РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Ямбол, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Е.Г. А. В.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20222330100173 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД срещу А. Н. П., с която желаят да признае за установено по отношение
на ответника А. Н. П. с ЕГН **********, че същият дължи на „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД сумата от 763.35 лв., от които: 700.00 лв. главница по
предоставения кредит, 23.10 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода
15.12.2020г. - 14.01.2021г. и 40.25 лв. лихва за забава за периода от
14.01.2021г. - 08.08.2021г., ведно със законна лихва за забава от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. За
вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. ***/2021 г., 8 с-в. на
Районен съд Я.
Молят, да се осъди ответника да заплати направените и присъдени
разноски в заповедното производство в следния размер: 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер
на 25.00 лв., както и направените разноски в настоящото производство.
Твърдят, че на 15.12.2020 г., дружеството сключва, в качеството на
кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***. Договорът е
1
сключен при условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен
адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от
разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно
приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа
преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде
одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за
писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента
получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен
номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се
съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе
получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод
клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се
записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване
ответникът е посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: ***.
Активиращият код е ***. С оглед етапите на сключване на договора според
ищеца, ответника е знаел в какво правоотношение встъпва.
Сочи, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил
снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни
съвпадат.
По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на
кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с
което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него
начин.
Ищеца твърди, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в
резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 700.00
лв. /седемстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена
на ответника по посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи пей“
АД.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в
2
размер на 700.00 лв.. Вноската е една, като падежа й е на 14.01.2021г.
Вноските са изцяло падежирали, което е и основанието за тяхната
изискуемост. Плащания за главница няма. Поради това претендират главница
с падежна дата 14.01.2021 г. в размер на 700.00 лв..
Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по
погасителен план, а именно: 14.01.2021 г. Същият не е погасен. Поради това
на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на
падежиране на целия кредит 14.01.2021г. Крайната дата 08.08.2021 г. е
произволно избрана, така че да е преди датата на входиране на заявлението в
съда. С оглед изложеното претендират вземане за законна лихва в размер на
40.25 лв. за периода 14.01.2021г. - 08.08.2021г.
Ищецът твърди, че е правил опити за уреждане на отношенията между
страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като ответникът не
погасява задълженията си съгласно договореното. Вследствие на това ищецът
депозира пред Районен съд Я. заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат
е образувано ч.гр.д. № ***/2021г.. Длъжникът не е открит на постоянен и
настоящ адрес, нито е установен работодател чрез който да му се връчат
книжата. Поради това връчване е осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от
ГПК - чрез залепване на уведомление. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
съдът им е указал да предявят установителен иск, за да докажат вземането си,
след като довнесат дължимата държавна такса. Поради това за тях се поражда
правен интерес да заведат настоящето дело.
Към датата на входиране на исковата молба Кредитополучателят дължи
на Кредитодателя сумата от 763.35 лв., от които: 700.00 лв. главница по
предоставения кредит, 23.10 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода
15.12.2020г. - 14.01.2021 г. и 40.25 лв. лихва за забава за периода от
14.01.2021г. - 08.08.2021г., ведно със законна лихва за забава от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения от съда особен представител на А. Н. П., с който оспорва
предявените обективно съединени искове по основание и по размер.
С отговора се твърди, че приложените към исковата молба документи и
кореспонденция по електронна поща не установяват сключване на процесния
3
договор между двете страни. Същите не установяват регистрация на
ответника в електронната платформа/сайт на ищеца; приемане на общите
условия, получаване на преддоговорна информация и парола за достъп/.
Също така твърди, че представения договор и общи условия като хартиен
носител като електронно изявление на ответника за сключен договор не
намира подкрепа в Електронно писмо от 15.12.2020г., 9.48ч., т.к. не се
установява да е активиран изпратения линк за потвърждение и натискане на
бутона „потвърди“, както и личното участие на ответника в това действие.
Тази последователност от действия, които обективират фактическия състав на
сключването на договора не установяват личното участие и идентичността на
ответника. Според особения представител всички електронни изявления,
извършени във връзка с предложението, договорната информация и самото
сключване на договора не идентифицират ответника като страна по него.
Представената лична карта на ответника не доказва негови лични действия,
установяващи, че физическото лице по този документ за самоличност е автор
на всички действия извършени по електронен път, включени в състава по
сключване на договора. Твърдението за предоставена от ответника снимка,
съвпадаща с тази от личната карта е несъстоятелно. Липсата на данни за
откраднат или загубен документ за самоличност не съставлява не само
доказателство, но и индиция за авторство на ответника на всички действия по
сключване на договора. Няма доказателства посочения за електронен адрес
имейл на ответника да е ползван лично от него. Не е доказано и получаване от
ответника на сумата по договора, макар самото получаване да не е еквивалент
на сключване на договор.
Оспорва размера на договорената възнаградителна лихва - 40.15%, с ГПР
48.44%. Счита, че така уговорени и размера на лихвата, и размера на
годишните разходи е в нарушение на чл.26, ал.1 от ЗЗД поради накърняване
на добрите нрави. В трайно установената практика на съдилищата е прието,
че волята на страните, уговарящи размер на лихва следва да не надвишава
тройния размер на законната лихва за конкретния период. Поради това
счита,че лихвения процент в уговорения размер е нищожен. /В този смисъл
Решение №1270/2009г. по гр.д. 5093/2007. На ВКС, Решение № 4 от 2009г. по
т.д.395 от 2008г. на ВКС/. Предвид това е налице договорно неравноправие
между страните, договорени клаузи при противоречие на законовия принцип
на добросъвестност при договарянето, за което неравноправие съдът следи
4
служебно. Нищожните договори или части от тях не могат да произведат
действие, поради което уговорената лихва е недължима.
Моли за постановяване на решение, с което да се отхвърлят предявените
искове. В съдебно заседание тези възражения се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № ***/2021г. по описа на ЯРС се установява, че
по същото е издадена заповед № ***/ 06.10.2021г.за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А. Н. П. да
заплати на кредитора ИЗИ ФИНАНС ЕООД главница от 15.12.2020г. в размер
на 700лв., ведно със законната лихва от 05.10.2021г. до изплащане на
вземането, договорна лихва от 15.02.2021г. до 14.01.2021г. в размер на 23.10
лв., друга лихва от 14.01.2021г. до 08.08.2021г. в размер на 40.25лв., държавна
такса в размер на 25.00лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00лв. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от
ГПК, поради което с разпореждане № ***/05.01.2022г. съдът е указал на
заявителя, че в едномесечен срок може да предяви установителния си иск
против длъжника. За това разпореждане заявителят е уведомен на
13.01.2022г. ,като на 25.01.2022г. същият е депозирал иска си в съда, в
законоустановения срок.
Видно от представения договор между страните е сключен на
15.12.2020г. договор за предоставяне на кредит № *** от „Изи фифас“ ЕООД
на А. Н. П. в размер на 700.00лв., който следва да се върне от потребителя
при следните условия:
1. Вид на ползвания креди: потребителски кредит по продукт:“Бърз до
заплата“
2. Размер на погасителната вноска в лева; брой вноски и дати на плащане
на всяка от погасителните вноски: подробно посочени в погасителния
план по чл.4,ал.3
1. Срок на кредита: 30 дни;
3. Фиксиран годишен лихвен процент – 40.15 %
1. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%
4. Обща дължима сума: 723,1лв.
1. Обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.3/1/
5
805лв.
5. Годишен процент на разходите по кредита: 48.44%.
6. В чл.2, ал.2 от Договора е посочено, че кредиторът се задължава да
предаде на потребителя сумата по ал.1, наричана по-долу главница, в
деня на подписване на договора, чрез превод на посочена от потребителя
банкова сметка или в офис на Изи Пей АД.
Към договора е приложено потвърждаване на договора с дата и час:
2020-12-15 09:49:28, както и Общите условия към договорите за предоставяне
на кредит от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД. Ищеца е представил още платежни
нареждания за извършени плащания, кореспонденция по повод сключване на
договора, дискове със записани текстове на договора и общите условия, диск
със записания разговор, в който ответника потвърждава сключването на
договора за кредит, копие от личната карта на ответника.
С писмо изх.№ ***/29.07.2022г. на „Изипей“ АД е представено
копие на платежен документ – разписка №*** от 15.12.2020г. 15:23:41ч.,
удостоверяващ получаването на сума в размер на 700.00лв. от лицето А. Н. П.
с ЕГН **********, наредена от ИЗИ ФИНАНС ЕООД със системен код ***.
По молба на ищеца по делото бяха назначени и изгответни две
експертизи – съдебно-счетоводна и съдебно – техническа.
Според даденото заключение на съдебно-счетоводната експертиза на
15.12.2020г. в 15:23:41 ч., чрез системата за електронни плащания ЕаsyPay е
извършен превод № *** в размер на 700.00лв. с основание „Договор ***“.
Наредител на превода е „Изи финанс“ ЕООД. Получател на сумата в брой е А.
Н. П., за което е съставена разписка №***/15.12.2020г. в размер на 700.00лв. ,
с основание „паричен превод към ЕаsyPay: Договор ***“. Според
заключението по сметките на „Изи финанс“ЕООД по довор за кредит №
***/15.12.2020г. няма извършени плащания. Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 05.10.2021г., падежиралите и непогасени
задължения по Договор № ***/15.12.2020г. са в размер на общо 723,10лв., от
които: главница от 700.00лв. и договорна лихва за периода от 15.12.2020г. до
14.01.2021г. в размер на 23,10лв. Лихвата за забава върпу непогасената
гланица от 700.00лв. , за периода 15.12.2020г. -14.01.2021г. е в размер на
6.03лв., а лихвата за забава върху непогасената главница – 700.00лв., за
6
претендирания с исковата молба период 14.01.2021г. до 08.08.2021г. е в
размер на 40,25лв. Според даденото заключение на съдебно-техническата
експертиза
Няма данни, които да сочат, че аудиозаписа на потвърждаването на
договор № *** е манипулиран. Според вещото лице аудиофайла е повреден,
записания разговор не е цялостен и не съдържа отговорите на кандидата за
заем, представлява монолог на оператора – женски глас.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по
реда на чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 6 ЗПФУР.
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от
надлежно легитимирана страна, против надлежен ответник. В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване дължимостта на вземанията си по сключения договор за кредит и
техния размер, а на ответника – направените възражения в отговора си.
В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит,
разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чието сключване е
допустимо по силата чл.6 от ЗПФУР. Съгласно последния, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или
повече. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, „финансова услуга“ е всяка услуга
по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Чл.18 ал.1 от
закона изисква доставчикът на финансови услуги от разстояние да докаже, че
е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
7
договор. Според ал.2 за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления-Законът за
електронния документ и електронния подпис. Ал.3 урежда, че
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
С оглед предприетото от особения представител на ответната страна
изрично оспорване на съществуваща договорна връзка, респ. наведените
доводи, че ответника не е подписвал приложените с исковата молба
документи и не е получавала кореспонденция на имейл-а си за сключване на
процесния договор, от представените доказателства не се установи именно, че
той се е регистрирала в сайта на ищеца, че той е приел ОУ, да е получил на
имейла си преддоговорната информация и парола за достъп до личен акаунт,
както и да е натиснал бутона „Приеми”, като по този начин не е завършил
сложният фактически състав по сключването на договора за кредит от
разстояние. Безспорно електронното изявление е представено в цифрова
форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация,
съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. - ДВ, бр. 34/в сила от 7.10.2001
г. Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната, какъвто не бе представен. В настоящия случай от представения по
делото договор не се удостоверява извършването именно от ответника на
посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да се приеме, че е
дал съгласие за сключване на договор за заем с описаните в исковата молба
параметри. Такова потвърждение се се установи ответникът да е давал по
телефона, според изискванията за сключване на договора от разстояние.
Според неоспорената съдебно-техническа експертиза, което изцяло се
възприема от съда като обективно и компетентно дадено, както и от
обясненията на вещото лице в с.з. се установи, че аудиозаписа за
потвърждаване на договор № ***, представен с приложен оптичен носител –
СD-R, е повреден, чува се само женски глас на оператора и нито една дума от
8
гласа на ответника, като не съдържа отговорите на кандидата за заем. Дова
дава основание съда да приеме, че липсва потвърждаване именно от
ответника на сключването на процесния договор за кредит от разстояние с
ответника
Не може да се приеме, че това обстоятелство се установява от
представените от ищеца лична карта на ответника и лична снимка на същия,
т.к. няма доказателства и не може да се установи кое е лицето, което в
действителност полза имейл адресът посочен в потвърждаването на договора
и в самата кореспонденция.
Съгласно чл. 9 ЗЕДЕП електронното изявление е изпратено с
постъпването му в информационна система, която не е под контрола на
автора. В тази връзка липсват доказателства, че електронно изявление в
насока сключване на процесния договори за кредит е изпратено, по смисъла
на цитирана разпоредба, както и че е изпратено от именно от ответника.
Предвид изложеното съдът намира иска за установяване на вземането
на ищеца за главница от 700.00лв. по предоставен кредит за неоснователен,
поради което следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на главното задължение се налага извод за
неоснователност и на акцесорните искове.
Допълнителни аргументи в тази насока са, че досежно претенцията за
установяване дължимостта на суми за възнаградителна лихва кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита/кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от
48,44 %, което прави договорната клауза неравноправна, и на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП същите са нищожни. В този смисъл е Решение № 4/2009 г, по
т. д. № 395/2008 г, Решение № 1270/2009 г. по д. 5093/2007 г, Определение №
877 по т.д.№ 662/2012 г, Решение № 202/27. 02. 2015 г. по д. 4123/2013 г. и
др. на ВКС.
Съгласно указанията в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени както
в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора
9
такива не следва бъдат присъдени на ищеца.
Воден от изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД с ЕИК ***, с адрес гр.С.***, представлявано от Б. И. Н.-управител
искове по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 6 ЗПФУР против А. Н. П., ЕГН
********** за установяване дължимостта на вземания по заповед за
изпълнение на парично задължение ***/ 06.10.2021г. по чл.410 от ГПК
издадена по ч.гр.д. № ***по описа на ЯРС за 2021г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10