Р Е Ш
Е Н И Е
Казанлък 21.02.2020г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публичното заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №1243/ 2019 год. по описа на същия съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е било образувано по жалба на Ж.Г.Н. против наказателно
постановление/НП/№19-0284-002116/02.10.2019г. на Началника РУ към ОДМВР-Стара
Загора, РУ-Казанлък, с което за нарушаване на чл.119,ал.1 от ЗДвП/Закона за
движението по пътищата/, на основание чл.183,ал.5,т.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание-глоба в размер на 100лв.
Процесуалният представител на жалбоподателката в с.з. поддържа жалбата и
сочи аргументи в подкрепа на същата. Изразява становище за незаконосъобразност
и неправилност на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и също
не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 18.09.2019г. на жалбоподателката бил съставен АУАН от св.С.М.- младши
автоконтрольор при ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, в присъствието на неговия
колега Галин Грозев, затова че на същата дата в 11.25 часа в гр.Казанлък, на
площад „С.“, е управлявала товарен автомобил „Пежо Ранч“
с peг.№***** в посока изток-запад, като отнела
предимството на пешеходец, движещ се по пешеходна пътека в посока юг-север. Нарушението
било заснето с ВПК на патрулния автомобил.
Актосъставителят запознал жалбоподателката с АУАН, която не е написала
обяснения и писмени възражения, подписала е акта и е получила препис от него.
На 02.10.2019г. било издадено НП, в което били повторени констатациите
на свидетеля М. от съставения от същия АУАН. АНО добавил, че нарушението не е
маловажен случай. На жалбоподателката било наложено посоченото по-горе
административно наказание.
Горната фактическа обстановка съдът приема за недоказана от събраните по
делото гласни и писмени доказателства- АУАН, НП, справка за нарушител, прочетени
на основание чл.283 от НПК.
В с.з. актосъставителят уточни, че автомобила, управляван от
жалбоподателката се е движил в посока изток-запад, северно от магазин
„Универмаг“, като на кръстовището с ул.„Й. С.“, на пешеходна пътека
„Универмаг“-хотел „Казанлък“ нарушителката не е пропуснала пешеходец. Съдът
кредитира изцяло тези показания на свидетеля С.М., т.к. същите са логични, безпротиворечиви и последователни.
От така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
допустима и подадена в срок, а разгледана по същество същата се явява
основателна по следните съображения:
При издаването на горното наказателно постановление АНО е допуснал процесуални нарушения,като
АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При издаването
на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В коментираното наказателно
постановление липсва каквато и да било фактическа обстановка, в която да са
описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Преписани са разпоредби, без да са приведени към хипотезите на тези правни
норми установените в обективната действителност факти. Правната норма поначало
описва общо признаци на състав на административно нарушение, а чл.42,т.4 и
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства,
които като се подведат под съответната правна норма, да осъществяват
предвидения в нея състав на административно нарушение.В настоящия случай такива
липсват. От така констатираното в АУАН и НП не става ясно, по какъв начин е
извършено нарушението. Констатациите в АУАН и НП са твърде лаконични. Много
неясно, неточно и объркващо в акта е описано, че Ж.Г.Н. ***, на площад „С.“, в
посока изток-запад, като е отнела предимството на движещ се в посока юг-север по
пешеходната пътека пешеходец. В какво точно се изразява вмененото на въззивника
деяние и къде е извършено то остава неясно, тъй като актосъставителя и АНО са отразили
за място на нарушението площад „С.“, т.е. освен, че са описали деянието твърде
абстрактно, същите са посочили други координати на извършване на нарушението,
различни от действителните такива, коригирани по-късно от свидетеля М. в с.з. По
този начин актосъставителят и АНО не са спазили императивните разпоредби на
ЗАНН- чл.42,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.
По описания начин е ограничено правото на защита на жалбоподателя.
Посочените пороци в акта и постановлението са довели до невъзможност
санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и оттам да упражни ефективно
правото си на защита, което представлява самостоятелно отменително
основание.
Посочените нарушения са особено съществени, неотстраними са в съдебната
фаза на административно-наказателния процес и сами по себе си представляват
абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
което и на основание чл.63,ал.1, пр.III от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №19-0284-002116/ 02.10.2019 г., издадено от началник РУ към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Ж.Г.Н., с ЕГН
**********,***, е наложено
административно наказание- глоба в размер на 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА
началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, да заплати направените по
делото разноски за заплащане на пътни такива на актосъставителя С.Д.М. в размер
на 10/десет/ лева, по сметка на Районен съд-Казанлък.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и
мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: