Решение по дело №1569/2020 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към Решение № 582 от 23.11.2020 г., постановено по НАХД №
1569/2020 г. по описа на Районен съд - *****, ХХІI-ти н. с.

Производството по делото е образувано въз основа на внесено
Постановление от РП-***** за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на А. З. З. с ЕГН **********, за това,
че на 28.02.2020г., в гр. *****, в писмена декларация до сектор „РОПСОВ“
при ОД на МВР - гр. *****, която по силата на чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД се
подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
обстоятелствата по загубването, открадването, повреждането или
унищожаването на документ за самоличност, е потвърдил неистина пред
орган на властта, а именно, че свидетелството му за управление на МПС е
било изхвърлено от четиригодишния му син и той не можал да го намери -
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП – ***** поддържа внесеното
предложение, като намира обвинението за безспорно доказано и пледира за
приложението на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание на
обвиняемия в минималния размер.
Обвиняемият З., редовно призован, се явява лично в производството
пред първата инстанция, признава се за виновен и моли да му бъде наложена
глоба в минимален размер.
Районният съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият А. З. З. е роден на ****** г. в гр. *****, живее в гр. ****,
обл. *****, българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
работник в Германия, неосъждан, с ЕГН **********.
Към края на месец февруари 2020 г., обв. З. бил правоспособен водач на
МПС, категории В, М и се водил на отчет в ОДМВР - *****, като притежавал
Свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********,
валидно до 06.04.2027 г.
През 2019 г. обв. З. работел в Германия, където след извършена
проверка и установено нарушение, немските полицейски власти отнели
СУМПС с № ********* на обв. З. за срок до 31.01.2020 г.
Обв. А. З. се прибрал в България, като не взел свидетелството си за
управление на МПС от немските власти, поради което решил да заяви в
сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - *****, че е изгубил свидетелството си
за управление на моторно превозно средство, за да може да му бъде издадено
1

ново такова.
На 28.02.2020 г. обв. А. З. се явил в сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР - *****. В този момент на работа била св. Р.С. на длъжност системен
оператор в сектор „РОПСОВ“ при ОДМВР – *****, която му дала декларация
по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи,
за да я попълни. Обв. А. З. взел декларацията и саморъчно написал в нея:
„Имам малък син на 4 години е взел ми е документите разхвърлял ги е някъде
и не можах да ги намеря шофьорската книжка от миналата година някъде към
20 август“. По този начин, в декларацията обв. З. заявил невярното твърдение,
че притежаваното от него СУМПС с № ********* е било изхвърлено от
четиригодишния му син и не можал да го намери.
Обв. З. подал заявление вх. № 2275/28.02.2020 г. за издаване на ново
СУМПС, бърза поръчка. В заявлението посочил, че желае издаденият му
документ да бъде получен от лицето Й.Л.Л.. Св. С. приела подадените от обв.
З. документи, вкл. декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД. Въз основа на
подадените документи на А. З. било издадено СУМПС № *********, което
било лично връчено на посоченото от него лице от свид. Ц.К.М. – системен
оператор в сектор „РОПСОВ“ при ОДМВР – *****
С писмо от Дирекция „Пътна полиция“ Нюрнберг, отнетото в Германия
СУМПС с № ********* на А. З. било изпратено в Генералното консулство на
България в Мюнхен. С писмо документът бил изпратен в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – *****, където бил получен на 13.07.2020 г. В
писмото изрично било посочено, че свидетелството за управление на моторно
превозно средство с № ********* на А. З. е било отнето поради лишаване на
лицето от правоуправление до 31.01.2020 г., като след изтичане срока на
наказанието лицето не е потърсило шофьорската си книжка.
Въз основа на така получената информация от Германия била
образувана преписка, а в последствие и досъдебно производство, в рамките
на което З. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство е назначено вещо лице преводач,
което е извършило превод на писмен документ от немски език на български
език на две страници от писмото, изпратено от Дирекция „Пътна полиция“
Нюрнберг до Генералното консулство на България в Мюнхен.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 НПК гласни доказателствени
и писмени средства, закрепени в протоколите за разпит на свидетелите – Р.С.
и Ц.К.М.. Съдът кредитира като писмени доказателства: заявление за
издаване на документ за самоличност /л. 23 от ДП/, декларация по чл. 17, ал.
2

1 от ПИБЛД / л. 25 от ДП/, справка нарушител/водач /26-27 от ДП/,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 67/ и
характеристична справка /л.68/. Съдът даде вяра и на писмения превод на
двете страници от писмото, изпратено от Дирекция „Пътна полиция“
Нюрнберг до Генералното консулство на България в Мюнхен /л. 51-52 от
ДП/.
Изводите за чистото съдебно минало на обв. А. З., съдът основава на
приетата по делото справка съдимост.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и
допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия,
поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен
анализ на доказателствените материали. Доколкото доказателствата са
непротиворечиви, то такъв анализ се явява и безпредметен.
При така установената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно доказано, че от обективна и субективна страна обв. З. е
осъществил престъпния състав на чл. 313, ал. 1 от НК.
От обективна страна обвиняемият на 28.02.2020 г., в гр. *****,
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на български лични документи, приет с ПМС №
13/08.02.2010 г. се дава пред орган на властта за удостоверяване на
истинността на причината за липса на СУМПС – представил в Сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР – ***** декларация, че свидетелството му за
управление на МПС е било изхвърлено от четиригодишния му син и той не
можал да го намери, което всъщност му било иззето от немските власти
поради лишаването му от правоуправление за срок до 31.01.2020 г. и той не се
явил да си го получи обратно. Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие и се изразява в потвърждаване на неистина в Декларацията по чл.
17, ал. 1 от ПИБЛД по отношение на обстоятелството, че свидетелството му е
било изхвърлено от сина му. Безспорно, отразеното от обвиняемия в
декларацията е обективно невярно и отразявайки посоченото невярно
обстоятелство /че притежаваното от него СУМПС е било изхвърлено от сина
му/ в подадената декларация, изисквана по силата на ПМС № 13 от 08.02.2010
г., пред служител на ОДМВР – *****, А. З. противоправно е създал документ,
който по силата на цитирания текст се дава пред орган на властта за
удостоверяване именно на това обстоятелство. Горепосочената декларация
има удостоверителен характер и е годен предмет за невярно деклариране. По
своята правна природа тя е истинска, тъй като е съставена от обвиняемото
лице, посочено като неин автор.
Престъплението е осъществено от обвиняемия при форма на вина пряк
3

умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, доколкото З. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е иззето
от немските власти, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал. 1
ПИБЛД, за да му бъде издаден дубликат е длъжен да декларира пред
българските власти, че документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че
тези обстоятелствата се удостоверяват именно с подаването на Декларацията
по чл. 17, ал. 1 ПИБЛД. Същият е съзнавал, че подавайки декларацията -
волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт, като е
предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране съответният орган на
власт ще бъде заблуден относно действителното положение, но въпреки това
от волева страна обвиняемият е искал именно това, за да може по този начин
да се снабди с дубликат на СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че ако
декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст,
съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказаха по един несъмнен начин.
Санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК е
наказание "лишаване от свобода" до три години или "глоба" от сто до триста
лева. Обвиняемият е пълнолетен, неосъждан към момента на извършване на
деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-
ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които
да са съставомерни и подлежащи на възстановяване. В същото време не е
налице никое от основанията по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи
прилагането на института. По изложените съображения съдът призна
обвиняемия за виновен в извършване на горното престъпление и го освободи
от наказателна отговорност за извършеното, като му наложи
административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК.
При индивидуализиране на административното наказание „глоба",
което следва да се наложи на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на
засегнатите обществени отношения, степента на засягане на същите, както и
данните за личността на обвиняемия. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, възрастта и семейното положение на обвиняемия,
признанието за извършеното, както и че процесното деяние се явява
изолирана и откъслечна противоправна проява в неговия живот.
Не се отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, а именно наличието на
смекчаващите отговорността обстоятелства и липса на отегчаващи такива,
съдът счита, че на обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на
4

минимума, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лв., платима в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - *****. Съдът
счита, че този размер на глобата съответства на степента на обществена
опасност на деянието и на дееца и би постигнала целите от реализиране на
административно-наказателната отговорност по чл. 12 от ЗАНН.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати
сторените по делото разноски за извършен превод на документи от немски
език на български език в размер на 45 лв.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	582
Дата:	25 ноември 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия:	Ели Каменова

Дело:	20205220201569
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 октомври 2020 г.

Решение по дело №1569/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите