№ 1702
гр. Варна, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100901186 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 22467 от 05.11.2021 г., подадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД чрез адв. А.Т. – САК с искане за изменение на постановеното по делото
решение № 373/19.10.2021 г. в частта за разноските, като присъденото в полза на ответника
адвокатско възнаграждение за производството по настоящото дело в размер на 7 500,00 лева
(в т.ч. ДДС) бъде увеличено на 9 780,00 лева.
Молителят излага становище, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
следва да се определи за всеки иск поотделно съгласно установения минимум по Наредба №
1/2004 г. на ВАС, който е в размер на: - 542,00 лева по първия иск, включващ главница от
2 444,21 лв. и законна лихва от 720,43 лв. или общо 3 164,64 лeва; - 4 548,00 лева по втория
иск, включващ главница от 87 591,00 лв. и законна лихва от 24 963,45 лв. или общо
112 554,40 лева и - 4 680,00 лева по третия иск, включващ главница от 92 637,07 лв. и
законна лихва от 25 706,87 лв. или общо 118 343,94 лева, всички суми с включен ДДС.
Ответникът не е подал отговор.
Съдът като обсъди направеното искане намира следното:
Молбата е постъпила в срока по чл. 248 ГПК от надлежно легитимирано лице, като в
последното по делото заседание ответникът е представил списък по чл. 80 от ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, приета с изменението на
наредбата с ДВ, бр.84/16г., за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно. Предвид така посочената норма и следва да се
приеме, че при предявени различни искове от един ищец при уважаването им се следва
възнаграждение за всеки от тях поотделно.
1
Съдът намира, че в случая, процесуалното представителство е осъществено по два
обективно кумулативно съединени иска – иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
182 672,28 лева (2 444,21 + 87 591,00 + 92 637,07) – цена на произведена и доставена
ел.енергия за м.октомври, ноември и декември 2017 год., и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за
съответстващо обезщетение за забавено плащане на главното вземане в размер на 51 390,75
лева (720,43 + 24 963,45 + 25 706,87).
Обстоятелството, че главните притезания касаят три различни периода – м.октомври,
м. ноември и м. декември 2017 год., не обуславя наличието на три обективно съединени
главни иска. Главният иск е един, тъй като за различните индивидуализирани периоди е
налице идентично правно основание на съдебно предявеното вземане с общ правопораждащ
факт и съвпадащ петитум.
Да се приеме, както твърди молителят, че при наличие на общ правопораждащ факт,
в случая договор за непрекъснато изкупуване на електроенергия, по който се извършват
ежемесечни периодични плащания, вземането по всяка фактура е вземане по отделен иск по
смисъла на чл. 5, ал. 2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, означава да се достигне до
неприемлив и явно несправедлив резултат.
Ако подобно тълкуване се приеме за принцип, то доставчиците на комунални услуги
към битови потребители, например, биха могли да претендират разноски за адвокатско
възнаграждение в размери многократно надхвърлящи сбора от вземанията по фактурите за
месечни плащания, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС
минималното адвокатско възнаграждение за всеки иск е 300,00 лева. Едно такова
разрешение в крайна сметка би нарушило основополагащия за частното право принцип за
забрана на неоснователното обогатяване
Затова настоящият съдебен състав намира, че когато се претендират вземания за
различни периоди въз основа на общ правопораждащ факт, т.е. при идентично правно
основание, интересът по смисъла на чл. 7, ал. 2 от наредбата се формира от сбора на всички
вземания, които следва да се разглеждат като един, а не няколко обективно съединени иска.
Аналогично е положението и с претенциите за законна лихва, тъй като се претендира
обезщетение за забава върху главници, дължими за извършени доставки през различни
периоди, но въз основа на общ правопораждащ факт.
Следователно, предявените искове следва да се разглеждат като два иска по смисъла
на чл. 5, ал. 2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС – един за главница и един за законна лихва.
Според чл. 7, ал. 2, т. 5 и т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното дължимо възнаграждение съобразно
посочения материален интерес е 6 220,13 лева по иска за главница и 2 486,07 лева по иска за
законна лихва или общо 8 706,20 лева с включен ДДС. Съдът, след като е редуцирал
уговореното възнаграждение е присъдил сума за адвокатско възнаграждение в размер на
7 500,00 лева, в т.ч. ДДС, което е под установения в чл. 7, ал. 2, т. 5 и т. 6 от Наредба №
1/09.07.2004 г. минимум.
2
По изложените съображения направеното от процесуалния представител на
ответника искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е
частично основателно. В полза на ответника следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата от 8 706,20 лева с ДДС,
съответно да се измени общия размер на присъдените по делото разноски, който включва и
разноските по подадена от ответника частна жалба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по молба на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД постановеното по
делото решение № 373/19.10.2021 г. в частта за разноските като вместо сумата 9996,00 лева,
ОСЪЖДА „УП България 13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр София, пл. „Позитано“ № 2, ет. 5, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 258,
Варна Тауърс-Г, сумата 11 202,20 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, от
които 8 706,20 лева за защита в настоящото производство и 2496,00 лева за защита в
производството по ч.т.д. № 363/2021 г. по описа на ВАпС, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5
от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
Апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3