№ 201
гр. Стара Загора, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500368 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба
на Е.Г.Я. от гр. С.З. против постановление на ЧСИ Г.И. за приетите разноски
по изп.д. № 20227650401203.
Жалбоподателката твърди, че от поканата за доброволно изпълнение,
която й била връчена по изпълнителното дело, не ставало ясно от какво
произтича сумата над 139,49 лв. с ДДС, дължима като такса по ЗЧСИ. Счита,
че разноските са произволно определени и без фактическо и правно
основание. Твърди се, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и се
иска намаляването му с оглед сложността на правния казус.
Ответникът по жалбата – УМБАЛ ***“ АД, чрез пълномощника си адв.
Х.П., възразява срещу жалбата. Счита, че тя е неоснователа и не съдържа
доводи. Твърди, че жалбоподателката е разполагала с повече от четири
месеца да заплати сумата. От ПДИ било видно, какви такси и разноски се
дължат по изпълнителното дело. Ставало дума за такси, определени с
ТТРЗЧСИ и те не можело да се намаляват произволно. В конкретния случай
начислените разноски съответствали на извършените действия по
изпълнителното дело.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ
Г.И., Рег.№ 765, с район на действие ОС – Стара Загора, в които се взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна, а разгледана по
същество, същата е основателна.
1
Изпълнително дело № 20227650401203. е образувано по молба от
26.04.2022 г. на УМБАЛ ***“ АД, чрез пълномощника си адв. Х.П., срещу
Е.Г.Я., въз основа на изпълнителен лист от 10.03.2022 г., издаден по адм.д. №
11257/2021 г. на Административен съд – Стара Загора. С подадената молба
взискателят е поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника;
изпращане на покана за доброволно изпълнение ведно с извършването на
всички необходими действия за събиране на дължимата сума. Във връзка с
искането за разноски е представил договор за правна защита, от който е
видно, че е заплатил на адв. П. в брой сумата от 300 лв. за образуване и
процесуално представителство по изпълнителното дело.
На 26.04.2022 г. ЧСИ е направил справка в НБД „Население“ относно
пълните данни, касаещи длъжницата. На следващия ден (27.04.2022 г.) е
изготвена сметка за таксите и разноските, платими авансово от взискателя.
Видно е по тази сметка, че са начислени такси по т.1 от ТТРЗЧСИ – за
образуване на изпълнително дело в размер на 20 лв.; по т.2 – за цялостно
проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни,
документи, книжа и др., както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ
– 50 лв.; по т.5 – за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от
негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или
книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и 3 ГПК –
20 лв. и по т.31 – допълнителни разноски – 2,50. Общо начислените такси и
разноски възлизат на сумата от 111 лв. с ДДС. На същата дата (27.04.2022 г.)
е направена справка в НАП относно наличието на трудови договори за
длъжницата; справка за банкови и платежни сметки в Регистъра на банковите
сметки и сейфове, както и справка от АВп за вписвания, отбелязвания и
заличавания за длъжницата. Във връзка с постъпило съобщение НАП е
удостоверила, че Е.Г.Я. няма задължения. На 28.04.2022 г. на длъжницата е
изпратена покана за доброволно изпълнение, която й е връчена лично на
30.04.2022 г. от нея е видно, че задължението по изпълнителното дело
възлиза на 900 лв. неолихвяема сума; 3 лв. допълнителни разноски и 282 лв.
разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер
на 139,49 лв., както и 300 лв., които очевидно са за адвокатско
възнаграждение, а не за вещо лице или за пазач, доколкото по делото няма
данни такива лица да са били назначавани в производството. Общата сума на
задължението възлиза на 1624,49 лв. На същата дата е изпратено и запорно
съобщение до „СБАЛ за пневмо-фтизиатрични заболявания – С.З.“ ЕООД –
работодател на длъжницата. Изпратено е и запорно съобщение до „Банка
ДСК“ АД за вземанията на длъжницата от банката.
Длъжницата Е.Г.Я. е внесла по указаната й в ПДИ сметка сумата от
624,49 лв. на 03.05.2022 г.; 276 лв. на 10.05.2022 г. и 724,49 лв. – на 18.05.2022
г. и с молба от 18.05.2022 г. е поискала вдигането на запора върху заплатата й.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за
2
извършването на изпълнителни действия или извършването на други
действия, като размерът на таксите и видът на разноските се определя с
тарифа на Министерския съвет – ТТРЗЧСИ. Както бе посочено по-горе, по
изпълнителното дело са начислени такси по т.1 от ТТРЗЧСИ – за образуване
на изпълнително дело в размер на 20 лв.; по т.2 – за цялостно проучване
имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа
и др., както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ – 50 лв.; по т.5 – за
изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на
покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване
на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и 3 ГПК – 20 лв. и по т.31 –
допълнителни разноски – 2,50. Видно от изпълнителното дело, тези действия
са извършени от ЧСИ. От мотивите му се установява, че са начислени и такси
по т.9 от Тарифата – за налагане на запор без извършване на опис – общо 54
лв. с ДДС за три запора; по т.4 – за изпращане по пощата на призовка, препис
от жалба, уведомление и книжа – 36 лв. с ДДС за изпращане на уведомления
за вдигане на наложени запори; по т.3 - за извършване на справки в ГРАО,
БНБ и Службата по вписванията – 18 лв.; по т.31, б. „к“ за пощенски разходи
предвид налагане и вдигане на запорите и по т.5 за изготвяне и връчване на
съобщения до страните за прекратяване на изпълнителното дело.
Според настоящия състав част от таксата по т.9 не се дължи и в този
смисъл възраженията на жалбоподателката са основателни. Тази такса е
предвидена за налагане на запор без извършване на опис. Според Тарифата тя
е в размер на 15 лв. В случая по делото да наложени два запора – върху
трудовото възнаграждение на длъжницата и върху вземанията й от Банка
ДСК. Следователно, за това изпълнително действие се дължат 36 лв. с ДДС а
не 54 лв. По делото няма данни да е извършван още един запор.
Не се дължи в начисления размер и таксата по т.3 от Тарифата. Тя е
предвидена за извършване на всяка справка за длъжника и неговото
имущество. Но в случая е събрана авансово от взискателя, респ. начислена в
сметката, такса по т.2. Таксата по т. 2 засяга действията по цялостно
проучване имущественото състояние на длъжника. От данните по делото е
видно, че такива действия са извършвани – направени са необходимите
справки относно имущественото състояние на длъжницата, за което е
начислена такса от 50 лв. по т.2. Извършена е само една справка за длъжника,
която не касае имущественото му състояние - в ГРАО, за което се дължи
такса в размер на 6 лв. В противен случай длъжникът би дължал две такси за
едно и също изпълнително действие, справка, проучване и пр.
Жалбата е основателна и по отношение на адвокатското
възнаграждение, платено от взискателя по изпълнителното дело. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния
случай. Взискателят е упражнил надлежно правото си на разноски по
изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане. От представения
договор за правна защита и съдействие се установи такива разноски да са
3
направени от него действително, доколкото, с оглед съдържащото се в него
отбелязване за извършено плащане в брой, тази част от пълномощното има
характер на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар. В
съответствие с посочената норма съдебният изпълнител е възложил в тежест
на длъжника заявените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която намира приложение и в
изпълнителния процес, урежда право на длъжника да иска намаляване на
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. При основателност
на релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските
за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер не по-нисък от
предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв минимум, определен в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
чл. 10 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. и възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в
чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за
обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи
правната и фактическа сложност на делото (така и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК
на ВКС).
Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително
удовлетворяване на парично вземане на взискателя. С оглед обема и
естеството на предприетите по него изпълнителни действия то не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност. Налице е плащане на главницата
и разноските в срока за доброволно изпълнение. Спорното възнаграждение на
упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за образуване на
изпълнителното производство, така и за процесуално представителство по
изпълнителното дело. Осъщественото от адвоката представителство на
взискателя, с оглед на предхождащото образуването на изпълнителното дело
плащане и на последвалото плащане от длъжника в погашение на целия дълг
след получаване на поканата за доброволно изпълнение, се е изразило в
сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение с
приложен към нея изпълнителен лист. Извън тази молба в приложеното копие
от изпълнителното дело не се съдържат данни процесуалният представител на
взискателя да е извършвал други действия, насочени към удовлетворяване на
паричните вземания по изпълнителното дело. Ето защо в полза на взискателя
се дължи възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на
200 лв. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 в случая е неприложима, тъй като
изисква активно поведение от страна на процесуалния представител, каквото
4
в случая не е налице. Затова претендираните от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива
само за образуване на изпълнителното производство.
С оглед на тези съображения разноските по изпълнението следва да
бъдат отменени в частта над сумата от 594,49 лв. общо до размера на 724,49
лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Г.Я. от гр. С.З. – длъжник по изп. дело №
20227650401203 по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765, с район на действие ОС
Стара Загора приетите такси и разноски по изпълнението в частта над сумата
от 594,49 лв. общо.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5