№ 98
гр. Русе, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20214501000235 по описа за 2021 година
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 399 от 7.06.2021г. по гр. д. № 537 п
описа за 2021г. прогласява нищожността на Договор за паричен заем №
931385/10.12.2018 год., сключен между „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес а управление: гр. Хасково, ул. Лозарска № 12,
представлявано от В.М.И. – управител, и Д. П. Ц., ЕГН ********** от гр. Р.,
ул. З.З. № *. Със същото решение Русенският районен съд осъжда „Креди
Йес“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес а управление: гр. Хасково, ул.
Лозарска № 12, представлявано от управителя В.М.И. - управител да заплати
на Д. П. Ц., ЕГН ********** сумата 844.00 лева, представляваща недължимо
платена сума по договора, както и сумата 450.00 лева - разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат Н.Ш. пълномощник на „Креди Йес“
ООД против решение № 399/07.06.2021 г., постановено по гр. дело №
537/2021 г. по описа на Русенски районен съд. Обжалва се решението в
цялост. Жалбоподателят твърди, че решението противоречи на материалния
закон, а изводите са необосновани. Излага подробни съображения. Моли
решението да бъде отменено и вместо него окръжният съд да постанови
1
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Постъпил е отговора на въззивната жалба от Д. П. Ц., чрез адвокат З.Р., в
който се взема становище, че жалбата е неоснователна. Излагат се подробни
съображения.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против
подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
На 10.12.2018г. между „Креди Йес“ ООД заемодател и Д. П. Ц. заемател
бил сключен договор за паричен заем № 931385 при следните параметри 800
лв. заем, месечен лихвен процент 3,4%, 12 месечни вноски всяка на стойност
82,3 лв., при което общата сума за плащане става 987,62 лв., тоест заемателят
дължи връщане на главница 800 лв. и лихви 187,62 лв.
Заемателят Д. П. Ц. представя доказателства за плащане общо на сумата
1654,95 лв. Предмет на делото е иск за програсяване нищожността на Договор
за паричен заем № 931385/10.12.2018 год. като противоречащ на императивни
норми на Закона за потребителския кредит и заемодателят „Креди Йес“ ООД
бъде осъден да върне получената недължимо платена от ищеца сума в размер
на 854.95 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Правилно районният съд е констатирал, че договорът за предоставяне на
потребителски кредит е недействителен като неотговарящ на изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно: приложените молба за заем №
81422/10.12.2018 год., договор за паричен заем № 931385 към искане №
81422, Стандартен европейски формуляр, Погасителен план и Общи условия
по договор за заем № 931385/10.12.2018 год., в сила от 20.12.2017 год., са
изпълнени в различен по вид, формат и размер шрифт, като шрифтът в
молбата за заем и погасителния план очевидно са по-малки от размер 12.
Неспазването на това изискване е санкционирано от законодателя с
недействителност (нищожност) на договора за кредит - чл. 22 от ЗПК.
В договора е вписан годишен процент на разходите 49.367 %. Не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
2
по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита,
освен възнаградителна лихва - 3.4 % месечно (или 40.80 % годишно), не става
ясно как е формиран ГПР от 49, 367 % и какво друго е включено в ГПР извън
фиксирания годишен лихвен процент.
Чл. 6 от договора за потребителски кредит предвижда обезпечаване на
заема с гарант (поръчител), отговарящ на тежки условия, посочени в чл. 9,
ал.2, т. 1 от общите условия. Чл. 8 предвижда неустойка в размер 656,38 лв. в
случай, че заемателят в тридневен срок от сключване на договора не
представи поръчител, като плащането на неустойката се разсрочва. Посочи се
вече, че размерът на месечната погасителната вноска, вписан в договора, е
82,30 лв. Погасителният план обаче посочва 137 лв. размер на месечна
погасителна вноска. Този размер е образуван от сбора на основната
погасителна вноска по главницата на кредита с прибавена част от лихвата
82,30 лв. плюс 54,7 лв., представляваща 1/12 част от размера на неустойката
656,4 лв. Следователно неустойката е начислена веднага, тоест заемодателят е
бил сигурен, че заемателят няма да успее да ангажира поръчител. Правилни
са съображенията на районния съд, че заемодателят не е изпълнил
задължението си по чл. 16 от ЗПК преди сключване на договор за кредит да
оцени кредитоспособността на потребителя. Рискът е прехвърлен изцяло
върху потребителя. Начисляването на неустойката е прикрит разход по
кредита, който не е включен в годишния процент на разходите.
На основание чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят дължи връщане чистата стойност на кредита. В
случая тази стойност е 800 лв. По погасителен план с включена неустойка
Д.Ц. дължала плащане на 12 месечни вноски по 137 лв., общо 1644 лв. Тя е
заплатила общо 1654.95 лева. Разликата 10.95 лева районният съд приема, че
е платена като обезщетение за забава на плащанията. Поради това приема, че
осъдителния иск е основателен до разликата между 1644.00 лева и
отпуснатата сума по заема 800.00 лева, а именно 844.00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съобразно правомощията си по
чл.269 от ГПК въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението поради
допуснато нарушение на материалния закон. Правните изводи на
3
първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа
обстановка, са правилни и въззивната инстанция мотивира решението си като
препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В обжалваното решение
са обсъдени доводите и възраженията на страните и е направен обоснован на
доказателствата извод за основателността на предявените искове, който извод
се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 399 от 7.06.2021г. по гр. д. № 537 п описа
за 2021г. на Русенския районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4