Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2699 09.07.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание
на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4742 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Девимед“ ООД, ЕИК ********* срещу „Университетска
Многопрофилна Болница за Активно Лечение - Пловдив“ АД, ЕИК *********, с която
са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД;
В исковата молба се твърди, че между страните е
сключен договор за доставка на медицински консумативи от 22.10.2012 г., във
връзка с който ищецът доставил стоки, получени от болничното заведение. Били
издадени фактури № 9650/01.12.2014 г. за 13 860 лева и № 9244/16.06.2014 г. за
22 761,92 лева, които не били платени. По втората се претендира частично
вземане от 4791,98 лева. Поради липса на погасяване в срок се дължало и
обезщетение за забава в размер на 4065,55 лева и 1462,93 лева върху съответната
главница за периода 02.03.2015 г. – 18.01.2018 г.
Предвид неизпълнението, ищецът подал заявление по чл.
410 ГПК. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 1055/2018 г. по описа на ПРС III гр.с., била издадена заповед за
изпълнение № 801/23.01.2018 г. за посочените по-горе вземания, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението – 19.01.2018
г. до окончателното погасяване и разноски. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, било
подадено възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен
интерес да предяви настоящите установителни претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли за уважаването им. Претендират се разноските в заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 е
постъпил писмен отговор, с който ответникът признава исковете. Релевира
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.
С оглед направеното признание на исковете,
пълномощникът на ищеца моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1055/2018 г. по описа на ПРС III гр.с.,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта
за изпълнение /макар в заповедта да не са посочени твърденият договор от
22.10.2012 г. и частичната сума по една от фактурите, доколкото същите са
упоменати в заявлението, съдът приема пълна идентичност на претенциите в двете
производства по основание и размер/. Възражението за недължимост е подадено в
срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по делото са приети
приложените документи към исковата молба.
С оглед признанието на исковете и становището на страните в тази
връзка, по делото не са събирани допълнителни доказателства извън посочените,
като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден
ход на устните състезания.
Направеното признание на исковете по
съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу претенциите, защото ги счита за основателни и заявява, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните
позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237,
ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с
което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от
представляващия УМБАЛ. Признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско състояние или
за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки ги на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови
решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за
установено, че в полза на ищеца съществуват главните и акцесорни вземания, за
които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат само на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.49/ и
доказателства за сторени такива в размер на 486,92 лева – платена държавна
такса и 1506,50 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Относно ДТ ще се
присъди реално дължимата от 4 % върху интереса по двата иска - общо 967,22
лева, от която се приспада дължимата в заповедното производство от 2 % върху
интереса от общо 24180,46 лева, или
483,61 лева. Ответникът може да носи отговорност само за действително дължимата
ДТ, а не за внесената. Възражението за прекомерността на адв. възнаграждение е
своевременно и основателно. Производството е лишено от фактическа и правна
сложност, не са събирани доказателства, освен писмените към ИМ, ответникът
признава исковете, а процесуален представител на ищеца не се е явявал в о.с.з. Поради
това се дължи и минималният размер на хонорара от 1255,41 лева, съгласно чл.7,
ал.2, т.4 НМРАВ.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/. Платена е ДТ от 486,92
лева и се претендира адв. възнаграждение. Относно ДТ важат горните мотиви –
дължи се такава от 483,61 лева, която следва да бъде присъдена. Възражението за
прекомерност на адв. възнаграждение е основателно. Заповедното производство не
се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което и хонорарът
следва да бъде определен на минимума от 892,71 лева, съгласно чл. 7, ал. 7, вр. с ал. 2, т.4 НМРАВ. Не се
споделя становището на ищеца, че възражението за разноските в зап. пр. било
преклудирано, т.к. съдът в исковия процес се произнася по дължимостта им,
поради което и няма пречка ответникът да оспори размера им именно в наст.
производство. Чл.413, ал.1 ГПК касае хипотеза, при която заповедта се атакува
единствено в частта за разноските, какъвто не е процесният случай. Възражението
по чл. 414 ГПК не се нуждае от мотивировка, поради което и длъжникът не следва
да изчерпва аргументите си в него, вкл. против търсените разноски, т.к.
предстои исков процес, в който може да изрази позицията си, вкл. относно тях.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че „Университетска Многопрофилна
Болница за Активно Лечение - Пловдив“ АД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на „Девимед“ ООД,
ЕИК *********, следните суми за главници от общо 18651,98 лева, представляващи сбор от неплатени цени за доставени
медицински изделия и консумативи по договор от 22.10.2012 г., както следва: 13
860 лева по фактура № 9650/01.12.2014 г. и 4791,98 лева - част от главница по фактура №
9244/16.06.2014 г., издадена за общо 22 761,92 лева; 4065,55 лева – обезщетение за забава върху главницата от 13 860
лева за периода 02.03.2015 г. – 18.01.2018 г. и 1462,93 лева – обезщетение за забава върху главницата от 4791,98
лева за периода 18.01.2015 г. – 18.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда – 19.01.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 801/23.01.2018 г. по ч.гр.д. № 1055/2018 г. по
описа на ПРС, III гр.с.
ОСЪЖДА „Университетска
Многопрофилна Болница за Активно Лечение - Пловдив“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България“ № 234 да плати на
„Девимед“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Николай Лилиев“ № 34Б, ет.5, следните суми: общо 1376,32 лева /хиляда триста седемдесет и шест лева и тридесет и две
стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1055/2018
г. на ПРС, III гр.с и общо 1739,02 лева /хиляда
седемстотин тридесет и девет лева и две стотинки/ - разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП