МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
По отношение на подсъдимият К.А.К., роден
на ***г. в гр.Видин, живущ ***, българин, български
гражданин, начално образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН ********** е предявено обвинение от Районна
Прокуратура гр.Видин ЗА ТОВА, че чe за времето от 09.05.2011г. до 17.11.2015г. в гр.Видин,
противозаконно присвоил чужда движима вещ, а именно- лек автомобил марка «Фолксваген»,
модел»Голф» с регистрационен номер № СА 35 44 СА, която владеел по силата на сключен договор за финансов лизинг №
********* от 01.07.2008г с «Хипо Алпе-Адрия- Аутолизинг»-ООД гр.София с ЕИК
*********, собственост на « Хипо-Алпе-Адрия-Аутолизинг»-ООД гр.София на
стойност 19768.00 лева, което представлява големи размери - престъпление по чл. 206,
ал.3
във връзка с ал.1
от НК.
Ощетеното ЮЛ -«Хипо
Алпе-Адрия- Аутолизинг»-ООД е конституирано с правата на граждански ищец на основание чл. 84 от НПК.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения
граждански иск представляващ обезщетение за
претърпени имуществени вреди отдеянието в
размер на 19 768 лева, ведно със законната лихва върху сумата.
В хода на съдебното следствие прокурорът е изменил
обвинението поради установени основания за съществено изменение на
обстоятелствената част на същото, като срещу подс. К. е повдигнато ново
обвинение за това, че за времето от 09.05.2011г. до 17.11.2015г. в гр.Видин, противозаконно присвоил чужда
движима вещ, а именно- лек автомобил марка «Фолксваген», модел»Голф» с
регистрационен номер № СА 35 44 СА, която владеел
по силата на сключен договор за финансов лизинг № ********* от 01.07.2008г с
«Хипо Алпе-Адрия- Аутолизинг»-ООД гр.София с ЕИК *********, собственост на «
Хипо-Алпе-Адрия-Аутолизинг»-ООД гр.София на стойност 8812.78лева - престъпление
по чл. 206, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото срещу подс. К. обвинение, като предлага същият да бъде признат за
виновен и осъден на наказание лишаване от свобода, което да бъде определено в
рамките на минимално предвидения от закона размер, при общ режим на изтърпяване.
Подсъдимият се явява лично в с.з
.и се представлява и от упълномощени процесуални
представители.
В хода на делото подсъдимият не се признава за виновен, дава
обяснения по обвинението Заявява , че автомобила е изплатен, а от друга
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
страна многократно се е опитвал да се свърже с представители
на«Хипо Алпе-Адрия- Аутолизинг»-ООД гр.София, за да
съдейства да се реши проблема ,но не е успял .
Адв.Кр. А. в хода на делото по прения пледира за
признаване на невиновен подсъдимият.Сочи, че не е налица
„ обсебване“ , тъй като няма събрани доказателства за извършено разпореждане от
подсъдимия и дори и обвинението не говори за такова, подсъдимия бил заплатил по-
голяма част от вноските по договора за лизинг, подсъдимия няма вина , че
автомобила е аварирал в Румъния , а в последствие е откраднат от мястото на
което е бил оставен, лизингодателя не е предприел
необходимите действия по издирване на автомобила, като горното сочело , че
неговия подзащитен не е извършил деянието , както от
обективна , така и от субективна страна.
Адв. С. подкрепя казаното от колегата
си, моли за опрадаване на подсъдимия и отхвърляне на
предявения гр. Иск. Пледира за изтичане на давността по сключения между подзащитния й и лизингодателя
договор , тъй като същия е сключен за 24 вноски – за 2 години, като автомобила
е предаден във владение на подсъдимия на 02.07.2008г. и от тогава е започнала да тече погасителната
давност.
След преценка на събраните в хода на съдебното
следствие по делото доказателства ,съдът прие за
установено от фактическа страна следното :
На 01.07.2008г.в гр.София
между «Хипо Алпе-Адрия- Аутолизинг»-ООД
гр.София с ЕИК *********,като Лизингодател и К.А.К. в качеството му на лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг на
МПС №********* с предмет на договора лек
автомобил „VW GOLF „ , рама № WVWZZZ1KZ5B057491 , рег №
СА 3544 СА, червен на цвят с година на регистрация 2004 г. на
покупна цена 9373, 68 евро с определени месечни вноски и лихвен процент , и
обща стойност в размер на 10 107,22 евро.
Направен е предварителен погасителен план за 24
месечни вноски, с първа вноска от 01.08.2008г и последна вноска 01.07.2010г./л.24 том2 от ДП/.
Съгласно т.3 от договора за
лизинг същият се сключвал за срок от 24 месеца, считано от датата на
първата дължима лизингова вноска съгласно актуалния погасителен план,
представляващ неразделна част от договора, като
месечната лизингова вноска била определена в размер на 343.02 евро без
ДДС.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Неразделна част от договора за лизинг били общите
договорни условия /ОДУ/, които на 01.07.2008г. лизингодателят
и лизингополучателят също подписали.
Съгласно т.3.1. от ОДУ договорът за лизинг се сключвал за определен срок на
лизинг /24 месеца, съгласно т.3 от договора за лизинг/. Срокът на лизинга
започвал от първия ден на календарния месец, следващ месеца, в който е подписан
приемо-предавателният протокол /окончателният приемо-предавателен протокол/.
Съгласно т.2.3.1. от ОДУ лизингодателят бил собственик
на лизинговата вещ и имал право незабавно да си я възвърне от лизингополучателя в случай, че последният не изпълни някое
от задълженията си по договора за лизинг.
Лизингодателят имал право да обяви всички
дължими суми по договора за лизинг за изискуеми или предприеме други действия
/включително да развали договора/, които счита за уместни в случай, че е
настъпило събитие на неизпълнение /т.4.1. от ОДУ/, като такова събитие представлявала и забавата в
плащането от страна на лизингополучателя с повече от
15 дни, на която и да е дължима лизингова вноска или част от нея. При разваляне
на договора за лизинг лизингополучателят бил длъжен
незабавно да върне лизинговата вещ в място, посочено от лизингодателя,
както и да заплати дължимите до момента на развалянето на договора плащания и
всички разходи, възникнали от развалянето и евентуалното принудително връщане
на владението върху лизинговата вещ.
Лизингополучателят имал право да позволи на трети лица
да използват лизинговата вещ само след предварително писмено съгласие на лизингодателя /т.2.4.3. от ОДУ/. В т.2.7.2. от ОДУ са уредени застрахователните събития, включително и
кражба. В т.3.3 от ОДУ са уредени лизинговите вноски ,
а в т.3.5.5 – поредността на плащанията – разноски ,
лихви , главница.
Всички уведомления, молби, искания или други съобщения
по договора за лизинг следвало да бъдат изпращани по пощата или по факса на
адресите на страните по договора, посочени на първата страница на договора за
лизинг. Насрещната страна по договора трябвало да бъде уведомявана незабавно за
всяка промяна в адреса в рамките на максимум 5 дни от датата на промяната.
Уведомленията, молбите, исканията или други съобщения се считали отправени
редовно, ако били изпратени на последния посочен адрес до получаване на съобщение
за промяна на адреса /т.7.2. от ОДУ/.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Автомобила е предаден във владение на К. за ползване
съгласно условията на договора за финансов лизинг с приемателно – предавателен
протокол от 02.07.2008г.
След подписване на договора за финансов лизинг подс. К. заплатил първоначалната вноска, както и таксата за
управление, плащането на които съгласно т.3.2. от ОДУ
се считало за предварително условие за влизане в сила на задълженията на лизингодателя, произтичащи от договора.
Първата месечна вноска по договора за лизинг следвало
да бъде платена в началото на м. август 2008г., но същата била платена
в началото на м. септември 2008г., т. е. със закъснение от един месец. През
месец октомври и ноември
също не е заплащана лизингова вноска. От месец 12.2008г. до месец
02.2009г./включително/ са заплатени общо четири
лизингови вноски , като през месец януари 2009г. са внесени 2 вноски.През
месеците март и април 2009г. не е внасяна лизингова вноска. През месец май
2009г. са внесени две месечни вноски. Юни 2009г. не е внасяна месечна вноска ,
такава е внесена през юли 2009г., като август същата година отново не е внесена
дължимата вноска. Вноски са внесени през месеците септември и октомври , ноември и декември , като за месец 12.2009г. са
внесени две месечни вноски.Последното плащане било направено на 29.12.2009г.
След това не последвали плащания от страна на лизингополучателя
във връзка с изпълнение на задължението му по договора за лизинг. Т. е. лизингополучателят платил общо 13 месечни вноски, при
дължими общо 24. Вноските били плащани със съответния документ, подробно
описани в предоставената от дружеството лизингодател
счетоводна справка находяща се на л. 50 и сл. От ДП.
Последната информация за движението на автомобила е
видно от справка за пътуване на превозно средство , че
същия е излязъл от Р. България на 04.09.2010г. През това време /от 22.01.2010г
до 16.12.2010г./ К. е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ – видно от писмо изх.№2821/18г.
на СНС София. След това от 17.12.2010г. до 17.02.2011г. К. е търпял мярка за
неотклонение „Домашен арест“ на адреса си в гр.Видин.
На 16.03.2012г. К. е напуснал страната
, като за 2012г. са регистрирани общо 13 влизания и излизания от
страната , за 2013г. са регистрирани 7 пъти влизания и излизания през границата
на страната/ горното се установява от Справка за пътуване на лице – Български
гражданин, приобщена по реда на чл.283 от НПК като доказателство по делото в
едно с писма рег. №368000-3971 от 24.04.2018г. на ОД МВР Видин, видно от което
данните за пътуванията в АИС „Граничен контрол“
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
са непълни след 01.01.2007г. , тъй като от тази дата
проверка на преминаващите се извършва по метода „анализ на риска“.
С уведомително писмо №1537 от 19.04.2011г. „Хипо Алпе – Адриа
– Аутолизинг” ООД е уведомила К. за наличието на
просрочени задължения по договора , които може да
плати в срок до 5 дни от получаване на писмото , като в случай че не заплати
дължимата сума три дни след изтичането на срока следва да върне автомобила –
предмет на договора.
С уведомително писмо входящ № 1796 ,
подписано от подсъдимия на 09.05.2011г. подсъдимия е заявил , че е
заплатил всички вноски по договора и не дължи нищо на дружеството. Не е върнал
и лизинговия автомобил.
С уведомително писмо изх.№1588
от 25.06.2012г. дружеството лизингодател
отново уведомява длъжника , че е изтекъл срока по лизинговия договор по който
има изискуеми и просрочени задължения и следва да върне лизинговия обект в
изправно състояние в едно с всички принадлежности, застрахователни полици,
ключове и документи.
На 02.05.2012г. издирването на местонахождението на К. и автомобила,
предмет на лизинг„Хипо Алпе
– Адриа – Аутолизинг” ООД е
възложил на Ей Ви Ес Информация България ООД. С доклад от 28.09.2012г. Ей Ви Ес
Информация България ООД уведомяват дружеството лизингодател,
че е открит вероятен адрес на лицето в гр. Видин , както
и негов тел. Номер. Според доклада , служител на
дружеството се е свързал с К. на 16.07.2012г. на телефонния номер , при което К. му заявил,
че наскоро е бил освободен от затвора. Заявил е , че
желае да се срещне с представител на лизингодателя в
присъствието на адвокат. След тази дата видно от доклада представител на Ей Ви
Ес Информация България ООД
няколкократно се е опитвал да уговори дата за среща между К. и лизингодателя ,
включително е уговаряна и дата за провеждане на телефонен разговор , но
подсъдимия не се е обадил.
С възлагателно писмо от 06.11.2012г. „Хипо Алпе – Адриа
– Аутолизинг” ООД е възложело на „ГАРД КОНТАКТ“ ЕООД
извършване на действия по просроченото вземане, да съдейства при получаването , вдигането и транспортирането на предмета на
договор за финансов лизинг №********* с
лизингополучател К.А.К..
На 22.11.2012г. свидетеля И.Г.
– служител към онзи момент в „ГАРД КОНТАКТ“ ЕООД, на длъжност Главен експерт
към Дирекция „Проучване , издирване и вземания“
посетил посочения от лизингополучателя К. адрес ***, където не открил нито К. , нито
автомобила , предмет на лизинг. От съседи разбрал , че
К. и
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
семейството
му живеят и работят в чужбина. Оставил визитка с телефон за връзка. На
23.11.2012г. К. се обадил на Г. и му казал , че се
намира в Германия и може да приема обаждания след 18 .00 часа. На 26.11.2012г. Г. се свързал отново с К. , обяснил му за какво става въпрос , при което подсъдимия му
заявил, че автомобила е при него в Германия , както и че въпросния автомобил
Фолксваген Голф с рег.№ СА 3544 СА е изплатен изцяло. К. споделил , че
автомобила е аварирал. Отказал да върне автомобила на лизингодателя , тъй като го
е изплатил.
Съгласно заключението на автооценъчната
експертиза средната пазарна стойност на лек автомобил „VW GOLF „ , рама № WVWZZZ1KZ5B057491 , рег №
СА 3544 СА, червен на цвят с година на регистрация 2004 г. към инкриминирания
период е била 9520 лв., а неизплатения остатък по договора за лизинг възлизал на
8812.78 лева.
Така изложената е възприета от съда фактическа обстановка се установява от
показанията разпитаните в досъдебното производство и на съдебното следствие
свидетели Е.Н., И.Г., К.Ф., В.В., Недялко Данчев и
Мирослав Томов , от писмените доказателства и
заключението на вещото лице, от представената в
оригинал кореспонденция между лизингодателя и
подсъдимия и др. ,които писмени и гласни доказателства безспорно кореспондират
с възприетото от съда от фактическа страна и писмени документи.
Между показанията на разпитаните свидетели и
приобщените от съда писмени доказателства няма съществени противоречия.
От горецитираните
доказателства по безсъмнен начин е установено , че К.
е изплатил 13 вноски от общо 24 такива. Установено е , че
същия е бил уведомен за наличието на
просрочени задължения по договора , които може да плати , както и че в случай
че не заплати дължимата сума следва да върне автомобила – предмет на договора,
на което К. с писмо от 09.05.2011г. е отговорил, че не дължи нищо по договора и
няма да върне автомобила.
От доклад на Ей Ви Ес Информация България ООД се установява , че на 16.07.2012г. К. отново е бил уведомен, че следва да върне автомобила , при което той е заявил желание да разговаря с
представител на дружеството лизингодател, но не е предприел никакви действия в тази
насока , независимо от оказаното му съдействие и настоявания от страна на
представител на Ей Ви Ес Информация България ООД.
И от разпита на св. Г. се установява
, че К. е бил уведомен, че следва да върне автомобила , но е отказал,
тъй като „не дължал нищо“. Подсъдимия е бил категоричен , че
автомобила е при него в
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Германия .
На въпроса , след като не дължи нищо , защо автомобила
още се води собственост на лизингодателя , подсъдимия
не отговорил.
Съдът дава вяра на показанията на гореизброените свидетели , включително и на свидетелите В., Данчев и Томов.
Видно от показанията на В. през
2010г. е направил услуга на К. , като с лекия му
автомобил е извел през страната негови близки до Р. Румъния ,
след което ги върнал обратно и от тогава не знае нищо за автомобила.
От показанията на Данчев се установява
, че е извършвал превози с автовоз , като в
края на 2014г. шефът му се е обадил да вземе К. от Румъния и да го върне в
Германия. В показанията си същия сочи,
че действително К. е бил с аварирал автомобил Фолксваген Голф, който автомобил
го оставили в гр.Арат, не си спомня рег. Номер на
автомобила . Твърди , че връщайки се в Германия е бил
„празен“ , т.е. не е превозвал автомобил и е могъл да качи този на К. , но нито
шефа му е казал да го вземе , нито К. го е помолил за това.
От
показанията на св.
Томов се установява , че К. в началото на м. януари
2015г. го е помолил да прибере към България автомобила , с който е аварирал в
гр.Арат , Румъния. Когато тръгнал от Р. Германия за гр.Видин видял лек автомобил Фолксваген Голф, черен със
софийска регистрация на мястото посочено от К.. На
връщане към Германия отново го видял, но не го е взел ,
защото не са имали такава уговорка с К.. Началото на м. април 2015г.
отново тръгнал за България,отбил се в гр. Арат за да вземе автомобила
, но същия не бил там.Когато пристигнал във Видин се срещнал с брат на К.,
който му казал , че последния е задържан , за това
върнал на брат му ключовете за колата. Твърди , че с К.
е имал уговорка да превози автомобила само към България.
Съдът не кредитира обясненията на подс.К., тъй като същите
противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Подсъдимия твърди , че е разбрал , че не е платил всички вноски за
автомобила и следва да го върни при проведения разговор със св. Г. през месец 11.
2012г. – това противоречи на фактите установени от уведомление вх.№ 1796,
подписано от подсъдимия на 09.05.11г. , което е в отговор на Уведомително писмо
от лизингодателя № 1537 от 19.04.2011г.,за заплащане
на дължимата сума или връщане на лизинговия обект, както и на установените от
Доклад /стр.49 от том1 на ДП/ на Ей Ви Ес Информация България ООД.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
В обясненията си К. заявява , че
тръгнал към България през 2014г. за да върне автомобила на лизингодателя
, но аварирал в гр.Арат Република Румъния.Твърди , че
се е разбрал със лице на име Альоша работника му да качи автомобила и да го
върне в Германия , за да го поправи – това противоречи на показанията на св. Данчев , който е категоричен , че е имал възможност да върне
автомобила в Германия , но нито работодателя му – въпросното лице Альоша , нито
К. са искали това от него.
Според К. и със св. Томов е имал уговорка да вземе
автомобила като се е връщал в България , но и св.
Томов заявява , че такива уговорки между тях не е
имало, като подсъдимия му платил да качи автомобила и да го закара в гр.Видин.
Подсъдимия сочи , като
причина за бездействието си , че от 2011г.
до задържането му през 2015г. не се е връщал в България – работел е в Р.
Германия и поради това не е влязъл в контакт с лизингодателя
– това противоречи на справката отразяваща влизанията и излизанията на подсъдимия , като видно от същата К. е имал
регистрирани за 2012г. общо 13 броя , а
за 2013г. общо 7 броя.
К. твърди , че не е взимал
друг автомобил на лизинг и не е имал такъв проблем , респективно не е бил
наясно каква е процедурата – това противоречи на представения от лизингодателя комплект документи , видно от които
подсъдимия е имал и друг лизингов автомобил, който не е бил в движение и за
което същият е уведомявал „Хипо Алпе
– Адриа – Аутолизинг” ООД.
В подкрепа на фактическата обстановка са и
заключенията на изготвените по делото автооценъчната,
техническата и съдебно – почерковата експертизи,
които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени с нужните знания и
опит в съответната област.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна, че подс. К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206 ал.1 от НК,
така както бе изменено от представителя на РП Видин.
За да се квалифицира едно деяние като обсебване следва
да се установи, че е налице присвояване, което може да се изрази както в
разпореждане с вещта, така и с отказ тя да се върне, като присвояването трябва
да е противозаконно, а определянето му като такова зависи от
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
основанието, въз основа на което вещта се намира във фактическата
власт на дееца. Отказът да се върне вещта след поискването и от собственика и
не означава във всички случаи, че е налице присвояване. За да е налице
обсебване следва поведението на дееца да излиза извън възможното съобразно
правното основание, на което той владее вещта. Във всички случаи трябва да
става въпрос за чужда движима вещ, като упражняваната по отношение на нея
фактическа власт от дееца следва да се извършва на правно основание.
Безспорно установено по делото е, че процесният л. а. „VW GOLF „ , рама № WVWZZZ1KZ5B057491 , рег №
СА 3544 СА, червен на цвят е бил чужда по отношение на подс.
К. движима вещ, която той владеел на правно основание
-Договор за финансов лизинг № ********* от 01.07.2008г, сключен с „Хипо
Алпе – Адриа – Аутолизинг” ООД. Процесният
договор за лизинг има характера на финансов лизинг, при който лизингодателят придобива конкретен лек автомобил, избран от
лизингополучателя, срещу задължението на последния да
заплати лизинговата цена, в случая в размер на 10 107.22 евро без ДДС, на отделни месечни
лизингови вноски в размер на 34.02 евро без ДДС за 24 месеца. При договора за
финансов лизинг размерът на общата стойност на лизинговите вноски е определен
по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на лизинговата вещ,
разноските на лизингодателя и неговата печалба.
Съгласно т.2.3.1. от ОДУ собственик на лизинговата вещ бил лизингодателят.
Лизинговата вещ оставала собственост на лизингодателя
до пълното заплащане на покупната цена и всички неиздължени суми /т.6.1. от ОДУ/.
Съгласно т.3. от договора за лизинг същият се сключвал за срок от 24
месеца, считано от датата на първата дължима лизингова вноска съгласно погасителнния план, представляващ неразделна част от
договора. Съгласно изготвената от „Хипо Алпе – Адриа – Аутолизинг” ООД справка за задълженията на подс. К. по договора за лизинг и платените от него суми е
видно , че същия е изплатил 13 месечни
вноски от общо дължими 24. По делото не са представени доказателства за платени
от подсъдимия други суми по договора за лизинг, извън посочените в справката.
Съгласно т.3.1. от ОДУ срокът
на лизинга започвал от първия ден на календарния месец, следващ месеца, в който
е подписан приемо-предавателният протокол
/окончателният приемо-предавателен протокол/. Приемо-предавателният протокол е от 02.07.2008г. между лизингодателя - „Хипо Алпе – Адриа – Аутолизинг” ООД, клон Пловдив и лизингополучателя
– подс. К.. Т. е. съгласно
ОДУ срокът на договора
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
за лизинг е започнал да тече, считано от 01.08.2008г.,
тъй като това е първият ден на календарния месец, следващ месеца на подписване
на приемо-предавателния протокол, което съвпада с
началото на срока на договора, определено в т.3. от
същия.
Съгласно т.4.1. от ОДУ лизингодателят е имал право
да обяви всички дължими суми по договора за лизинг за изискуеми или предприеме
други действия /включително да развали договора/, които счита за уместни в
случай, че е настъпило събитие на неизпълнение, като такова събитие
представлявала и забавата в плащането от страна на лизингополучателя
с повече от 15 дни, на която и да е дължима лизингова вноска или част от нея.
Предвид размера на неизпълнената част от задължението за плащане на лизинговата
цена не може да се приеме, че е налице незначителност на неизпълнението, поради
което в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.87
ал.4 от ЗЗД, която не допуска разваляне, респ. прекратяване на договора, ако неизпълнената част от
задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора /относима
и при договора за финансов лизинг, доколкото със същия е уговорена възможност
при определени условия лизингополучателят да придобие
собствеността на автомобила, т. е. налице са клаузи на договора за покупко – продажба/. Ето защо е било налице неизпълнение на
задължението на лизингополучателя за плащане на
лизинговите вноски, като неизпълнената част е била значителна с оглед интереса
на кредитора.
В ОДУ е уредена и поредността
на плащанията, като съгласно т.3.5.5. неиздължените плащания на лизингополучателя
се погасяват в реда: разноски, лихви, главница, като лизинговата вещ оставала
собственост на лизингодателя до пълното заплащане на
покупната цена и всички неиздължени суми /т.6.1. от
ОДУ/. Ето защо е безпредметно изчисляваното на задълженията на лизингополучателя във вариант, в който вноските, направени
за погасяване на главницата не се намаляват с текущите обезщетения за забава и
с тях се приспада сумата по главницата, а обезщетенията на забава се сумират
отделно. Дори обаче платените от лизингополучателя
суми по договора за лизинг да не са били намалявани със сумите за наказателни
лихви и направените от лизингодателя разноски, а със
същите да е била приспадана само сумата по главницата, не може да се приеме, че
е налице неизпълнение на незначителна част от задължението за плащане на
лизинговите вноски. И това е така, тъй като от справката за платените по
договора за лизинг суми, се установява, че размерът на наказателните лихви и
разноските на лизингодателя, които са били начислени
е незначителен, поради което, ако той се приспадне от
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
дължимата главница, пак ще е налице неплащане на значителна
част от същата.
По-важното обаче от всичко изложено по-горе е, че към
инкриминираната дата срокът на договора за лизинг е бил изтекъл. При това
положение и след като от лизингополучателя не е било
направено изрично волеизявление до лизингодателя за
придобиване на собственост върху лизинговата вещ, което последният не е и могъл
да направи, тъй като дължимите суми по договора не са били платени, което пък е
освобождавало лизингодателя от задължението да
прехвърли лизинговата вещ, е следвало същата да бъде върната.
Както беше посочено с уведомително писмо изх. №
1537/19.04.2011., което било изпратено до подс. К.,
като лизингополучател, последният е бил уведомен, че
следва да върне незабавно и доброволно лизинговата вещ или да заплати в срок до
5 дни просрочените задължения. Подс. К. с
уведомително писмо от 09.05.2011г. уведомява лизингодателя
, че е изпълнил задълженията си по договора , и не е върнал автомобила. Т. Е. от тази дата е доказано , че лизингополучателят е бил уведомен от лизингодателя , че
поради неплащане на лизинговите вноски следва да върне лизинговата вещ –
подсъдимия е променил отношението си към вещта – престанал е да я счита за чужда и да е започнал
да я държи като своя, без да има право на това. Знаел е , че
следва да върне веща , но отказал да върне същата, без да има право на това.
Както беше посочено по-горе обсебването на вещта може
да се осъществи не само чрез действия, изразяващи се в разпореждане с нея в
свой или чужд интерес, но и чрез бездействие, включително и отказ да се върне
чуждата вещ, който също трябва да бъде противозаконен. Съгласно ОДУ лизинговата
вещ следвало да бъде върната, като по този начин поведението на подсъдимия
излязло извън възможното съобразно правното основание, на което владеел вещта.
Към тази дата договорът за лизинг освен това бил и с изтекъл срок. Както беше
посочено по-горе договорът е бил сключен за срок от 24 месеца, който срок е
започнал да тече на 01.08.2008г. и е изтекъл на 01.07.2010г. / съгласно
погасителен план находящ се на л.42 от папка №2 от ДП/ . При изтичане срока на
договора за лизинг и след като от лизингополучателя
не е било направено изрично волеизявление до лизингодателя
за придобиване на собственост върху лизинговата вещ, което последният не е и
могъл да направи, тъй като дължимите суми по договора не са били платени, което
пък е освобождавало лизингодателя от задължението да
прехвърли лизинговата вещ, е следвало същата да бъде върната.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Установява се от доказателствата по делото, че през
целия период, в който са били осъществявани контакти между подс.
К. със служителите на лизингодателя и упълномощени от
него лица автомобилът е бил във владение
на подс. К..
Не само, че подсъдимият отказал да върне автомобила,
но ако се приеме , че показанията на свидетелите
Данчев и Томов касаят именно инкриминирания лек автомобил/тъй като това не се
установява по безсъмнен начин/ , то К. е проявил и бездействие , като не е
уведомил лизингодателя за състоянието на автомобила и
къде се намира /къде е аварирал/ , като е оставил веща без надзор и контрол
повече от четири месеца. Тук следва да се отбележи , че
видно от представената от дружеството лизингодател документация касаеща взаимоотношенията с К. е
видно , че същият е бил наясно с процедурата визирана в ОДУ – включително и
това ,че следва незабавно да уведоми лизингодателя,
тъй като и преди е имал взаимоотношения със тях по повод друг автомобил – Ауди Q 7 с рег. № СА0529НА.
От страна на подс. К. не е подавана молба за
постигане на споразумение за заплащане, както и за прехвърляне на въпросния
автомобил. Заявеното от същия пред упълномощени представители на лизингодателя
, че иска да проведе разговор в тази насока , Съдът приема като опит за
отлагане , тъй като К. не е предприел никакви действия в тази насока , а по –
късно отново е заявил, че не желае да върне автомобила , тъй като го е
изплатил.
Предвид горното
и доколкото не се е стигнало до каквото и да било решение, респ. до погасяване на лизинговите вноски или връщане на
автомобила, следва да се приеме, че е бил налице противоправен
отказ от връщане на чуждата вещ, сочещ на присвоителна
дейност.
До момента автомобилът не е установен и върнат на лизингодателя. Същият е следвало да върне лизинговата вещ
незабавно след изтичане на срока на договора за лизинг, както и след полученото
уведомително писмо от 09.05.2011г. Като е отказал да направи това подс. К. противозаконно е своил
чуждата вещ до настоящия
момент. Доколкото обаче на подсъдимия е повдигнато обвинение само
за част от времето, през е извършвал престъплението, обсебвайки чуждата вещ, а
именно от 09.05.2018г. до 17.11.2015г. , следва да бъде признат за виновен в
този смисъл.
От субективна страна, престъплението подс. К. е извършил престъплението с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Същият е съзнавал , че не е изплатил
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
дължимите лизингови вноски , че веща е чужда и срока по
договора за лизинг е изтекъл.
Видно от справка за съдимост подсъдимият К. е осъждан.
С оглед на посочената и приета по –
горе правна квалификация за извършеното от подс.
К. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца,
съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при
условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че не са налице основания за определяне
на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в
случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, поради които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се
оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от
свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно
–съдебното минало и изминалия период от време от извършване на
престъплението. Предвид горното съдът намира, че на подс.
К. следва да бъде наложено наказание при смекчаващи обстоятелства, а именно
една година лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо
и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, като така
наложеното наказание следва де се изтърпи при първоначален Общ режим.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. К. следва да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски.
Причини за извършване на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред.
По отношение на предявения граждански иск, съдът
намери, че същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът приема за
основателни доводите, изложени от защитника на подсъдимия и тези в представеното писмено възражение за изтекла
погасителна давност. Действително след приемането на Тълкувателно Решение №
5/2005 год. на ОСГК и ОСНК на ВКС е възприето становището,
че независимо как се е развило наказателното производство, гражданският иск
трябва да се предяви в пет годишния давностен срок, а
образуването на досъдебното или съдебното производство по НПК не спира този
срок. Безспорно е, че вземането възниква от деня на откриването на дееца и от
този момент то става изискуемо като не е необходимо авторството на деянието да
се установява по някакъв специален ред. Давността тече от момента на извършване
на деянието, в конкретния случай според Обвинителния акт това е времето от
09.05.2011 г. , а не от влизане в сила на Присъдата установяваща престъпния му
характер. За да се спре погасителната
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №313/26.06.2018 г. ПО НОХД № 137/2016 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
давност трябва да има висящ съдебен процес относно вземането,
спрямо което тече погасителната давност, но това не е наказателния процес за
установяване на престъплението, от което са произтекли вреди по чл. 45 ЗЗД.
Пострадалият придобива качеството на страна в този наказателен процес ако предяви граждански иск или встъпи като частен
обвинител. За гражданския иск са меродавни разпоредбите на гражданските закони,
а само ако пострадалият се е конституирал като
граждански ищец - и разпоредбите на НПК. Поради това следва да се приеме, че за
спирането на давността е необходимо да има висящ процес относно вземането чрез
предявяването на иск по реда на ГПК или чрез предявяването на граждански иск в
наказателния процес, а не само образуване на наказателно производство във
връзка със същото деяние. Според действащия НПК граждански иск може да бъде
предявен само в съдебното производство. Такъв е и настоящия скучай, но този иск
следва да бъде предявен в рамките на пет годишния давностен
срок.
В
конкретния случай гражданският иск е предявен след изтичането на пет годишната
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Тъй като при разглеждането на гражданския
иск в наказателното производство се прилагат разпоредбите на ГПК, то съдът
намира, че за да задейства института на погасителната давност, е достатъчно да бъде
подадено възражение. Такова е подадено от защитника на подсъдимия преди
приключване на съдебното следствие, като е депозирано в писмен вид в
деловодството на съда. Предвид горното, съдът счете, че така предявения
граждански иск следва да бъде отхвърлен поради изтичането на предвидената в
закона петгодишна давност.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: