МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 1/ 08.01.2020 г. ПО НОХД № 270/
2019 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
На 28.11.2019 г. Кубратският районен прокурор
е внесъл в РС – Кубрат обвинителен акт срещу М.М.Д.,
роден на *** ***, с постоянен адрес:***, български гражданин, с основно образование,
неженен, работи, осъждан, ЕГН **********, по обвинение за извършено
престъпление по чл. 325 ал.5, вр. ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 29, ал. 1,
б."а" и б."б" от НК,
за това, че на 19.11.2019г. в гр.Кубрат, обл.Разград, при условията на
опасен рецидив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - не се съобразил с обществения
ред и морал, с установените правила за поведение и приличие, и на публично
място, безпричинно обиждал и се заканвал на служителя от Районно управление ***
- младши автоконтрольор А.Н.А., с думите „гьотферен,
боклук, мухльо, ще те смачкам и ще те ударя в земята" „какъв си ти, че да
ми казваш какво да правя", „ако искаш да те изчакам след работа",
„знаеш ли кой съм аз, ще те смачкам, ще те намеря", като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред - опрял юмрук в лявата буза на младши автоконтрольор
- А.Н.А., служител в Районно управление ***, хванал го за лявото рамо и откачил
пагона му, и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа внесеното обвинение; като анализира събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, счита обвинението за доказано, предлага подсъдимия да
бъде признат за виновен в извършването му и да му наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което той да изтърпи ефективно, при първоначален строг
режим, на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНЗС.
Подсъдимият М.М.Д., на досъдебното производство не ангажира становище
относно извършеното от него, не желае да дава обяснения, но изразява съжаление
за случилото се, а в съдебно заседание се признава за виновен в извършването на
деянието, в което е обвинен и дава подробни обяснения за случилото се на
19.11.2019 г., по обяд, в централната част на град Кубрат с негово участие,
като не ангажира становище относно наказването му.
Защитникът му пледира за
постановяване на оправдателна присъда, тъй като на ДП и на съдебното следствие
не са събрани доказателства, установяващи авторството на подсъдимия, като дори
и той не можел да разбере защо поведението на подсъдимия се квалифицира като
хулиганство, като нарушаващо обществения ред, обидно и непристойно; счита, че
не са налице твърдяните от обвинението квалифициращи деянието признаци – то да е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред, и да се е отличавало с изключителен цинизъм и дързост, както и
да представлява опасен рецидив, тъй като счита подсъдимия да е реабилитиран по
право на осн. чл. 86 НК за предходните му
осъждания.
От фактическа страна
съдът счита за установени следните обстоятелства:
Видно от обясненията на
самия подсъдим, още от предния ден – вечерта на 18.11.2019 г. в дома си е
употребил алкохол – черпел се, защото узнал, че съжителката му е бременна.
Радостен от този факт, продължил да пие алкохол и на следващия ден в питейно
заведение в централната част на град Кубрат – черпел се със съседа си Б., с
чийто автомобил дошли от кв. Дряново в центъра на града, и с други познати. Б.
пиел само безалкохолни напитки, защото шофирал, но той и останалите му приятели
изпили по 100 грама уиски, било около 10.00 часа. Около час по – късно си
тръгнали, лекия автомобил „Опел“ на Б. бил на паркинг пред ресторант „Бор“,
настанявайки се в автомобила на мястото до водача подс.
М. Д. си пуснал музика от музикалната уредба – според него не силно, но не
знаел дали се чува музика и извън автомобила.
От показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Ал. А., Кр.
С., Г. С., се установява, че от автомобила се е чувала много силно музиката –
поп-фолк или „чалга“ изпълнение, съпроводено с тътен.
По същото време, поради
постъпил в РУ на МВР – Кубрат сигнал за
възникнал между други граждани спор на ул. „Н.Й.Вапцаров" по повод
пътен инцидент между тях, на мястото, в същия район, били изпратените от
управлението за разрешаване на случая и за опазване на обществения ред,
дежурните в същия момент - по график за времето от 08.30 часа до 20.30 часа на
19.11.2019 г., съгласно Седмичен график
от 11.11.2019 г. на л. 29 БП № 290ЗМ – 422/
2019 г., служители от районно управление
*** - младши автоконтрольор А.Н.А. и старши полицай К.Р.С..
Видно от показанията на
св. Ал. А., той паркирал служебния автомобил преди кръстовището на ул.
„Н.И.Вапцаров" и ул. „П. Хилендарски", часът бил около 13.10 часа.
Слизайки, чул силната музика и установил, че същата идвала от автомобил марка
„Опел", който се намирал пред ресторант „Бор". Тръгнал към
автомобила, който в този момент потеглил. Подал сигнал и водачът спрял.
Приближил се и се представил в длъжностното си качество на мл.автоконтрольор.
Попитал водача на автомобила – Б.Б., каква била
причината за силната музика и устно му разпоредил да намали силата на звука, а
водача обяснил, че не той, а неговия спътник, в нетрезво състояние, постоянно
усилвал музиката и бил неконтролируем.
Докато св. Ал. А.
разговарял с водача на автомобила, подс. М. Д.,
слязъл от автомобила и се насочил към него. Без да бил провокиран по какъвто и
да е начин от униформения полицейски служител, подс.
М. Д. започнал на висок глас и агресивно
да му задава въпроси: „Ти какъв си и защо ни спираш ?“; въпреки, че А. спокойно
обяснил, че е спрял водача на автомобила – Б.
Б., и причината за това била силната музика, която смущавала гражданите,
М. Д. продължил грубо и на висок глас да го пита какъв бил той; заявил му, че
полицая не можел да му разпорежда и както искал той, така щял да слуша музика;
на няколко пъти агресивно се доближавал до полицая – доближавал главата си до
неговата. Св. Ал. А. спокойно отблъсвал опитите на М. Д. за досег с тялото му –
глава в глава и ръце върху гърдите му, и устно му разпоредил да се връща
обратно в автомобила и да се прибира в дома си, при което подсъдимия Д.
започнал да го обижда и да отправя закани към него с думите: „боклук, мухльо,
ще те смачкам и ще те ударя в земята"; „ако искаш да те изчакам след
работа да се видим и да се разберем", продължил да пита „какъв, си ти, че
да ми казваш какво да правя". Отново опрял глава в главата на св. А., след
което насочил и опрял юмрук в лявата му буза, хванал го за лявото рамо и
откачил пагона му. Едва тогава, разбирайки, че няма да може да се разбере с подс. М. Д., св. А. предприел действия по задържането му,
за което бил подпомогнат от пристигналия на място негов колега – св. Кр. С.. Докато го отвеждали към служебния автомобил, подс. М. Д.
продължавал да се заканва с думите „знаеш ли кой съм аз, ще те смачкам,
ще те намеря", „за какъв се мислиш ти, аз съм лежал в затвора и не ме е
страх от полиция“ .
Свидетели на обидите и
заканите станали Г.Д.П., Г.В.С., Б.М.Б., Х.М.К., К.Р.С.,
и много други хора, които по същото време са се намирали в централната част на
град Кубрат, една част от които били крайно възмутени от поведението и
държанието на подсъдимия Д. спрямо полицейския служител, видно от показанията
на св. С., а друга част наблюдавали случващото се без да изразяват личното си
отношение към него или както ги определя св. Г. П. – „сеирджии“ .
Спор по осъществяването
на част от именно тези факти, повдига с възраженията си защитника на
подсъдимия, като сочи, че, на първо място, е налице неяснота относно времето на
осъществяването на срещата между подсъдимия и св. Ал. А. и осъществяването на
действията на М. Д., определени от обвинението като непристойни и грубо
нарушаващи обществения ред. Възражението е относно правно ирелевантен
факт, а по същество неоснователно, с оглед липсата на спор, че деянието или
действията си подсъдимият е извършил през деня на 19.11.2019 г., и при липсата
на заявени от подсъдимия възражения, че не е бил на посоченото време и място
там, не се е срещал със св. А., не е влязъл в словесен и телесен конфликт с
него.
В показанията си в
съдебно заседание св. Ал. А., както и при разпита му в досъдебното
производство, твърди, че около 13.10 часа са били изпратени и пристигнали
на мястото на пътния инцидент и тогава е
спрял водача на автомобила, от който се е носила силна, до степен да причинява
тътен, музика.
В показанията, дадени в
хода на съдебното следствие колегата му - св. К.С. отнася случилото се към
11.00 – 11.10 часа, за разлика от показанията, дадени от него в досъдебното
производство, когато твърди, че около 13.10 часа са били изпратени по сигнал за
спор между граждани, относно пътен инцидент между тях.
Останалите, разпитани по
делото свидетели – св. П. и св. С., отнасят случилото се към 19.11.2019 г. „по
обяд“.
Предвид изложеното и с
оглед даване на изчерпателен отговор на възраженията на защитата, при несъмнено
установения час на задържане на подс. М. Д. ***,
видно от съдържанието на издадената за задържането му Заповед рег. № 45/
19.11.2019 г. – л. 30 от БП № 290ЗМ – 422/ 2019 г., - 13.20 часа, на 19.11.2019
г., съдът приема за достоверни – кореспондиращи си с посоченото писмено
доказателство показанията на св. Ал. А. относно времето на осъществяване на
действията на подсъдимия, а именно на 19.11.2019 г., в периода от 13.10 – 13.15 часа.
Неоснователно е и
възражението на подс., че не е доказано той да е
откачил пагона на полицейския служител.
Извършването на това
действие от подсъдимия се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите Г. П. и Г. С., които са присъствали
на мястото на извършването му и лично са го възприели, както следва: „Полицая
отново запази самообладание и не предприе нищо, но в този момент, този пияния
мъж – има предвид подсъдимия, посегна и удари първо с крак полицая по десния
крак, след това посегна към него по скоро към лявата му ръка и от там направо
смъкна левия му пагон и той – има предвид пагона, падна на земята.“ – л. 16-17
БП, потвърдени в хода на съдебното следствие, и св. С. в о.с.з. обяснява,
цитирам: „М. се доближи до него – има предвид св. А., буташе полицая с глава и
почна да го блъска, тогава, при този сблъсък, той откъсна пагона на полицая.“
Относно
личността на подсъдимия, съдът приема за установено, че:
М.М.Д. е роден на *** ***;
регистриран е с постоянен адрес:***, декларира местоживеене на същия адрес;
български гражданин; с основно образование; неженен; работи в „Монтюпе“
ООД – гр.Русе като машинен оператор, осъждан, ЕГН **********.
От показанията на неговите сродници – св. М.Т., и близки – съжителстващата с подсъдимия на семейни начала св. А.Н., се
установява, че и двамата не са присъствали на действията му по отношение на мл.
автоконтрольор от състава на РУ на МВР – Кубрат - св. Ал. А., извършени на
19.11.2019 г., по обяд, в центъра на град Кубрат, но са разбрали от други
свидетели за случилото се; и двамата са
възприели, че от предната вечер М. Д. употребява алкохол и е продължил да пие и на следващия ден, в
следствие на което в момента, в който е предизвикал скандал, е бил в алкохолно
опиянение. Подсъдимия живее в жилище на баща си – св. М. Т., работи и осигурява
собствената си и на съжителстващата с него жена издръжка; в очакване е да му се
роди дете, но няма правни задължения за издръжка към деца или други сродници.
От показанията на св. М.Т. и св. Ал. А.,
съдът приема за установено, че последния – в длъжностното си качество и в
изпълнение на полицейски задължения по време на дежурство, и сигнал – повикване
за помощ, няколко месеца преди 19.11.2019 г.,
е посещавал дома на бащата, в който той съжителства с подс. М. Д., защото бащата и синът, и двамата злоупотребили
с алкохол, са се скарали. Видно от показанията на св. М.Т.: „Когато дойде
полицая – има предвид Ал. А., каза му – на М. Д.:“хайде, спри се“, поучаваше
го.“
Св. А. – нито лично, нито в длъжностното
си качество, не е отдал кой знае какво значение на тази си среща с подсъдимия;
не е формирал чувства на негативизъм от този повод към подс.
М. Д.; свършили са си работата в дома на сродниците,
скандала между тях е бил потушен, поради което и както казва той самия няма
нито приятелски, нито враждебни отношения с подс. М. Д..
Видно от издадената относно М.М.Д. Справка за съдимост, рег. № 459/ 20.11.2019 г. на РС –
Кубрат – л. 8 БП, той е осъждан, като с влязла в сила на 22.12.2011 г. присъда
по НОХД № 141/ 2011 г. на Районен съд Кубрат за деяние, извършено на 11/
12.03.2011 г. е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален строг
режим.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК, със същата
присъда, е приведено в изпълнение наложеното наказание по НОХД №582/ 2007 г. с
Присъда № 163/ 2008 г. на Районен съд
гр. Кубрат в размер на една година лишаване от свобода и на основание чл. 68,
ал. 1 от НК е приведено в изпълнение и наложеното наказание по НОХД № 629/ 2007
г. с Присъда № 286/ 2008 г. на Районен съд Кубрат в размер на една година
лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК било определено едно общо
наказание по НОХД № 582/ 2007 г. и НОХД № 629/ 2007 г. в размер на една година
лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На 15.12.2012 г. М. Д. е изтърпял определеното
му общо наказание лишаване от свобода за срок от 1 година по НОХД № 582/ 2007
г. и НОХД № 629/ 2007 г. и дв. по описа на РС –
Кубрат, в Затвора в гр. Белене, и на същата дата – 15.12.2012 г. е приведена в
изпълнение постановената срещу него присъда по НОХД № 141/ 2011 г. на Районен
съд Кубрат - три години лишаване от свобода при първоначален строг режим, в
Затвора в гр. Варна.
С определение по ЧНД № 482/ 2014 г., влязло в
сила на 08.05.2014 г. на Окръжен съд Варна, подс. М. Д.
е бил освободен условно предсрочно от
изтърпяване на останалата му част 11 месеца и 29 дни, при определен изпитателен
срок в размер на - 11месеца и 29 дни и постановена пробация по време на изпитателния срок.
На
30.04.2015 г. в звено Кубрат - сектор „Пробация"
към ОС „Изпълнение на наказанията“ гр. Разград е приключило изпълнението на
определение №220/30.04.2014г. по НД №
482/ 2014 г. по описа на Окръжен съд - Варна.
От всичко изложено, относно съдимостта на
лицето, се установява, че е извършил деянието, предмет на настоящото обвинение,
след като е бил осъждан 3(три) пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за едно от тях – по присъда по НОХД № 141/
2011 г. на Районен съд Кубрат за деяние, извършено на 11/ 12.03.2011 г., е
осъден на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим, т.е.
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК.
При това с цитираната са приведени в
изпълнение и наложените му с предходни две присъди наказания лишаване от
свобода – по 1 една година за всяко едно, чието изтърпяване е било отложено на осн. чл. 66 НК, тъй като в изпитателния срок е извършил
трето престъпление.
Към 19.11.2019 г. – датата на извършване на
процесните действия, не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по
последната присъда, тъй като макар и условно предсрочно освободен, срокът
започва да тече от деня, в който е изтекъл определения с оглед неговото условно
предсрочно освобождаване изпитателен срок, в случая той е изтекъл на 07.05.2015
г., поради което 5-годишния срок ще изтече не по – рано от 07.05.2020 г.
Изложените обстоятелства
съдът счита за установени въз основа на преценените по реда на чл. 14 НПК
писмени и гласни доказателства: показанията на разпитаните непосредствено от
съда в хода на съдебното следствие свидетели, посочени в приложението към
обвинителния акт, като тези на св. Г. П. и св. Г. С. са допълнени и уточнени,
чрез прочитането на протоколите за разпитите им от предварителното производство
по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2
НПК, както и въз основа на пълния набор
от писмени документи, установяващи съдимостта на подсъдимия, длъжностното
качество на св. Ал.А. и възлагането именно на него на 19.11.2019 г. задължения
по опазване на обществения ред на територията на град Кубрат, приобщени по реда
на чл.283 НПК. Източник на доказателства по делото са и подробните обяснения на
подсъдимия М. Д. по обвинението, дадени в хода на съдебното следствие по реда
на чл. 277, ал. 1 НПК.
Изложените обстоятелства
мотивираха съдът да вземе своето решение по следните правни съображения -
подсъдимият е осъществил състав на престъпление от общ характер, наказуемо по
чл. 325, ал.5, във вр. ал. 2, във вр.
ал.1 НК, тъй като:
- той несъмнено е
извършил поредица от фактически действия, подробно описани по-горе в мотивите,
и твърдяни с обвинителния акт, както следва: на 19.11.2019г. в централната част
на гр. Кубрат, обл. Разград, в присъствието на множество хора, обиждал и се заканвал на служителя от
Районно управление *** - младши автоконтрольор А.Н.А., с думите „гьотферен, боклук, мухльо, ще те смачкам и ще те ударя в
земята" „какъв си ти, че да ми казваш какво да правя", „ако искаш да
те изчакам след работа", „знаеш ли кой съм аз, ще те смачкам, ще те
намеря"; опрял юмрук в лявата буза на младши автоконтрольор - А.Н.А.,
служител в Районно управление ***, хванал го за лявото рамо и откачил пагона му.
В съответствие с
разясненията, дадени с Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г.,
Пленум на ВС, действащи и към момента, обект на престъплението хулиганство са
редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като
обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в
държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи
поведението на хората в процеса на обществения живот.
Несъмнено
изричането на посочените думи и извършването на посочените действия,
съставляват непристойни действия по см. на чл. 325, ал. 1 НК, тъй като са неприлични и безсрамни – на
жаргонен, за някой разговорен, език „гьотверен“
означава дупедавец, пасивен педераст; несъмнено
думата „боклук“ е употребена в обществено известното й преносно значение за или
на нещо, което е негодно или няма никаква ценност, т.е. подс.М.
Д. е искал да внуши и на св. Ал. А. – към който непосредствено са били
адресирани те на висок глас, и на публиката – неограничения брой граждани на
град Кубрат, разхождащи се или преминаващи през въпросната централна част на
града, че той лично и в длъжностното си качество на полицай е негоден или няма
никаква ценност, т.е. че за нищо не става; думата „мухльо“ е също употребена в
популярния си смисъл в разговорния език - Твърде глупав, невзрачен, наивен
човек, за да се изрази пренебрежително отношение на изричащия я към адресата –
в случая св. Ал. А.; а употребените изрази „какъв си ти, че да ми казваш какво
да правя", „ако искаш да те изчакам след работа", „знаеш ли кой съм
аз, ще те смачкам, ще те намеря", освен че съдържат и съставляват изречени
директно заплахи към адресата за накърняване на неговите чест, достойнство и
телесна неприкосновеност, са неприлични и безсрамни, изречени по отношение на
който и да е друг човек.
В процесния случай
проявената от подсъдимия словесна агресия е съпроводена или прераснала и в
телесна такава - като не се е махнал
веднага от мястото на което е спрял управлявания от приятеля на подсъдимия
автомобил, наобиждан, в резултат на изречените от подс. М. Д. към него обидни думи, подс.
М. Д. е опрял юмрук в лявата буза на младши автоконтрольор - А.Н.А., служител в
Районно управление ***, хванал го за лявото рамо и откачил пагона му, който в
последствие намерили на земята. Тези действия, несъмнено съставляват буйство и
са също така непристойни. При това в случая, чрез извършването им, подс. е оказвал съпротива срещу свидетеля А., в качеството
му на служител на орган на власт, който му е разпоредил да се прибере обратно в
автомобила на проверявания водач.
Всяко от тези обективирани активни действия – и словесната, и телесната
агресия на подсъдимия към св. Ал. А., в качеството му на младши автоконтрольор,
дежурен за деня служител в Районно управление ***, съставлява грубо нарушение
на обществения ред и изразява брутална демонстрация против установения ред.
Според изразеното от подсъдимия, не полицая, който настоява да се осигури
тишина и спокойствие на гражданите, чрез устно разпореждане да намали силата на
звука на музиката, адресирано към управляващия го водач на МПС - Б.Б., приятел на подсъдимия в негово присъствие, е този който
ще се грижи за обществения ред, а той – самия подсъдим, е този, който ще
определя правилата, т.е. арогантно – по смисъл и форма на изразяване, е
желанието на подсъдимия да наложи себе си като източник на правила – кое е
правилно и кое неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 186 ППЗДвП, при
обслужване на пътното превозно средство водачът е длъжен да не нарушава
тишината с форсиране на двигателя или по друг начин – със звукови сигнали или
възпроизвеждайки музика от нарочна принадлежност на лекия си автомобил, с
максимална сила, в населените места и в местата за почивка през времето от 22
ч. до 6 ч., а в празнични и почивни дни - от 22 ч. до 9 ч. и от 12 ч. до 16 ч.,
което съвсем не означава, че в дни, които не са празнични и почивни, а са
делнични - в случая 19.11.2019 г. е ден вторник, за времето от 12 до 16 часа,
свободните от работа хора не се почиват или че работещите по същото време нямат
нужда от тишина и спокойствие, и е допустимо да бъдат ангажирани да слушат
музиката, по личен избор и по личен повод на водачите на МПС.
Естествено благо за всички
хора е тишината, което е наложило квалифицирането й като обществено благо с
издаването на закони и подзаконови нормативни актове, регламентиращи обратното
на тишината, т.е. шума, като вредно за човека и неговата среда на живот и
работа въздействие.
Нарушаването на тишината
от водача на МПС - Б.Б., приятел на подсъдимия в
негово присъствие, е съставлявало законен повод той да бъде спрян с подаването
на сигнал от мл. автоконтрольор Ал. А., както и да му бъде устно указано да
намали силата на звука на възпроизвеждащото музика техн.средство,
принадлежност на автомобила. Придружаващият водача, като пътник в същия
автомобил, подс. М. Д. не е имал нито право, нито
задължение да се включи в предприетата проверка на водача на автомобила, нищо
не е налагало да напуска автомобила.
Инициирайки последвалата
словесна агресия, прераснала в телесна такава подс.
М. Д. е изразил явно неуважение към личността на мл.автоконтрольор Ал. А.,
както и към личностите на множеството хора, намиращи се по това време на същото
място. Несъмнено, видно от показанията на всеки един разпитаните по делото
свидетели, антиобществения характер на изговорените
думи и извършените от подсъдимия действия, се е съзнавал както от подс. М. Д., така и от другите лица, на които те са станали
достояние. Св. А. ги е възприел като хора, очакващи реакция от негова страна, а
св. Г. П., като „сеирджии“. Хулиганските
действия са извършени на обществено място – на улицата, в централната част на
града, поради което са свързани не само с личността на непосредствения адресат
на обиди и буйство – св. А., а и са посегателство върху интересите на много
други хора – довели са до преустановяване на нормалния им ритъм за деня,
създали са тревожна обстановка и смут в обществото.
Предвид изложеното съдът
приема, че са налице и двата признака на изпълнителното деяние на
престъплението хулиганство – извършените от подс.
действия грубо са нарушили обществения ред и изразяват явното му неуважение към обществото.
Несъмнено хулиганството е
умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава.
Престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл, но то може да се
осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване
на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен
мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален
умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват
явно неуважение към обществото.
Анализирайки събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия, относно наличието на личен
мотив от страна на св. А. да спре за проверка автомобила, в който именно той на
19.11.2019 г. е пътувал, както и показанията на св. М.Т., съдът приема за
установен по несъмнен начин личен мотив у подсъдимия М. Д. за последвалата
негова словесна и телесна агресия по отношение на личността на посочения
свидетел – таено от подсъдимия възмущение от извършеното няколко месеца преди
това посещение на същия полицейски служител в дома на фамилията в град Кубрат,
по повод постъпил в полицейското управление сигнал за помощ и преустановяване
на иницииран от М.Д. скандал с баща му – св. Т., когато и двамата са били злоупотребили
с алкохол; св. А. може и да не е отдал значение на този случай, тъй като той е
част от работата му, но, виждайки го, подс. М. Д. е
решил, че е дошъл момента за „реванш и разплата“ с представителя на МВР, на
който да обясни веднъж за винаги, че той няма да му казва какво да прави и как
да се държи в обществото и в дома си, обиждайки го и нарушавайки телесната му
неприкосновеност, въпреки че се е намирал на обществено място и пред
неограничен брой други лица.
Предвид изложеното, съдът
приема, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
хулиганство умишлено, при форма на вината евентуален умисъл – съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е допускал настъпването им.
Извършеното от подсъдимия
деяние, обратно на твърденията на защитата му, не съставлява дребно хулиганство
по чл. 1, ал. 2 УБДХ, с оглед на обективните му признаци, тъй като са извършени
множество непристойни действия, а не непристойна проява, и степента на неговата
обществена опасност.
Видно от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на св. А., спрения за проверка водач
на МПС обяснил, че не той е пуснал и усилил в максимална степен музика в
автомобила си, а че това са действия на подсъдимия – спътника му М.Д., който усилвал музиката, действие с
което несъмнено предизвиква шум и тътен.
Това действие, само по
себе си, би могло да се счита за проява на дребно хулиганство, и която, ако е
била преустановена, както е разпоредил устно полицейския служител, е щяла да
остане ненаказана, вкл. и като проява на дребно хулиганство от негова страна.
В разрез с устното
разпореждане на св. А., действащ като служител при орган на властта по см. на
чл. 93, т 2 НК, в съответствие със събраните писмени доказателства относно
качеството му на мл.автоконтрольор от състава на РУ на МВР – Кубрат, при ОДМВР
– Разград, при изпълнение на дежурство по писмена заповед за деня, подсъдимия,
на който тези качества на свидетеля са били несъмнено известни – той се е
представил при спиране на водача на лекия автомобил, в който е пътувал и
подсъдимия, бил е с униформа, не само не е прекратил извършената всъщност от
него проява на дребно хулиганство, не само не е извършил разпореденото
му действие – да се върне в автомобила, е указал и телесна съпротива - опрял
юмрук в лявата буза на младши автоконтрольор - А.Н.А., служител в Районно
управление ***, буйствал, хванал го за лявото рамо и откачил пагона му.
Всички последвали, обективирани в действителността, непристойни действия на
подсъдимия – множество и от целия възможен спектър(обиди, заплахи, телесно
буйство), с които той е засегнал честта
и достойнството на полицейския служител – в случая орган на власт, нарушил е
обществения ред и е изразил явно и категорично неуважението си към обществото.
- Деянието на Д. е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по
опазване на обществения ред - А.Н.А.- младши автоконтрольор в РУ Кубрат в ОД на
МВР гр. Разград, тъй като подсъдимият несъмнено отказал да изпълни устно
разпореждане да се върне в автомобила
при проверката на неговия водач и за да бъде довършена тя; опрял юмрук в лявата буза на младши
автоконтрольор А.Н.А., хванал го за лявото рамо и откачил пагона му и всичко
това става при и по повод изпълнение на служебните задължения на полицейския
служител, което заедно със съдържанието на извършените непристойни действия,
отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, обосновава квалификацията на
деянието по чл. 325, ал. 2 от НК.
- Извършеното от подс.
М. Д. деяние хулиганство представлява опасен рецидив по см. на чл. 325, ал. 5 НК, на основание чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, тъй като видно от обсъдената по –
горе справка за неговите осъждания е извършил деянието, предмет на настоящото
обвинение, след като е бил осъждан 3(три) пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях – по присъда по НОХД
№ 141/ 2011 г. на Районен съд Кубрат за деяние, извършено на 11/ 12.03.2011 г.,
е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим, т.е.
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК.
При това, с цитираната, са приведени в
изпълнение и наложените му с предходни две присъди наказания лишаване от
свобода – по 1 една година за всяко едно, чието изтърпяване е било отложено при
постановяването им на осн. чл. 66 НК, тъй като в
изпитателния срок е извършил трето престъпление, за което е наказан.
Към 19.11.2019 г. – датата на извършване на
процесните действия, не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по
последната присъда, тъй като макар и подс. М. Д. да е
бил условно предсрочно освободен, на основание и в изпълнение правилото на чл.
30, ал. 2 НК, срокът започва да тече от деня, в който е изтекъл определения с
оглед неговото условно предсрочно освобождаване изпитателен срок, в случая той
– изпитателния срок, е изтекъл на 07.05.2015 г., поради което 5-годишния срок
ще изтече не по – рано от 07.05.2020 г.
За да определи наказанието на подсъдимия за
престъплението, което намери за доказано, на основание чл.54 от НК, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние, данните за
личността на извършителя и прие, че за да е то справедливо и съответно на
извършеното, наказанието следва да бъде определено като ориентирано към
минималния размер на предвидената в специалната норма на хулиганството санкция
и отмери същото в размер на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, което за
целите по чл.36 НК и конкретно за
поправянето на подсъдимия следва да се изтърпи от него ефективно.
На основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС, съдът
определи първоначален общ режим, макар и в случая да е налице хипотезата на чл.
57, ал. 1, т. 2 – строг режим по б. „б“ - за умишлени престъпления, когато не
са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс,
независимо от реабилитацията,
тъй като приема, че подс. осъден не е с висока степен
на обществена опасност.
Осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС –
Кубрат направените в съдебното производство разноски в размер на 20.00 лева, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК.
Воден от изложеното по –
горе, съдът постанови присъдата.
Районен съдия: /П/ -
Д.Петрова-Енева