Решение по дело №111/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба на Г. В. П., чрез адв. В. В. от АК – [област] срещу Решение № 39 от 16.10.2023 г. по АНД № 32/2023 г. по описа на Районен съд – [община]. С посоченото решение е изменен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, серия К, № 4953143/30.04.2021 г. издаден от Областна дирекция на МВР - [област], с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр.с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 600 лв., за това, че на 30.04.2021 г. при движение по републикански път 3 - ти клас 866 на тунела за [населено място] с посока на движение от [населено място] към [населено място], при въведено ограничение на скоростта от 40 км./ч. с пътен знак Б26 се е движил с 83 км./ч., като водач на МПС, товарен автомобил “П. с рег. № [рег. номер]. Въззъвният съд е изменил наложената санкция на 400 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на решението, поради допуснати от въззивния съд, съществени процесуални нарушения и отмяна на ЕФ. Излага доводи, че не е установено, пътния знак да е поставен според изискванията на чл. 79, ал. 2 и приложение №16 към чл. 134, ал. 6 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, като съдът по този повод е отказал назначаване на СТЕ. Отделно от това сочи, че пътната отсечка на местоизвършването на нарушението, не е част от републиканска пътна мрежа, а местен частен път. Сочи се, че неправилно ДРС е преквалифицирал нарушението, вместо да отмени ЕФ, при наличие на неверни данни в ЕФ.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. С писмено становище от пълномощник, поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът по касация, не се явява и не се представлява.

Прилага писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от ОП - [област] със становище за неоснователност на касационната жалба, с доводи, че нарушението е осъществено, при което решението правилно

След преценка на наведените в жалбата касационни основания, свързано с допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и като взе предвид становищата на страните и доказателства по делото, касационната инстанция счита жалбата за допустима, подадена е от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок пред надлежен съд и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

По основателността на жалбата, настоящият състав направи следните изводи: За да постанови процесното съдебно решение, районният съд е стигнал до заключение, че нарушението е доказано от обективна страна. Приел е, че е установено твърдяната скорост на движение на заснетия автомобил в посочения в ЕФ, пътен участък. Районният съд е обосновал извода си, че нарушението се състои в превишаване на скоростта с 43 км./ч. извън населено място, при което санкцията е предвидена в размер на 400 лв. съгласно чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, а не тази по ал. 1, т. 5, при което и съгласно ТР № 8/16.09.2021 г. по т.д. №1 ОСС от І и ІІ колегия е преквалифицирал нарушението и намалил санкцията.

Настоящият касационен състав намира, че районният съд правилно е приел административното нарушение за безспорно установено.

Атакувания ЕФ съдържа задължителните реквизити по чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП досежно минимално необходимо съдържание – описание на нарушението и посочване на правната квалификация, като допуснатия пропуск при определяне на санкцията е мотивирал съда да я измени.

Съдът правилно е отчел неотносимостта на исканата експертиза относно законосъобразното поставяне на пътния знак, като се има предвид, че това обстоятелство в случая е неотносимо към предмета на спора в настоящото производство, тъй като водачът е задължен да съобразява поведението си с поставените пътни знаци, независимо дали същите са съобразени с изискванията.

Не може да бъде споделено и твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение с изписване на мястото на извършването му като „част от републикански път“, след като по делото е установено точното място, а именно – „на тунела за [населено място] с посока на движение от [населено място] към [населено място], при въведено ограничение на скоростта от 40 км./ч. с пътен знак Б26 се е движил с 83 км./ч.“, което безспорно касае обхвата на съдебния район на [населено място], и съответно района на действие на пътния знак Б 26.

Съдът, правилно въз основа на установените обстоятелства е извършил преквалифициране на нарушението и съответно изменение на ЕФ от районния съд на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 7, т. 1 на ЗАНН. Настоящият касационен състав намира, че районният съд правилно е приел административното нарушение за безспорно установено, при което въз основа на така установените от АНО обстоятелства са били налице предпоставки за преквалификация на нарушението, а не за отмяна на ЕФ.

Съдът е аргументирал доводите си в мотивите за доказаност на нарушението, като е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и направените доводи на жалбоподателя.

Предвид тези изводи, решението, като правилно следва да се остави в сила, а на ответника се присъдят направените разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, настоящият състав на Административен съд гр.[област]

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение № 39/16.10.2023 г. постановено по АНД №32/2023 г. по описа на Районен съд – [община].

Осъжда Г. В. П. да заплати на ОД на МВР - [област], 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.