Решение по дело №39226/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5597
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20221110139226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5597
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20221110139226 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Г. Л. Л. срещу „Център за
градска мобилност“ ЕАД, с която се иска осъждане на ответника да заплати
сума от 340,32 лв. (след увеличаване на размера на иска) - имуществени вреди
за стойността на ремонта лек автомобил на ищеца „Шкода Октавия“, с рег. №
******, претърпени вследствие на принудително преместване на автомобила
от служители на „Център за градска мобилност“ на 13.10.2021 г. в гр. София,
от ул. „Христо Максимов“ в ж.к. „Гео Милев“ до наказателен паркинг,
намиращ се на ул. „Мадрид“ № 66, кв. „Подуяне“, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 21.07.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и законна лихва за забава за плащане на
посочената сума от 13.10.2021 г. до 20.07.2022 г. в размер на 26,57 лв. (след
увеличаване на размера на иска в съдебното заседание от 08.03.2023 г., на
лист 118 от делото).
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2021 г. личният автомобил на
ищеца - Шкода Октавия“, с рег. № ****** бил паркиран на ул. „Христо
Максимов“ в ж.к. „Гео Милев“. На 13.10.2021 г., около 17:00 ч. ищецът
получил електронно съобщение на мобилния си номер, че автомобилът му е
принудително преместен и се намира на наказателен паркинг. На
наказателния паркинг, който се намира на бул. „Мадрид“ № 66, к.в.
„Подуяне“, ищецът намира автомобила си с видимо дълбоки драскотини и
вдлъбнатини в областта на левия преден калник, които преди принудителното
му преместване не са били налице. След проведен разговор със служителя на
паркинга, ищецът бил уведомен, че автомобилът бил увреден при
1
репатрирането му. При заявена претенция за обезщетение за причинените
вреди, служители на ответника обяснили на ищеца, че Центъра за градска
мобилност има сключен договор за застраховка в „ЗАД ОЗК – Застраховане“
АД, където била заведена щетата, но ищецът не получил обезщетение за
претърпените вреди. Ищецът твърди, че видно от документите, които са
съставени във връзка с образуваната щета и обясненията, дадени от
служителите на ответника Ц. И. и М. Д., щетите по лекия автомобил са
нанесени от служители на ответника, част от екипа на специализиран
автомобил тип „паяк“, което представлява и извънсъдебно признание на
фактите, които пораждат обективната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД.
Твърди, че с действията си служителите на Центъра за градска мобилност се
намират в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат –
увреждане на предния ляв калник на лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег.
№ ******. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от „Център за градска
мобилност“ ЕАД, с който същият оспорва предявените искове като
неоснователни, алтернативно прави възражение, че същите са в
неоснователно завишен размер, несъответстващ на действителното
претърпените имуществени вреди. Твърди, че по информация на
служителите, извършили превозването на автомобила до специализирания
паркинг настъпилите драскотини в областта на левия калник на автомобила са
в резултат на неравности по пътя. Щетите по процесния автомобил били
заснети на специализирания паркинг в кв. „Подуяне“. Няма информация за
причините, поради което застрахователят не е изплатил обезщетение на
ищеца. Поради обстоятелството, че има сключен договор за застраховка в
случай на нанесени щети на моторни превозни средства при принудително
преместване със ЗАД „ОЗК-Застраховане“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, квартал „Възраждане“, ул. „Св.
София“ № 7, ет. 5, моли застрахователят да бъде привлечен като трето лице -
помагач по делото. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Конституираното по делото трето лице – помагач ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
В съдебното заседание, проведено на 08.03.2023 г. ищецът, чрез своя
процесуален представител моли да бъдат уважени предявените искове в
увеличен размер. Претендира заплащане на разноски по делото. Представя
списък на разноските.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като недоказани по основание и размер.
Претендира разноски. Представя списък на разноските.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представените от ответника на лист 46 – 50 от делото снимки
на процесния автомобил, направени от служители на Центъра за градска
мобилност преди качването на същия на специализирания автомобил тип
2
„паяк“, по него няма драскотини в областта на лявата част на автомобила,
непосредствено над гумата, и вдлъбнатина на левия калник.
Според представените от ответника на лист 64 – 67 от делото снимки на
процесния автомобил, направени на специализирания паркинг в ж.к.
„Подуяне“, в областта на лявата част на автомобила, непосредствено над
гумата са налице драскотини и вдлъбнатина на калника на лявата гума.
Съгласно обясненията на служителите на Центъра за градска мобилност
М. Д. и Ц. И., представени от ищеца в писмен вид на 19 – 20 лист от делото,
на 13.10.2021 г. при репатрирането и превозването на процесния автомобил,
поради неравности на пътя, скобата е причинила щета на предния ляв калник
на автомобила.
Според свидетелските показания на свидетеля М. Д., служител в
ответното дружество, при превозване на лек автомобил със специализиран
автомобил тип „паяк“ и наличие на по-голяма неравност на пътното платно, е
възможно скобата, въпреки наличието на тампони и гуми, с които е
уплътнена, да изскочи и да нарани калника на лекия автомобил.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.в, доколкото същите
напълно съвпадат с писмените доказателства по делото и не се оборват от
нито едно доказателство по него.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, сумата,
необходима за възстановяване на щетите на лек автомобил „Шкода Октавия“,
с рег. № ******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
процесния инцидент е 340,32 лв.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във връзка с чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тези искове се уважават, ако се установи, че
служители на ответника поради несъблюдаване на технически правила за
управление на специализирания автомобил тип „паяк“ са допускали
настъпване на вреди за ищеца (увреждане на автомобила му), които са в
причинна връзка с управлението на посоченото моторно превозно средство в
нарушение на правилата за експлоатация, както и ако се установи, че
ответникът е възложил на свои служители да следят за правилната
експлоатация на това МПС, и е изпаднал в забава за плащане.
По делото е безспорно установено, че вредите на процесния лек
автомобил са причинени при репатрирането и превозването му със
специализиран автомобил тип „паяк“ от служители на Центъра за градска
мобилност.
Съгласно т. 1, б. "а" от Постановление на Пленума на Върховния съд на
НРБ (ППВС) № 9/1966 г. задълженията, които имат служителите при
възложена им работа, могат да произтичат от закона, техническите или други
правила, както и от характера на работата. В случая не са установени нито
нормативни, нито технически правила, които да изискват служители на
ответника да предприемат всички възможни мерки при качването,
3
превозването и свалянето на превозваното моторно средство от
специализираното такова, никоя от принадлежностите на специализирания
автомобил да не увреди превозвания. Характерът на работата със
специализиран автомобил тип „паяк“, чиято функция е фактически да
задържа и премества моторни превозни средства, изисква при неговото
управление да бъдат взети всички възможни мерки, за да не бъдат увреди
преместваните такива. Такива мерки могат да бъдат например изпращането
на ремонт на специализирания автомобил при наличие на данни за „изкачаща
скоба“, която нанася щети на превозваните автомобили, при наличие на
неравности по пътя – при възможност тяхното заобикаляне, управлението на
автомобила с по-ниска скорост и т.н. В случая не е установено служители на
ответното дружество да са предприели мерки, за да не се допусне увреждане
на процесния лек автомобил.
Следователно настъпването на щетите по процесния автомобил е в
причинна връзка с бездействието на служителите на ответника да изпълнят
задълженията си, следващи от характера на работата – да вземат всички
възможни мерки, спрямо особеностите на конкретния случай, за да не бъде
увреден превозвания автомобил от специализирания такъв.
Съгласно единодушното разбиране на доктрината и практиката „вреда“
представлява всяко намаляване на актива на имуществото на едно лице или
увеличаване на пасива му. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при отговорност за
непозволено увреждане се обезщетяват всички вреди, които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с увреждането, т.е. цели се поставяне на
увредения в положението, което би бил преди увреждането, вкл. като се
възмездят разходите, които би направил, за да възвърне имуществото си в
това състояние.
В случая ищецът твърди, че за него вреда представляват разходите,
които трябва да направи, за да извърши ремонт на автомобила си, които
според изслушаната съдебно-автотехническа експертиза са в размер на 340,32
лв. Следва да се посочи, че като вреди се квалифицират не само вече
направените разходи за ремонти, а и тези, които увреденият задължително би
направил, за да възстанови вещта си във вида, който е имала преди
увреждането. Ето защо, искът следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 340,32 лв.
По отношение на възражението на ответника за наличие на
застрахователно правоотношение между него и третото лице – помагач по
делото – ЗАД „ОЗК-Застраховане“, по силата на което нанесените щети при
принудително преместване на моторни превозни средства по повод
упражняваната дейност по контрол на паркирането в гр. София,
представляват покрит от застрахователя риск, съдът счита, че това
възражение касае регресните правоотношения между ответника и третото
лице - помагач, които не са предмет на настоящото дело.
С оглед правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, че при непозволено увреждане
отговорното лице изпада в забава от момента на настъпване на вредите,
основателна е и претенцията за законна лихва от датата на увреждането –
4
13.10.2021 г. до датата преди датата на подаване на исковата молба –
20.07.2022 г.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Същият е доказал разходи за държавна такса в размер на 100
лв., депозит за съдебно-техническа експертиза – 100 лв., адвокатски хонорар –
400 лв., допълнително възнаграждение за депозит за вещо лице – 100 лв., или
общо 700 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД „Център за градска мобилност“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, р-н „Сердика“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 84, да
заплати на Г. Л. Л. , с ЕГН **********, и адрес: С., ж.к. „Г. М.“, ул. „К.“ №
**, ет. *, сумата от 340,32 лева (триста и четиридесет лева и 32 стотинки)
представляваща имуществени вреди, равни на стойността на бъдещ ремонт,
необходим за поправка на вредите, причинени на собствен на ищеца лек
автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № ******, претърпени вследствие на
принудително преместване на автомобила от служители на „Център за
градска мобилност“ на 13.10.2021 г. в гр. София, от ул. „Христо Максимов“ в
ж.к. „Гео Милев“ до наказателен паркинг, намиращ се на ул. „Мадрид“ № 66,
кв. „Подуяне“, ведно със законната лихва върху последната посочена сума
от датата на подаване на исковата молба – 21.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и 26,57 лева (двадесет и шест лева и 57
стотинки) – законна лихва за забава за плащане на посочената сума от
13.10.2021 г. до 20.07.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата
от 700 лева (седемстотин лева) – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач ЗАД
„ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5