РЕШЕНИЕ

№ 260008

гр. Сливница, 11.04.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ В.

 

при участието на секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от съдия В. гр. дело № 784 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е образувано по искова молба на М.Б.Н. и Г.Б.Г., с която са предявени против С.М.М. активно субективно и обективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл. 108, ал. 1 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с кадастрален номер 714, находящ се в кв. 46 по кадастралния план на с. Х., община Б., махала „Б.“, одобрен със заповед № 841 от 22.11.1996 г. на областния управител на Софийска област, с площ от 940 кв.м. при съседи от запад-улица, от изток-земеделска земя, от север-ПИ 391 и от юг-ПИ 400 и осъждането на ответника да им предаде владението върху тoзи имот, както и осъдителен иск с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС за заплащане на сумата от 900 лева на всеки ищец, представляваща обезщетение за ползване на имота за периода 01.08.2015 г. до 01.08.2018 г.

Ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, правото на собственост върху който им е било възстановено в качеството им на наследници на Б. Г. К. след приключила реституционна процедура с решение № 09 от 29.05.2007 г. на ОСЗ Б.. Твърдят, че ответникът е собственик на съседен недвижим имот УПИ III-391 е бил завзел собствения им имот като бил поставил в него земеделска техника. Посочват, че впоследствие ответникът поставил и порта на имота от към улицата и ограничил достъпа на ищците до него. Твърдят, че ответникът е ползвал имота им в периода 01.08.2015 г. до 01.08.2018 г. без основание и им дължи обезщетение.

Препис от исковата молба е изпратен на ответника като в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че имотът не е собственост на ищците, държавен е и е предоставен на лицето Р.М.Б. – сестра на ответника.

В хода на производството на 07.11.2020 г. е починала ищцата М.Б.Н. и е оставила за свои наследници В.А.Н., Б.В.А. и А.В.А., които с определение от 04.02.2021 г. са били конституирани на нейно място като ищци.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 108, ал. 1 от ЗС

Според чл. 108, ал. 1 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за уважаване на исковете са: 1. ищците да са собственици на процесния имот; 2. ответникът  да упражнява фактическа власт върху процесния имот без да има основание за това. Ревандикационният иск съдържа в себе си установителния иск за собственост /установителна част/ и осъдителния иск за предаване на владението или държането /осъдителна част/, поради което съдът се произнася с два диспозитива: установителен – по него се формира сила на пресъдено нещо по правото на собственост и осъдителен – по него се формира сила на пресъдено нещо по притезанието за предаване на владението или държането /така ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС/.

От представеното по делото решение № 09 от 29.05.2007г. на ОСЗГ – Б. се установява, че собствеността върху няколко поземлени имоти, от които и нива с площ от 0,940 дка, четвърта категория в строителните граници на с. Х., е била възстановена на наследниците на Б. Г. К.. Когато реституцията се осъществява по административен ред, актът за възстановяване на собствеността има значението на индивидуален административен акт с конститутивно действие, изразяващо се във възникване занапред на собственически права върху индивидуално определен имот (ТР № 1/97 г., гр. д. № 11/97 г., ОСГК). В тежест на ответника при оспорване на собствеността е да установи обстоятелства оборващи установеното в решението на поземлената комисия. Такива обстоятелства не се твърдят, а и не се доказват от ответника. Ето защо за процесния имот е била проведена и приключила редовна реституцонна процедура. Освен това по делото е предствен и нот. акт № 157, том II, рег. № 3693, дело № 330 от 2010 г. от 10.09.2010 г., с който М.Б.Н. и Г.Б.Г. са били признати за собственици по наследство на процесния поземлен имот с кадастрален номер 714, находящ се в кв. 46 по кадастралния план на с. Х., община Б., махала „Б.“, одобрен със заповед № 841 от 22.11.1996 г. на областния управител на Софийска област, с площ от 940 кв.м. при съседи от запад-улица, от изток-земеделска земя, от север-ПИ 391 и от юг-ПИ 400. Ответникът е оспорил този нотариален акт. Нотариалният акт по чл. 587 от ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право /така ТР 11/2012 от 21.03.2012 г. по т.д. 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/. В случая ответникът не доказа правото на собственост върху процесния имот да е било придобито от друго лице. Представения по делото договор за право на строеж върху държавна земя от 02.10.1989 г., по силата на който Общинския народен съвет е отстъпил на Р.М.Б.а право на строеж върху парцел IV-общ от кв. 46 по плана на м. Б., с. Х. с площ от 866 кв.м. не опровергава констатациите в нотариалния акт, доколкото този договор предхожда решението, с което е било възстановено правото на собственост върху процесния имот. Освен това с решение № 91 от 09.01.2004 г. по гр. д. № 182 от 2003 г. на Районен съд – Сливница е признато за установено по отношение на община Б., че наследниците на Б. Г. К. са собственици на нива с площ от 995 кв.м., находяща се в с. Х., в местността „Завой“. Действително според заключението на вещото по техническата експертиза не може да се установи нито наличието, нито липсата на идентичност между този имот и процесния имот. Въпреки това вещото лице е посочило, че идентичността между двата имота е била установена по административен ред чрез процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ от ОСЗ-Б. и Общинска техническа служба – с представеното по делото удостоверение № 215 от 02.06.2007 г. и скица № 414 от 18.05.2007 г. Поради това непроменен остава изводът на съда, че ищците са собственици на имота. Налице е първата предпоставка за уважаване на предявения иск в неговата установителна част.

Необходимо е на следващо място да се установи, че процесният недвижим имот се намира във фактическа власт на ответника. От показанията на свидетеля Д. К. се установява, че процесният имот е ограден и граничи с имот на ответника. Свидетелят дава сведения, че ответникът е разположил стопански машини в имота, а през 2018 г. е поставил и порта, с което е ограничил достъпа на ищците до имота. Показанията на свидетеля се потвърждават и от заключението на вещото лице по техническата експертиза, от което се установява, че от запад е налична материализирана ограда от метални колове и мрежа, включително и порта. Достъпът до имота може да се осъществи от наличната на място порта, която граничи със съществуващата улица. Ето защо съдът приема, че по делото се установи, че ответникът е ограничил достъпа на ищците до имота и с действията си по същество упражнява фактическа власт върху имота. По тези съображения налице е и втората предпоставка за уважаване на предявения иск и в неговата осъдителна част.

По иска с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗС недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. С оглед твърдението на ищците, че имотът се владее от ответника, то съдът счита, че това е правилната правна квалификация на предявения иск, а не чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, който иск е субсидиарен. По същество искът по чл. 73, ал. 1 от ЗС също се основава на принципа на неоснователното обогатяване. 

Предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1/ ищците да са собственици на процесния имот; 2/ ответникът да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот през процесния период и 3/ с това да е лишил ищците от ползите от имота, които се равняват на средния пазарен наем. По делото се установи, че ищците са собственици на имота, като се установи и обстоятелството, че имотът е бил ползван от ответника. Следователно са налице първата и втората от предпоставките за уважаване на иска. От заключението на вещото лице по оценителната експертиза се установява, че средният пазарен наем на имота за процесния период е в размер на 190 лева на месец. Вещото лице е изчислило, че за периода от 01.08.2015 г. до 01.08.2018 г. размера на наема е 6840 лева. Предявеният иск се явява основателен до пълния предявен размер от 1800 лева, а именно 900 лева на Г.Б.Г. и общо 900 лева на В.А.Н., Б.В.А. и А.В.А..

 

По разноските:

При този изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищците се дължат разноски съобразно уважената част от исковете, тоест в пълен размер. В.А.Н., Б.В.А. и А.В.А. са заплатили 109,50 лева за държавна такса, 10 лева за вписване на исковата молба и 300 лева за депозит за вещо лице. Били са представлявани от адвокат, на когото са заплатили 800 лева, което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие /в този смисъл т. 1 от ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Ищецът Г.Б.Г. е заплатил 50 лева държавна такса. Тези разноски им се дължат от ответника.

Мотивиран от горното, съдът                                                                           

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С.М.М., ЕГН: **********, адрес: ***, че Г.Б.Г., ЕГН: **********, адрес ***, В.А.Н., ЕГН **********, Б.В.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, са собственици на поземлен имот с кадастрален номер 714, находящ се в кв. 46 по кадастралния план на с. Х., община Б., махала „Б.“, одобрен със заповед № 841 от 22.11.1996 г. на областния управител на Софийска област, с площ от 940 кв.м. при съседи от запад-улица, от изток-земеделска земя, от север-ПИ 391 и от юг-ПИ 400, като ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН: ********** да ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на посочения имот на Г.Б.Г., ЕГН: **********, В.А.Н., ЕГН **********, Б.В.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН **********.

ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на В.А.Н., ЕГН **********, Б.В.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 900 лева - представляваща обезщетение за ползване на поземлен имот с кадастрален номер 714, находящ се в кв. 46 по кадастралния план на с. Х., община Б., махала „Б.“, одобрен със заповед № 841 от 22.11.1996 г. на областния управител на Софийска област, с площ от 940 кв.м. при съседи от запад-улица, от изток-земеделска земя, от север-ПИ 391 и от юг-ПИ 400 за периода 01.08.2015 г. до 01.08.2018 г.

ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Г.Б.Г., ЕГН: **********, адрес ***, сумата от 900 лева - представляваща обезщетение за ползване на поземлен имот с кадастрален номер 714, находящ се в кв. 46 по кадастралния план на с. Х., община Б., махала „Б.“, одобрен със заповед № 841 от 22.11.1996 г. на областния управител на Софийска област, с площ от 940 кв.м. при съседи от запад-улица, от изток-земеделска земя, от север-ПИ 391 и от юг-ПИ 400 за периода 01.08.2015 г. до 01.08.2018 г.

ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Г.Б.Г., ЕГН: **********, адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 50 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на В.А.Н., ЕГН **********, Б.В.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1219,50 лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: