О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 95
гр. Шумен, 06.02.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Константин Моллов
ЧЛЕНОВЕ:
1.Йордан Димов
2.Соня Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния
съдия Й. Димов, в.ч.гр.д. №31 по описа за 2020 г. на ОС - Шумен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна
жалба рег. №21194/02.12.2019 г. депозирана от „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
ЕИК-..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от
изпълнителния директор И.Д.М.против разпореждане №5169/18.11.2019 г. по гр. д.
№ 2317/2019г. по описа на ШРС, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя на основание чл. 248 от ГПК, да бъде допълнено определение
№2929/24.09.2019 г. по същото дело, в частта за разноските и длъжникът Н.Т.Д.
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски за внесената от ищеца
държавна такса в размер на 172.32 лв. Жалбоподателят твърди, че молбата по чл.
248 от ГПК, е своевременно заявена, по подробно изложени в жалбата съображения,
поради което моли съда да отмени обжалваното разпореждане, като
незаконосъобразно и неправилно и да постанови друго по същество.
Ответната
страна по жалбата Н.Т.Д., редовно уведомен, не
изразява становище по същата.
Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с
жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, съдът я намира и за основателна, поради
следните съображения:
Производството по гр. д. №2317/2019 г., по описа на РС
– Ш., е образувано по искова молба депозирана от „ОТП Факторинг България“ ЕАД
гр. С., с правно основание чл. 422 от ГПК, с искане да бъде установено, със
сила на пресъдено нещо, че ответника Н.Т.Д. *** дължи на ищеца парично вземане
по издадени, в производство по ч.гр.д. №1427/2015 г., по описа на ШРС, заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С разпореждане №3483/25.07.2019
г. по ч.гр.д. №1427/2015 г. на РС –
Шумен, е отменено разпореждането на съда по заповедното производство от
02.07.2019 г., с което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на заявителя е
указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение и е върнато като недопустимо, възражението на
длъжника Н.Т.Д. ***. Констатирано е, че срокът за подаване на възражение по чл.
414 от ГПК е изтекъл още на 22.10.2015 г. и издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист са влезли в сила.
С оглед на
горното разпореждане, влязло в законна сила, с
определение №2929/24.9.2019 г. по гр. д. № 2317/2019 г. на
ШРС, първоинстанционния съд, е прекратил производството по иска по чл. 422 от ГПК, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес
на основание
чл. 130, изр. 1 от ГПК.
На 25.09.2019 г. ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
е подал молба рег. №16827/25.09.2019 г., с която е поискал от съда да му бъде
възстановена внесената държавна такса в размер на 172.32 лв. за образуване на
исковото производство, като в условията на евентуалност, е поискал съда на
основание чл. 248 от ГПК да измени
определение №2929/24.9.2019 г. и длъжникът Н.Т.Д. да бъде осъден да
му я заплати, тъй като ответника с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, предвид неправомерно подаденото от него
възражение по чл. 414 от ГПК въпреки, че заповедта за изпълнение, вече е
била влязла в сила, за което било и налице влязъл в сила акт на заповедния съд.
С разпореждане №5000/4.11.2019 г.,
първоинстанционния съд е оставил без уважение, като неоснователно искането на
ищеца за възстановяване на внесената по делото държавна такса в размер на
172.32 лева. Доколкото съда не се е произнесъл по направеното евентуално искане
– за осъждане на ответника да заплати внесената държавна такса, ищецът е
депозирал нова молба, с която е поискал от съда на осн. чл. 248 от ГПК, да се
произнесе и по направеното евентуално искане по предходно подадената такава. С
разпореждане №5169/ 18.11.2019 г., което е и предмет на обжалване в настоящото
производство, първоинстанционният съд е
приел, че така направеното искане за присъждане на разноски е недопустимо, тъй
като е направено за първи път с молба с рег. №16827/25.09.2019 г., след
постановяване на Определение №2929/24.9.2019 г., с което е прекратено производството по делото и е
оставил искането за изменение на определение № 2929/24.09.2019 г., в частта за
разноските без уважение, като
недопустимо.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд. След като в
мотивите си съда е приел, че направеното искане за изменение на определението в
частта за разноските, не е направено своевременно и следователно е недопустимо,
то същият е следвало да остави молбата по чл. 248 от ГПК, без разглеждане, като
процесуално недопустима, а не да се произнася по нейната основателност и да я
оставя без уважение. Действително съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК,
страната която е поискала присъждане на разноски е длъжна да представи списък
на направените такива, най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция, но това се отнася само за пълното развитие на процеса.
Ако производството по делото е прекратено, както в настоящия случай, по почин
на съда, в закрито заседание, още преди да е изпратен и препис от исковата
молба на ответника за отговор, то искането за присъждане на разноски, както и
представянето на доказателства за направени такива, може да бъде направено от
страните с допълнителна молба по чл. 248
от ГПК, след постановяването на определението за прекратяване. Това е
процесуалният ред за упражняване на правата на страните, по реда на чл. 78 от ГПК, тъй като същите нямат задължение по закон, по време на
процеса да правят искания за разноски. За приключване на производството по
делото, страните узнават с получаване на съобщенията за определението, с което
производството по делото е прекратено и правото на разноски за заинтересованите
страни произтича от нормата на чл. 81 във вр. чл.78 от ГПК и може да се
реализира, единствено с молба, подадена по реда на чл.248 от ГПК, каквото в
случая е сторил ищеца, с подаването на молбата от 25.09.2019 г., съдържаща
евентуално искане за присъждане на разноските, по вече прекратеното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът
има право на разноски, вкл. заплатени такси и разноски в производството и
възнаграждение за един адвокат, при уважаване на иска, респ. съобразно с
уважената част от иска. Следващите алинеи на същата разпоредба недвусмислено
сочат, че при оттегляне на иска и прекратяване на производството по делото,
разноски не се дължат от ответника, освен както е посочено в жалбата, само в
хипотезата на ал. 2 и то само с оглед поведението на ответника т.е. преценката
е изцяло с оглед поведението му. В посоченият смисъл е налице многобройна е
еднозначна съдебна практика: О №626/20.08.2012 г. по ч.гр.д. №275/2010 г. на ІV
ГО на ВКС; О №277/14.05.2014 г. по ч.гр.д. №2432/2014 г. на І ГО на ВКС и др.,
в които е прието, че в определени случаи ищецът има право да бъде обезщтетен за
сторените разноски при прекратяване на делото въпреки, че той е десезирал съда
чрез отказ или оттегляне от иска, при наличието на данни, че ответника с поведението
си е дал повод за завеждане на делото. Прието е, че в случай на отказ от иска,
когато процесуалното действие е предприето от ищеца поради новоностъпили
след предявяването му и независещи от
него, а от ответника обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно
право, отговорен за разноските е ответника, но преценката в тази насока се
основава само на предприетото от ответника действие, иницииращо отпадането на
задължението. Присъждането на разноски по правило
е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на
другата в съответното производство, каквато хипотеза в настоящия случай е налице,
доколкото производството по делото е прекратено, като недопустимо, вследствие
на превратното упражняване на права от страна на ответника, който е подал
възражение срещу заповедтта за изпълнение, при съзнанието, че възражението е
просрочено. Дадените указания на съда и последвалите действия на ищеца
(депозирането на искова молба по чл. 422 от ГПК и заплащането на следващата я
държавна такса) произтичат от неоснователните фактически и правни твърдения на
ответника, поради което и той следва да понесе отговорността за направените от
ищеца разноски.
С оглед на гореизложеното, обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено и вместо това, на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, въззивния
съд следва да реши въпроса по частната жалба по същество.
Воден от горното и на основани чл. 278, ал. 2 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
№5169/18.11.2019г. по гр. д. № 2317/2019г. по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважението направеното
с молба рег. №17 962/14.10.2019 г. искане на ищеца да бъде допълнено
Определение №2929/24.09.2019 г. постановено по гр. д. №2317/2019 г. по описа на
ШРС, като ответника Н.Т.Д. бъде осъден да заплати внесената от ищце държавна
такса в размер на 172.32 л като вместо него постановява:
ДОПЪЛВА по
реда на чл. 248 от ГПК, определение №
2929/24.9.2019 г., по гр. д. № 2317/2019 г. по описа на РС – Ш., като
постановява:
ОСЪЖДА Н.Т.Д.,
ЕГН-********** *** да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С.. представлявано от изп. директор И.Г.Д.
- М. сумата в размер на 172.32 лв. (сто седемдесет и два лева и тридесет и две
стотинки), съдебни разноски в производството по гр. д. № 2317/2019г. по описа
на РС – Ш., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.