от
правата си над автомобила марка GREAT WALL с per №
A 1761 МА, като продава правото си за придобиване на
собственост върху останките от автомобила срещу определена сума. Заявленията са
били изпратени по имейл от компютъра в офиса на Черекезова.
В същия ден-28.05.2015г между
свидетелката Р.Ч., в качеството й на управител на „Тишина 2011" ЕООД и Алианц Лизинг България АД било сключено двустранно
споразумение, с което лизингополучателят продал на лизингодателя правото си по договора за придобиване на
собственост върху останките на автомобила за сумата от 7 736,24 лева с включен
ДДС. Споразумението било подписано от Ч. и от представителя на Алианц Лизинг България АД свидетеля Петя Асенова Хижняк-Михайлова в офиса на последната.
На 06.07.2015г отново в офиса на представителя на Алианц Лизинг България АД свидетелят Петя Хижняк-Михайлова било подписано тристранно споразумение
между Алианц Лизинг Баългария
АД, „Тишина 2011 „ ЕООД с представител Р.Ч. и третото лице свидетеля Владислав
Благоев Пишиев (брат на Иван Пишиев),
съгласно което „Тишина 2011" ЕООД нарежда на Алианц
Лизинг България АД да не й връща частта от застраховетелната
сума в размер на 7 788,10 лева, а същата да бъде отнесена за закриване на
сумата, която третото лице купувач свидетелят Владислав Благоев Пишиев дължи към Алианц Лизинг
България АД съгласно договор за покупко-продажба от 10.07.2015 г
На 10.07.2015 г е сключен договор между Алианц Лизинг България АД и свидетеля Владислав Пишиев (лист 48 от ДП), съгласно който последният се явява
купувач на останките на лекия автомобил марка „GREAT WALL" с per № A 1761
МА за сумата от 6 446,87 лева.
При подписването и на двете споразумения свидетелката
Петя Хижняк-Михайлова като представител на Алианц Лизинг България АД не е установила или да разбрала,
че някоя от страните подписва нещо против воляята си.
Точно обратното, свидетелката Хижняк-Михайлова е
сигурна, че страните по изборените по-горе договори
си искали това, което са се споразумели да се случи. След подписването на
договорите свидетелката Хижняк-Михайлова се срещала
със свидетелката Ч. и по други поводи и също не са й били известни факти или
обстоятелства, от които да стигне до извод , че сключените споразумения са станили под натиск (лист 61 от ДП).
От допълнителния разпит на Р.Ч. от 09.08.2017 г (лист
52 от ДП) е видно, че никой не я е принуждавал да подпише упоменатети
по-горе споразумения. Дори на 02.07.2017 г издала фактура от кочана на
собствената си фирма по отношение на автомобила посочен по-горе и така е отчела
разход за фирмата си (лист 55 от делото).
Независимо от това, обаче в същия разпит (лист 51 и 52
от ДП) Ч. заявява, че независимо какво пише в документите, тя се чувствала
измамена и ощетена и си иска парите от свидетеля Иван Пишиев
за джипа в размер на 17 000 лева. От тези разпити явстват
влошени лични отношения между двамата. Става известно, че на 29.05.2015 г Ч. е
била заплашвана от свидетеля Иван Пишиев и била
удряна с пистолет в главата докато се намирала в лек автомобил. За проверка на
твърденията са били извършени ОИМ с цел установяване на други лица свидетели
(лист 64 от ДП), но от представената докладна записка (лист лист
66 от ДП) не са намерени безпристрастни свидетели, които да си спомнят за
такава случка.
Свидетелят Иван Пишиев живял
на съпружески начала с дъщерята на Р.Ч.- свидетелката Радина Мъгова повече от 5 години. Същият е работел във фирмата на Ч.
„Тишина 2011" ЕООД, а впоследствие и в „Аавона"
2014" ЕООД с управител Янка Атанасова Ч.- майка на Р.Ч..
От извършената проверка при ДЗ КОС в V-то
РУ ОДМВР-Бургас (лист 65 от ДП) се установява, че на свидетеля Иван Пишиев не са издавани разрешения за дейности по ЗОБВВПИ
(лист 67 от ДП).
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана
по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
С оглед изложените факти прокурорът в РП-Бургас е
приел, че от доказатествата не може да се направи
извод за извършено престъпление по чл.143 ал.1 от НК водено срещу виновното
лице, за това че през 2016 г принудил Р.Ч. с ЕГН ********** да претърпи нещо
против волята си, а именно да прехвърли лек автомобил на друго лице, като я
ударил с пистолет по главата и на основание чл.24 ал. 1 т. 1 предложение първо
от НПК е прекратил образуваното наказателно производство.
Съдът възприема изложената фактическа обстановка от прокурора за
доказана по несъмнен начин и направените въз основа на нея правни изводи за
верни, с изключение на посочената година -2016 г. От събраните по делото
доказателства и особено от показанията на свидетелите Р.Ч., Мъгова
и Стамболиева е видно, че принудата придружена със заплаха е била осъществена
през 2015 г, а не както е посочено през 2016 г. Жалбата си до РП-Бургас Р.Ч. е
подала през месец март на 2017 г и в нея сезирала прокуратурата за осъществени
заплахи за обезобразяване от страна на Пишиев и за
това, че искал да бъде освободен от работа, но тъй като процедурата по
освобождаването му била бавна било потърсено съдействието на прокурора. В
показанията си, обаче от 07.08.2017 г и от 09.08.2017 г (лист 50-52 от ДП)
пострадалата Ч. разказва за принуда осъществена през месец май на 2015 г.
Обяснението й за това, че две годин по-късно е подала
сигнал за принуда до РП-Бургас е, че се е страхувала от обкръжението на
свидетеля Иван Пишиев и едва когато същият ударил
нейната колежка свидетелката Теодора Стамболиева започнала да се страхува и за
собствения си живот. Съдът, счита, че поради влошените лични отношения между Ч.
и Пишиев, първата е започнала да пише жалби до
прокуратурата. Прави впечатление, че в жалбите се посочват различни инциденти и
по различно време. Дори и в жалбата си против обжалваното понастоящем постановлание Ч. не е праволинейна относно причината,
поради която търси защита. На съда служебно му е известно, че по
жалба на Иван Пишиев в дружеството „Аавона
2014" ЕООД е била извършена проверка от РД „ИТ"-Бургас, след която на
дружеството са били издадени няколко наказателни постановления за нарушения на
трудовото законодателство и то само по отношение на работника Иван Пишиев за 2016 г. Не се доказва да е било извършено
престъпление по чл.143 ал.1 НК през 2015 г, спрямо Р.Ч..
Спроед съда постановлението на
РП-Бургас е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основние
чл.243 ал.6 т.1 от НПК, Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна
прокуратура-Бургас за прекратяване на наказателно производство по ДП
№33-518/2017 г по описа на V-то РУ-ОДМВР-Бургас (ПОР.№1824/29017
г по описа на БРП) от 29.01.2018 г водено срещу виновното лице за това, че през 2016 г в
гр.Бургас, принудил Р.Д.Ч. с ЕГН ********** да претърпи нещо противно на волята
й, а именно да прехвърли лек автомобил на друго лице, като я ударил с пистолет
в главата -престъпление оп чл. 143 ал.1 от НК.
|
|
|
СЪДИЯ : |
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на
обжалване или протестиране в 7 дневен срок от съобщаването му пред БОС от БРП и
от жалбошщателката.
Вярно с
оригинала: И. Г.