№ 11938
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110119190 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Д О З“ ЕАД срещу С О.
Ищецът твърди, че на 12.01.2021г., в гр. София, при движение в ж.к. „Кръстова вада“,
в близост до Градински център до мол „Парадайс“, водачът на МПС марка „Хюндай”, модел
„Кона”, с рег. № ..... попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което
било реализирано ПТП, от което било увредено имуществото на собственика на процесното
МПС, за което имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите
вреди при ищеца имало образувана щета № 44012132101135, по която заплатил на доверен
сервиз на застрахователя „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД сумата от 563,71 лв. за отстраняване
на повредите по увредения автомобил. Поддържа, че въпреки изпратена от него регресна
покана до ответника (в качеството му на лице, което управлява общинските пътища)
дължимата сума в размер на 578,71 лв. (от която 563,71 лв. – изплатено обезщетение и 15 лв.
– ликвидационни разноски) не била заплатена от ответната страна. Моли за осъждане на
ответника да му заплати процесната сума, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 08.04.2022г. до окончателното плащане.
Ответникът С О е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че
водачът не се е съобразил с пътната обстановка и не е реагирал своевременно при появата на
пътна неравност. Намира претенцията за завишена. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на сключен договор
1
за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило описаното в исковата молба
застрахователно събитие, причинено от противоправно бездействие на служители на
ответника, както и наличието на необезопасена и необозначена дупка на мястото, на което е
настъпило ПТП, както и това, че в резултат на същото събитие са настъпили имуществени
вреди в претендирания размер.
При доказване на горепосочените обстоятелства ответникът следва да докаже
въведените с отговора на исковата молба възражения, вкл. за съпричиняване (т.е. че водачът
на процесното МПС е управлявало процесното МПС с несъобразена скорост, респ. че с това
му поведение е допринесъл за настъпване на вредите).
От приложената комбинирана застрахователна полица се установява, че между ищеца
и посоченото в полицата лице е възникнало застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС марка „Хюндай”, модел „Кона”, с рег. № ......
От приетата САТЕ е видно, че на 12.01.2021г., в гр. София, при движение в ж.к.
„Кръстова вада“, в близост до Градински център до мол „Парадайс“, водачът на МПС марка
„Хюндай”, модел „Кона”, с рег. № ..... преминал през дупка на пътното платно, пълна с вода.
Механизмът на ПТП се потвърждава напълно и от показанията на свид. Н. А., който макар
да не си спомня наименованието на улицата, заявява, че същата се е намирала в кв.
„Кръстова вада“, в близост до Градински център, когато преминавайки по нея попаднал на
дупка на пътното платно пълна с вода. Сочи, че след удара продължил да кара, но след като
установил, че колата започнала да криви, откарал същата на сервиз, при което се
констатирало увреждане в ходовата част. Неоснователно е възражението на ответника, че не
била установено наименованието на конкретната улица, при положение, че от показанията
на разпитания свидетел в достатъчна степен се установява, че същата се намира в гр. София,
кв. „Кръстова вада“, поради което за поддържането й отговаря именно ответникът.
Недоказано е въведеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване,
доколкото от разпита на вещото лице става ясно, че уврежданията могат да настъпят и при
движение в рамките на допустимата от закона скорост.
От приложените писмени доказателства е видно, че за отстраняване на вредите по
процесното МПС ищецът е заплатил сума в размер на 563,71 лв., като вредите са отстранени
в официален сервиз на марката (видно от изслушването на вещото лице в открито съдебно
заседание).
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответната община, в чиято тежест е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства (чл. 31 ЗП). Размерът на регресната претенция следва да се
определи съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
2
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Изключение от
принципа, че размерът на обезщетението се определя по средни пазарни цени е предвидено
в чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане
по отношение на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Съгласно цитираната норма действителната стойност на вредите е в размер на
стойността на ремонта съгласно издадената и изплатена фактура, в случаите когато
фактурата е издадена от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3
години. Същото правило се отнася и до нормовремената и стойността на сервизния час (чл.
19, ал. 1 от Методиката). В същия смисъл е и практиката на въззивната инстанция (вж. напр.
Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469
от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016
г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по
в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и мн. др.).
В настоящия случай, видно от приетата САТЕ, към датата на ПТП са изминали по-
малко от 3 години от датата на първоначалната регистрация на процесното МПС (2 години,
11 месеца и 10 дни), поради което в случая е приложимо правилото на чл. 17, ал. 1
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г., а стойността на вредите следва да се определи
по цените на ремонта, съгласно изплатената фактура към официален сервиз. В случая
същата се равнява на 563,71 лв., видно от приложените към щетата писмени доказателства.
Ето защо, предявеният иск за главница за сумата от 578,71 лв. (от която 563,71 лв. –
изплатено обезщетение и 15 лв. – ликвидационни разноски) следва да се уважи изцяло.
Предвид акцесорния характер на претенцията, следва да се уважи и претенцията за законна
лихва върху уважената главница за периода от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за следните суми: 50 лв. –
държавна такса, 200 лв. – разноски за експертиза и 360 лв. – адвокатско възнаграждение с
ДДС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С О, с БУЛСТАТ ......., с адрес в гр. София, ул. „...........“ № 33 ДА
ЗАПЛАТИ на „Д О З“ ЕАД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление в гр. София,
район Средец, ул. „.........“ № 3 следните суми: 578,71 ЛЕВА – регресна претенция по чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за
определянето му за вреди от ПТП, настъпило на 12.01.2021г., в гр. София, ж.к. „Кръстова
вада“, в близост до Градински център до мол „Парадайс“, поради попадане на МПС марка
„Хюндай”, модел „Кона”, с рег. № ..... в необезопасена и несигнализирана неравност на
3
пътното платно, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата
молба – 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски
по делото, а именно: 50 ЛЕВА – държавна такса, 200 ЛЕВА – разноски за експертиза и 360
ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4