№ 89
гр. Ловеч, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на трети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
гражданско дело № 20224300500176 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от СТ. ИВ. Р. от гр. *****, чрез адв. К.,
САК, срещу действията на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) Т.Т. при РС –
Тетевен, по изпълнително дело № 47/2015 г., изразяващи се в отказ да
прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
обективиран в Разпореждане от 15.02.2022 г.
Излага подробни доводи за незаконосъобразността на действията на
ДСИ, както следва: изпълнителното дело е образувано по молба от 20.08.2015
г., с която взискателите са поискали извършване само на справки. Твърди, че
в период от шест години не са извършвани никакви действия по
принудително изпълнение, като последното действие е подаване на молба за
налагане на запор върху вземания от 30.08.2021 г. Счита, че са налице
основанията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и ДСИ е следвало да съобрази
действията си с дадените указания в т.10 от ТР № 2/25.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 на ОСГТК на ВКС, тъй като изпълнителното дело било прекратено
по право до подаването на молбата за запор.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане на ДСИ при РС –
1
Тетевен от 15.02.2022 г. и да приеме, че ИД е прекратено по силата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
Взискателите са уведомени за постъпилата жалба на 15.03.2022 г. и в
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили писмени отговори от тях.
В изготвеното и приложено писмено становище, съдебният изпълнител
излага подробно описание на фактическата обстановка по хронологията на
извършените действия. Счита, че изпълнителното дело не може да бъде
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като молбата от взискателите за
налагане на запор върху вземането е подадена преди молбата на длъжника за
прекратяване на делото. В този смисъл излагат излага съображения, че
давността не се прилага служебно, поради което изпълнителното дело щеше
да бъде прекратено по силата на закона, ако молбата на длъжника е била
подадена преди молбата на взискателите за налагане на запор. На това
основание твърди, че издаденото разпореждане е обосновано,
законосъобразно и не нарушава правата на длъжника по делото.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба,
мотивите на ЧСИ и материалите по изпълнителното дело, намира за установи
следното:
Изпълнително дело № 47/2015 г. по описа на ДСИ към РС – Тетевен е
образувано по молба с вх. № 633/20.08.2015 г. на взискателите П.В.Т., ЕГН
**********, от гр. ***** и Г.Б.Х., ЕГН **********, гр. *****,
представлявани от процесуален представител адв. Найден Христов, гр. *****,
против длъжника СТ. ИВ. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****. В
молбата е направено искане за принудително събиране на сумата в размер от:
600. 00 лева, заедно с държавна такса за образуване на изп. дело и адвокатски
хонорар в размер на 100. 00 лева. Поискани са да бъдат извършени справки за
имотното състояние на длъжника, наследствени земеделски земи,
притежавани МПС.
С резолюция от 08.09.2015 г., съдебният изпълнител е разпоредил да се
образува изп. дело за сумата от 720. 00 лева, да се изпрати покана за
доброволно изпълнение на длъжника, ведно с копие от изпълнителен лист, да
се направи справки в НАП за наличие на публични задължения, както и да се
внесе ДТ в размер на 15. 00 лева от длъжника за извършване на поисканите
справки.
2
Изпълнителното дело е образувано на 16.09.2015 г.
Изпратено е съобщение изх. 1636/16.09.2015 г. от ДСИ към НАП, с
което агенцията е уведомена за започнатото принудително изпълнение срещу
длъжника.
В изпълнение на указанията от 08.09.2015 г. длъжникът е внесъл внесъл
необходимата държавна такса за проучване имущественото състояние на
длъжника.
Със съобщения с изх. № 1752, 1753, 1754 от 25.09.2015 г., съдебният
изпълнител е поискал информация съответно от НАП, Общинска служба по
земеделие и гори (ОСЗГ) гр. Велико Търново, ОД на МВР – Велико Търново,
сектор Пътна полиция относно: банковите сметки на длъжника,
декларираните МПС, регистрирани търговски обекти, декларирани
електронни адреси, налични земеделски земи на длъжника, както и за
наличните пътно-превозни средства (ППС).
Със съобщение изх.№ 040331500220215/29.09.2015 г., приложено към
делото на 05.10.2015 г., НАП е изпратила изисканата от нея информация за
декларирана движима и недвижима собственост, данни по чл.50 ЗДДФЛ,
регистрирани трудови договори, банкови сметки, регистрирани ЕТ, данни за
осигуряване, регистриран търговски обекти и декларирана електронна поща.
Със съобщение изх. № РД-05-И-899/09.10.2015г., приложено към
делото на 26.10.2015 г., ОСЗГ е изпратила изисканата от нея информация за
наличните земеделски земи на длъжника.
Със съобщение с рег. № 127500-17638/17.10.2015 г., ОДМВР е
изпратило изисканата информация за наличните ППС, които се водят на
отчет на длъжника.
Съдебният изпълнител е изискал информация с писмо с изх. №
1923/26.10.2015г. от СГКК – гр. Велико Търново за собственост, записани на
името на длъжника в кадастралните регистри.
С писмо с изх. № 20-61912-30.10.2015, приложена по делото на
04.11.2015 г., на СГКК – гр. Велико Търново е изпратено съобщение за
собствеността на длъжника, вписана в кадастралните регистри.
На 10.11.2015г. е постъпило Удостоверение с изх. №
040371501446238/28.10.2015 г. от НАП за наличие или липса на задължения и
3
обезпечителни мерки спрямо длъжника.
С молба с вх. № 2249/19.07.2021 г. до ДСИ взискателите са поискали да
им бъде издадено съдебно удостоверение за образуваното изп. дело. Молбата
е уважена и е издадено удостоверение от 20.07.2021 г.
С молба с вх.№ 2824/31.08.2021 г. до ДСИ взискателите са поискали
налагане на запор върху вземанията на длъжника.
С разпореждане от 20.09.2021 г. ДСИ е уважил молбата вх. №
2824/31.08.2021г. (л. 122 ИД).
На 20.09.2021г. е издадено запорно съобщение с изх. №
2497/20.09.2021г. до ЧСИ Велислав Петров, с което ДСИ налага запор върху
вземанията на длъжника СТ. ИВ. Р., които следва да получи по изпълнително
дело № **********1523 по описа на ЧСИ Велислав Петров. Същото е
получено от ЧСИ Велислав Петров на 28.09.2021 г.
На 29.09.2021 г. е издадено запорно съобщение с изх. № 2536/29.09.2021
г. до ЧСИ Велислав Петров, с което ДСИ налага запор върху вземанията на
длъжника СТ. ИВ. Р., които следва да получи по изпълнително дело №
**********1623 по описа на ЧСИ Велислав Петров. Същото е получено от
ЧСИ Велислав Петров на 04.10.2021 г.
На 06.01.2022 г. е връчена ПДИ по изп. дело № № 47/2015 по описа на
РС – Тетевен лично на длъжника СТ. ИВ. Р..
На 10.01.2022 г. е подадена молба с вх. № 43/10.01.2022 г. от длъжника
СТ. ИВ. Р., с което моли ДСИ да прекрати изп. дело № № 47/2015, поради
настъпила перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Направено е
искане да бъде вдигнат наложения запор.
С разпореждане от 15.02.2022 г. ДСИ при РС – Тетевен е отказал да
прекрати изпълнително дело № № 47/2015 г., поради липса на предпоставките
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Отказът за прекратяване на изп. дело е връчен на длъжника на
18.02.2022 г.
Срещу така постановеният отказ е постъпила жалба до ОС – Ловеч с вх.
№ 812/08.03.2022 г.
Жалбата е подадена от длъжника и е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
4
С разпоредбата на чл. 435, ал.1 ГПК са лимитативно посочени кои
действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване от длъжника.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК на обжалване подлежи отказ на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. Взискателят е поискал
прекратяване на изп. дело № 47/2015, която молба не е уважена и е
постановен отказ за прекратяване.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от ТР 2/26.06. 2015
по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона (ex lege), а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. А актът на съдебния изпълнител има декларативен
ефект.
Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Касае се до процесуален срок изтичането,
на който води само до прекратяване на изпълнителното производство, но не и
до погасяване на материалното право, за чието принудително изпълнение е
било образувано това производство. Материалното право не възниква с
образуването на изпълнителното производство и не се прекратява с него.
Изтичането на този срок препятства само възможността материалното право
да бъде реализирано в рамките на това конкретно изпълнително производство
като извършените действия на съдебния изпълнител в тази насока ще са
незаконосъобразни (В този смисъл Определение № 50 от 4.02.2020 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4495/2019 г., IV г. о., ГК).
5
По настоящото дело, изпълнителното производство е образувано на
16.09.2015г ., като в молбата на взискателите не е посочен никакъв конкретен
изпълнителен способ. Молбата за налагане на запор е от 31.08.2021 г.,
наложеният запор на 20.09.2021 г. От това следва, че перемпцията по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК настъпва две години след образуване на изп. дело /16.09.2015 г./,
т.е. на 16.09.2017 г. След този момент изп. дело е прекратено по силата на
закона и всички действия извършени след това са незаконосъобразни. В този
смисъл възражението на ДСИ, че давността не се прилага служебно, а с
подаването на молбата (31.08.2021г.) за запор срокът по чл. 433, ал. 1, т .8
ГПК се прекъсва е неоснователно. Това е така, тъй като към 31.08.2021 г.
перемпцията е настъпила. Без значение кога е подадена молбата на длъжника
за прекратяване на изпълнителното производство. Срокът по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК е процесуален и за него съдебният изпълнител следи служебно, поради
което към 16.09.2017 г. същият е следвал да издаде постановление за
прекратяване на изпълнителното дело и без да е сезиран от страна на
длъжника, тъй като неговият акт има декларивен ефект, а не конститутивен.
Този състав на Ловешкия окръжен съд приема, че подадената въззивна
жалба от СТ. ИВ. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****, срещу
действията на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) Т.Т. при РС – Тетевен, по
изпълнително дело № 46/2015, изразяващи се в отказ да прекрати
изпълнителното дело (ИД), на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, обективиран в
Разпореждане от 15.02.2022г., е основателна, тъй като атакуваното
действие - разпореждане от 15.02.2022 г. ДСИ при РС – Тетевен е отказал да
прекрати изпълнително дело № № 47/2015 г., е незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК, Ловешкият
окръжен съд, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 15.02.2022 г. на ДСИ при РС – Тетевен, с
което е отказал да прекрати изпълнително дело № № 47/2015 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7