Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и с участието на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №95/2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в, ал.1
от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Кърджали, срещу Решение №102/14.05.2023
г.,
постановено по анд №9/2023 г. по описа
на РС – Кърджали. Касаторът
намира за
неправилни изводите на районния съд за недоказаност на нарушението, вменено на
„Модекс“ ООД,
в качеството му на работодател на *** гражданин
Х. А.. Сочи, че на датата на проверката, последното лице е
било установено да извършва строителна дейност на територията на „Модекс“ ООД,
достъпа до която бил ограничен за външни лица. В тази връзка счита, че „Модекс“ ООД се явява работодател на Х. А.,
както е прието и в издаденото наказателно постановление. Намира за установено по делото,
че лицето Х. А. не е било наето от „***“ ЕООД,
нито от „***“. Навежда довод и за еднопосочно интерпретиране на показанията на разпитаните
по делото свидетели, поради кредитиране на показанията на
свидетелите, ангажирани от „Модекс“ ООД и игнориране на
тези, дадени от контролните органи на ДИТ - Кърджали. Иска отмяна на оспореното решение и
потвърждаване на Наказателно постановление № 09-2200282/ 26.10.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция
по труда“, гр.Кърджали. В
писмено становище,
подадено от пълномощник, поддържа подадената касационна жалба. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на
Д“ИТ“ Кърджали. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касация – „Модекс“ ООД, в подаден писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител, оспорва касационната
жалба. Счита, че събраните по делото
доказателства категорично водят до извод, че наказаното
дружество не е имало качество на работодател, спрямо лицето
Х. А., поради което неправилно е била ангажира отговорността му за взираното
в НП нарушение. Моли съда да остави в
сила решението на районния съд. Претендира и направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали намира
касационната жалба за неоснователна. Излага съображения,
че административното нарушение не е безспорно доказано,
в каквато насока са и изводите на районния съд.
По тези съображения счита, че
следва оспореното
решение да бъде оставено в сила
Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е допустима - постъпила
е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна
по анд №9/2023
г.
по описа на РС –Кърджали, за която
оспореното решение е неблагоприятно.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С процесното решение районният съд е отменил Наказателно постановление
№ 09-2200282/
26.10.2022 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Кърджали, с което на „Модекс“ ООД ***,
ЕИК ***, на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 75а,
ал. 5, вр. с ал.2 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за извършено нарушение на чл. 8,
ал. 1, т.1, във
вр. с чл.75а, ал.2 и ал.5
от ЗТМТМ, за това, че в качеството си на работодател, на
25.07.2022 год. в ***, е приел на работа в обект: строително
- монтажни работи на сграда за обработка на МДФ плоскости за производство
на мебели и шоурум в УПИ **, кв.** по плана на ***, лицето Х. А.-гражданин
на ***, без това лице да има право на достъп до пазара на
труда на територията на Република България, разрешен по
надлежния ред от органите на Министерство на вътрешните работи, след получено положително писмено становище от изпълнителния директор
на Агенция по заетостта.
За
да постанови решението си районният съд е приел, че по делото не се установява,
наказаното дружество да е извършило вмененото му нарушение. Изложил е
съображения, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установявало по несъмнен начин „Модекс“ ООД да е имал качеството
на работодател спрямо чуждия гражданин Х. А.. Прието е, че горното лице действително е извършвало
строителни дейности по монтаж на панели на строяща се сграда, намираща се в УПИ **, кв. ** по плана на ***, с възложител „Модекс“ ООД,
но не било доказано обстоятелството, че именно дружеството,
в качеството му на работодател, е наело
това лице да изпълнява трудови функции в негова полза. Въз
основа на приетите по делото договори е прието, че „Модекс“ ООД се явявал възложител на строително-монтажни работи на посочения обект, а изпълнението
на самите дейности, вкл. и тези по полагане на профили за облицоване
на грубия строеж, облицоване с термосандвич панели,
облицоване на термопанелите с еталбонд, било реализирано от други две дружества – „***“ ООД, *** и „***“ ЕООД,
***, с които възложителят
имал сключени договори. В мотивите е посочено също,
че работникът Х. А.,
на 25.07.2022 г. е декларирал писмено, че работи за „***“ ООД. Според показанията на св. А. С., още в деня на
проверката управителят на „Модекс“ ООД – А. М. е заявил, че ***
граждани не били негови работници, а работели
за „***“.
При така установеното, съдът е обосновал
извод, че не би могло да се приеме, че лицето Х. А. е било
наето на работа от „Модекс“ ООД, като това обстоятелство се разколебавало и от писмо на „***“ от 20.07.2022 г., съдържащо данни, че именно това дружество е командировало работници, сред които и Х. А., да
извършват монтажни дейности в обекта на „Модекс“ ООД. По отношение на доводите на АНО, районният съд
е посочил, че не било доказано Х. А. да е попълнил декларацията си в присъствието
и под давлението на управителя на дружеството. Изложил
е съображения, че в клаузите на сключените договор между
„Модекс“ ООД и „***“ ООД,
било предвидено същите да се прекратяват с извършването и предаването
на договорената работа, за което липсвали доказателства,
поради което неправилно наказващият орган приел, че към датата на проверката договорите не пораждали правно действие.
Според районния съд, наказващия орган безкритично
се доверил на писменото обяснение на Х. А. на 22.08.2022 г., но
същото не кореспондирало нито с показанията на свидетеля Д. К., нито с представеното Удостоверение за актуално
състояние на дружеството „***“, в което
Х. А. бил съдружник, поради което няма как да не е знаел нищо за посоченото дружество,
както твърдял. По горните
съображения, стигнал до извода, че вмененото на дружеството нарушение не е установено по безспорен начин,
поради което оспореното НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Решението е правилно.
При
извършената служебна проверка на обжалваното решение, съдът намира, че същото е
валидно и допустимо, като при постановяването му не се констатираха нарушения на
материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила.
Изводите
на въззивния съд, че нарушението, за което е санкционирано дружеството не е установено
по безспорен начин, са правилни и се споделят напълно от настоящия съдебен състав.
Правилно е прието също, че в конкретната хипотеза, не е доказано обстоятелството, че именно санкционираното
дружеството, в качеството му на работодател, е наело лицето Х. А. да изпълнява трудови функции в негова полза. В тази връзка, в попълнената от Х.
А. декларация по чл. 68, ал.
1, т. 3 от ЗТМТМ, същия е посочил, че от 21.07.2022 г. работи за „***“, с работно място
– „Шоурум Модекс“, като ***, с работно
време от 08.30 ч. до
17.30 ч., почивни дни – събота и неделя и месечно трудово възнаграждение в размер на ***, без сключен трудов договор.
На
следващо място,
според представените в хода на административнонаказателното производство
Договори за строителство и ремонт, сключени между „Модекс“ ООД и „***“ ООД, на 19.07.2021 г. и
11.10.2021 г., „Модекс“ ООД е възложил
на „***“ ООД, извършването на СМР
на процесния обект, вкл. и дейности по полагане на профили за облицоване
на грубия строеж, облицоване с термо сандвич панели,
облицоване на термопанели с еталбонт и др. Страните са уговорили обектът да бъде предаден на възложителя в срок
от 90 работни дни, считано от превеждането
на авансова сума по сметка на изпълнителя, като в хода на
производството пред районния съд е била представена и фактура № **/ ***
г. за авансово плащане от „Модекс“ ООД към „***“
ООД. Установено е от показания на контролните органи,
че още при извършването на проверката, на 25.07.2022 г., управителят на дружеството изрично е посочил, че заварените при проверката *** граждани,
извършващи дейности по монтаж на панели, полагат труд в полза на „***“ ООД. Отделно от горното, към административнонаказателната
преписка е
приложено писмо от
20.07.2022 г. на „***“, в което е отразено, че изброените в него лица, сред които и Х.
А., са били командировани от това дружество
за определен период от време за извършване на монтажни дейности, свързани с търговската дейност на „Модекс“ ООД, като в този смисъл са и показанията на св. Д.
К.. Всички тези обстоятелства, преценени заедно с
обстоятелствата, посочени от Х. А. в декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ,
по никакъв начин не обосновават извода, че „Модекс“ ООД се явява работодател на това лице, установено да полага труд към момента на извършване на проверката.
Наказващият
орган не е анализирал представените от дружеството доказателства и не е извършил
преценка, дали в конкретния случай именно „Модекс“ ООД
е изпълнител на извършваните от *** граждани ремонтни дейности,
респ. дали дружеството се явява техен работодател, като
е възприел единствено писмените обяснения на Р. А. – управител на „***“ ЕООД и на Х. А. – управител на „***“ ЕООД, дадени в хода на административнонаказателното
производство. В тази връзка е установено, че според приложения Договор за изпълнение на СМР от
17.03.2022 г., сключен между „Модекс“ ООД - възложител и „***“ ЕООД- изпълнител, договорените
между страните строителни дейности действително не съвпадат с тези, извършвани от *** граждани (в т.ч. и от Х.
А.). По отношение на писмените обяснения
на управителя на „***“ ЕООД,
следва да се отбележи, че същите противоречат
на останалите писмени и гласни доказателства по делото. Така, в своите обяснения А. твърди, че не знае нищо за дружеството „***“, нито познава лицата, установени при проверката, но според представеното
Удостоверение за актуално състояние на същото дружество, А.
е бил съдружник в него, като в същото това
дружество са били наети на работа и въпросните лица, за
което свидетелстват и представените по делото Уведомления за започване на осигурена
заетост /издадени по електронен път от Института за социално
осигуряване на ***, а не от *** дружество, както е посочено в жалбата/.
Последните обстоятелства внасят сериозни съмнения
относно достоверността на писмените обяснения от това лице, възприети от наказващия орган. При тези факти, неправилно контролните
органи са приели за доказано,
че Х. А. предоставя
работна сила в полза на „Модекс“ ООД и че последното дружество е извършило визираното
в НП нарушение, респ., правилно
районният съд е отменил издаденото наказателно постановление.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното
решение е законосъобразно и следва да се остави в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид
заявеното от ответната страна искане, на „Модекс“ ООД, ***, се следват деловодни разноски
за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съобразно представения Договор за правна защита и съдействие № ***/***
г. Заплатеното от дружеството възнаграждение е над минималния размер,
предвиден в чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., но в същото е включен и ДДС, поради което и на
основание § 2а от ДР, във вр.
с
чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., разноските следва да бъдат присъдени в
пълен размер.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102/14.05.2023 г., постановено по анд
№ 9/2023 г. по описа на Районен
съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр.
София, да заплати на „Модекс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, деловодни
разноски в размер на 500 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.