№ 396
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502895 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 265152/30.07.2021 г., постановено по гр. д. № 11360/2016 г. по описа на
СГС, I ГО, 7 състав, изцяло е отхвърлен предявеният от Всестранна потребителска
кооперация „Балкан” срещу Н. Д. Р., сключващ търговски сделки по занятие под
търговското наименование (фирма) ЕТ „Н. Р.”, деликтен иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 26000 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за
причинени имуществени вреди от твърдяното противоправно поведение на ответника,
2
изразяващо се в „неправомерно отнето право на строеж върху дворно място от 120 м,
находящо се в гр. ***, район „***”, ул. „***” № 130 - имот с идентификатор 68134.503.221
по КК и КР на гр. София”, ведно със законната лихва от 22.09.2011 г. до окончателното й
изплащане.
Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищеца, в която
поддържа, че от събраните по делото доказателства се изяснява твърдяното противоправно
поведение на ответника - чрез премахване на сградата, чийто суперфициарен собственик е
кооперацията, и построяването на нова сграда на същото място - в по-голям строителен
обем (въз основа на учредено право на строеж от Столична община), той е „заграбил имота
2
на ищеца и го е лишил от правото на строеж върху 120 м”, като „без да има строителни
2
книжа да строи върху спорните 120 м, е изградил многоетажна сграда”.
Въззиваемият е подал в законоустановения срок по чл. 263 ГПК отговор на
въззивната жалба, в която поддържа становище за нейната неоснователност, тъй като
собственикът на земята - Столична община, надлежно му е учредил право на строеж, което е
било упражнено при изграждане на нова сграда (на място на премахнатата), поради което не
е извършил твърдяното от ищеца противоправно деяние - незаконно премахване на
притежавания от кооперацията строеж.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но се
явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
СГС, ГО, 7 състав е бил сезиран с деликтен иск с правно основание чл.45, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в
процеса на доказване не е установено по несъмнен начин, че притежаваното от ищеца
суперфициарно право е било отнето от ответника, тъй като съобразно представения от него
констативен нотариален акт кооперацията е „призната за собственик не само на сграда, но и
2
на 120 м идеални части от парцела, върху който е построена сградата, като в този смисъл е
титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху земята в посочения обем”. Счел
е, че не е доказано и твърдяното противоправно поведение на ответника - напротив, той е
премахнал процесния строеж и на негово място е построил нова сграда (в по-голям
строителен обем) въз основа на учредено му от собственика на земята (Столична община)
суперфициарно право и издадени от компетентния административен орган строителни
книжа (одобрен инвестиционен проект и Разрешение за строеж). От друга страна, достигнал
е до правния извод, че не е установена и причинно-следствената връзка между твърдяното
противоправно деяние и имуществената вреда, която ищецът иска да бъде обезщетена
(стойността на „отнетото му” право на строеж).
Предявеният осъдителен иск за заплащане на компенсаторно обезщетение за
причинени имуществени вреди е с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като в
обстоятелствената част на исковата молба ищецът навежда фактически твърдения за
причиняване на имуществени вреди в размер на стойността на „отнетото му”
суперфициарно право от ответника - чрез премахване на притежаваната от кооперацията
сграда (търговски обект - „бира-скара”) и изграждане на нов строеж (в по-голям строителен
обем), въз основа на учредено му от собственика на земята (Столична община)
суперфициарно право. В исковата молба, в уточнителната молба от 16.06.2017 г., а и във
въззивната жалба ищецът поддържа тъждествени фактически твърдения, обосноваващи
предявения иск (т. нар. основание на иска), а именно - „върху същото място, на което се е
намирал търговският обект, ответникът е изградил друга сграда, като по този начин е отнел
от ищеца законно учреденото му право на строеж”, като съобразно заявения обем и вид на
търсената съдебна защита (т. нар. петитум на иска) релевира искане съдът да присъди
компенсаторно обезщетение за причинената му имуществена вреда (незаконно „отнемане на
правото на строеж”), която възлиза на пазарната стойност на притежаваното от
кооперацията суперфициарно право към момента на непозволеното увреждане.
Съобразно основния принцип, уреден в българския граждански процес -
диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 2 ГПК), сезираният съд следва да
реши предявения с исковата молба материалноправен спор със сила на пресъдено нещо
съобразно заявените правопораждащи спорното материално право юридически факти, в
търсения обем и вид съдебна защита.
Както и първоинстанционният съд е изяснил в обжалваното решение, възникването
на притезателното право за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинени
имуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание се обуславя от
2
осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или
бездействие); 2) противоправност (несъответствие между предписаното от уредените
нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца); 3)
причиняване на имуществени вреди, изразяващи се в имуществени загуби (необосновано
напускане на имуществени блага от патримониума на увредения) или в пропуснати ползи
(невъзможност да постъпят в неговия имуществен комплекс блага, чието придобиване е
било с висока степен на сигурност); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и настъпилия вредоносен резултат; 5) това противонормено поведение трябва да е
виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената
отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Установява се, че с влязло в сила решение ищецът е бил обезщетен за причинените
му от противоправното деяние на ответника (незаконното премахване на притежавания от
кооперацията търговски обект - „бира-скара”) имуществени вреди под формата на
имуществени загуби, възлизащи на сумата от 7200 лв.
Предявеният деликтен иск (при заявените правопораждащи спорното материално
право юридически факти, описани по-горе в мотивите на решението) е изначално
неоснователен - само по релевираните в исковата молба фактически твърдения (както бе
изяснено, неколкократно ищецът основава твърдяната вреда на обстоятелството, че
вследствие на незаконното премахване на притежавания от кооперацията търговски обект -
„бира-скара”, му е „отнето” притежаваното от него суперфициарно право, поради което
претендираното обезщетение възлиза на пазарната стойност на това право на строеж към
момента на деликта).
Правото на собственост представлява абсолютно сложно субективно право, чийто
титуляр притежава отделни вещни правомощия по отношение обекта на правото на
собственост – вещта, а именно да владее, да ползва (вкл. да извлича естествените и
гражданските плодове, които тя дава) и да се разпорежда с нея. Носителят на това сложно
субективно право може да го отчужди изцяло - при т. нар. транслативна сукцесия
(прехвърлително правоприемство) или да прехвърли само част от включените в неговото
предметно съдържание вещни правомощия – при т. нар. конститутивна сукцесия
(учредително правоприемство), като по този начин съответно се ограничават вещните
правомощия на собственика, който е длъжен да търпи фактическата власт, която ще
упражнява лицето, на което е учредено ограничено вещно право – напр. при учредяване на
вещно право на ползване по чл. 56, ал. 1 ЗС или при учредяване на право на строеж по чл.
63, ал. 1 ЗС.
Суперфициарното право се учредява от собственика на земята на деривативно правно
основание (въз основа на сключен в съответната форма за действителност договор или с
административен акт), вследствие на което възниква учредително правоприемство
(конститутивна сукцесия), като приобретателят може да построи сграда върху чужда земя и
след достигането й до степен на завършеност „груб строеж” – съобразно обема на
уговореното суперфициарно право, да стане собственик на новата недвижима вещ (на
сградата).
Правните способи за придобиване на вещни права са numerus clausus (изчерпателно
установени в закона - арг. чл. 77 ЗС, във вр. с чл. 111, ал. 1 ЗС, който предписва, че правото
на собственост и ограничените вещни права се придобиват чрез правна сделка, по давност
или по други начини, определени в закона). Вещните права не могат да останат без техен
титуляр, поради което, когато едно ограничено вещно право бъде придобито от друг правен
субект, то излиза от патримониума на досегашния му носител. Следователно, и правните
способи за прекратяване на вещните права също са изчерпателно уредени в закона - арг. чл.
99 ЗС, във вр. с чл. 111, ал. 1 ЗС.
3
В случай че на ищеца (правоприемник на РПК „Наркооп”) надлежно е било учредено
право на строеж върху процесния парцел (УПИ по правнотехническия апарат, използван в
ЗУТ) от собственика на земята, като той своевременно го е упражнил (това
правнорелевантно обстоятелство се установява от събраните по делото доказателства),
праводателят на това ограничено вещно право не може повторно да учреди суперфиция в
полза на трето лице по вещното правило, че никой не може да прехвърли другиму повече
права, отколкото сам притежава (Nemo plus juris ad alium transferre potest quam ipse habet) -
собственикът на земята вече е отделил едно от вещните правомощия, включени в сложното
право на собственост, като го е предоставил за упражняване на трето лице. И докато то не
бъде прекратено (не бъде концентрирано отново в правото на собственост), това вещно
правомощие може да бъде надлежно упражнявано от неговия носител - в конкретния случай
от ищцовата кооперация.
Следователно, като с Договор за замяна от 2007 г. Столична община е „учредила” на
ответния търговец право на строеж върху процесната земя, ЕТ „Н. Р.” не е станал носител на
суперфициарно право, което да го овластява на мястото на притежавания от ищеца
търговски обект да построи и да стане собственик на нова сграда – в същия строителен
обем.
Наистина, като е премахнал строежа, представляващ „бира скара” (суперфициарна
собственост на кооперацията), ответникът е осъществил твърдяното противоправно деяние,
но не е настъпил твърденият вредоносен резултат - „отнемане на законно учредено право на
строеж”. Ищецът е продължавал да е носител на това ограничено вещно право
(ответникът не е придобил суперфициарно право за изграждане на нова сграда на същото
място, където се е намирал процесният търговски обект - а обстоятелството, че
осъщественият впоследствие от ответника строеж фактически е разположен и върху
2
процесните 120 м, където се е намирал притежаваната от кооперацията в суперфициарна
собственост сграда, е обявено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК от
въззивния съд за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване с други
доказателствени средства), поради което е могъл да го защити чрез предявяване на вещни
искове: 1) негаторен по чл. 109 ЗС - за премахване на новопостроената сграда в обема,
съответстващ на притежаваното от него суперфициарно право и възстановяване на
разрушения търговски обект; 2) установителен петиторен или ревандикационен по чл. 108
ЗС - за установяване, че е носител на право на суперфициарна собственост на част от
новопостроената сграда, която да съответства по обем на притежаваното от него право на
строеж (в случай че тази част от сградата може да бъде обособена като самостоятелен обект
на правото на собственост; ако кооперацията е построила със собствени средства
впоследствие премахнатата постройка, тя е станала собственик и на прилежащия терен - арг.
чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС, поради което по приращение като собственик на земята е придобил
изцяло и новопостроената сграда; индиция в тази насока представляват указанията, дадени в
писмо с изх. № 1143/05.05.1973 г., издадено от председателя на РНС „9-ти септември” и
адресирано до председателя на РПК „Наркооп”, че „строителството следва да извършите от
собствените Ви средства от децентрализираните капитални вложения”) и да поиска
предаване на владението върху сградата), респ. да предяви облигационни искове – напр.
деликтен иск за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди (за
претъпените загуби, възлизащи на стойността на премахнатия търговски обект - такъв иск е
уважен, респ. за пропуснатите ползи - напр. за невъзможността да придобие сигурен доход
при ползване на премахнатата сграда по своето предназначение).
Същественото обаче е, че към момента на сключване на процесния договор за замяна,
въз основа на който ответникът обосновава своята материална легитимация като
суперфициарен собственик на новоизградената сграда, респ. към момента на премахване на
притежавания от ищеца търговски обект кооперацията не е загубила (не е прекратено)
учреденото й от държавата през 70-те години на миналия век суперфициарно право за
4
изграждане на премахнатия търговски обект, поради което не е причинен и твърденият
вредоносен резултат - „отнемането на законно учредено право на строеж”. Както бе
изяснено, при непрекратено право на строеж в полза на кооперацията дори и Столична
община да е била собственик на процесния УПИ (в случай че не е била приложима правната
норма, уредена в чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС), тя не е могла надлежно да учреди на ответния
търговец право на строеж за построяване на сграда, която да е разположена на мястото на
търговския обект, суперфициарна собственост на ищеца (в същия застроен обем) - би могло
да се учреди единствено право на пристрояване или надстрояване - извън строителния обем
на упражненото право на строеж). При премахване на сградата, построена въз основа на
учредено право на строеж, отпада обектът на правото на собственост, но не и самото
суперфициарно право - то е било в латентно състояние, поради което отново може да бъде
упражнено от неговия носител (арг. чл. 66, ал. 2 ЗС), т.е. в конкретния случай от
кооперацията.
От друга страна, съдът трябва да се произнесе единствено по заявените от ищеца
правопораждащи спорното материално право факти, обосноваващи основанието на
предявения иск за защита на накърнено материално право - арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
2 ГПК. Следователно, дори след „учредяване” правото на строеж в полза на ответния
търговец и премахването на търговския обект, респ. след построяването на негово място на
новата сграда да е възникнало субективно право на ответника за придобиване на този имот
(напр. на оригинерно основание), тези факти не са въведени в исковата молба и те няма да
бъдат обхванати от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Нещо повече, ако
ищецът своевременно бе защитил своето ограничено вещно право (учредената му през 70-те
години на миналия век суперфиция) чрез предявяване на петиторен иск срещу ответника,
респ. срещу Столична община, не биха настъпили в обективната действителност факти,
които да обусловят придобиването на новопостроената сграда на оригинерно основание,
респ. би се възстановило фактическото състояние преди смущаването на суперфициарното
право на ищеца (арг. чл. 109 ЗС, във вр. с чл. 63 ЗС и чл. 111, ал. 1 ЗС). Но и в този случай
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на ответника и твърдения
вредоносен резултат би се прекъснала, тъй като той не би бил естествена, закономерна,
присъща последица единствено от противонорменото деяние - премахването на
притежавания от ищеца търговски обект, а той би се дължал и на неговото бездействие,
изразяващо се в непредприемане на съответни правни способи за защита на притежаваното
от него право на собственост, респ. право на строеж (както бе изяснено, до премахването на
сградата, обект на суперфициарната собственост, притежаваното право на строеж е в
латентно състояние, което би могло обаче отново да бъде упражнено след разрушаването на
сградата).
Тъй като с предприетите от ответника действия по премахване на притежавания от
ищеца търговски обект и изграждането на нова сграда на негово място не е налице
правопрекратителен ефект по отношение на притежаваното от кооперацията право на
строеж, не е възникнала нито твърдяната имуществена вреда („отнемане на законно
учреденото право на строеж”), нито причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и твърдения вредоносен резултат, поради което предявеният деликтен иск се
явява неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да се
остави без уважение.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемият има право на разноски пред
въззивната инстанция, но макар и да е релевирал такова процесуално искане в отговора на
5
въззивната жалба, до края на устните състезания пред САС не е представил доказателства за
тяхното извършване, поради което искането за присъждане на сторените пред въззивния съд
съдебни разноски се явява неоснователно.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 265152/30.07.2021 г., постановено по гр. д. №
11360/2016 г. по описа на СГС, I ГО, 7 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6