РЕШЕНИЕ
№ 1286
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330115825 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г. К. К. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното да му заплати сумата 599, 17 лева, представляваща платена без основание
неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.8 във връзка с чл.6 от сключения между
страните в гр. П. Договор за паричен заем № ************/********* г. към Искане №
********, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в
допълнителна молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
Ответникът “Креди Йес” ООД – гр. Хасково оспорва иска и моли съдът да го
отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба
съображения. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. е бил сключен
Договор за паричен заем № *********/********* г. към Искане № *****, по силата на който
ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 800 лева със срок за
1
връщане 10 месеца – на 10 равни месечни вноски, платими на 16-то число, считано от
************ г., като в чл.6 от Договора страните са се съгласили Договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към
Договора и с още едно от следните обезпечения по избор на Заемателя – в конкретния
случай - Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя, а в чл.8 – че с подписването на
Договора Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не
предостави договореното в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването
му, или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и
т.4 от Общите условия към Договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер
на 686, 29 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към
Договора.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от
заключението от ********* г. на ********* по *** И. С., към ********** г. ищецът е
заплатил на ответника следните задължения по Договора: главница в размер общо на 797
лева, лихва в размер общо на 123, 95 лева, и неустойка в размер общо на 599, 17 лева - като
с включването на неустойката към годишния процент на разходите по Договора, тя оскъпява
кредита с над 50% годишно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради
прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищеца в заем сума,
клаузата за заплащане на неустойка в размер на 686, 29 лева по чл.8 от Договора за кредит
противоречи на принципа на добрите нрави и и е в разрез с принципа на добросъвестността
при договарянето и води до заобикаляне на закона, а оттук - че тази клауза от Договора се
явява нищожна на посочените основания, а платената от ищеца неустойка се явява платена
без основание и подлежи на възстановяване от ответника, поради което – доколкото
претендираният от ищеца размер на неоснователно платената от него неустойка съвпада с
действително платения (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на
*********** г. изменение на иска), съдът намира, че искът се явява доказан по основание и
по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от ********** г. – датата
на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените
разноски за производството по делото в размер на 200 лева – платени ДТ и депозит за ***, а
на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на
пълномощника на ищеца – адв. П. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Креди Йес” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. “Лозарска” № 12, представлявано от ********* В. М. И., със съдебен
адрес: гр. Х., ул. „*********“ № ***, ет.***, адв. Н. Ш., ДА ЗАПЛАТИ НА Г. К. К., ЕГН
2
**********, от гр. П., ул. „*********“ № ***, ет.***, със съдебен адрес: гр. В., бул.
„************“ № ***, ет.***, офис ***, адв. П. Н., Договор за паричен заем №
**********/********** г. към Искане № **********, СУМАТА 599, 17 лева,
представляваща платена без основание неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.8
във връзка с чл.6 от сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем №
**********/********* г. към Искане № *******, ЗАЕДНО със законната лихва върху тази
сума, НАЧИНАЯ ОТ *********** г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 200 лева.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление,
Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат П. Й. Н., със служебен
адрес: гр. В., бул. „***********“ № ***, ет.***, офис **, адвокатско възнаграждение В
РАЗМЕР НА 400 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3