№ 372
гр. Велико Търново, 25.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 394 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 27, ал. 1 от
Закона за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на Община
Велико Търново, пл. Майка България № 2, представлявана от кмета, чрез *** Р.А.
срещу акт за приключване на процедура по одобрение на искане за плащане № 6
/междинно/ по договор за предоставяне на БФП изх. № 99-00-6-1192/04.06.2019г.
на Ръководителя на УО на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020г.“ и
зам.министър на регионалното развитие и благоустройството.
Твърди се в жалбата, че
атакуваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения на
правилата на чл. 62, 63 и 64 от ЗУСЕСИФ и нарушения на приложимия материален
закон. Посочва се, че административния орган в нарушение на чл. 73
от ЗУСЕСИФ не бил изложил каквито и да било мотиви при отказа си за
верификация. Не била посочена правната норма, която според административния
орган служи за основание посоченият разход да не бъде признат за допустим. УО
не определял смята ли разходите за недопустими, не препращал към разпоредби, не
правел фактически установявания. Преди отказа за верификация не било искано
становище на общината. Счита, че актът противоречи и на практиката на Съда на
Европейския съюз. Иска се съдът да отмени атакувания акт, като незаконосъобразен
и се присъдят направените по делото разноски. Моли претендираното от ответника ***ско
възнаграждение да бъде намалено предвид правната и фактическа сложност на
делото.
Ответникът Ръководителя на
Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж"
2014-2020 и Зам. министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата в писмена защита вх. № 3978/16.09.2019г.
като неоснователна и моли да бъде оставен в сила атакувания административен
акт. Излагат се подробни съображения в тази насока и се претендират направените
по делото разноски, изразяващи се в ***ско възнаграждение.
Съдът като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно се установява, че
между страните е сключен административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“
2014-2020 № BG16RFOP001-1.009-0004-C01 от 17.01.2017 г.
В изпълнение на договора,
отчетените с междинния финансов отчет разходи възлизат на
1 291 288.63лв. Общият размер на неверифицираните разходи по искане
за плащане № 6 /междинно/ по договора е 56 281.18лв. безвъзмездна финансова
помощ.
Поради установена и
регистрирана нередност с НИН № ОПРР20/18/ЕФРР/124 от Регистъра на нередностите,
на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е извършена финансова корекция от
исканото плащане, определена по основание и размер с Решение № РД-02-36-153 от
19.02.2018г. на РУО на ОППР в размер на 5% от допустимите разходи по договори №
BG16RFOP001-1.009-0004-C01-S-02 от 08.09.2017г. с изпълнител
ДЗЗД „Геоплан-инфраструктура“, BG16RFOP001-1.009-0004-C01-S-01 от 07.09.2017г. с изпълнител
„Скорпион инвестстрой“ ЕООД, № BG16RFOP001-1.009-0004-C01-S-04 от 04.10.2017г. с изпълнител „ВТ
Инженеринг“ ООД и № BG16RFOP001-1.009-0004-C01-S-03 от 19.09.2017г. с изпълнител
Обединение „Мистрал-енд“ ДЗЗД, за което
бенефициентът е уведомен. Общата сума на неверифицираните разходи с източник
БФП от искането за междинно плащане е в размер на 52 774.83лв.,
представляващи 17 595лв. неверифицирани разходи по договор №
BG16RFOP001-1.009-0004-C01-S-01
от 08.09.2017г. с изпълнител ДЗЗД с изпълнител „Геоплан-инфраструктура“, от
които 7803.89лв. – неверифицирани разходи с източник БФП по договор №
BG16RFOP001-1.009-0004-C01-S-01
от 07.09.2017г. с изпълнител „Скорпион инвестстрой“ ЕООД; 18 477.28лв. неверифицирани
разходи по договор № BG16RFOP001-1.009-0004-C01-S-04 от 04.10.2017г. с изпълнител „ВТ
Инженеринг“ ООД; 8898.07лв. неверифицирани разходи по договор № BG16RFOP001-1.009-0004-C01-S-03 от 19.09.2017г. с изпълнител
Обединение „Мистрал-енд“ ДЗЗД.
С процесното писмо Община Велико Търново
е уведомена, че поради установена и регистрирана нередност с НИН №
ОПРР20/18/ЕФРР/179 от Регистъра за нередностите, на основание чл. 75, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ е извършена финансова корекция от искането плащане, определена по
основание и в размер с Решение № РД-02-36-507 от 21.05.2018г. на РУО на ОПРР в
размер на 5% от допустимите разходи по договор BG16RFOP001-1.009-0004-C01-U-01 от 19.09.2017г. с изпълнител
„Пътинвест-Инженеринг“ АД. Тази обща сума на неверифицираните разходи с
източник БФП от искането за междинно плащане е в размер на 3506.35лв., която
заедно със сумата 52 774.83лв. дава общия размер на неверифицираните
разходи в размер на 56 281.18лв. по искането за междинно плащане № 6 по
договора за БФП.
В изпълнение на договора за БФП,
отчетените с междинния финансов отчет разходи възлизат на
1 291 288.63лв. С процесното писмо е УО на ОПРР верифицира обща сума
на допустими разходи по междинното искане за плащане в размер на
1 235 007.45лв.
В процесния оспорен акт са отразени като
констатации без финансово влияние, които трябва да се вземат под внимание при
подготовка и подаване на следващо искане за плащане, че при извършената
документална проверка на искането за плащане е установено, че съгласно чл. 2,
ал. 1 от договор BG16RFOP001-1.009-0004-C01-S-06
от 28.12.2017г. с изпълнител „Пътни строежи – Велико Търново“, срокът за
изпълнение на СМР е 229 календарни дни, считано от Протокол обр. 2а до
Констативен акт обр. 15. Реалният срок за изпълнение в съответствие с датите на
подписване на двата документа е 231 календарни дни, бед да се броят дните на
издавана на Протокол 2а и Акт обр. 15. Срокът на изпълнение на СМР не е спазен,
за което е поискано становище от бенефициента. Аналогична е констатацията по
време на извършена проверка 26-27.032019г. на място. Констатирано е, че
действителният срок за извършване на СЗМР е 233 календарни дни, в т. ч. датите
на подписване на Протокол 2а и Акт обр. 15, т. е. налице е забава в
изпълнението от четири календарни дни. Представено е становище от ръководителя
на проекта, съгласно което 229 календарни дни е общият срок за изпълнение на
трите подобекта, които са предмет на договора за СМР, като този общ срок за
изпълнение на трите подобекта, който са предмет на договора за СМР, като този
общ срок се определя от организацията за изпълнение между трите подобекта. Съгласно
становището, в случай на забава в изпълнението и след становището от
консултанта, упражняващ строителен надзор на обекта, общината би могла да
упражни правата си съгласно чл. 23 на договора. Във връзка с гореизложеното и
предвид, че в настоящото искане за междинно плащане окончателно се отчита
изпълнението само на един подобект – „Реконструкция на обществени паркинги –
паркинг на ул. „Крайбрежна“, при окончателно отчитане на изпълнените СМР на
всички подобекти следва да се извърши повторно проверка относно спазването на
сроковете по договор BG16RFOP001-1.009-0004-C01-S-06/28.12.2017г.
с изпълнител „Пътни строежи – Велико Търново“ АД, както и дали е начислена
неустойка на изпълнителя от страна на бенефициента.
Във връзка с отчетената
стойност на индикатора „Незастроени площи, създадени или рехабилитирани в
градски райони“, в писмо на УО за предоставяне на коригирани и допълнителни
документи на бенефициента, изпратено с кореспонденция в ИСУН 2020 с рег. №
BG16RFOP001-1.009-0004-C01-М130/18.04.2019г., е обърнато внимание, че стойности
на индикатора са отчитат само при условие, че съответния обект е приет от
възложителя и въведен в експлоатация. На бенефициента е препоръчано да се
коригира отчетената стойност на индикатора или да се представят доказателства
за въведени в експлоатация обекти. В отговор, с кореспонденция рег.
BG16RFOP001-1.009-0004-C01-М138/03.05.2019г. е представено становище на
бенефициента, съгласно което отчетената стойност на индикатора се базира на
подписаните протоколи за приемане на извършени СМР, като отчетената стойност на
идикатора не е коригирана. Предвид, че в
процесното искане за междинно плащане са отчита окончателно само един подобект,
в потвърждение на което е представено Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№ 30/13.03.2019г. за конкретния отчетен период следва да се отчете като
изпълнение на заложения индикатор само площта на този подобект. Тъй като няма
ясното относно реалната рехабилитирана площ както на този, така и на останалите
подобекти, така отчетената стойност на индикатора за последния период на
отчитане не може да бъде верифицирана на този етап. Отразяване на направените констатации при
подготовката на следващото искане за плащане ще бъде проверено от страна на УО
на ОПРР.
По отношение на
регистрираната нередност с НИН № ОПРР20/18/ЕФРР/124 е било образувано
производство по ожалване на Решение № РД-02-36-153 от 19.02.2018г. на РУО на
ОПРР, образувано по жалба с вх. № 99-00-6-1556/6/ от 01.03.2018г. в МРРБ от
Община Велико Търново. Наложената финансова корекция е в размер на
381 322.23лв. Образуваното по оспорването й административно дело №
171/2018г. по описа на Административен съд Русе е приключило с решение от
27.06.2018г., с което е отхвърлена жалбата на Община велико Търново. Решението
на Административен съд Русе е потвърдено с Решение № 8442/05.06.2019г.,
постановено по адм. дело № 10019/2018г. на Върховния административен съд. Мотивите
на ВАС са, че Административен съд Русе е обосновал правилен извод за липса на
нарушения на материалния закон. Основата е определена в съответствие с чл. 5 от
Наредбата за посочване на нередности. В административния акт за всяка нередност
поотделно е взета предвид стойността на договора с изпълнителя по съответната
обособена позиция, засегната от конкретното нарушение. Независимо, че по всяка
от процесните позиции са допуснати различен брой нарушения, при изчислението на
крайния размер на ФК правилно е използвана сумата, съставляваща сбор от
единичната стойност по отделните позиции.
По
отношение на регистрираната нередност с НИН № ОПРР20/18/ЕФРР/179 е приключило
административно дело № 295/2018г. по описа на Административен съд Русе. С него
Решение № РД-02-36-507/21.05.2017г. на ръководителя на УО на ОПРР е отменено
само в частта, с която е установена нередност по т. 10 от Раздел І на
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции и отхвърлено
оспорването в останалата му оспорвана част. По оспорване на същото е образувано
пред Върховния
административен съд адм. дело № 648/2019г.
С Решение № 11934/19.08.2019г. по касационно адм.
дело № 648/2019г. на Върховния административен съд е отменено решение № 43 от
20.11.2018г. по адм.дело № 295/2018г. на Административен съд Русе в частта, с
която е отменено Решение № РД-02-36-507/21.05.2017 г. на ръководителя на
управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. и
заместник-министър на МРРБ, в частта, с която е установена нередност по т. 10
от Раздел І на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове и е установено извършено нарушение на чл. 39, ал. 3, т. 1 ППЗОП, вр.
чл. 2, ал. 2 ЗОП – въведени неправомерни условия в документацията на
обществената поръчка, и вместо него е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на община Велико
Търново срещу Решение № РД-02-36-507/21.05.2017 г. на ръководителя на
управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. и
заместник-министър на МРРБ, в частта, с която е установена нередност по т. 10
от Раздел І на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове и е установено извършено нарушение на чл. 39, ал. 3, т. 1 ППЗОП вр. чл.
2, ал. 2 ЗОП – въведени неправомерни условия в документацията на обществената
поръчка. В цялата останала част решението е оставено в сила.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в случай, че срещу
бенефициера е започнала процедура по администриране на нередност, съответният
разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за
плащане. Органът в обжалваното решение се е позовал на квалификацията на тази
норма, като от фактическа страна е обосновал предприета проверка по сигнал за
нередност и администриране на нередност. Процесното писмо има характер на отказ
за верификация /в каквато насока към настоящия момент е практиката на ВАС/.
Изрично нормата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ регламентира
основанието за този отказ за верификация. Категорична е практиката на ВАС в
насока, че актът, в частта, с която се отказва верификация на разход е
индивидуален административен, независимо от факта, че в Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не е посочен
изрично като такъв и не е посочено изрично, че подлежи на съдебен контрол по
реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Неоснователно
съдът намира позоваването на ответника, че процесното писмо не е
административен акт и следователно не подлежи на съдебен контрол. Фактът, че с
друг акт на същия орган се определя финансова корекция по никакъв начин не
променя този извод. Обстоятелството, че верификацията и финансовата корекция са
два различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове по никакъв начин
не преклудира възможността органът да се произнесе чрез актове използвайки и
двата способа.
Нормата на
чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ позволява сума, за
която възникне съмнение и бъде образувана проверка за нередност, да не бъде
верифицирана. Това, че за същата сума може да не се наложи финансова корекция
или наложената такава може да бъде отменена по съдебен ред, не променя този
извод. Отказът за верификация е на основание проверка за нередност и не е
обвързан от резултата от същата. Възможността за следващо искане за изплащане
на същата сума предвид изхода от производството по регистрираната нередност, е
въпрос на последваща проверка в друга процедура. В тази насока, съдът приема,
че актът безспорно има характер на ИАА - отказ за верификация на посоченото
правно основание.
Според
настоящия съдебен състав Община Велико Търново има правен интерес да оспорва
акта, доколкото същият поражда пряко правни последици за нея и въз основа на
него не се верифицират разходи на посоченото основание. Именно въз основа на
този акт бенефициерът няма да получи финансиране, в рамките на сумата по
нередността. С оглед на горното оспореният акт е индивидуален административен акт. В този смисъл виж Определение № 10131 от
25.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7107/2018 г., VII о.
Предвид изложеното жалбата
се явява допустима, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от
адресат на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок.
Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна, предвид следното:
Процесното решение е
издадено от компетентен административен орган. Обжалваното решение е издадено
от Заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството, в
качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
"Региони в растеж" 2014-2020, предвид представената Заповед № РД
02-36-1179/26.09.2018 г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството /л. 23 от делото/. Следователно, оспореният акт е постановен
от компетентен орган, поради което не страда от пороци водещи до неговата
нищожност.
Оспореното решение е
издадено и в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените
правила и на приложимото материално право.
Неоснователно е
позоваването в жалбата, че липсват мотиви в административния акт. В писмото
изрично е посочено, че не се верифицират разходи, за които е наложена финансова
корекция, като са цитирани и съответните решения на УО за налагане на финансова
корекция, издадени въз основа на подадени сигнали за нередност – Решение № РД №
02-36-153/19.02.2018г. и Решение № РД-02-36-507/21.05.2018г. Горепосочените
решения са потвърдени с влезли в сила решения, след проведено оспорване пред
Административен съд Русе и развило се касационно производство пред Върховния
административен съд по касационни адм. дело № 10019/2018г. и адм. дело №
648/2019г. по описа на ВАС.
Съгласно чл.
62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране, с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта, като управляващият орган
извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на
бенефициента. Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа
на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки
на място, когато това е приложимо (чл.
62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ), като се възстановяват само допустими разходи,
верифицирани от УО. При съмнения за нередност управляващият орган може да
изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни
и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента - чл.
63, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. В случай, че бенефициент не представи в срок
документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране
на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в
следващо искане за плащане, като двете хипотези са предвидени алтернативно и
осъществяването на която и да е от тях е основание за отказ за верификация - чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
Съотнасянето на процедурите
по верификация и финансова корекция показва, че верифицирането на извършените
от бенефициента разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на
проверка досежно допустимостта на извършените разходи и по естеството си не
предполага наличието на нередност, в т.ч. не е елемент от процедурата по
определяне на финансова корекция при установяването на такава. От своя страна
пък финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за
намаляване на размера на вече верифицираните разходи. Дори и процедурите да се
развиват успоредно, същите са две отделни процедури - по верифициране на
разходите и по налагане на финансови корекции, като всяка една от тях приключва
с издаването на съответни административни актове, при спазването на определени
материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените
актове подлежи на самостоятелно оспорване.
В случая отказа за
верификация е основан и на НАРЕДБА
№ Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество, действаща към датата на постановяване на
оспорения административен акт,която определя правилата за плащания, за
верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на
неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за
приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за
европейско териториално сътрудничество. Съобразно същата общия размер на
авансовите и междинните плащани за инфраструктурни проекти на стойност над 10
милиона лева и с повече от 50% от общата стойност по проекта за
строително-монтажни работи е до 90% от стойността на финансовата подкрепа, а за
всички останали проекти до 80% от стойността на финансовата подкрепа.
Тъй като предоставената БФП
по административен договор BG16RFOP001-1.009-0004-C01 е в размер до
11 010 062.50лв., приложимото ограничение за авансови и междинни
плащания е до 90% от стойността на финансовата подкрепа или в случая до
9 909 056.25лв. Изплатените до момента на издаване на процесното
писмо средства по авансови междинни плащания са в размер на
8 905 326.99лв. Максималната сума, която може да бъде изплатена по
искане за междинно плащане № 6 е в размер на 1 003 729.26лв. Същата
са получава като разлика от ограничението от 9 909 056.25лв. и
изплатените средства по авансови междинни плащания в размер на
8 905 326.99лв.
Съгласно разпоредбата на
чл. 9, ал. 6 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018г. е променен механизмът на
покриване с допустими разходи на
изплатените аванси по договорите за предоставяне на БМФП. Като пряко следствие
УО верифицира всички включени в искането за плащане разходи, които отговорят на
изискванията за допустимост. Верифицираните разходи в искането за плащане в
размер на 231 278.19лв., над сумата 1 003 723.26лв., ще се
считат за платени от авансовото искане за плащане. Когато авансът се покрие
изцяло с допустимите разходи съгласно чл. 131, параграф 2 от Регламент /ЕС/ №
1303/2013, описаните по-горе ограничения няма да се прилагат. На бенефициента
ще бъде изплатена сума в размер на 1 003 729.26лв.
В действителност, решението
за отказ за верификация, в случаите на започната процедура по администриране на
нередност /каквато е една от хипотезите на чл. 64, ал.1 ЗУСЕСИФ/ има за цел да
ограничи верифициране на разходи, представляващи евентуалното финансово
отражение на наложена финансова корекция, като отказаният за верифициране
разход може да бъде включен в следващото искане за плащане /което е и указано в
процесното решение/. Именно в производството по чл. 73 от ЗУСЕСИФ законодателят
е дал възможност на бенефициера в определен срок да предостави писмени
възражения относно констатациите по нарушението, определено като нередност,
както и да се защитава срещу фактите и правната квалификация в частта досежно
нередността и определената за нея финансова корекция.
В конкретната хипотеза,
релевантни елементи в хода на осъществения контрол за материална
законосъобразност на акта са: - входирано от бенефициера искане до РУО за
верифициране/плащане на средства по договор за предоставяне на БФП; - наличието
на регистриран сигнал за нередност, представляваща нарушение по договора, по
който е направено искане за възстановяване на средствата. Двата елемента от
фактическия състав обосновават извод за компетентност на РУО да откаже на
основание чл. 64, ал.1 ЗУСЕСИФ верификация на разхода по този договор поради
започнала процедура по администриране на нередност.
С изменението на разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗУСЕСИФ, Доп. – ДВ, бр. 85
от 24.10.2017 г., в сила от 28.10.2017 г., самото стартиране на процедура по
администриране на сигнал за нередност е основание за отказ за верификация на
исканата сума в размер на евентуалното финансово влияние на нередността, като
при тази хипотеза административният орган не дължи произнасяне по допустимостта
на разходите по критериите, заложени в чл.
57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В тази хипотеза не е предвидено и представянето на
допълнителни разяснения или възражения от бенефициента. Административният орган
действа в условията на обвързана компетентност и дължи описаното в закона
поведение при наличие на някой от описаните в чл. 64, ал.1 от ЗУСЕСИФ правопораждащи
факти. Както се посочи по-горе налице са отделни процедури - по верифициране на
разходите и по налагане на финансови корекции, всяка една от които приключва с
издаването на съответни административни актове, при спазването на определени
материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените
актове подлежи на самостоятелно оспорване. Решението за отказ за верификация, в
случаите на започната процедура по администриране на нередност има за цел да
ограничи верифициране на разходи, представляващи евентуалното финансово
отражение на наложена финансова корекция, като отказаният за верифициране
разход може да бъде включен в следващото искане, което е и указано в процесното
решение. Ето защо и не може да се сподели твърдението че правото на защита на
жалбоподателя е било нарушено, след като действителното засягане на правата на
бенефициента е последица от акта, с който се налага финансовата корекция.
Именно и в производството по чл. 73
от ЗУСЕСИФ законодателят е дал възможност на бенефициента в определен срок
да предостави писмени възражения.
Атакуваният административен
акт е издаден на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като по силата на
предложение "второ" от посочената разпоредба – относима към
настоящото производство, когато е започната процедура по администриране на
нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в
следващо искане за плащане. Посочената разпоредба се явява императивна и
административният орган при наличие на сигнал за нередност следва при условията
на обвързана компетентност да откаже верификация на съответния разход, който
след приключване на процедурата по администриране на нередността
неверифицираният разход може да бъде включен в следващо искане. Именно в
изпълнение на посочената обвързана компетентност административния орган е
отказал верификация на разходи, представляващи остойностеното евентуално
финансово влияние на регистрираните сигнали от съотносимите разходи, като
окончателния размер се определя с приключване на сигнала за нередност. В
настоящия случая отказът за верификация се явява и материално законосъобразен,
тъй производствата по оспорване на нередности са приключило с влязъл в сила
съдебен акт с приключването с окончателни решения на касационни адм. дело №
10019/2018г. и адм. дело № 648/2019г. по описа на ВАС, с които жалбата на
Община Велико Търново е отхвърлена.
УО на ОПРР е издал
процесното Решение, с което е отказал верификация и плащане на разходи,
отчетени в разгледано и описано в акта искане за междинно плащане № 6, тъй като
са установени и регистрирани нередности с НИН и общият размер на авансовите и
междинните плащания е ограничен до 90% от стойността на финансовата подкрепа,
или в случая до 9 909 056.25лв., съобразно Наредба № Н-3/22.05.2018г.
Предвид
гореизложеното не се констатира незаконосъобразност на оспорвания акт за
приключване на процедура по одобрение на искане за плащане № 6 /междинно/ по
договор за предоставяне на БФП изх. № 99-00-6-1192/04.06.2019г. на Ръководителя
на УО на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020г.“ и зам.министър на
регионалното развитие и благоустройството. Същото е постановено от компетентен орган, в
съответствие с материалноправните разпоредби, при спазване на
административнопроизводствените правила и изискването за форма на
административния акт, поради което липсват основания за отмяна по чл. 146
от АПК. При липсата на други установени служебно, по реда на чл.
168, ал. 1
от АПК, основания за незаконосъобразност на обжалвания акт, съдът намира
жалбата за неоснователна.
При този изхода на делото
на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж"
2014-2020 г. се дължат разноски за ***ско възнаграждение в размер на 2662.13 лева, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК. Същото е
уговорено с анекс към договор № РД-02-29-199/30.06.2017г. /л. 122 от делото/ и
заплатено с фактура № **********/22.07.2019г. /л. 125 от делото/, съгласно
платено бюджетно платено от 25.07.2019г. /л. 124 от делото/. Неоснователно е
искането ***ско възнаграждение да бъде намалено предвид правната и фактическа
сложност на делото. Същото е изчислено съобразно материалния интерес по делото
от 56 281.18лв. при отчитане на разпоредбата на § 2а от Наредбата за
минималните размери на ***ските възнаграждения.
Воден от горните мотиви и
на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община
Велико Търново, пл. Майка България № 2, представлявана от кмета, срещу акт за
приключване на процедура по одобрение на искане за плащане № 6 /междинно/ по
договор за предоставяне на БФП изх. № 99-00-6-1192/04.06.2019г. на Ръководителя
на УО на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ и зам. министър на
регионалното развитие и благоустройството.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на
Управляващ орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020
г. направени по делото разноски за ***ско възнаграждение в размер на 2662.13
/две хиляди шестстотин шестдесет и два лева и тринадесет стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: