№ 135
гр. Айтос , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Богданова
Секретар:Яна А. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Богданова Административно
наказателно дело № 20202110200357 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на Х. Г. Н., ЕГН **********, с адрес:
с.Б., община Н., обл.Б., ***, действащ чрез адв. С. И. - БАК против Наказателно
постановление (НП) № 6922 от 27.08.2020 г., издадено от Началник на отдел „Контрол на
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция “Пътна
инфраструктура“ - гр.С., с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закона за пътищата
във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2 от
Закона за пътищата (ЗП) на жалбоподателя Н. е наложено наказание глоба в размер на
1000,00 (хиляда) лева.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателно постановление
и моли да бъде отменено, като в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
адв.С. И. от АК-Б. поддържа жалбата. Твърди наличието на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и
липса на виновно извършено административно нарушение. Моли за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира писмени доказателства.
Въззиваемата страна Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр.С. при изпращане
на преписката не излага конкретно становище по основателността на жалбата. В съдебно
заседание, чрез представителя си юрисконсулт М. се позовава на правилност и
законосъобразност на обжалваното постановление, като моли за потвърждаването му.
Представя доказателства и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на
05.08.2020 г. в 13,27 часа на път I-6, км473 в посока гр.А. – гр.Б. жалбоподателят Х. Н.
управлявал съчленено ППС с пет оси – МПС марка „ДАФ“, модел „ФТЦФ“, с рег.№ *** и
полуремарке с три оси с рег. № ***.
При извършена на място проверка актосъставителят К. С. К. – гл. инспектор в
отдел КРПМ, АПИ – Б., в присъствие на св.К. И. Х., приел, че водачът осъществява
движение на описаното ППС без разрешение за дейността от специалното ползване на
пътищата. Това обстоятелство според показанията на св.К. и св.Х. било установено от тях
при проверка, извършена чрез измерване с техническо средство - електронна везна PW – 10
№ КО200010 и ролетка 1309/18 (5м). В съставения на място Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 0007530/05.08.2020г. било отразено, че водачът
осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата,
издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППC пo пap.1,
т.1 от ДР на Наредба 11/03.07.2001г на МРРБ, като необходимостта от разрешение се
доказвала от направеното измерване, при което се констатира надвишаване на нормите на
Наредбата, а едновременно с това нарушението е правно съотнесено в АУАН към
разпоредбите чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на
Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ. Жалбоподателят подписал акта без възражения.
Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление. В последното е възпроизведено само отчасти съдържанието на акта за
нарушение, като в постановлението е отразено, че „измерените параметри на ППC показват,
че същото е извънгабаритно пo смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001 г. на
MPPБ, pecпeктивнo тежко пo чл.3, т.2 на Наредбата, a при тaкa измерените параметри на
ППC при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на AПИ валидно
разрешение (разрешително или квитанция зa платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно, респективно тежко ППC“, ето защо и на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закона за
пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2 от
Закона за пътищата (ЗП) на жалбоподателя Н. е наложено наказание глоба в размер на
1000,00 (хиляда) лева.
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в
АУАН и при съпоставката му със събраните в хода на делото писмени и гласни
2
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалба е допустима, подадена в срок. Наказателното постановление, видно от
приложеното в делото (на л.20) известие за доставяне, е получено от жалбоподателя на
01.09.2020 г., като същото е обжалвано от Х.Н. с подадена чрез пълномощника му адв.С. И.
жалба, заведена в А”ПИ”, ОПУ-гр.Б. с вх.№ 94-00-936/04.09.2020 г. (л.3 от делото), поради
което съдът счита, че е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на извършената цялостна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, и при така изяснената фактическа обстановка,
съдът приема за основателно оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и базираното на него НП. За да достигне
до този извод, съдът съобрази следното:
От една страна разминаването между описанието нa нарушението в АУАН и
НП oт фактическа страна се явява съществено нарушение, препятстващо възможността на
лицето да разбере какво конкретно административно нарушение му е вменено да е
извършил - дали е осъществявал движение с ППC без разрешение за дейности от
специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (както
е посочено в АУАН), или без валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси), както е посочено в НП. От друга страна от изложените в АУАН и HП
констатации на измерени натоварвания над допустимите норми не е ясно дали за
управляваното от Н. ППC разрешение за дейности oт специалното ползване на пътищата,
издадено от администрацията, управляваща пътя, e билo изискуемо, при което положение
движението на това ППC да може да бъде квалифицирано като такова в нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП. Цитираната норма въвежда забрана за движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни без разрешение, a според ал.3 на чл.26 от 3П,
разрешенията пo ал.2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено
от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от
кметовете нa съответните общини - за общинските пътища, в посочени срокове. Т.е. въпреки
разликата в използваната терминология, изискуемите пo чл.26, ал.2, т.1, 6."а" от 3П
разрешения са само формалните писмени разрешителни, на каквито не могат да бъдат
приравнени квитанциите за заплащане на дължимата такса пo смисъла на чл.14, ал.3 от
Наредба №11/03.07.2001 г.
Основателно е и оплакването за несъответствие между фактическото описание
на административното нарушение и неговата правна квалификация, доколкото и след като
нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежки ППС до определени
3
параметри без издадено разрешение (при заплащане на определена такса), и в случая
управляваното от Н. ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, административнонаказателната
разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи
съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от ЗДвП. Същата предвижда санкциониране с
глоба от 500,00лв. до 3000,00лв. на водач, който, без да спазва установения за това ред:
„управлява пътно превозно средство с размери, мaca или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министьра на регионалното развитие и
благоустройството.“. При процесното ППС е налице натоварване на ос, което не превишава,
повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос no раздел II/ констатирано при
измерване претоварване е 13% за втора ос и 18% за тройната ос, съгласно чл.7 от Наредбата
/, т.е. изпълнена една от хипотезите в цитираната норма. Водачът е представил квитанция за
платена такса, което е отразено в разписката за връчване на AУAH и е отчетено в HП като
смекчаващо вината обстоятелство при определяне на наложеното наказание от
административнонаказващия орган. B случая, основателно се поставя от жалбоподателя
въпроса, дали АНО е следвало изобщо да ангажира административнонаказателната му
отговорност като водач на ППС, тьй като, изискванията на чл.14, ал.3 от Наредба
№11/03.07.2001 г. ca били изпълнeни, без да e нeoбxoдимo дoпълнитeлнo и разрешително.
Това становище се възприема и в практиката на съдилищата относно случаите, когато
движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото
разрешително пo чл.8, ал.2 oт Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
6."а" oт ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 oт ЗП, a когато движението на ППC
се извършва без заплатената такса пo чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява съставът на
чл.177, ал.3 от ЗДвП, a не тoзи на чл.53, aл. 1, т.2 oт 3П. Касае се за две различни хипотези,
тьй като разрешението за движение на тежко ППC се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3
от ЗП (управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет
длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните
общини - за общинските пътища), a в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща
такса и нe ce издава формален административен акт.
В допълнение следва да се отбележи, че субект на нарушение пo чл.53, aл.1,
т.2 от 3П е онова физическо лице, което се явява заинтересовано от издаването на
специално разрешение пo чл.26 oт ЗП или онова физическо лице, за което е установено, че е
наредило извършването на такова движение. Съгласно разпоредбата на чл.11 от Наредба №
11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на
извънгабаритните ППС, a съгласно чл. 15, aл. 3 от същата Наредба лицата, на които е
възложено задължението да снабдят описаните превозни средства със съответните
документи, са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППC или лицата, които
извършват превозите, като е предвидено, че същите са длъжни да подадат в Агенция "Пътна
инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за
4
издаване на необходимото разрешително пo образец. Горното се потвърждава и oт
приложената справка за заплащане на претоварването. Липсва спор, че жaлбоподателят Н.
не е нито собственик нa процесното ППC, нито е извършвал превоза, освен че фактически е
управлявaл ППC-то. В потвърждение на изложеното са приобщените пo делото писмени
доказателства, видно от които, собственик на ППC и превозвач е „С.т.“ ЕООД, в което
дружество Н. е бил трудово ангажиран като шофьор.
От друга страна, според легaлната дефиниция, съдържаща се в § 1, т.5 от ДP
на Закона за автомобилните превози, „Превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице,
регистрирано като тьрговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с
помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Очевидно в настоящия случай,
наказаното лице не отговаря и на това изискване водачът на автомобила /тежкотоварен
и/или извънгабаритен/ няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и
липсата на последното не може да мy бъде вменена персонално във вина и не следва да бъде
санкциониран пo посочения ред. Oт горецитираните разпоредби може да се заключи, че при
организиране и извършване на обществен превоз на товари, ако има констатирани от тях
нарушения пo реда на извършване на превози, отговорност имат работодателите на
водачите, на които е вменено предоставянето преди път на необходимите документи.
Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай е било
препятствано правото на защита на нарушителя, както и че административнонаказателното
производство по издаване на обжалваното НП е протекло при неизяснена в цялост и
фактическата обстановка, включително досежно установаване субекта на
административнонаказателната отговорност –в случай, че АНО е приел, че такава следва да
бъде понесена.
По изложените съображения и като съобрази наличието на горепосочените
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено на
процесуално основание без разглеждане по същество на въпроса досежно извършването на
нарушение.
Като последица от отмяната на НП и на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата
страна следва да понесе деловодните разноски на жалбоподателя, направени за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6922 от 27.08.2020 г., издадено от
Началник на отдел „Контрол на РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр.С., с което на Х. Г. Н., ЕГН **********, от с.Б.,
община Н., обл.Б., ***, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закона за пътищата във
връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2 от
Закона за пътищата (ЗП) е наложено наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА въззиваемата страна Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр.С. да
заплати на Х. Г. Н., ЕГН ********** направените съдебно-деловодни разноскив размер на
300,00 (триста) лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Б.кия административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6