Мотиви към Присъда № 65/10.08.2020г. по НОХД № 1368/2020г. по
описа на Окръжен съд –
Пловдив.
Спрямо подсъдимия Г.Б.И. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „А“
и „Б“ от НК,
за това, че на 20.04.2020 г., в
гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е
бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като по нито едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по реда на чл. 66 от НК, е отнел чужда движима вещ - мобилен телефонен
апарат марка и модел “Xiaomi Redmi Note 7, Dual SIM/Ксиаоми Редми Ноут 7 Дуал
СИМ/”, с два IMEI номера: № 1 - * и № 2 - *, ведно със сим карта, на стойност
220 лв., от владението на собственика И.И. ***, с намерение противозаконно да я
присвои, като е употребил за това сила.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като
счита, че на подсъдимият Г.И. следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.58а от НК, предвид направеното признание от негова страна на фактите по
обвинителния акт. Изразява становище, че е налице баланс между смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – от една страна същият е направил
самопризнания и е изразил съжаление за стореното, а от друга е осъждан многократно
извън осъжданията, обуславящи правната квалификация на деянието. Прокурорът
предлага да бъде определено наказание лишаване от свобода около средния размер,
което да бъде намалено с 1/3 и да се определи наказание около 7 години лишаване
от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Прокурорът предлага направените на досъдебното
производство разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Защитникът на
подсъдимия – адв. К.К. не оспорва фактическата обстановка, а правната
квалификация, като алтернативно счита, че деянието е малозначително по смисъла
на чл. 9, ал. 2 от НК предвид ниската стойност на отнетия телефон. Адв. К.
счита, че се касае за кражба, а не за грабеж, тъй като не е употребена сила при
отнемането на вещта. Защитникът алтернативно пледира за пълно оправдаване
поради малозначителност на деянието; за частично оправдаване на подсъдимия за
грабеж и осъждането му за кражба при условията на опасен рецидив или при
осъждане по настоящото обвинение – за минимално наказание.
Подсъдимият
Г.И. признава всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Същият признава вината си, изразява
съжаление за случилото се и се солидаризира с казаното от адвоката си, като в
последната си дума иска да му бъде наложено минимално наказание.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.Б.И. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан общо 13
пъти (основно за кражби и грабежи).
Към датата на деянието - 20.04.2020 г., подс. И. е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК и е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като по нито едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по реда на чл. 66 от НК, както следва: С присъда № 97/05.10.2011 г. по НОХД № 1451/2011 г. по
описа на ОС- Пловдив, в сила от 09.12.2011 г. е бил осъден за престъпление по
чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1, вр. чл. 29 ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години. С Присъда № 394/09.05.2012 г. по НОХД №
1505/2012 г. по описа на РС- Пловдив, в сила от 09.05.2012 г. е бил осъден за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1, вр. чл. 29 ал.1, б.
„А“ и б. „Б“ от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години. С Определение
от 28.06.2012 г. на PC-Пловдив, по ЧНД №3861/2012 г. е било извършено
групиране на наложените на подс. И. наказания по НОХД № 1451/2011 г. и НОХД №
1505/2012 г. и му е било определено едно общо наказание лишаване от свобода за
срок от четири години и шест месеца (след увеличението по чл. 24 от НК), което
е било изтърпяно реално на 30.12.2015 г. С определение №
63/05.07.2016 г. по НОХД № 1542/2016 г. по описа на ОС-Пловдив, в сила от
05.07.2016 г. е бил осъден за престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с
чл.198, ал.1, вр. чл. 29 ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца. С
определение № 3/21.01.2016 г. по НОХД № 153/2016 г. по описа на ОС-Пловдив, в
сила от 21.01.2016 г. е бил осъден за престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 във
вр. с чл.198, ал.1, вр. чл. 29 ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца.С
Определение от 08.08.2016 г. на PC-Пловдив по ЧНД №1683/ 2016 г. е било извършено
групиране на наложените на подс. И. наказания по НОХД № 153/2016 г. и по НОХД №
1542/2016 г. и му е било определено едно общо наказание лишаване от свобода за
срок от четири години и шест месеца, което е било изтърпяно реално на
02.03.2020г. За
посочените осъждания не е прилагана разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и
наказанията са реално изтърпени. Не са изтекли пет години от изтърпяването на
наказанията по горепосочените осъждания. Престъплението по настоящото дело е
било извършено от подс. И. при условията на опасен рецидив, съгласно
разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. “А” и б. „Б“ от НК.
Пострадалата свидетелка И.И.И.
притежавала мобилен телефонен апарат марка и модел “Xiaomi Redmi Note 7, Dual SIM”, със сим карта и с два IMEI номера: № 1 - * и № 2 - *, който ѝ бил подарен от
родителите ѝ за рождения ѝ ден.
На 20.04.2020 г., около 16:00
ч. св. И.И. (на 9 години) и св. В.С. (на 10 години) излезли от домовете си в
гр. Пловдив, ул. „* и решили да се разходят до магазин „Слънчеви лъчи“. Двете
деца се придвижили пеша по ул. „*“, гр. Пловдив, като се спрели между № * и *,
на тротоара пред намиращият се там магазин за детски дрехи, където започнали да
разглеждат видеоклипове в приложението „Тик Ток“ на мобилния телефон на св. И.И..
В този момент подс. И. се
намирал на същото място в района на ул. „*“, бил с шапка на главата и се
оглеждал. Подсъдимият бил забелязан от живеещата в района – св. ***, която
пиела кафе на пейка пред блока.
Двете деца също забелязали подсъдимия
и поради подозрителното му поведение, св. И.И. поискала да се махнат от там. Била
успокоена от св. В. С. и не си тръгнали, а продължили да гледат видеоклипове на
телефона ѝ, като лицата им били насочени към витрината на магазина за
детски дрехи.
Подсъдимият минал зад двете
деца, издърпал силно с ръка и взел мобилния телефонен апарат марка и модел “Xiaomi Redmi Note 7, Dual SIM”, със сим карта от ръцете на св.
И.И.. След това подсъдимият избягал в зад намираща се в района сграда, в посока
към ул. „*“.
На 24.04.2020г., подсъдимият
продал отнетият телефон на св. *** за сумата от около 30 лв., като му казал че
е негова собственост. Св. П.от своя страна след това препродал телефона в
заложната къща на св. *** за сумата от 100 лв.
При проведени разпознавания на
09.05.2020г., подсъдимият е бил разпознат от св. **, св. И.И. и св. * С..
От заключението на
стоково-оценъчната експертиза е установено, че стойността на отнетия мобилен
телефон е 220 лв.
Вследствие на извършеното
престъпление грабеж на пострадалата И.И. *** са били причинени имуществени
вреди в размер общо на 220 лв., които не са възстановени.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: ***., от
обясненията на обв. Г.И. на д. п., от приложените писмени доказателства – протокол за доброволно предаване, протоколи за разпознаване на лице,
документи за собственост, заложен билет, справка за съдимост, характеристична справка,
както и от заключението на СОЕ.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, както и
обясненията на подс. И. като обективни, безпристрастни и
кореспондиращи помежду си.
Съдът кредитира с доверие изготвената
стоковооценъчна експертиза, тъй като е обективна, безпристрастна и изготвена с
необходимите познания в съответната област.
Направеното
от подс. Г.Б.И. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано
от събраните в досъдебното производство доказателства. От показанията на св. **,
И.И. и * С. се установява мястото на грабежа, начина на извършването му, а от
проведените впоследствие разпознавания и неговия автор – подс. И..
Неоснователни са възраженията на защитата в тази насока, тъй като неприлагането
на фотоалбум не опорочава факта, че тези свидетели категорично са разпознали
подс. И. като извършител на грабежа. Впрочем последният признава този факт
както на досъдебното производство, така и пред съда в хода на съкратеното
съдебно следствие. От показанията на пострадалата свид. И.И. се установява, че
същата е била собственик на отнетия мобилен телефон и че същият е издърпан със
сила от подсъдимия. Възраженията на защитника, че се касае за кражба, а не за
грабеж са неоснователни, предвид употребата на сила при издърпването на
телефона. Ниския интензитет на силата ще бъде взет предвид при индивидуализация
на наказанието, но не може да бъде споделена тезата, че води до
несъставомерност на грабежа. От показанията на св. ** се установява, че именно
подс. И. му е продал за 30 лева отнетият мобилен телефон на пострадалата. От
неговите показания, както и от тези на св. ** и приложения заложен билет се
установява, че * е заложил в заложната къща на * мобилния телефон, закупен от
подс. И.. Стойността на отнетия телефон се установява от заключението на СОЕ.
Неоснователно е възражението, че стойността на отнетата вещ е ниска и това води
до явна незначителност на обществената опасност на деянието по смисъла на чл.
9, ал. 2 от НК. Грабежът е двуактно престъпление и включва кражба и принуда.
Стойността на предмета на престъплението е 220 лева и не е ниска, а още
по-малко незначителна. Съпътстващата принуда също не може да обоснове
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Наред с това деянието е извършено спрямо
малолетно лице и то от деец, осъждан 13 пъти, а самото деяние е извършено при
опасен рецидив.
В
хода на досъдебното производство, както и в съдебната фаза на процеса подс. И.
признава вината си и изразява съжаление за стореното. Това самопризнание се
подкрепя от всички събрани по делото доказателства, за което по-горе бяха
изложени подробни мотиви.
От
приложената справка за съдимост се установява, че подс. И. е осъждан общо 13
пъти, като с определение от 28.06.2012 г. на PC-Пловдив, по ЧНД №3861/2012 г. е
било извършено групиране на наложените на подс. И. наказания по НОХД №
1451/2011 г. и НОХД № 1505/2012 г. и му е било определено едно общо наказание
лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца (след увеличението
по чл. 24 от НК), което е било изтърпяно реално на 30.12.2015 г. С определение от 08.08.2016 г. на PC – Пловдив
по ЧНД №1683/2016г. е било извършено групиране на наложените на подс. И.
наказания по НОХД № 153/2016 г. и по НОХД № 1542/2016 г. и му е било определено
едно общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца,
което е било изтърпяно реално на 02.03.2020г. Определените общи наказания по
гореописаните две кумулативни вериги обуславят правната квалификация на
деянието като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29,ал. 1, б. „А“ и „Б“.
От
приложената характеристична справка се установява, че подсъдимият е с основно
образование, не е женен, няма деца и е работил в миналото като общ работник.
Ето
защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира противоречия в обсъдените доказателства,
които да разколебават направените изводи относно фактите. Подсъдимият Г.И. в
съдебното производство изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, без да излага нови факти по случая, които да
разколебават възприетата по-горе фактическа обстановка.
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че
подс. Г.И. е осъществил състава на престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „А“
от НК, за това, че на 20.04.2020 г., в гр. Пловдив, при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е било отложено
по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като по нито едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, е отнел
чужда движима вещ - мобилен телефонен апарат марка и модел “Xiaomi Redmi Note
7, Dual SIM/Ксиаоми Редми Ноут 7 Дуал СИМ/”, с два IMEI номера: № 1 - * и № 2 -
*, ведно със сим карта, на стойност 220 лв., от владението на собственика И.И. ***,
с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила.
От обективна страна подс. И. е прекъснал владението на
свид. И.И. върху собствения й мобилен телефон и е установил фактическа власт
върху вещта. Издърпвайки телефона от ръката на пострадалата подсъдимият е
употребил сила при отнемането му. Отдалечавайки се от мястото на грабежа с
отнетата вещ, подс. И. е демонстрирал намерението си противозаконно да присвои телефона
и сим картата в него. Факт е, че отнетата вещ и до момента не е намерена,
именно в резултат на разпореждането с нея от страна на подсъдимия.
Престъплението е довършено, тъй като е настъпил предвиденият престъпен резултат
– вещта е била отнета от владението на пострадалата чрез употреба на сила.
Престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като подс. И. е
бил осъден след групиране по ЧНД №3861/2012г. на ПРС на четири години и шест
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Това наказание е
изтърпяно на 30.12.2015г. Наред с това подс. И. е бил осъден след групиране по ЧНД
№1683/2016г. на ПРС на четири години и
шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Това наказание е
изтърпяно на 02.03.2020г. Деянието,
предмет на настоящото дело е извършено на 20.04.2020г., т.е. преди да е изтекъл
5-годишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяване на всяко от двете
наказания по гореописаните две кумулативни вериги.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият И. е предвиждал настъпването на общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване.
По отношение на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, във вр. с
чл.198, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „А“ от НК,
законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от 5 до 15 години, като съдът може да постанови и
конфискация до ½ от имуществото на виновния. В случая, с оглед
нормата на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК се явява задължително.
Определяйки
наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази
с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена
опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Според съда смекчаващи отговорността на подс. И.
обстоятелства са направеното самопризнание още на досъдебното производство,
изразеното съжаление за стореното, ниската стойност на отнетата вещ – 220 лева,
както и ниския интензитет на упражнената сила – издърпване на телефона без
нараняване на пострадалата. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете множеството предходни осъждания
на подс. И. извън гореописаните, обуславящи правната квалификация на деянието,
като и обстоятелството, че грабежът е извършен спрямо малолетно лице.
Наказанието на подсъдимия при така констатираните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъде определено под средния, предвиден в
закона размер, но над специалния минимум. С оглед на горното съдът намира, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на
ШЕСТ ГОДИНИ. Това наказание предвид характера
на настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК, следва да бъде намалено с една трета, или
наказанието, което се налага на подс. Г.И. и
което последният следва да изтърпи е ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът
намира, че именно това наказание ще изпълни целите на личната и генералната
превенция.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът
определи първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното наказание, тъй
като не са изтекли 5 години от изтърпяването на предходно наложеното наказание 4
години и 6 месеца по ЧНД №1683/2016г. на ПРС, изтърпяно
на 02.03.2020г.
Съдът не наложи и предвиденото наказание конфискация до
½ от имуществото на подс. И., тъй като от една страна не се установи
същият да притежава такова, а от друга – в конкретния случай се касае за грабеж
на невисока стойност, който не е бил придружен с нанасяне на телесни увреждания
на пострадалата.
Подсъдимият * бе
осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на държавата, по
сметка на ОД на МВР гр.Пловдив разноските, направени в хода на досъдебното
производство в размер на 60 лева.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :