Р Е Ш Е Н И Е № 262612
08.12.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Цвета Василева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14495 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото субективно съединени искове по чл. 108 ЗС вр. с чл. 537, ал.2 ГПК.
Ищците И.Г.Б. и Н.Г.Т. чрез адв. С.С. заявяват, че са наследници на Г.И.Б., починал на ********,
който приживе заедно със своя брат С.И.Б. и тяхната майка Н. Д. Б. владеели
недвижим имот находящ се в с. ****Община *****, обл. *******представляващ: дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 717 кв.м., съставляващо УПИ VІІ – 630 от квартал 66, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена
площ от 54 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения
в имота. Поддържа се че в този имот Г.И.Б. бил отраснал и за ищците този имот
представлявал родовата им къща.
Владението върху така описания имот продължило повече от десет години. През ***** ответник С.И.Б. - брат на наследодателя на ищците, и майка му Н. Д.Б. се снабдяват с констативен нотариален акт за собственост по давност на ¾ ид.части от имота, при следните квоти: за С.И.Б. ¼ ид.ч., а за Н. Д. Б. ½ ид.ч., която впоследствие прехвърля тези идеални части сина си С.И.Б.. За другата ¼ ид.ч. от имота, придобита от наследодателя на ищците Г.Б. не бил издаден констативен нотариален акт.
Освен фактическа власт върху имота наследодателят на ищците заплащал и съответните данъчни задължения. Твърди се, че през целия период ищците заедно с техния баща са упражнявали фактическа власт върху имота, като са полагали съответните грижи по него, включително и когато ответникът е отсъствал от страната предвид работата му като международен шофьор и пребиваването му в САЩ.
Малко преди смъртта на Г.И.Б., ответникът сменил ключалките на имота, като по този начин ограничил достъпа на ищците до него. Независимо от това те продължили да заплащат данъчните си задължения включително и за 2020г. Проведени били няколко разговора с ответника, но без резултат.
Дъщерята на ответника се свързала с ищците, като им предложила заедно да продадат наследствения им имот на трето лице, с което имала уговорка.
Ищците категорично отказали, при което им било заявено, че ако искат да придобият собствеността върху другата ид.част от имота следвало да заплатят сумата от 20 000 лева. След проведения разговор ищците решили да направят справка, от която установили, че на ответника е съставен Констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № ***, том **** с рег.№ ****, дело **** от ***, по описа на н. с рег.№ ****на НК, вписан в СВ към АВ – гр.П. с дв.вх.рег.№ *****, вх.рег. № **** от ****., акт***, том ***, дело № ****., включително и по отношение на притежавана от ищците ид.част от правото на собственост върху процесното дворно място и постройка.
По изложените съображения се иска от съда да се признае за установено, че ищците притежават ¼ ид.част от правото на собственост от процесното дворно място ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 54 кв.м, ведно с всички подобрения и приращения в имота и да бъде осъден да предаде владението на тази ¼ ид.част тъй като същата се владее без правно основание.
На основание чл. 537, ал.2 ГПК се иска от съда да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост № ****, том ****, с рег.№ ***, дело ***от ***, по описа на нотариус с рег.№ *** на НК, вписан в СВ към АВ – гр.П. с дв.вх.рег.№ *****, вх.рег. № **** **** акт.***, том ***, дело № ******г. до размера на притежаваната от ищците ¼ ид.част от правото на собственост върху процесните имоти.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С.И.Б. чрез адв. И.Д. с който оспорва предявения иск. Твърди, че е придобил процесния имот на валидни и законни основания, годни да го направят собственик. Твърди, че ¼ ид.ч. от имота е придобил по наследство от своя баща, 2/4 ид.ч. от имота е придобил от своята майка чрез покупко-продажба. Собствеността върху целия имот придобил по давностно владение продължило повече от 10г., за което е съставен Констативен нотариален акт за право на собственост на нед.имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № **** том **, с рег.№ ** дело ***от *** по описа на н. с рег.№ ***на НК. Оспорва твърдението на ищците, че са владеели имота. Твърди, че нито те, нито техният баща Г.И.Б. преди и след 1993г. са владели и ползвали имота. От 1993г. имотът е владян и ползван само от ответника, който изразявал ясно и явно намерение за своенето му. Всички съседи го познавали като единствен собственик на имота, защото само той е поддържал дворовете и къщата в състояние годно за обитаване. Възразява срещу претенцията на ищците, че претендираната от тях ид.ч от имота е налице, тъй като били заплащали съответните данъчни задължения. Оспорва представените от ищците извадки от проведения разговор във Facebook. Моли за отхвърляне на иска. Aнгажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с изложените от страните становища и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници Г.И.Б. е починал на *****. и е оставил низходящи – ищец И.Г.Б. – син и ищец Н.Г.Т. – дъщеря, както и съпруга С.Г.Б. –която е починала преди образуване на делото на ***** и е била заместена по право от нейните наследниците - синовете й - ищците И.Б. и Н.Т., респ. Г.И.Б. и ответник С.И.Б. се явяват наследници на И.Г.Б. – починал на **** и са негови синове.
Съгласно нотариален акт № ***** на н.Т.К. С.И.Б. е признат за изключителен собственик на цялото дворно място с площ от 717 кв.м съставляващо УПИ VII-630 от кв.66 по плана на с. ******, Община **** ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 54 кв.м и всички приращения и подобрения въз основа на давностно владение продължило повече от 10 години.
От нотариален акт № ***** се установява, че Н. Д. Б. /съпруга на И.Г.Б. починал на *******, баща на ответника и наследодателя на ищците Г.Б./ е призната за собственик по наследство и давностно владение на ½ ид.част от правото на собственост върху процесното дворно място и постройка като отв. С.Б. е признат за собственик на ¼ ид.част със същия нотариален акт като с договор за продажба срещу задължение за гледане и издръжка оформен в нот. акт № ***** Н.Б. прехвърля притежаваната от нея ½ ид.част от дворното място и къщата на сина си С.Б..
По делото са разпитани св. И. Н.Т., М.Р.М. Св. И. Т. – племенник на ищец И.Б. и син на ищцата Н.Т. си спомня, че процесното дворно място и къща е ползвано общо от всички като от няколко години къщата е заключена и ищците нямат достъп до нея като дъщерята на ответника се свързала с вуйчо му и майка му, че имало интерес от продаване на къщата, но те категорично отказали като ответника направил констативен протокол, че никой не се грижи за къщата. Ответникът дълги години бил в Чикаго, Америка и през периода на отсъствието му бабата и дядото на свидетеля / С. – и Г./ се грижели за имота, поддържали къщата, ходели там често, имотът бил ползван от И.Г.Б. и прабабата на свидетеля – Н.Б. като след неговата смърт тя продължила да се грижи за къщата до смъртта й през 2003г.
Св. М.Р.М. съседка на Б. си спомня, че за къщата се грижел С.Б., а Г. идвал като гостенин тъй като си имал апартамент в гр. Пловдив и майката на С. и Г. била спокойна, че къщата оставала на С.след нейната смърт. Свидетелят потвърждава и че С.Б. е бил в чужбина в Либия, в Америка.
По делото са приобщени и платежни документи за платен данък на процесния имот за периода от 2012-2020г. като видно от съобщенията за дължими данъци и такси имотът е бил данъчно деклариран от Г.И.Б. съгласно декларация вх. № ******* и декларация вх. № **** като негово име е съществувала данъчна партида.
При така установената фактология съдът стига до следните правни изводи.
Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическата власт върху вещта /corpus/ и субективен – намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Посочената презумпция в отношенията между съсобственици също е приложима, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение – какъвто е настоящия случай тъй като общите на страните наследодатели И.Г.Б. и Н. Д.Б. са били установили фактическа власт върху процесното дворно място и къща – владение по смисъла на чл. 79 ЗС вр. с чл. 68 ЗС. Косвена индиция затова е обстоятелството, че Н.Б. е била призната за собственик по наследяване и давност на ½ ид.част от правото на собственост въз основа на нот. акт № ***** на Н. при ПРС, респ. показанията на св. И. Т. са в насока, че там са живеели неговите прабаба и прадядо. Ответник С.Б. също е бил признат за собственик по наследство и давност на ¼ ид.част като останалата ¼ ид.част е била придобита въз основа на давностно владение от Г.И.Б. доколкото той също въз основа на наследственото правоприемство е унаследил владението осъществено от неговия баща И.Г.Б.. В този случай съсобственика се явява владелец на своята идеална част и държател на идеалната част на останалите съсобственици. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството, то продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот – предвид данните по делото, че Г.Б. ***, в което е живеел.
Следователно, за да придобие по давност чуждите идеални части, съсобственика С.Б., който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането си във владение. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта на другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването на частите на останалите съсобственици трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене /в този смисъл Тълкувателно решение № **** по тълк.д. № ***** на ОСГК на ВКС/, което се случило според настоящата инстанция след като дъщерята на ответника е поканила ищците за продажба на къщата тъй като имало интерес от това през 2017г.. Последният факт се възприема от съда в насока затова че ответника косвено чрез дъщеря си е търсел контакт с ищците за продажба на имота, т.е той ги е възприемал за съсобственици, което е в противовес на установеното с нотариалния акт № ***** затова че е било налице 10-годишно давностно владение. Или другояче казано установеното от Г.Б. по наследяване от И.Г.Б. владение преминало към наследниците му – ищците по делото не е било отблъснато, като дори да се приеме, че С.Б. е упражнявал фактическа власт , to не е настъпила трансформация на държането на чуждите идеални части във владение / interversio possessionis/. Такава трансформация би могла да настъпи след 2017г. когато ищците са отказали да продават имота и когато са били сменени ключалките.
Вън от горното Г.Б. е демонстрирал собственичско отношение спрямо процесния имот тъй като данъчно този имот е бил деклариран и за него са били заплащани дължимите данъци и такси, каквито фактически действия и намерение не се установява да е било осъществено от страна на С.Б. по повод на чуждите идеални части, което разгледано отново на плоскостта на предложението на дъщеря му за продажба на имота индицира косвено извънсъдебното признание на факта, че ответника е приемал покойния си брат за съсобственик на общия имот.
Предвид на гореизложеното предявения иск по чл. 108 ЗС следва да се уважи като ищците бъдат признати за собственици на ¼ ид.част от правото на собственост, а ответника бъде осъден да предаде владението на тези ид.части тъй като по делото се установи, че фактическата власт върху имота се осъществява без наличието на правно основание затова;
На основание чл. 537, ал.2 ГПК с оглед уважаването на иска по чл. 108 ЗС нот.акт № **** следва да се отмени до размера на ¼ ид.част от правото на собственост върху процесното дворно място и къща тъй като същите са собственост на ищците.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците с оглед изхода на спора по делото следва да се присъдят сторените от тях разноски съгласно представения л. 107 от делото – сума в размер на 867,20 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС че И.Г.Б. с ЕГН ********** и Н.Г.Т. с ЕГН са собственици на ¼ ид.части от правото на собственост върху поземлен имот находящ се в с. *****, Община ****, обл. *** представляващ: дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 717 кв.м., съставляващо УПИ **** от квартал 66 одобрен със заповед № 4887/1943г., при граници: улица, УПИ VI-635, УПИ IV- 631, УПИ V-631 и УПИ VIII-630 ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота по отношение С.И.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** въз основа на наследяване и давностно владение повече от 10 години;
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, дело № *****г. за право на собственост върху на недвижим имот издаден на основание обстоятелствена проверка В ЧАСТТА МУ В КОЯТО: С.И.Б. с ЕГН ********** е признат за собственик над ¾ ид.части до 1/1 ид.част от правото на собственост върху дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 717 кв.м., съставляващо УПИ VІІ – 630 от квартал 66 одобрен със заповед № 4887/1943г., при граници: улица, УПИ VI-635, УПИ IV- 631, УПИ V-631 и УПИ VIII-630 ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота въз основа на давностно владение продължило повече от 10 години.;
ОСЪЖДА Стоян И.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.Г.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** и Н.Г.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 867,20 лева, която представляват разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
С.Б.