№ 505
гр. Шумен, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
ПредС.ел:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Х.ва
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20233630100538 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.26,
ал.2, предл. второ от ЗЗД, вр. с чл.42, ал.2 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът Х. Р. Й., ЕГН **********, живущ
в Република Турция, ***, действащ чрез процесуален представител адв. С. К.
от ШАК, с адрес: гр.Шумен, ***, излага, че с пълномощно №18863 и №18865,
заверено на 21.11.2008 г. от нотариус С.С., с рег. №024 на НК, баща му Р.Й.О.
е упълномощил З.Х. Ю. с правата да сключи договор за доброволна делба
между съделителите и да прехвърли след това дяловете му, получени от
наследството, оставено след смъртта на Ю. Х.О. и А.А.О. на племенника му Р.
Х. Ю., ЕГН **********, с адрес на призоваване: с. Тервел, общ. Хитрино,
обл. Шумен, ***, ответник по делото. На 19.04.2013 г. З. Ю., с договори за
дарение, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №119,
том III, рег.№ 2911, дело №391 от 19.04.2013 г. на нотариус А.А., с район на
действие PC Шумен, рег. №019 на НК, вписан в Службата по вписванията
Шумен, с вх. рег.№2878, акт №21, том 8, дело №1286 от 2013 г.; Нотариален
акт за дарение на недвижим имот №118, том III, рег. №2909, дело №390 от
19.04.2013 г. на нотариус А.А., с район на действие PC Шумен, рег. №019 на
НК, вписан в Службата по вписванията Шумен, с вх. рег.№2877, акт №20,
том 8, дело №1287 от 2013 г., е прехвърлила полагащите се на Р.О. 1/5 ид.ч.
1
от имотите, останали по наследство от баща му Ю. О. и полагащите му се 1/2
ид.ч. от имотите, останали по наследство от майка му А. О.а на племенника
му и неин съпруг Р. Х. Ю.. Ищецът твърди, че баща му е починал в Република
Турция на 06.02.2013 г., поради което счита, че към датата на изповядване на
горепосочените сделки З. Ю. е действала без валидна представителна власт по
отношение на починалия собственик, прехвърлител по сделките Р.О..
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се прогласят за недействителни договори за дарение, обективирани в
НА №118, том III, рег. №2909, дело №390 от 19.04.2013 г. на нотариус А.А., с
район на действие PC Шумен, рег. №019 на НК, вписан в Службата по
вписванията Шумен, с вх. рег.№2877, акт №20, том 8, дело №1287 от 2013 г.,
и в НА №119, том III, рег.№2911, дело №391 от 19.04.2013 г. на нотариус
А.А., с район на действие PC Шумен, рег. №019 на нотариалната Камара,
вписан в Службата по вписванията Шумен, с вх. рег.№2878, акт №21, том 8,
дело №1286 от 2013 г., сключени между Р.Й.О., като дарител, представляван
от пълномощник З.Х. Ю., от една страна и Р. Х. Ю., като дарен, от друга
страна, поради липса на представителна власт на пълномощника и
потвърждение от дарителя, респ. неговите правоприемници. Претендира и
присъждане на извършените по делото разноски.
В съдебно заседание поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който изразява становище за
допустимост и основателност на исковете. Признава изцяло така предявените
искове, като моли отговорността за разноските в процеса да се поеме от
ищеца, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
В същото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
отправя искане за произнасяне с решение при признание на исковете.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е
основателна досежно направеното искане за произнасяне с решение при
признание на исковете, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася
с решение съобразно признанието. В случая съдът счита, че са налице
2
предпоставките за постановяване на решение при признание на исковете, като
не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК. Признатото от ответника
право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с
което страната може да се разпорежда. Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът
в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от
ГПК, а указва, че решението се основава на признанието на исковете от
ответника. Ето защо, исковете следва да бъдат уважени съобразно
направеното признание.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски.
Ответникът направи възражение за недължимост на разноски и
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по същите, съобрази следното:
По отношение искането на ответника за отпадане отговорността му за
разноски в настоящото производство, съдът счита същото за неоснователно,
тъй като, въпреки признанието на претенциите, счита, че ответникът, с
поведението си е дал повод за завеждане на настоящите искове. За този извод,
съдът се съобрази със събраните по делото доказателства, от които безспорно
се установи, че към датата на изповядване на атакуваните сделки,
пълномощникът, респ. ответникът, съпруг на първия е знаел за смъртта на
„представлявания“, т.е. че е действал без валидна представителна власт.
Ищецът ангажира доказателства, че е заплатил възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство в размер на
6000.00 лева, като минималният размер на възнаграждението за
представителство при разглеждания случай е 1 043, 69 лева /общо по двата
обективно съединени иска/. След като съобрази горните факти и след като
отчете действителната фактическа и правна сложност на делото, извършените
съдопроизводствени действия, съдът счита, че възражението на ответника е
основателно и размерът на възнаграждението за процесуално
представителство следва да се намали на сума от 1 100.00 лева. За да
определи този размер съдът взе предвид и факта, че в случая се проведе едно
съдебно заседание, преди което представителят на ответника, в отговора
изрично заяви, че признава исковете, като не са извършвани допълнителни
действия по събиране на доказателства.
Ето защо, съдът заключава, че на ищеца следва да се присъдят разноски,
3
извършени в производството, както следва: 50.00 лева- държавна такса за
водене на делото; 5, 00 лева- държавна такса за издаване на обезпечителна
заповед и 1 100.00 лева- възнаграждение за процесуално представителство.
Съдът счита, че не следва да се присъждат, като разноски, извършени в
производството /за водене на делото/, претендираните със списъка за
разноски разходи за издаване на скици, такса за издаване на съдебни
удостоверения и такса за издаване на данъчни оценки. Тези разходи, от една
страна са извършени преди образуване на делото /месеци преди завеждане на
исковата молба в съда/, като няма данни, че молителят се е снабдил с тях
единствено с цел водене на настоящото производство. От друга страна, от
представените от молителя документи не става ясен размерът на тези разходи.
На следващо място, от същите документи се установи, че част от тези разходи
са извършени по друго гражданско дело.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, вр. с чл.42,
ал.2 от ЗЗД, нищожността на договори за дарение, обективирани в НА №118,
том III, рег. №2909, дело №390 от 19.04.2013 г. на нотариус А.А., с район на
действие PC Шумен, рег. №019 на НК, вписан в Службата по вписванията
Шумен, с вх. рег.№2877, акт №20, том 8, дело №1287 от 2013 г. и в НА №119,
том III, рег.№2911, дело №391 от 19.04.2013 г. на нотариус А.А., с район на
действие PC Шумен, рег. №019 на нотариалната Камара, вписан в Службата
по вписванията Шумен, с вх. рег.№2878, акт №21, том 8, дело №1286 от 2013
г., сключени между Р.Й.О., като дарител, представляван от пълномощник З.Х.
Ю. от една страна и Р. Х. Ю., ЕГН **********, като дарен, от друга страна,
поради липса на представителна власт на пълномощника и потвърждение от
дарителя, респ. неговите правоприемници.
ОСЪЖДА Р. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес на призоваване: с. Тервел,
общ. Хитрино, обл. Шумен, ***, да заплати на Х. Р. Й., ЕГН **********,
живущ в Република Турция, ***, действащ чрез процесуален представител
адв. С. К. от ШАК, с адрес: гр. Шумен, ***, сумата от 1 155.00 лева /хиляда
сто петдесет и пет лева/, представляваща извършените по делото разноски,
съразмерно уважената част от исковете.
4
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок,
считано от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5