Р Е Ш Е Н И Е № 1201
19.10.2018 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 20.09 2018г., в
следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело
№ 631 по описа за 2017 година.
В
исковата молба на К.Ю.П. се твърди, че на 19.12.2016г. Д.П.Г. *** издал запис
на заповед, с който се задължил да му заплати 9 000лв., като определил срока за
предявяване и за плащане на 19.05.2017г., а също и мястото, на която да извърши
престацията. Тя обаче не била осъществена, въпреки предявяването на документа
на цитираната дата. Поради това П. депозирал пред съда- Сливенски районен,
заявление и въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК му били издадени
заповед за изпълнение /незабавно/ и изпълнителен лист- за главница в размер на
9 000лв.; законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението и до окончателното й изплащане, както и за разноски в размер на 1
480.03лв.
Г. обаче подал
възражение и това принудило П. да поиска да установи вземането си със сила на
присъдено нещо, като за целта ползва установителния иск по чл.422 ал.1 вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК. Претенцията му е съда да признае за установено, че
ответника му дължи цитираните по-горе парични вземания.
Ищецът търси и
направените от него разноски по настоящото дело.
Ответникът в
срок депозира писмен отговор. Признава задължението си, представляващо цената
на предявения срещу него положителен установителен иск /9 000лв./. Признава и
факта, че е издал, в полза на ищеца, за тази сума цитирания в исковата молба
запис на заповед. Твърди, че никога не е оспорвал дълга си, но тъй като изпаднал в затруднение, постигнал
устна договореност с кредитора си да бъде променен падежа му, макар и да не била
уговорена конкретна, по-късна дата за плащане. Поради това счита, че не е давал
повод за образуване на делото.
Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от кредитора възнаграждение на
пълномощника си- адвокат- както за заповедното производство, така и за
настоящия исков процес.
В проведените
по делото съдебни заседания страните не се явяват и не изпращат представител.
Ищецът обаче депозира писмено становище, с което поддържа претенцията си.
След като обсъди събраните по делото доказателства,
съда приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от
материалите по приложеното към настоящото, ч.гр.д.№ 4182/2017г.на СлРС, то е
образувано по заявление на К.Ю.П.. Издадени са му
заповед за незабавно изпълнение- № 2735/ 05.09.2017г. и изпълнителен лист от
същата дата, с които е разпоредено на Д.П.Г.
да му заплати сумата 9 000лв., дължима по запис на
заповед, издаден на 19.12.2016г. в гр.Сливен, с падеж 04.09.2017г.; законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението и до
окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 1 480.03лв.
От ответника е
депозирано, на нарочната бланка, връчена
му заедно със заповедта за изпълнение, възражение по чл.414 от ГПК. Видно
от съдържанието на този документ, Г. не оспорва вземането за главница, съотв. и
за лихва за забава върху него, а е направил единственото възражение за
прекомерност на заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение- на
пълномощника си.-адвокат.
След това
заповедния съда е указал на П., че трябва да предяви установителен иск за
вземането си. То е сторено в срок.
В писмения си
отговор ответника признава, че е издал в полза на ищеца цитирания по-горе запис
на заповед, послужил като документ по смисъла на чл.418 от ГПК, както и че не е
погасил задължението си по него. Впрочем, може да се отбележи, че тези факти
така или иначе са доказани по делото- със самата ценна книга- документа,
представляващ лист № 6 от делото, както и поради липсата на ангажирани от
ответника /в чиято тежест е/ доказателства, че е платил.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Както съда е
указал на страните с доклада по делото, е сезиран с положителен установителен
иск, за съществуването на вземане- парично, по смисъла на чл.422 ал.1 и чл.415
ал.1 от ГПК.
Искът е
основателен. Вземането си ищеца основава на запис на заповед и формира цената
на иска му- 9 000лв. То бе доказа напълно, по убедителен начин. Установи се-
както от документ, така и от признанието на ответника, че Д.Г. е издал, на
19.12.2016г. в гр.Сливен, запис на заповед, с който е поел задължението да
заплати на падежа- 19.05.2017г., на поемателя- кредитор- ищеца по настоящото
дело К.П., сумата 9 000лв. Тъй като
е съвсем сигурно, че падежа на задължението отдавна е настъпил, а пък той -падежа,
кани към изпълнение, а и защото ответника не ангажира доказателства, че
задължението е погасено, а дори признава, че не е платил, то и дължи търсената
от него сума.
За падежа- в
писмения си отговор Г. навежда твърдение, че е имал уговорка с кридитора
си-ищеца, последния да го изчака с плащането, в смисъл то да бъде извършено
след падежа. Доказателства в тази насока обаче не се ангажираха, а и ищеца не
признава този факт. Така също, дори и все пак да са били осъществявани контакти
между двамата с цел разсрочване на дълга или пък отлагане във времето на
плащането, уговорка за конкретна дата, т.е. друг падеж, липсва- ответника сам
признава в отговора си това. Т.е., вземането на кредитора е изискуемо, а при
горните разсъждения- и ликвидно. Така също, твърдяното в писмения отговор
затруднение, в което изпаднал /вероятно финансово/ не е извинително
обстоятелство за неизпълнението му- така чл. 81 ал.2 от Закона за задълженията
и договорите.
Всъщност, тези
въпроси не будят съмнения. Изискващ повече внимание, главно от гледната точка
на ответника, е въпроса за разноските и по-конкретно- размера, до който той
трябва да отговаря за направените от кредитора му разноски в съдебното
производство. Той се разрешава от съда по исковия, установителен процес, както
за разноските, сторени в заповедното производство, така и в самия исков процес,
явяващ се продължение на заповедното производство.
За разноските в
ч.гр.д.№ 4182/2017г. на СлРС: Г. всъщност не отрича, че ги дължи;
дори в заповедното производство не е възразил по тях. Възразил е обаче, че
заплатеното от заявителя на пълномощника си –адвокат възнаграждение е
прекомерно- т.е., трябвало е да е в по-нисък размер. Видно от материалите по
частното гражданско дело, заплатеното в него възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство от адвокат е 1 300лв. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, адвокатското възнаграждение е прекомерно когато не е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото. В такъв случай съда, по искане на
насрещната страна, може да присъди и по-нисък от договорения между
страната-клиент и адвоката възнаграждение. Ориентирът за размера на
адвокатските възнаграждения по различните видове дела е Наредба №1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
ал.7 на чл.7 от същата, за процесуално представителство в заповедно
производство, минималния размер на адвокатското възнаграждение се определя от
½ от размера на защитавания материален интерес. В случая той е
9 000лв., а половината от него е 4 500лв. Ето защо е приложима т.2 на
чл.7 ал.2 от Наредбата, поради което минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 545лв. В случая заповедното производство не разкрива никаква
фактическа и/или правна сложност- със заявлението е представен документ по
смисъла на чл.418 от ГПК /запис на заповед/ и заповедния съд е издал исканите
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Това означава, че размера на
заплатеното от заявителя на пълномощника
си –адвокат възнаграждение трябва да се намали и то към минимума по Наредбата
/защото не може да се слезе под него- арг. от чл.78 ал.5 от ГПК/. В случая съда
определя, че заявителя има вземане за разноски от този вид в размер на 550 лв.
То следва да му се присъди в пълен размер – защото съда изцяло ще уважи
установителния иск. По този начин следващите се на П. разноски в заповедното производство
са 683лв.: 550лв.- адв.възнаграждение; 129лв.- заплатена държавна такса за
образуване на делото и 4лв.- такса на банката за превода на тази сума.
Всъщност, със заповедта за изпълнение съда е разпоредил на ответника да заплати
на заявителя за разноски общо 1 480.03лв. На съда по настоящото гр.дело не
му е много ясно защо, тъй като при положение, че адвокатското възнаграждение на
пълномощника на заявителя е 1 300лв., за останалите разноски остава сумата
180.03лв. Такива други разноски представлява единствено заплатената държавна
такса за образуване на делото и тя е 129лв.- за толкова заявителя е представил
платежен документ /въпреки, че са дължими били 180лв.- 2% от 9 000лв.- чл.12
т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. А
заявителя е претендирал дори 185.20лв. Нещо повече- претендирал е и лихва за
забава, в абсолютен размер- от падежа на дълга до датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК пред съда- 258.02лв., но за нея не са му заповед
за изпълнение, съотв.и изп.лист.
Така общия
размер на следващите на П. разноски в заповедното производство е 683лв.
По въпроса за
направените от ищеца разноски в исковия процес- по предявения установителен
иск. Те се формират от заплатена /фактически- доплатена/ държавна такса за
образуване на делото и това е сумата 231лв. /195лв.336лв./. Такива на ищеца не
се следват, тъй като отговорността за тях не трябва да се възлага/понася от
ответника, с аргумент неговото процесуално поведение. Така е, защото ответника
не оспорва задължението си, а дори и признава иска, както и основанието, на което
е предявен. Така също, той не е станал причина за образуване на делото - на гр.д.№
631/2018г. Причина за образуването му е
поведението на заповедния съд- който неправилно е дал указания на кредитора, че
за да запази правата си по записа на заповед, трябва да предяви установителен
иск. Предпоставките за такъв обаче не са били налице- в заповедното производство
длъжника е подал възражение по чл.414 от ГПК, но то касае само размера на
заплатено от заявителя адвокатско възнаграждение- това е изричния текст на
възражението. Длъжникът нищо не е споменал за дълга си, което означава, че не го
оспорва! Поради това заповедния съд въобще не е трябвало да указва на заявителя
да предявява иск. В този смисъл, ако някой трябва отговаря за направените от
кредитора разноски в исковия процес, то това не е ответника.
Впрочем, за
пълнота на изложението съда ще коментира, че ответника прави в писмения си
отговор възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на адвоката
възнаграждение и в настоящото дело. Такова обаче не е плащано или поне ищеца не
представя доказателства в тази връзка. Така също, той и не претендира разноски
за адвокатско възнаграждение- видно от съдържанието на списъка му по чл.80 от ГПК.
При горните
съображения, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА в условията на чл.422 ал.1 и чл.415
ал.1 от ГПК, че Д.П.Г. с ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на К.Ю.П. с ЕГН: ********** и съдебен адресат: адв.М.С. от САК, последната на адрес: ***,
офис 4, въз основа на запис на заповед
от 19.12.2016г., с падеж 19.05.2017г., на който първия от тях е издател, а
втория- поемател, сумата 9 000лв. /девет
хиляди лева/, за която в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№
4182/2017г. на СлРС са издадени заповед за незабавно изпълнение № 2735/
05.09.2017г. и изпълнителен лист от същата дата.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано
от 04.09.2017г. до окончателното й изплащане.
УВАЖАВА
направеното от Д.П.Г. с ЕГН: ********** възражение за прекомерност на
заплатеното от К.Ю.П. с ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение в ч.гр.д.№
4182/2017г. на СлРС и на осн.чл.78 ал.5 от ГПК го намалява от 1 300лв. на 550лв.
ОСЪЖДА Д.П.Г. с ЕГН: ********** да заплати на К.Ю.П. с ЕГН: **********,
на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направени от последния разноски в заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 4182/2017г. на СлРС - 683лв. /шестстотин осемдесет и три лева/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на К.Ю.П. с ЕГН: **********
за присъждане на разноски по настоящото гр.д.№ 631/2018 на СлРС.
Решението
подлежи на обжалване- може да се обжалва от всяка от страните по делото, пред
Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в
двуседмичен срок, от момента в който то й бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: