Р Е Ш Е Н И Е
№ 24/
18. Януари 2022г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На петнадесети декември 2021г. в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 487/2021г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „Камелия – В.Г. 2“ ЕООД – гр.
Долни Дъбник, представлявано от управителя В.В. срещу Ревизионен акт № Р -04001520005942-091-001/01.03.2021г.
на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение № 52/21.05.2021г. на Директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на
НАП, с който по общия ред на чл. 119 ал.2 ДОПК за дружеството са установени
допълнително задължения по ЗКПО общо в размер на 41 241,16 лв., в т.ч.
корпоративен данък за 2016г. в размер на 29 510 лв. и лихви в размер на 11
731,16 лв. в резултат на непризнато преотстъпване на корпоративен данък в
размер на 33 198 лв. за закупуване на земеделска техника, поради
неизпълнение на условията на чл. 189б ал.2 т.1 ЗКПО.
Жалбоподателят оспорва РА като незаконосъобразен и
необоснован. Не оспорва установените в хода на ревизионното производство факти,
но счита, че неправилно е приложен материалния закон и неправилно не е признато
преотстъпването на корпоративен данък за посочената земеделска техника като
излага аргументи, че земеделската техника е нова, активите са придобити по
договор за лизинг, в законния срок и осчетоводени съгласно приложимия
счетоводен стандарт. Счита, че не дължи довнасяне на корпоративен данък в
определения размер и съответната лихва върху сумата. Моли, за отмяна на РА.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Чрез адв. Я. ***
поддържа изложените в жалбата доводи като се позовава на съдебна практика на
ВАС по идентични казуси. Според жалбоподателя пряко приложение намира чл. 14
ал.6 б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 702/2014г., според който помощта обхваща като
допустим разход и този за закупуването или покупката на лизинг на машини и
оборудване до пазарната стойност на актива. Сочи, че данъчното облекчение по
чл. 189б ЗКПО попада в приложното поле на цитираната разпоредба, тъй като представлява
държавна помощ за земеделски производители. И според цитирания регламент,
третиращ декларирането на някои категории помощи в секторите на селското и
горското стопанство за съвместими с вътрешния пазар, покупката на лизинг на машини и
оборудване е допустим разход,
алтернативен на закупуването им, при което се придобива право на собственост и
следва да се признае за приспадането на данъчен кредит. Аргумент в тази насока
е и Счетоводен стандарт 17“Лизинг“ и чл. 55 ЗКПО относно счетоводното и данъчно
третиране на договора за финансов лизинг като придобиване на актив, считано от
момента на неговото получаване за ползване. Тълкуването на понятието „придобити
активи“ по смисъла на чл. 189б ал.2 т.1 ЗКПО следва да включва и придобитите
активи по силата на договор за финансов лизинг в съответствие със счетоводното
им третиране за нуждите на данъчното законодателство като собствени активи.
Ответникът – Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Г.
изразява становище за неоснователност на жалбата като поддържа изложените в
решението съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата
на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения
индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички
основания съгласно чл. 160 ал.2 ДОПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 156 ал.1 от ДОПК.
Решението е връчено на 21.05.2021г. Жалбата е подадена
на 03.06.2021г. от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
РА е издаден на основание чл. 119 ал.2 от ДОПК, въз
основа на изготвен ревизионен доклад за извършена ревизия на дружеството за
установяване на задължения по ЗКПО за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г.
Възложена е със заповед за възлагане от 01.10.2020г. от Началник Сектор Ревизии
при ТД на НАП – В.Търново, оправомощен със Заповед № 17/08.01.2019г. на
Директора на ТД на НАП- В.Търново. Заповедта е връчена по електронен път на
ревизираното лице. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад от
19.01.2021г., връчен по електронен път на 08.02.2021г. В законния срок е
подадено възражение, което частично е прието за основателно от ревизиращите
органи. В резултат е издаден процесния РА, с който на „Камелия-В.Г. 2“ ЕООД не
е признато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2016г. в размер на
33 198 лв. и е определен за внасяне корпоративен данък в размер на
29 510 лв. и лихви в размер на 11 731,16 лв. Така определените
задължения са обжалвани в законния срок и са потвърдени с Решение № 52/21.05.2021г. на Директора на ОДОП – В.
Търново при задължителния административен контрол и същите са предмет на
обжалване в настоящото съдебно производство.
Органите по приходите не са възприели за основателни
изложените от дружеството доводи за неправилно приложение на материалния закон
при тълкуването на разпоредбата на чл. 189б ЗКПО относно правото на
преотстъпване на корпоративен данък на земеделския производител за 2016г. В
хода на административното обжалване изпълнението на РА е спряно.
От приобщените в хода на ревизионното производство
писмени доказателства, се установяват следните факти и обстоятелства, които не
са спорни:
„Камелия – В.Г. 2“ ЕООД – гр. Долни Дъбник е търговско
дружество, регистрирано от 27.11.2012г. в ТР на АВ с едноличен собственик на
капитала Васил Иванов Гетов. Дружеството е правоприемник на ЕТ „Камелия – В.Г.“
съгласно вписан договор от 15.04.2013г. за покупко-продажба на част от търговското
предприятие по чл. 15 от ТЗ, по силата на който едноличното дружество придобива
от ЕТ всички активи, пасиви, права, задължения и фактически отношения създадени
при осъществяване на досегашната търговска дейност, с изключение на описаните в
т.3 от договора активи, които остават собственост на ЕТ, те са свързани с
безвъзмездно финансиране по европрограми в областта на земеделието. С договор
от 16.04.2013г. дружествените дялове са прехвърлени от Васил Иванов Гетов на
Камелия Иванова Върбанова, която става едноличен собственик, представляващ и
управител на дружеството. А с решение на едноличния собственик на капитала от
27.08.2013г. управител става В.В.В..
Дружеството е регистрирано като земеделски
производител и има заверена регистрационна карта за стопанската 2015/2016г.
Извършвало е дейност по производство на селскостопанска продукция, обработване
на земеделски земи, собствени и наети под аренда, в землищата на гр. Долни
Дъбник и с. Крушовица, общ. Долни Дъбник. През ревизирания период е отглеждало
зърнени култури, получило е приходи от финансирания, приходи от продажба на
земя, продажба на стоки, приходи от услуги и финансови приходи – приходи от
лихви.
Ревизионното производство е предхождано от извършена
данъчна проверка относно спазване изискванията на глава 22 от ЗКПО за ползване
на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани по
чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2016г., които
материали са приобщени към материалите на ревизията. При проверката е съставен
протокол от 14.08.2020г., с който дружеството е уведомено, че органите по
приходите считат, че за 2016г. не са изпълнени условията на чл. 189б ЗКПО за
преотстъпване на корпоративен данък. Връчена е покана по чл. 103 от ДОПК за
корекция на подадената декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2016г., но дружеството
не е подало коригираща декларация, след което е била възложена настоящата
ревизия.
В хода на ревизията са изискани документи за всички
закупени ДМА за периода от 2013г. до 2017г., подробни справки за размера на
преотстъпения корпоративен данък и размера на направената инвестиция за
закупуване на нова земеделска техника, както и инвентарни книги, оборотни ведомости
и главни книги за същия период. Извършена е проверка в офиса на дружеството,
при което е направена проверка на счетоводни документи, банкови извлечения,
фактури във връзка със закупуването на земеделската техника и счетоводното й
отчитане.
За 2016г. дружеството е подало данъчна декларация, с
която е декларирало данъчна печалба в размер на 1 257 493,50 лв.,
дължим корпоративен данък 125 749,35 лв. и преотстъпен корпоративен данък
по чл. 189б ЗКПО в размер на 33 198,00 лв. В РД е извършен анализ на приходите
и разходите на ревизираното лице, при който органите по приходите са
установили, че печалбата от селскостопанската дейност за 2016г. е в размер на
607 356.54 лв., върху която дължимият данък / 10%/ е в размер на
60 735.65 лв., от който дружеството има право да преотстъпи 60 % в размер
до 36 441.39 лв. Преотстъпеният корпоративен данък на осн. чл. 189б ал.1 ЗКПО, ползван от дружеството е в размер на 33 198 лв. и влиза в допустимия
диапазон.
Данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен
данък по реда на чл. 189б ал.1 от ККПО се предоставя на данъчно задължени лица,
регистрирани като земеделски стопани в размер до 60 на сто за данъчната им
печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска
продукция. Останалите необходими условия за преотстъпването на корпоративния
данък са изброени в чл. 189б ал.2-4 ЗКПО. Данъчно задължените лица следва да
отговарят и на общите изисквания за преотстъпване на данъка съгласно чл. 167
ал.1 от ЗКПО –към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице да
няма публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за
санкции по влезли в сила НП, свързани с нарушаването на нормативните актове
относно публичните задължения и лихви, свързани с изброените публични задължения.
Не съществува спор, че лицето отговаря на тези изисквания.
Преценени са и останалите изисквания на чл. 189б ал.2
т.1-9 ЗКПО, като органите по приходите след анализа са приели единствено, че за
преотстъпването на данъка за 2016г. дружеството не отговаря на изискването на
чл. 189б ал.2 т.1 ЗКПО, тъй като преотстъпеният данък не е инвестиран в нова
земеделска техника, необходима за извършване на посочената в ал.1 дейност в
срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването
и затова са отказали да признаят извършеното преотстъпване и са направили
предложение за определяне на задължение за корпоративен данък за 2016г. в
размер на декларирания преотстъпен данък в размер на 33 198 лв.
В РД е установено още, че приходите в ГДД за 2016г.
неправилно са увеличени със сума в размер на 36 880 лв., представляващи
получен заем от ДФЗ за закупуване на минерални торове за производство на
пшеница, поради което при съобразяване с възражението на лицето с РА с тази
сума е намален финансовият резултат на дружеството и е определен корпоративен
данък за довнасяне в размер на 29 510 лв. и лихви за просрочие в размер на
11 731,16 лв.
Легалното понятие за преотстъпване на корпоративен
данък е дадено в чл. 166 ЗКПО – то е правото на данъчно задълженото лице да не
внася в държавния бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен
данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват
за цели, определени със закон.
Дружеството е трябвало да изпълни и всички условия по
чл. 189б от ЗКПО, в това число и да инвестира преотстъпения данък в нови сгради
и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността по
производство на непреработена растителна и животинска продукция и при условие
преотстъпеният данък да не превишава 50 на сто от стойността на активите, в
които е инвестиран.
В хода на данъчната проверка във връзка с изпълнението
на условията за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 189б ал.2 т.1 ЗКПО
относно инвестирането на преотстъпения данък лицето е декларирало, че
преотстъпеният данък е инвестиран в актив Анкерно-дискова сеялка, марка NOVAG, модел TForce 640, във
връзка с чието придобиване е представило всички необходими документи –
тристранен договор за покупко-продажба от 2016г., договор за финансов лизинг от
2016г. , фактури, банкови извлечения, счетоводни записвания и др. Органите по
приходите са приели, че сеялката не е придобита от дружеството в законния срок
до 31.12.2017г. и условието за преотстъпване на корпоративния данък не е
изпълнено, тъй като срокът на лизинга е 60 месеца и лизингополучателят има
право да придобие собствеността върху техниката с отделен договор за
покупко-продажба едва след изплащането на всички лизингови вноски, като според
схемата за плащане последната вноска следва да бъде изплатена през м. 10.2021г.
и дотогава е само ползвател на актива, за което заплаща възнаграждение.
Затова дружеството е предложило на ревизиращите други
два актива като отговарящи на условията за ползване на преотстъпване на
корпоративен данък по чл. 189б ал.2 т.1 ЗКПО – дисков култиватор SIMBA, модел X-Press 8.0 и продълбочител SIMBA, модел FLATLINER 500,4.2м, за които е
представило договор за финансов лизинг от 2011г. с опция за изкупуване,
приемо-предавателен протокол от 2011г., договор за продажба от 2016г., банкови
извлечения, счетоводни и други документи. Посочената селскостопанска техника
също не е призната за преотстъпването на корпоративния данък. Мотивите са, че
актива е бил нов и е ползван по договор за финансов лизинг от 2011г. от друго
лице ЕТ „Камелия – В.Г.“ до датата на предаването му на „Камелия – В.Г. 2“ ЕООД
на 15.04.2013г. с прехвърлянето на част
от предприятието в т.ч. и посочените активи, когато дружеството е започнало да
ползва вече употребяван актив като е встъпило в правата на лизингополучателя по
договора за лизинг, продължило е да плаща лизинговите вноски и придобило
собствеността с отделен договор през 2016г. след изпълнение на условията по
лизинговия договор. Според органите по приходите двата актива са били
използвани от ЕТ „В.Г.“ от 2011г. до датата на предаването им на „Камелия – В.Г.
2“ ЕООД с договора за прехвърляне на търговското предприятие от 15.04.2013г.,
което означава, че към датата на придобиването им от дружеството с договор за
покупко-продажба от 05.12.2016г., когато е прехвърлена собствеността след
изпълнение на условията по договора за финансов лизинг, активите не са нито
фабрично нови, нито неизползвани, нито са запазили първоначалния си вид.
С Решението си Директорът на ОДОП е възприел мотивите
на ревизиращите органи, отхвърлил като неоснователни възраженията на
дружеството и приел, че не са били изпълнени кумулативно всички условия по чл.
189б от ЗКПО, поради което за дружеството не е възникнало право за
преотстъпване на корпоративен данък за 2016г. Затова потвърдил като
законосъобразен РА, с който е отказано право на преотстъпване на корпоративен
данък в размер на 33 198 лв. за 2016г. и е определен допълнително
корпоративен данък за внасяне в размер на 29 510 лв. след коригиране на
финансовия резултат на дружеството по отношение на погрешно отразени в ГДД
приходи, представляващи получен заем от ДФЗ, както и определените лихви за просрочие
в размер на 11 731,16 лв.
Решението на Директора на ОДОП – В. Търново и
потвърденият с него Ревизионният акт са издадени от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на предоставените правомощия. Издадени са в необходимата писмена форма, съдържаща
фактически и правни основания, мотивиращи акта. В хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изяснени са
всички факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизираното
лице. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства,
опровергаващи фактическите констатации в акта.
Но направеният извод за дължимост на установените с РА
акт допълнителни задължения за внасяне на корпоративен данък по ЗКПО за 2016г.,
поради непризнато преотстъпване на корпоративен данък в размер на 33 198
лв. по ГДД по реда на чл. 189б ЗКПО не съответства на материалния закон и целта
му и не е съобразен с непротиворечивата съдебна практика на ВАС по идентични
казуси, свързани с придобиването на земеделска техника по договори за финансов
лизинг и тълкуването на разпоредбата във взаимовръзка с чл. 14 ал.6 б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 702/2014г.,
регламентираща държавната помощ за земеделски производители и съответното
счетоводно отчитане съгласно Счетоводен стандарт № 17 „Лизинг“ за данъчни цели.
В случая, видно от приобщените по ревизионната
преписка доказателства, с тристранен договор за покупко-продажба №
18599/19.07.2016г., сключен между „Агримат БГ“ ЕООД – продавач, „Сожелиз –
България“ ЕООД – лизингодател и купувач от една страна и лизингополучателя – „Камелия - В.Г.2“ ЕООД
от друга, лизингодателя е закупил
Анкерно-дискова сеялка, марка NOVAG,
определена по вид, модел, технически характеристики и спецификация от
лизингополучателя /оферта и спецификация - приложения към договора/ като
изрично страните се съгласяват и декларират, че купувачът сключва договора
единствено и само във връзка със сключен Договор за финансов лизинг от 13.07.2016г. и извън него не би имал никакъв интерес от придобиването
на вещите предмет на договора за покупко-продажба. По силата на този договор
продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху избраната от
лизингополучателя земеделска техника като се задължава да я достави на
лизингополучателя и да я въведе в експлоатация на мястото на упражняване на
дейността на земеделския производител – гр. Долни Дъбник. Лизингодателят
предоставя закупения актив на лизингополучателя по договора за финансов лизинг,
като без да губи правата си по договора за покупко-продажба, прехвърля на
лизингополучателя гаранционните права по него, правото да приеме вещта и
правата по общата отговорност на продавача за недостатъци и неизпълнение, без
правото да иска разваляне и унищожаване на договора. Активът се предава на
лизингополучателя с подписването на
приемо-предавателен протокол. Условията и сроковете на плащане между продавача
и купувача/лизингодателя са обвързани с договора за финансов лизинг и условията
по него. Купувачът/лизингодателят е задължен спрямо продавача единствено за
заплащането на уговорената продажна цена на актива.
В сключения индивидуален договор за лизинг от
13.07.2016г. между лизингодателя и „Камелия – В.Г.2“ ЕООД, предхождащ
продажбата, са уговорени условията на
доставка. С Нареждането за покупка, приложение към договора, лизингополучателят
определя предварително договорените от него с продавача условия, цена и срокове
на доставка и плащане с описание на актива и всички негови съществени характеристики.
Договорът за финансов лизинг е сключен за срок от 60 месеца, цената на
придобиване на лизинговата вещ без ДДС е 170 390 евро, сумата на
финансиране без ДДС – 144 831.50 евро, платима на месечни вноски съгласно
приложен погасителен план, а авансова вноска без ДДС е в размер на 25 558,50
евро и е платима при сключването на лизинговия договор. Не е уговорена
остатъчна стойност за придобиване на вещта, тъй като между страните в
индивидуалния договор са постигнати специални клаузи, извън общите условия на лизинговата
компания, а именно лизингополучателят е длъжен да придобие правото на
собственост върху лизинговата вещ по законоустановения ред, след изтичането на
срока на лизинга и след като е изпълнил всички задължения по лизинговия договор
като няма право да претендира придобиването на собствеността преди това. В тази
връзка в съответствие с данъчното законодателство във връзка с ДДС, в резултат
на уговорените специални условия, включващи задължение за придобиване
/прехвърляне/ на собствеността в края на договора за лизинг / без опция за
връщане на лизинговата вещ/, лизингополучателят се е задължил да заплати и
дължимия ДДС след фактурирането. Лизингополучателят също така се задължава да
осъществи регистрацията на земеделската техника и да предостави на
лизингодателя оригинала от свидетелството за регистрация - част I, както и копие от свидетелството - част II.
По силата на договора за финансов лизинг и
договорените индивидуални условия, лизингодателят предоставя на
лизингополучателя ползването на лизинговата вещ, индивидуализирана от него, от
момента на закупуването и предаването й, като единствено финансира закупуването
на вещта, но и си запазва правото на собственост като гаранция за изпълнение на
договора за финансов лизинг, и след изплащането на определените лизингови
вноски, прехвърля собствеността на вещта с отделен договор съгласно
изискванията на законодателството. В случая не е налице и опция за връщане на
вещта след изтичане срока на лизинговия договор и изплащане на лизинговите
вноски, а е договорено задължение за прехвърлянето на собствеността в отклонение
от общите условия за клиентите, затова и не е уговорена остатъчна стойност,
като символична пазарна цена за прехвърляне на собствеността. Всички рискове,
свързани с ползването на актива – застраховки, данъци, такси, глоби, съгласно
общите условия на договора за лизинг са за сметка на лизингополучателя, а не за
лизингодателя, който си запазва правото на собственост.
Всички тези особености на договора за финансов лизинг
и индивидуалния договор, го отличават и определят като особен вид договор за финансиране
придобиването на определена вещ при специални условия, който договор има и
специална законодателна уредба в чл.342 и чл. 343 ТЗ. С договора за лизинг
лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от
трето лице, при условия, определени от лизингополучаеля, и да му я предостави
за ползване срещу възнаграждение като лизингополучателят може да придобие вещта
по време на договора или след изтичане на срока му. Рискът от случайното
погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя,
а не за лизингодателя в отличие от общото правило, че всички рискове от
повреждане и погиване на вещта са за собственика.
Счетоводен стандарт № 17 „Лизинг“ прави отграничение
при счетоводното третиране на финансов и оперативен лизинг според съдържанието
на сделката и според това в каква степен рисковете и ползите, свързани със
собствеността на лизинговия актив са прехвърлени върху лизингополучателя, като
правото на собственост може и да не бъде прехвърлено. Рисковете и изгодите от
собствеността на лизинговия актив се
считат за прехвърлени и лизингът е финансов, когато лизинговият договор
прехвърля актива в края на лизинговия договор.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза
установява, че за сеялката дружеството е спазило изискванията на СС № 17
„Лизинг“ като счетоводно е заведен и отчитан като собствен актив в счетоводния
баланс на дружеството в съответствие с изискванията за финансов лизинг, и
едновременно задълженията по договора за финансов лизинг са отчитани като пасив, който е намаляван с изплатените лизингови
вноски за срока на договора. Стойността на актива е отнесена по сметка „Разходи
за придобиване на ДМА“ по стойност на придобиване. Сеялката е заведена в
инвентарната книга на дружеството със срок на амортизиране 7 години, който
надвишава срока на договора за лизинг, включена
е в счетоводния и данъчния амортизационен план за 2016г., 2017г., 2018г.,
2019г., 2020г. и 2021г. и ежегодно са начислявани амортизации с амортизационна
норма 15 % годишно. Последната лизингова вноска по договора е платена през
октомври 2021г., след което е сключен и договор за прехвърляне на собствеността
между лизингодателя и лизингополучателя, като в
счетоводното отчитане на актива не е настъпила промяна. Получаването на
лизинговия актив за ползване по договора за финансов лизинг е отчитано от
лизингополучателя в счетоводството като придобиване от момента на въвеждане в
експлоатация. Договора от 2021г. е представен в хода на съдебното производство
и от съдържанието му е видно, че предмет е единствено прехвърлянето на
собствеността върху придобития по договора за финансов лизинг актив, след
заплащане на всички лизингови вноски в изпълнение на задълженията по него, без
уговорена продажна цена. Издадено е и ново свидетелство за регистрация на
земеделската техника, в което дружеството - ползвател по договора за лизинг
след прехвърлянето на собствеността е вписан като собственик.
По същия начин счетоводно са били отчитани и другите
два актива, предложени като алтернатива за признаване правото на приспадане на
корпоративен данък за 2016г. в съответствие с изискванията на счетоводния
стандарт по отношение на счетоводното отчитане на активите, придобити по
договори за финансов лизинг. С тази особеност, че договорът за финансов лизинг
е сключен на 18.03.2011г. с лизингополучател ЕТ „Камелия-В.Г.“, активите са
заведени като собствени по отчетна стойност на придобиване към момента на
предаването и въвеждане в експлоатация. А след прехвърлянето на част от
предприятието в това число и съответните два актива – дисков култиватор и
продълбочител Simba, с договор от 15.04.2013г.
правоприемникът „Камелия-В.Г. 2“ ЕООД е продължил да изпълнява задълженията по
договора за финансов лизинг и да изплаща лизинговите вноски през 2013г.,
2014г., 2015г. и 2016г. Активите са заведени счетоводно в баланса на
дружеството с дата на въвеждане в експлоатация на 01.03.2013г. по отчетна
стойност съгласно лизинговия договор, намалени с натрупаните амортизации до
завеждането на активите, а остатъчната дължима сума по договора за лизинг е
отчетена в баланса като задължение, което е намалявано с вноските. След
изплащането на последната лизингова вноска и сключването на договор за
прехвърляне на собствеността през 2016г. в счетоводното отчитане на активите не
е настъпила промяна.
Изложеното дава основание да се приеме, че за
придобитата по договор за финансов лизинг анкерно-дискова сеялка са изпълнени
изискванията за преотстъпване на корпоративен данък за 2016г. в декларирания
размер.
Неправилно органите по приходите са приели, че след
като сеялката е закупена по договор за финансов лизинг, сключен през 2016г. и
собствеността върху актива не е прехвърлена до 31.12.2017г. не е изпълнено едно
от кумулативните условия по чл. 189б ал.2 т.1 ЗКПО за преотстъпване на
корпоративен данък за 2016г., а именно техниката да е придобита в срок до края
на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.
Практиката на ВАС по идентични казуси е категорична,
че данъчното облекчение по чл. 189б ЗКПО представлява данъчно предимство за
земеделски производители и представлява държавна помощ по смисъла на Регламент
/ЕС/ № 702/2014г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на
селското и горското стопанство в селските райони за съвместими с вътрешния
пазар в приложение на мчленове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС и
отмяната на Регламент /ЕС/ № 1857/2006 на Комисията. Съгласно чл.14 §6 „б“ от същия регламент, помощта
обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на
машини и оборудване до пазарната стойност на актива. Разпоредбата има пряко
приложение и обхваща случаите на данъчно третиране на разходите на земеделските
производители на територията на ЕС, което изисква и равното им третиране и
поставянето им при равни условия на територията на съюза при предоставянето на
данъчни облекчения – държавни помощи. Закупуването или покупката на лизинг на
машини и съоръжения са поставени от регламента като равнозначни способи на
придобиване, която инвестиция подлежи на държавно подпомагане. В този контекст
следва да се тълкува и разпоредбата на § 189б ал.2 т.1 ЗКПО. Чл. 55 ал.5 ЗКПО
третира придобиването на актив чрез сключването на лизингов договор,
класифициран като финансов лизинг съгласно счетоводното законодателство по
същия начин.
В случая дружеството е инвестирало преотстъпения
корпоративен данък за 2016г. за закупуването на земеделска техника – сеялка, чрез
сключването на договор за финансов лизинг през същата година, активът е
заприходен в счетоводния и амортизационен план на дружеството по стойност на
придобиване, от момента на закупуването и предаването на актива, и от този
момент върху стойността му са начислявани счетоводни и данъчни амортизации. В
този смисъл дружеството е инвестирало в закупуването на този актив чрез
сключването на договор за финансов лизинг в годината, за която е ползвало
данъчното облекчение чрез преотстъпването на корпоративен данък. Само заплатената
по договора авансова вноска надвишава размера на преотстъпения данък. Получило
е актива и го е ползвало от момента на придобиването като собствен актив в
съответствие с изискванията за счетоводното му отчитане, с всички рискове и
ползи. Ето защо прехвърлянето правото на собственост след изтичането на срока
на договора за финансов лизинг не следва да се взема предвид при преценка на
предпоставките за ползване на данъчното облекчение. Защото запазването правото
на собственост от лизингодателя има за цел единствено да гарантира вземането му
в случай на неизпълнение на договора. Още повече в настоящия случай според
индивидуалните договорени условия лизингодателят се е задължил да прехвърли
собствеността след изплащането на всички вноски, без опция за връщане на вещта.
Инвестицията в нова земеделска техника следва да
обхваща всички случаи на придобиване, както по договор за покупко-продажба,
така и случаите на придобиване чрез сключване на договори за финансов лизинг и
в този смисъл тълкуването на изискването на чл. 189 б ал.2 т.1 ЗКПО активите да
са придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва
преотстъпването следва да обхваща и случаите на инвестиране за придобиване на
активи по сключени договори за финансов лизинг, в съответствие със счетоводното
и данъчно третиране на активите като собствени на лизингополучателя съгласно
т.4 от Счетоводен стандарт 17 „Лизинг“. За
момент на придобиването по смисъла на тази разпоредба, когато се касае за
инвестиране в закупуване на земеделска техника по договори за финансов лизинг
следва да се счита датата на предаване на вещта на лизингополучателя и
въвеждането й в експлоатация, което се завежда и отчита счетоводно като
придобиване на актив, а не датата на прехвърляне собствеността след изплащане
на последната лизингова вноска, което е в съответствие със счетоводното и
данъчно третиране.
По същия начин следва да се разсъждава и по отношение
на другите две посочени машини относно наличието на предпоставките по чл. 189б
ал.2 т.1 ЗКПО. Но договорът за финансов лизинг за закупуването им е сключен
през 2011г., а през 2016г. е прехвърлена собствеността от лизингодателя на
лизингополучателя, след изплащане на всички лизингови вноски. Затова по
отношение на другите два актива – дисков култиватор и продълбочител, предложени
като алтернативни, не може да се приеме, че инвестицията в нова земеделска
техника е извършена през 2016г. и затова по отношение на тях дружеството не
може да се ползва от данъчното облекчение за тази година.
Изискванията за преотстъпване на корпоративен данък в
размер на 33 198 лв. са спазени за сеялката, така както дружеството е
декларирало в ГДД за 2016г. Затова неправилно е определено задължение за
корпоративен данък за довнасяне в размер на определения с РА, който следва да
се отмени като незаконосъобразен.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените деловодни разноски общо в размер на 2954лв.,
от които 50 лв. д.т., 300 лв. – депозит за в.л. и 2604 лв. – за адвокатски
хонорар.
Водим от
горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р
-04001520005942-091-001/01.03.2021г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с
Решение № 52/21.05.2021г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП, с който по общия ред
на чл. 119 ал.2 ДОПК за „Камелия – В.Г.
2“ ЕООД – гр. Долни Дъбник, представлявано от управителя В.В., са установени
допълнително задължения по ЗКПО общо в размер на 41 241,16 лв., в т.ч. корпоративен
данък за 2016г. в размер на 29 510 лв. и лихви в размер на 11 731,16 лв. в
резултат на непризнато преотстъпване на корпоративен данък в размер на
33 198 лв. за закупуване на земеделска техника, поради неизпълнение на
условията на чл. 189б ал.2 т.1 ЗКПО.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Велико Търново да заплати на „Камелия – В.Г. 2“ ЕООД – гр. Долни
Дъбник, представлявано от управителя В.В., деловодни разноски общо в размер на
2954лв., от които 50 лв. д.т., 300 лв. – депозит за в.л. и 2604 лв. – за
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена
чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/